№ 603
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110159943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 49, ал. 1 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. В. Т., с която са предявени срещу „Софийска
вода“ АД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49,
ал. 1 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва:
1. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от неправомерното обработването на личните данни на ищеца,
за което той не бил давал съгласие, във връзка с депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 51899/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, приключило с
издадена на 03.10.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното плащане;
2. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от неправомерно използване от страна на ответника на личните
данни на ищеца - трите имена и ЕГН, в заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
51899/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане;
3. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, нанесени
върху репутацията на ищеца на добросъвестен гражданин и безупречен съдружник и
служител във фирма „С..“ ООД, гр. София, чрез начисляване на недължими
задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното плащане.
Ищецът твърди че е претърпял неимуществени вреди от това, че служителите на ответното
дружество в нарушение на ЗСч са осчетоводили противоправно несъществуващи стопански
операции /консумация на вода/ в качеството му на абонат с клиентски номер ********** за
потребена вода в имот с адрес: гр. София, ж. к. ............. Ищецът не бил собственик на този
1
недвижим имот, както и нямал никакви вещни права върху него; не бил подавал каквито и
да било документи, нито бил сключвал каквито и да било договори за доставка на вода на
този адрес. За доставка на ВиК услуги в този имот никога не била откривана на негово име
партида въз основа на документите по чл. 56, ал. 1-4 от ОУ - 2006 г. на ответното дружество.
Вследствие на така извършеното неправомерно осчетоводяване, ответникът образувал
заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК в което се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.10.2016 г. по ч.гр.дело № 51899/2016 г. по описа на
СРС, 76 състав. Във връзка с процесното заявление служители на ответника неправомерно
били използвали личните му данни - три имена и ЕГН, които лични данни ищецът бил
предоставил единствено във връзка с качеството му на потребител на услугите на ответното
дружество за имот на адрес: гр. София, ж. к. „Дружба“, но не и за доставка на услуги до
имот с адрес: гр. София, ж. к. ............, както било посочено в горецитираната заповед за
изпълнение. Твърди, че във връзка с обработването на личните му данни, за което той не бил
давал съгласие, му били причинени множество неимуществени вреди - изпитвал силен гняв
и възмущение, тъй като бил винаги редовен платец на всичките си задължения спрямо
ответника относно имота с адрес в ж. к. „Дружба“. Тъй като имал задължения и по банков
кредит към банка ОББ АД, където регулярно плащал вноски, поради притесненията си не
можел да спи, а през деня бил нервен и напрегнат. Възмущението му се засилвало от факта,
че за да бъде осъден били използвани неверни данни пред съдебните органи относно
постоянния му адрес в гр. София. Всички гореизброени негативни преживявания ищецът
оценява на сумата от 5000 лева. Същевременно ответникът бил ползвал личните му данни -
трите имена и ЕГН в заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение с цел
точно да бъде индивидуализиран като длъжник. Счита, че това е сторено в нарушение на чл.
2, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита на личните данни. Това било довело до
противоправното нарушаване на неговата неприкосновеност и личния му живот. Всички
негативни преживявания във връзка с това нарушение на ответника оценява на сумата от
10000 лева. Трето, в резултат на начисляването на несъществуващи задължения в негова
тежест и проведеното срещу ищеца от страна на служителите на ответника съдебно
производство, твърди да му е била увредена репутацията на добросъвестен гражданин и
безупречен съдружник и служител във фирма „С..“ ООД, гр. София. Преживените негативни
емоции в тази връзка оценява на сумата в размер на 10000 лева. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване основателността на
предявените искове, като в тази връзка са изложени следните възражения: по отношение на
водоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „............, с клиентски номер **********
имало открита партида още от предишния ВиК оператор с титуляр Т. В. Т. /имената на това
лице са идентични с имената на ищеца/ като ответното дружество като оператор на ВиК
мрежата на територията на Столична община, разполагала с предадените от предишния
оператор документи, от които се установява, че към м. януари 2000г. за посочения имот има
партида, открита на посоченото лице като и понастоящем това лице е титуляр на партидата;
начисляването на процесните задължения е напълно законосъобразно, доколкото същите се
отнасят за друг абонат, различен от ищеца, чиито имена са идентични; подаването на
заявление за образуване на заповедно производство е действие, което не може да бъде
виновно и не може да съставлява деликт, доколкото към момента на депозирането му
подалия заявлението служител на дружеството-ответник е имал съзнанието, че съществува
заявеното вземане срещу посочения в заявлението длъжник; Посочва, че към момента на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК ответникът, чрез своите служители, е имал
съзнанието, че заявеното вземане съществува срещу посочения в заявлението длъжник, като
едва в последствие била установена допуснатата грешка. Позовава се на Решение № ППН-
01- 1908/2019 г. от 11.02.2021 г. на КЗЛД, с която жалбата на ищеца е била обявена за
неоснователна. При изложеното се изразява становище, че исковете са недоказани,
доколкото по делото не са установени твърдените от ищеца противоправни действия,
настъпването на вреди и причинно-следствената връзка между тях. С оглед изложеното
2
счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
Установява се по делото от представената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от дата 03.10.2016 г. на СРС, 76 състав по ч.гр. дело №
51899/2016 г. се установява, че длъжникът – Т. В. Т. е осъден за следните суми: сумата от
2582,81 лева – незаплатена сума за потребена вода през периода от 05.08.2009 г. до
06.08.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 14.09.2016 г. до изплащане на вземането;
сумата от 1299,49 лева – мораторна лихва за периода от 05.09.2009 г. до 06.08.2016 г. и
сумата от 443,53 лева – разноски по делото.
