№ 6535
гр. София, 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20211110171464 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „И. БГ“ ООД, с ЕИК *** срещу „К.“
ЕООД, с ЕИК ***, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: сумата от общо 13 074 лева – неплатена цена по
фактура № ***/02.10.2017 г., издадена въз основа на неформален договор за
продажба на стоки, по който ищецът има качеството „продавач“, а ответникът
„купувач“, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба –
13.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от
3984,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатената
главница за периода от 12.12.2018 г. до 12.12.2021 г. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на неформален договор за
продажба на стоки, като договорът между страните е обективиран във
фактура № ***/02.10.2017 г. Поддържа, че фактурата за продажбата на
процесните стоки е подписана и от двете страни по договора.
Посочва, че падежът за изпълнение на задължението е 15.11.2017 г.
Твърди, че продавачът е изпълнил своето задължение по договора и е предал
стоките на купувача, което е видно от подписан между страните Протокол №
***/02.10.2017 г. за предаване на стоките от купувача на продавача, но от своя
страна купувачът не е изпълнил задължението си да заплати продажната цена
на ищеца на уговорената между страните падежна дата, поради което
ответното дружество е изпаднало в забава. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представена фактура № ***/02.10.2017 г. и
протокол № ***/02.10.2017 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество.
1
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни и недоказани.
Оспорва се на първо място наличието на сключван договор за
продажба на стоки – съгласно приложената към исковата молба фактура.
Вместо това се твърди, че между страните е сключен договор за изработка, по
силата на който ищецът трябвало да изработи каталог от 20 страници, да
заснеме фотосесия, от която ответникът да одобри 40 пози, включени в
каталога, изработка на дизайн, корици и страници, предпечат на каталог и
изработка на рекламни материали. Твърди се, че ищецът не е изпълнил
договора до 15.11.2017 г., поради което позиции от 1 до 3 вкл. са отпаднали
изцяло, а позиции от 4 до 7 вкл. са допълнително предоговорени. Предвид
неизпълнението им обаче договорът бил развален, а ищецът се е задължил да
издаде кредитно известие за стойността на издадената фактура №
***/02.10.2017 г. В тази връзка се поддържа, че с протокол № ***/02.10.2017
г. се удостоверява предаване на процесната фактура, но не и на стоките,
посочени в нея.
На следващо място се твърди, че след разваляне на договора
ответникът е превъзложил на ищеца изработката на посочените в процесната
фактура материали, за което били издадени последващи фактури.
Ответното дружество освен това твърди, че на 07.12.2017 г. и
16.05.2019 г. между страните е извършено прихващане, като в съответните
документи, с които е извършено прихващането са описани всички вземания
между двете дружества и видно от тях ищецът няма вземане по фактура №
***/02.10.2017 г.
В случай че съдът не приемал валидно разваляне на договора за
стоките, обективирани във фактура № ***/02.10.2017 г. с отговора на
исковата молба се прави изявлението за разваляне на сделката.
Оспорва се обезщетението за забава като недължимо, респективно –
като погасено по давност.
Обръща се внимание, че ищцовото дружество имало задължения към
ответника, за който последният имал издадена в своя полза изпълнителен
лист, поради което и настоящото дело представлявало опит на ищеца да не
заплати задълженията си.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Към отговора на исковата молба са приложени следните документи:
фактура № **/07.12.2017 г., протокол за прихващане от 07.12.2017 г.,
преводно нареждане от 07.12.2017 г.; фактура № **/22.12.2017 г., преводно
нареждане от 22.12.2017 г., споразумение за насрещно прихващане от
16.05.2019 г., изпълнителен лист от 10.11.2021 г. на СРС, 71 с-в по гр.д.№
13477/2021 г., съобщение по изп.дело № 20218400401368, с изх.№
24739/06.12.2021 г.на ЧСИ М.Ц., per. № 840 на КЧСИ.
Ответникът прави доказателствено искане за допускане на един
2
свидетел при режим на довеждане за установяване, че управителя на
ищцовото дружество лично е поел ангажимент да издаде и предаде на
ответника кредитно известие към фактура № ***/02.10.2017 г., тъй като
дейностите не са извършени, не са предадени и плащане не се дължи.
В допълнителна молба с вх. №31627/18.02.2022 г. ответникът прави
искане за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се
снабди от ТД на НАП с препис от дневници за продажби на „И. БГ“ ООД,
ЕИК *** за месеците октомври, ноември и декември 2017 г. за установяване
дали през посочения период ищцовото дружество е издало кредитно известие
към процесната фактура № ***/02.10.2017 г.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Съдът намира, че представената фактура № ***/02.10.2017 г.
представлява нарочен документ, издаден от ищеца, но подписан и от двете
страни, който обективира посочения в нея договор / Решение № 138 от
17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., ТК и Решение № 45 от
28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК/, поради което с
доказването, че ответникът се е съгласил да издаде кредитно известие за
отмяна на посочената фактура по същество ще се установи отменяне на
процесния договор, който фактурата материализира, поради което искането за
допускане на свидетелски показания е по същество установяване на отмяна на
писмени съглашения, в които страна, която иска свидетелски показания е
участвала и попада под относителната недопустимост на свидетелски
показания по чл. 164, ал. 1, т. 5, вр. с ал. 2 ГПК. Ето защо и на осн. чл. 164, ал.
