Решение по дело №462/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 91
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Васил Митев Атанасов
Дело: 20212330200462
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Ямбол , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря М.М. П.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20212330200462 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на ИВ. Р. ИВ. от гр.
Ямбол, срещу Наказателно постановление № 21-0813-000632/26.03.2021 г. на
Началник сектор „ПП“ при ОД.МВР-Ямбол, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
В жалба се излагат доводи за допуснати съществени процецуални
нарушения при издаването му, както и се сочи, че в конкретния случай следва
да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява, но чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата, като твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 40 и чл.
42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща
представител. Представя по делото писмени бележки, с които оспорва
жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендират се и разноски за юрискосултско възражение.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства,
1
наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на
страните, прие за установено:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 13.03.2021 г., свид. Е. и свид. А.-мл. автоконтрольори при ОД-МВР-
Ямбол изпълнявали служебните си задължение в с. Безмер, обл. Ямболска. На
същата дата свид. Е. спрял за проверка автомобила, управляван от свид. М., в
който на задната седалка пътувал жалбподателя. При проверката свид. Е.
наложил глоба с фиш на жалбоподателя в размер на 50 лв. за това, че на
13.03.2021 г. в с. Кабиле на ул. „Стара река“ като пътник не ползва
обезопасителен колан в л.а. „Опел Вектра“ с ДК № ***. След подадено
възражение от Р., фиша бил анулиран в АНД при ОД-МВР-Ямбол.
На 17.03.2021 г. свид. Е. съставил против жалбоподателя АУАН за това,
че на 13.03.2021 г. в 09.20 ч. в с. Безмер, на ул. „Стара планина“ в посока
центъра на селото, като пътник седящ на задната седалка в л.а. „Опел Вектра“
с ДК № *** не използва обезопасителен колан, с който е обурудван
автомобила, а като нарушена разпоредба бил посочен чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил връчен на жалбоподателя, като на мястото на възражения, същия
записал, че не е извършил нарушението.
Въз основа на АУАН, административнонаказващият орган – Началник
сектор „ПП“ при ОД-МВР-Ямбол, издал атакуваното НП, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от събраните писмени
доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:

2
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство не се установява по безспорен
начин дали е спазена процедурата по съставяне на АУАН с оглед на
разпоредба на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, според който Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
От показанията на свидетелят Е. се установява следното, относно
проведената процедура: „Актът беше съставен в полицията. Господина беше
призован в полицията и му съставих АУАН в негово присъствие… мисля, че
господина собственоръчно подписа възражението. Беше му връчен екземпляр
от акта“. По-нататък свид. Е. сочи: „При съставяне на АУАН не присъства
никой. Аз съм писал колежката А. като свидетел, която присъства при
констатиране на нарушението. Когато съставих АУАН колежката почиваше и
затова отидохме до тях да подпише АУАН, като свидетел. Същата го подписа
в присъствието на жалбоподателя. Последният също тогава подписа АУАН.“
От друга страна свид. А. твърди, че „АУАН беше съставен пред дома ми, тъй
като беше няколко дни след това. Когато съставихме АУАН жалбоподателят
беше там. Беше му връчен екземпляр от АУАН… На 17.03.2021 г., когато е
съставен АУАН не бях на работа“.
От изложеното дотук за съда не става ясно къде е съставен акта, в
присъствието на кои лица, кога са го подписали и кога е бил връчен на
жалбоподателя. В тази насока показанията на актосъставителя и на свидетеля
по акта са противоречиви. Докато свид. Е. сочи, че актът е бил съставен в
полицията в присъствието на жалбоподателя и в отсъствието на свид. А.,
докато последната сочи, че актът е бил съставен пред дома й в присъствието
на жалбоподателя. При тази фактическа обстановка не е се установява по
3
безспорен и категоричен начин, че свид. А. е подписала акта при неговото
съставяне. По тези причини и тъй като липсват безспорни доказателства
относно законосъобразна процедура по съставяне на АУАН, изводите на
наказващия орган относно извършеното нарушение и неговото авторство са
произволни.
Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за основателна и
като такава следва да се уважи, а наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-000632/26.03.2021 г.
на Началник сектор „ПП“ при ОД.МВР-Ямбол, с което на ИВ. Р. ИВ., ЕГН
********** от гр. Ямбол, ж.к. „Г. Бенковски“ ***, за нарушение по чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4