От представеното по делото Разпореждане от 06.12.2016 г. на СРС, 76 състав по гр. д. №
51899/2016 г., се установява, че на основание чл. 410 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, а по реда на чл. 414 от ГПК е постъпило възражение,
като заявителят е уведомен на дата 26.10.2016 г. за задължението му по чл. 415 от ГПК, като
към този момент не са депозирани доказателства по делото, че е предявен иск, с оглед на
което, съдът обезсилва на основание чл. 415 от ГПК издадената на дата 03.10.2016 г.-
Заповед за изпълнение.
Представена е й жалба от Т. В. Т. (ищец), адресирана до „Софийска вода“, от която се
установява, че ищецът излага твърдения, че от негово име не е подавано заявление за
ползване на услугите на „Софийска вода“ АД по адрес: гр. София, .........
По делото от „Софийска вода“ АД е депозирано писмо с № О/Ж – 520/14.02.2017 г. до ищеца
– Т. Т. относно Писмо с вх. № О/Ж – 520/01.02.2017 г. в което ответното дружество заявява,
че няма да предприема по – нататъшни действия, а ще насочи действията си срещу
надлежния длъжник.
От представеното по делото Становище на „Софийска вода“ АД във връзка с Определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 г., ответното дружество
заявява, че за имот с адрес: гр. София, ............. абонатен № ....... с титуляр – Т. В. Т. няма
непогасени задължения, като текущите сметки от 2002 г. насам са заплащани редовно.
От представената по делото Заповед № 041/20.10.2016 г., се установява, че на основание
наредбата за задгранични командировки фирма „С..” командирова Т. Т. – Директор Софтуер
на фирма „С..“ (ищец) и Д. В... – сервизен инженер на фирма „С..“ ООД за времето от
22.10.2016 г. до 26.10.2016 г. в Турция, Истанбул.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля В...... С..........,
кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви, кореспондиращи на наличния по
делото доказателствен материал, от които се установява следното: свидетелят С.......... и
ищецът са колеги в „С..” ООД, която е високотехнологична фирма, занимаваща се с
роботостроене и автоматизация като самият ищец е програмист и съдружник в дружеството
от 1998г.; преди депозираното заявление от ответното дружество срещу ищеца последният е
бил много прецизен в изпълнение на служебните си задължения, доколкото е бил
изключително висококвалифициран кадър; ищецът е защитил докторска дисертация в един
от водещите университети в Москва – МГУ; ищецът е изключително ценен за дружеството,
в което работи; след незаконосъобразното начисляване на сумите от ответното дружество,
ищецът станал изключително притеснен и разстроен, като в случая свидетелят посочва, че
ищецът е много емоционална и честолюбива личност; ищецът станал потиснат, с понижено
самочувствие; имало подигравки от страна на колегите му като дори са го сравнявали с
някои литературни герои; влошил си функционалните характеристики; станал разсеян;
объркал софтуерните програми на дружеството като по този начин нанесъл вреди на
фирмата, свързани с многобройни командировки за отстраняване на проблемите и то
свързани с инвестиции в рамките на милиони евро; и към момента на разпита свидетелят
3
предполага, че ищецът продължава да се чувства разстроен; Т. е трябвало да замине през
2018г. в командировка в Турция, но заради заведеното дело от дружеството-ответник не е
заминал; имало е притеснения в семейството на ищеца; имало е непрекъсната
кореспонденция между страните по делото, свързани с големи емоционални проблеми за
ищеца и семейството му; ищецът е допуснал грешки при работата си с „Рено” и с други
клиенти, дължащи се на напрегнатото му емоционално състояние във връзка с делото,
заведено от ответното дружество; имало един доста дълъг процес на тормоз от страна на
ответното дружество като дори ищецът е подозирал, че ответникът е целял умишленото
санкциониране на ищеца със заведеното дело, доколкото преди това ищецът писал жалби до
ответника в качеството си на домоуправител.
