РЕШЕНИЕ
№ 2443
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110212705 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. К. К. срещу наказателно постановление (НП) №
BG28022022/5800/Р8-226/22.08.2022г., издадено от Директор на Национално тол
управление (НТУ) при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 1 800,00 (хиляда и
осемстотин) лева, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
за нарушение на същата разпоредба.
В законоустановения срок е подадена жалба от санкционираното лице, в която се прави
искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи, че
обжалваното НП било незаконосъобразно, поради допуснато неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят
твърди, че в случая задължението за заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП) било изпълнено от трето лице, поради което счита, че разпоредбата
на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП била приложена неправилно. Намира, че приложената санкционна
разпоредба е относима към случаите, в които не е изпълнено задължението за установяване
на изминатото разстояние, а не за неплащане на пътна такса. Посочва, че липсата на
предадени данни не може да бъде вменена на жалбоподателя, с оглед сключения между
собственика на МПС и трето лице – доставчик на услуга за електронно събиране на такса за
изминатото разстояние. Твърди, че водачът не е имал задължение да установява тези
обстоятелства, тъй като те са вменени на трето лице. Алтернативно се излагат доводи за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Иска се обжалваното НП да бъде отменено.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа
жалбата. В хода на съдебните прения моли да бъде отменено изцяло обжалваното НП .
Въззиваемата страна – Директора на НТУ към АПИ, редовно призована, представлява се от
юрк. Д, който оспорва жалбата. В хода на съдебните прения моли жалбата да бъде оставена
без уважение и НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети
в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 28.02.2022г. в 14:02 часа в направление излизане от територията на Република България,
на ГКПП Гюешево, било пристигнало пътно превозно средство (ППС) с рег. № , вид:
влекач, марка и модел: Мерцедес Актрос, с обща техническа допустима максимална маса -
над 12 тона, управлявано от жалбоподателя.
След извършена проверка от страна на контролните органи било установено, че
горепосоченото ППС с регистрационен № , което попадало в категорията на ППС над 3,5
тона, било засечено на 17.02.2022 г., в 06:18 часа, на Тунел Мало Бучино, път А-3, отсечка
8+226, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад)
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с идентфикатор № 20421.
Въз основа на така установеното, актосъставителят – свид. Стоянов, на длъжност
„инспектор” в отдел ПТРР, териториална дирекция „Митница София“ при Агенция
„Митници“, съставил АУАН № BG28022022/5800/P8-226/28.02.2022г., в който посочил, че с
описаното поведение жалбоподателят бил извършил нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят е подал писмени възражения против съставения
му АУАН.
На основание цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление №
BG28022022/5800/Р8-226/22.08.2022г., издадено от Директор на Национално тол
управление (НТУ) при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на сумата от 1 800,00 (хиляда и
осемстотин) лева, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
за нарушение на същата разпоредба.
По делото е представен тристранен договор между „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК
СИСТЕМИ" АД (ИТС), „А1 България“ ЕАД и дружеството-ползвател на ППС с
регистрационен № – „Ролпласт Транспорт“ ООД (клиент) , според който ИТС и „А1
България“ ЕАД се задължили да предоставя на Клиента срещу заплащане услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време съгласно
приложими общи условия. ИТС се задължило и да предоставя на Клиента, а Клиентът се
2
задължил да ползва предоставените от ИТС услуги за електронно събиране на пътни такси
на база изминато разстояния и на база време, за срока на договора и срока на ползване на
Бордово устройство, асоциирано към ППС, включено в Договора. Представени са
свидетелство за регистрация на МПС, видно от което същото е собственост на „Уникредит
лизинг“ ЕАД и се ползва от лизингополучателя „Ролпласт транспорт“ ООД, както и трудов
договор, видно от който жалбоподателят К. е служител на дружеството.
Установената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитания свидетел В Е
С, както и от събраните в хода на производството писмени доказателства приобщени по
надлежния процесуален ред на основание чл. 283 от НПК.
Показанията на свид. С съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със съставяне
на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице,
в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От гледна точка на процесуалния закон
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени.
Съдът констатира, че административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е издадено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
Настоящия съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели
до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере обвинение. И в АУАН и в НП
неправилно е посочена нарушената материалноправна норма. Посочено е, че е нарушението
е по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на
3
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв. Посочената норма е санкционна, в нея не се посочват права и
задължения на водача. В разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП се съдържа правилото за
поведение, което според наказващия орган е нарушено, тъй като в посочената норма е
вменено, че водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. Неправилната квалификация на нарушението е съществено
нарушение на процесуалните правила, нарушена е императивната разпоредба на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, като неправилно са посочени законните разпоредби, които са били
нарушени виновно. Нарушението е съществено, защото отново е свързано с правото на
защита на жалбоподателя, в правата на който е да разбере какво нарушение е извършил и
срещу какво да се защитава, като допуснатото нарушение е самостоятелно основание за
отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Заплащането на пътните такси е уредено в чл. 10 и сл. от Закона за пътищата/ЗП/, Закона за
движението по пътищата и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесената система за таксуване на различните категории превозни
средства на база време и на база изминато разстояние. Ползвателят на платената пътна
мрежа има възможност да избере начина, по който да се определи и съответно да заплати т.
нар. тол такса: чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут или чрез декларирани тол данни в реално време - т. нар. тол декларации, подадени
посредством бордово устройство по реда, предвиден в Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП. След
като в ППС е монтирано бордово устройство е очевидно, че ползвателят на платената пътна
мрежа е избрал този начин за плащане на тол такса. Едно от задълженията на водача според
чл. 139, ал. 7 ЗДвП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от
трето лице.
В НП, въпреки че подробно е описано как за процесното ППС не е заплатена пътна такса,
очевидно поради бездействие, не е посочено ясно и конкретно какво точно не е извършил
водача на ППС от възможностите, които му предоставя закона и възможностите, с които той
разполага при наличие или липса на бордово устройство. За установеното нарушение е
ангажирана административно наказателна отговорност на определено лице и в НП следва
4
ясно да се посочи в какво се изразява неговото незаконосъобразно поведение. В случая
липсва ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават, с което е нарушена императивната разпоредба на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая в НП са посочени последиците от нарушението-
незаплатена пътна такса, но не е изяснен и посочен механизма на извършеното нарушение,
при условие че той не е единствено възможен.
В този смисъл съдът намира, че неоснователно, неправилно и в нарушение на материалния
закон е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, поради което процесното НП следва да бъде отменено.
При този изход на делото искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № BG28022022/5800/Р8-226/22.08.2022г.,
издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) при Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на сумата от 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, на основание чл. 179, ал.
3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на същата разпоредба
ОСТАВЯ без уважение искането на наказващия орган за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5