2 ГПК следва да се поиска становището на ищцовата страна, а произнасянето
по доказателственото искане да се отложи до получаване на становище от
ищеца.
Искането за издаване на съдебно удостоверение е допустимо, относимо
и необходимо доказателствено искане, поради което следва да се уважи.
Предвид направените оспорвания следва служебно да се допусне
съдебно счетоводна експертиза, като вещото лице да извърши проверка в
счетоводствата на двете дружества и да посочи досежно процесната фактура
№ ***/02.10.2017 г. – дали същата е включена в дневника за „продажби“ на
ищеца и дали впоследствие е издадено кредитно известие досежно същата;
дали фактурата е включена в дневника „покупки“ на ответното дружество,
осчетоводена ли е и ползван ли е по нея данъчен кредит; да посочи размера на
обезщетението за забава върху процесната сума в претендирания период от
12.12.2018 г. до 12.12.2021 г.; налице ли са други неразплатени фактури
между двете дружества в периода от 02.10.2017 г.до 16.05.2019 г., кои и на
каква стойност.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск на този етап е
допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК,
3
както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на
основание чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права по неформален договор за продажба,
в изпълнение на който е издадена, но незаплатена фактура № ***/02.10.2017 г.
– на стойност 13 074 лева.
- правна квалификация – искът за сумата от 13 074 лева е с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, а за сумата от 3984,26
лева по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че „И. БГ“ ООД е издал, а „К.“ ЕООД е
получил и подписал фактура № ***/02.10.2017 г., както и че „К.“ ЕООД е
подписал протокол № **.02.10.2017 г. (спори се относно съдържанието на
протокола).
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ е да докаже наличието на облигационно отношение
между него и ответника, въз основа на сключения договор, както и че е
изпълнило задълженията си по същия. Ищецът следва да докаже
действително доставяне на стоки в претендираните по фактурата количества и
на съответните стойности, както и размера на дължимата цена, както и
настъпване на изискуемостта на вземането по фактурата.
Ответникът следва да докаже възраженията си срещу предявения иск –
че договорът между страните е развален поради виновно неизпълнение на
задълженията на ищеца по договора (писмено изявление за разваляне на
договора, отправено от купувача, с което е даден подходящ срок за
изпълнение на задължението на продавача и предупреждение, че след
изтичане на срока договорът ще бъде развален или да се докаже, че купувачът
няма интерес от късното изпълнение), респективно – да докаже погасяване на
задълженията в уговорения срок, в това число чрез извънсъдебно прихващане
(изявление за прихващане със вземане на „К.“ ЕООД към „И. БГ“ ООД, както
и че ищецът е признал вземанията).
По иска за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже валиден главен дълг, неговия размер, както и изпадане на
ответника в забава.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже погасяване
на лихвата, в това число и чрез извънсъдебно прихващане.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не
4
сочи доказателства за валидно разваляне на неформалния договор за
продажба въз основа на който е издадена фактура № ***/02.10.2017 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на същата.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да
представи проект на съдебно удостоверение, което да му послужи пред НАП
за снабдяване с информация относно дневниците по продажби на ищеца и да
заплати държавна такса в размер на 5 лева по бюджетна сметка на СРС за
издаване на съдебно удостоверение, като в преводното нареждане/вносната
бележка посочи основание за превода поне номера на делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника СЛЕД
представяне на доказателства за заплащане на държавната такса в размер на 5
лева и след представяне на проект на същото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи
изрично дали е съгласен на ответника да се допусне свидетел за установяване,
че управителят на „И. БГ“ ООД лично е поел ангажимент към ответника да
издаде кредитно известие към фактура № **/22.12.2017 г., тъй като
дейностите не са извършени, не са предадени.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на един
свидетел при режим на довеждане след получаване на становището на ищеца.
ДОПУСКА служебно съдебно счетоводна експертиза със следните
задачи: вещото лице да извърши проверка в счетоводствата на двете
дружества и да посочи досежно процесната фактура № ***/02.10.2017 г. –
дали същата е включена в дневника за „продажби“ на ищеца и дали
впоследствие е издадено кредитно известие досежно същата; дали фактурата
е включена в дневника „покупки“ на ответното дружество, осчетоводена ли е
и ползван ли е по нея данъчен кредит; да посочи размера на обезщетението за
забава върху процесната сума в претендирания период от 12.12.2018 г. до
12.12.2021 г.; налице ли са други неразплатени фактури между двете
дружества в периода от 02.10.2017 г.до 16.05.2019 г., кои и на каква стойност.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 350 лева
вносим от ищеца.
УКАЗВА на ищеца да внесе депозита от 350 лева в едноседмичен срок
от съобщението по сметка на съда и да представи доказателства за това, като
в противен случай съдът може да цени поведението му по реда на чл. 161 от
ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е
създала пречки пред доказването.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца и ответника да окажат съдействие на вещото
лице за своевременно изготвяне на експертизата – като предоставят достъп до
счетоводствата си и необходимата на вещото лице информация.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П., която да се призове след внасяне на
депозита.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.05.2024 г. от
10.00 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
5
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и вещото лице препис от настоящото
определение за насрочване.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация, като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6