От разпита на свидетеля Д. В... кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви,
кореспондиращи на наличния по делото доказателствен материал, от които се установява
следното: Работил е заедно с ищеца от 2012 г. до 2017 г. във фирма „...... ЕООД“, който
работил като програмист. Споделя, че през 2016 г. с ищеца били командировани, като
последния помолил свидетеля да кара служебния автомобил, тъй като ищецът не е бил в
състояние да шофира. Установява се, че по пътя към Турция свидетелят попитал няколко
пъти защо ищецът не е в настроение, а последния му отговорил, че има призовка за голяма
сума пари от „Софийска вода“, въпреки, че той не е живял в този имот и няма нищо общо с
това жилище. Споделя, че по време на въпросната командировка ищецът избухнал пред
свидетеля и техния клиент, който бил турски гражданин и с когото свидетеля и ищеца са
имали среща по повод командировката. Ищецът започнал да крещи в колата, че свидетеля е
забравил някакви резервни части, а след известен период, след като се успокоил му се е
извинил; Твърди, че командировката продължила повече от един ден, тъй като ищецът не
бил в състояние да работи, тъй като е програмист, а свидетелят е монтажник – сервизен
техник и ищецът не е могъл да се съсредоточи, тъй като видимо бил разстроен, че дължи
пари на „Софийска вода“; Твърди, че ищецът се ползва с добро име, нормален колега,
отзивчив и помагащ. Посочва, че след командировката работил във фирмата около 1 година
и в по – нормално състояние, не бил така афектиран.
По делото е приета съдебно-психологична експертиза, кредитирана от съда като
компетентно изготвена от вещо лице, притежаващо съответните познания и опит, от която се
установява следното: описаните в исковата молба поведения на действия и бездействия на
служителите на ответника са формирали остра стресова ситуация за ищеца, изразяваща се в
свръх-силно негативно напрежение и включва цяла гама от силни отрицателни емоционални
преживявания – от емоционален шок и ужас от внезапната вест за осъждане на „дължима”
голяма сума пари, през безпомощност, безпокойство и гняв до страха от рецидив при
злоупотреба с личните му данни; тези негативни преживявания рефлектират пряко в
реорганизация на личните и социалните задължения и отговорности – затруднения при
осъществяване на ежедневните лични и служебни взаимодействия, отменянето на
планирана командировка с всичките последствия от това; въздържане от поемането на нови
отговорности и воденето на активна борба за изясняване и доказване на истината; в периода
на м. октомври 2016г. ищецът е преживял остра стресова реакция /свръхсилно емоционално
напрежение/ в резултат от получената заповед за изпълнение на незаконосъобразно
начислено парично задължение, което се е изразило на три нива: на емоционално равнище,
на когнитивно ниво и на поведенческо ниво; всички негативни преживявания, причинени от
служителите на ответното дружество са усетени от ищеца като незаслужен с нищо
„публичен шамар” от върховенството на закона, накърняване на личното самоуважение,
уронване на социалния престиж пред колеги, познати, партньори и чуждестранни
контрагенти и авторитета му на отговорен и достоен човек.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от правна страна:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
4
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се до
уреден от закона случай на гаранционно обезпечителна отговорност за вреди, която има
обективен характер, защото не произтичала от вината на възложителя на работата, а от тази
на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа от страна на
ответника, осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 от ЗЗД,
който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили
вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава-вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите
обществено укорими последици, се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Обективните
елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В конкретния случай субективният елемент се приемаза доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея- ППВС № 9/1966
година, което не е изгубило смисъл и към настоящия момент.
Относно предявените два иска за деликт произтичащ от неправомерното обработването на
личните данни на ищеца, за което той не бил давал съгласие, във връзка с депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, и втория деликт за това,
че ответникът бил ползвал личните му данни - трите имена и ЕГН в заявлението за издаване
на процесната заповед за изпълнение с цел точно да бъде индивидуализиран като длъжник -
нарушение на Закона за защита на личните данни- чл.2, ал.2,т,1,2 и 3, което довело до
противоправното нарушаване на неговата неприкосновеност и личния му живот, настоящият
състав намира за неоснователни и напълно споделя изложеното от ответната страна за
възприетото схващане в практиката по този въпрос.
Безспорно се установява, че за имот на адрес: гр. София, ..... има открита партида още от
предишния В и К оператор с титуляр Т. В. Т., като ответната страна, като настоящ оператор
на ВиК мрежата на територията на Столична община, разполага с предадените му от
предишния оператор документи, от които се установява, че към месец януари 2000г. за
посочения имот има партида, открита на посоченото лице, и към датата на предявяване на
иска същото лице е било титуляр на партидата. Видно от приложените писмени карнети се
установява, че е налице е съвпадение на имената, като титулярят на партида за ВиК услуги
за имот с адрес: гр. София, ..... е съвсем различно от ищеца лице.
Съгласно трайно установената практика, подаването на заявление за образуване на
5
заповедно производство е действие, което не може да бъде виновно и не може да съставлява
деликт .Подаването на заявление, въз основа на което се образува заповедно производство
по реда на ГПК, по правило е действие, което не може да бъде противоправно и виновно, т.е.
не може/ по принцип/ да съставлява деликтен факт, като източник на извъндоговорна
гражданска отговорност. Това е така, защотоо /подаването на заявление/ не е някакъв
субективен произвол, а упражняване на едно изрично позволено/ предвидено/ от закона
процесуално субективно преобразуващо право на всяко едно процесуално правоспособно
лице - да поиска от съда лично или чрез представител издаване на заповед за изпълнение/
принудително осъществяване/ на някакво твърдяно неудовлетворено материално право - чл.
410, чл. 411 от ГПК. Като критерий за правомерното упражняване на това субективно
процесуално преобразуващо право не е дали в действителност съществува или не
твърдяното неудовлетворено материално право- претендирано в заявлението. Критерий за
правомерното му упражняване е обстоятелството дали в съзнанието/ представител/ на
заявителя то съществува, т.е. той си мисли или е убеден, че съществува. При наличието на
такава една субективна мисловна нагласа у заявителя упражняването на това процесуално
право е добросъвестно по смисъла на чл. 3 от ГПК ... “./в този смисъл / Решение № 790 от
5.07.2012 г. на РС - Велико Търново по гр. д. № 2557/2011 г., потвърдено от ОС Велико
Търново. В същия смисъл е и Решение №182/24.02.2017г. по.гр.д. 3567/2016г. на Районен
съд - Стара Загора, постановено по сходен на настоящия случай казус, в което съдът сочи,
че: „ С исковата си молба ищцата по същество поддържа, че противоправността на това
деяние се изразява в злоупотребата на тези служители на ответника с личните му данни за
ЕГН и адрес, които били посочени от тях в заявлението за издаване на заповедта, за да се
снабди ответникът с изпълнителен лист срещу него, а не срещу истинският му длъжник Т. Т.
Т. (л. 3-4). При това положение, макар да е вярно, че злоупотребата с право е противоправна,
тя според задължителната практика по чл. 290 ГПК на ВКС е налице само когато правото се
упражнява превратно, тоест недобросъвестно - с цел да бъдат увредени права или законни
интереси на други лица (чл. 57, ал. 2 КРБ) или в противоречие с интересите на обществото
(чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Иначе упражняването на материално или процесуално право е по начало
правомерно, защото се упражнява добросъвестно - със съзнанието, че то съществува.
В този смисъл, с оглед събраните доказателства и установеното от тях не се установи
наличие на злоупотреба и с процесуалното право за подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, когато
заявителят/служителите му го подадат със съзнанието, че съществува заявеното с него
вземане на заявителя срещу посочения в заявлението длъжник (чл. 3 ГПК). Като без
значение е дали това в действителност е така, дали тази предприета защита е адекватна,
основателна или неоснователна, съществува или не в действителност, евентуално тяхната
грешка дали е извинителна или не (така и Р 257-2011-IVг.о. и Р 758-2011-IVг.о. на ВКС)“
Напротив обратното от всички събрани в хода на настоящото производство доказателства,
включително и от представените от самия ищец писмени доказателства, се установява
именно този факт - че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
6
изпълнение заявителят, чрез подалия заявлението служител, са имали съзнанието, че
съществува заявеното вземане срещу посочения в заявлението длъжник. Едва впоследствие,
след като е разгледал жалбата на ищеца в настоящото производство и е направил обстойна
проверка, заявителят е установил, че е допуснал грешка. Но към момента на подаване на
заявлението той, чрез своите служители, е упражнил процесуалното си право
добросъвестно, съгласно цитираната по-горе практика на ВКС.
При изложените съображения , не е налице основната предпоставка за уважаване на иска по
чл.49, ал.1 вр.чл.45, ал.1 ЗЗД - не се установи противоправност и виновност на деянието на
ответната страна по отношение на тези два деликта, от извършването на които се твърдят
настъпили неимуществени вреди.
Не е спорно между страните и се установява от писмените доказателства по делото - факта
на съществуващо правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника,
изразяващо се в осчетоводяване на задължения за консумирана вода за водоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк „............ по отношение на ищеца; предприемането на съдебни
действия въз основа на това осчетоводяване срещу ищеца; обработка от служителите на
ответното дружество на личните данни на ищеца /три имена и ЕГН/ в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано на 14.09.2016г.; осчетоводяване и
начисляване в тежест на ищеца на парични задължения за потребена вода за имот, находящ
се в гр. София, ж..............лед момента на депозирана на жалба от страна на ищеца;
обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество за консумирана вода на
водоснабден имот, находящ се в гр. София, ............, с клиентски номер .......;
обстоятелството, че ищецът никога не е бил абонат на ответното дружество за консумирана
вода на водоснабден имот, находящ в гр. София, ............., с клиентски номер **********;
обстоятелството, че на 14.09.2016г. служителите на ответника депозирали заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ищеца, въз основа на което в полза на ответното
дружество била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.10.2016г. по
ч.гр.д. № 51899/2016г. по описа на СРС, 76 състав за следните суми: сумата от 2582.81 лева –
неизплатена сума за потребена вода през периода от 05.08.2009г. до 06.08.2016г., ведно със
законна лихва за периода от 14.09.2016г. до изплащане на вземането; сумата от 1299.49 лева
– мораторна лихва за периода от 05.09.2009г. до 06.08.2016г. и сумата от 443.53 лева –
разноски по делото, която впоследствие била обезсилена; обстоятелството, че след
обезсилване на заповедта, ищецът депозирал жалба, озаглавена от ответника като писмо с
вх. № О/Ж-520/01.02.2017г., в която ищецът се е оплакал от неправомерното начисляване на
задължения в негова тежест за потребени услуги в имот, който не е негова собственост и не
се обитава от семейството му; обстоятелството, че по повод на жалбата от страна на
ответника било изпратено от служителите на ответника писмо с изх. № О/Ж-
520/14.02.2017г., с което ищецът бил уведомен, че срещу него няма да се предприемат по-
нататъшни действия, а претенциите щели да бъдат насочени срещу надлежния длъжник;
С оглед посочените обстоятелства, настоящият състав намира за доказани твърдените от
ищеца деликта : незаконосъобразното депозиране на 14.09.2016г. на заявление за издаване на
7
заповед за изпълнение срещу ищеца, с предмет несъществуващи задължения за консумирана
вода за водоснабден имот, находящ се в гр. София, ............., за който по делото е безспорно
установено, че ищецът няма каквато и да било фактическа или правна връзка с този имот.
Относно причинените от това деяние вреди – техният характер и размер и причинната
връзка с извършеното деяние, настоящият състав намира следното : Вредите представляват
неблагоприятно изменение, настъпило в правната сфера на даден правен субект.
Неимуществените вреди са такива неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца,
които се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно
право – накърняване на доброто име, честта, достойнството и репутацията на ищеца,
изживяването на редица негативни изживявания от ищеца като силен гняв, стрес и
възмущение, както и притеснение и психологически дискомфорт; появата на тежка
психично стресогенна ситуация, нарушаваща личните му граници и взаимоотношения с
останалите членове на семейството му, включително предизвикана криза в доверието към
него, както и дълбоко унижение, разочарование и възмущение; увреждане на репутацията на
ищеца в личен и професионален аспект, както и появата редица негативни изживявания
като чувство на срам, неудобство, унижение, чувство на вина пред колегите си, доколкото е
пречел на нормалната и ефективна работа в „С.. ООД” – гр. София, в която е работел;
преживяването на негативни изживявания с висок интензитет за дълъг период от време като
унижение, психически болезнена ситуация, която силно го е затормозявала и възмущавала
от незаконосъобразното бездействие от страна на служителите на ответното дружество.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо – доброто име и честта, достойнството и
репутацията е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на
точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл.52 ЗЗД,
следва да бъде определен по справедливост от съда.
При анализа на останалите предпоставки от фактическите състави на предявените искове
следва да се изложат следните съображения: по делото са събрани гласни доказателства,
получени чрез разпита на свидетеля В...... С.......... /л. 143, стр. 2 и сл./, кредитирани от съда
като обективни и непротиворечиви, кореспондиращи на наличния по делото доказателствен
материал, от които се установява следното: свидетелят С.......... и ищецът са колеги в „С..”
ООД, която е високотехнологична фирма, занимаваща се с роботостроене и автоматизация
като самият ищец е програмист и съдружник в дружеството от 1998г.; преди депозираното
заявление от ответното дружество срещу ищеца последният е бил много прецизен в
изпълнение на служебните си задължения, доколкото е бил изключително
висококвалифициран кадър; ищецът е защитил докторска дисертация в един от водещите
университети в Москва – МГУ; ищецът е изключително ценен за дружеството, в което
работи; след незаконосъобразното начисляване на сумите от ответното дружество ищецът
станал изключително притеснен и разстроен като в случая свидетелят посочва, че ищецът е
много емоционална и честолюбива личност; ищецът станал потиснат, с понижено
самочувствие; имало подигравки от страна на колегите му като дори са го сравнявали с
някои литературни герои; влошил си функционалните характеристики; станал разсеян;
8
объркал софтуерните програми на дружеството, като по този начин нанесъл вреди на
фирмата, свързани с многобройни командировки за отстраняване на проблемите и то
свързани с инвестиции в рамките на милиони евро; и към момента на разпита свидетелят
предполага, че ищецът продължава да се чувства разстроен; имало е притеснения в
семейството на ищеца; имало е непрекъсната кореспонденция между страните по
делото/установено от писмените доказателства продължила близо 5 месеца / , свързани с
големи емоционални проблеми за ищеца и семейството му; ищецът е допуснал грешки при
работата си с „Рено” и с други клиенти, дължащи се на напрегнатото му емоционално
състояние във връзка с делото, заведено от ответното дружество; имало един доста дълъг
процес на тормоз от страна на ответното дружество.
От приетото по делото заключение по съдебно-психологична експертиза, кредитирано от
съда, като компетентно изготвена от вещо лице, притежаващо съответните познания и опит,
от която се установява следното: описаните в исковата молба поведения на действия и
бездействия на служителите на ответника са формирали остра стресова ситуация за ищеца,
изразяваща се в свръхсилно негативно напрежение и включва цяла гама от силни
отрицателни емоционални преживявания – от емоционален шок и ужас от внезапната вест за
осъждане на „дължима” голяма сума пари, през безпомощност, безпокойство и гняв до
страха от рецидив при злоупотреба с личните му данни; тези негативни преживявания
рефлектират пряко в реорганизация на личните и социалните задължения и отговорности –
затруднения при осъществяване на ежедневните лични и служебни взаимодействия,
отменянето на планирана командировка с всичките последствия от това; въздържане от
поемането на нови отговорности и воденето на активна борба за изясняване и доказване на
истината; в периода на м. октомври 2016г. ищецът е преживял остра стресова реакция
/свръхсилно емоционално напрежение/ в резултат от получената заповед за изпълнение на
незаконосъобразно начислено парично задължение, което се е изразило на три нива: на
емоционално равнище, на когнитивно ниво и на поведенческо ниво; всички негативни
преживявания, причинени от служителите на ответното дружество са усетени от ищеца като
незаслужен с нищо „публичен шамар” от върховенството на закона, накърняване на личното
самоуважение, уронване на социалния престиж пред колеги, познати, партньори и
авторитета му на отговорен и достоен човек. настоящият състав намира, че за справедливото
възмездяване на неблагоприятното засягане на доброто име честта, достойнството и
репутацията на ищеца следва да бъде престирана сума в размер на 3000 лева, като в тази
връзка следва да се изложат следните съображения: от събраните по делото писмени
доказателства ; гласните доказателства, получени чрез разпита на свидетеля В...... С.......... и
Д. В..., кредитирани от съда, като обективни и непротиворечиви и от приетата СПЕ, съдът
счита, че ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване наличието на
неимуществени вреди, изразяващи се в редица негативни изживявания като силен гняв,
стрес и възмущение, както и притеснение и психологически дискомфорт; появата на тежка
психично стресогенна ситуация, нарушаваща личните му граници и взаимоотношения с
останалите членове на семейството му, включително предизвикана криза в доверието към
него, както и дълбоко унижение, разочарование и възмущение; увреждане на репутацията на
9
ищеца в личен и професионален аспект, както и появата редица негативни изживявания
като чувство на срам, неудобство, унижение, чувство на вина пред колегите си, доколкото е
и пречел на нормалната и ефективна работа в „С.. ООД” – гр. София, в която е работел,
причинени от противоправното действие на служителите на ответното дружество.
Във връзка с размера на обезщетението следва да се посочи още, че действително от
посочените по-горе доказателства се установи наличието на негативни изживявания,
настъпили в правната сфера на ищеца, но според настоящия състав ищецът не доказа, че
техният интензитет е в толкова висок размер, за да се присъди изцяло претендираната сума.
В тази връзка следва да се посочи, че при определянето на този размер е взето предвид и
периода за който са тършени тези вреди близо около 4м. и половина до получването на
изявлението на ответната страна за допуснатат грешка , като ангажираните доказателства не
успяха да установят в достатъчна степен наличието на особено сериозно по размер засягане
на правната сфера на ищцата, които да обосноват необходимостта от присъждане на цялата
претендирана по делото претенция.
Престиране на сума над присъдения размер от 3000 лева би довела до неоснователно
обогатяване на ищеца, тъй като вреди, надхвърлящи този размер не са
доказани.Следователно, предявеният иск за възмездяване на неимуществените вреди е
доказан за размера от 3000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева
следва да бъде отхвърлен.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва, считано от 21.10.2016г. /датата на
депозиране на възражението от ищеца срещу издадената на 03.10.2016г. заповед за
изпълнение по гр. д. № 517899/2016г. по описа на СРС, 76 с-в/ до окончателното изплащане
на вземането.
По отговорността за разноските:
Доколкото по делото , съдът се е произнесъл по разноските за заплатен депозит на вещите
лица и държавна такса /в т.ч. и въззивна инстанция , следва да бъде разгледан въпроса за
разноските сторени при връщането му за разглеждане повторно от друг състав в СРС . С
оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди по съразмерност
сумата от 70 лева за юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 100 лева, определено
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, съобразно отхвърлената част на иска , наред със
сумата от по 100 лв , за предявените два иска , които са отхвърлени , като неоснователни
200.
Същевременно на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат М. З. М. от АК – гр. Пазарджик
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 390лева, доколкото са
налице предпоставките по смисъла на ЗА. Във връзка с размера на общо претендираното
възнаграждение от 1300 лева, съдът счита направеното от ответника възражение за
10
прекомерност за неоснователно, с оглед фактическа и правна сложност на делото , като в
случая съдът счита, че същото не следва да се намали.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк „Младост” 4, УЛ. „Бизнес Парк” № 1, сграда 2-А да заплати на Т.
В. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ............, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
следните суми: сумата от 3000 лева/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, нанесени
върху репутацията на ищеца на добросъвестен гражданин и безупречен съдружник и
служител във фирма „С..“ ООД, гр. София, от незаконосъобразното депозиране от
служителите на ответното дружество на 14.09.2016г. на заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ищеца при начисляване на недължими задължения, ведно със законната
лихва, считано от 21.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, както следва: искът за разликата над сумата от 3000 лева до пълния
предявен размер от 10 000 лева и иска за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат от неправомерното обработването на
личните данни на ищеца, за което той не бил давал съгласие, във връзка с депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр.дело № 51899/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, приключило с
издадена на 03.10.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане
и за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от неправомерно използване от страна на ответника на личните
данни на ищеца - трите имена и ЕГН, в заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 51899/2016 г. по описа на
СРС, 76 състав, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. В. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ............ да заплати на
„СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк „Младост” 4, УЛ. „Бизнес Парк” № 1, сграда 2-А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 270 лева – разноски по съразмерност с оглед отхвърлената част на исковете за
производството пред СРС.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк „Младост” 4, УЛ. „Бизнес Парк” № 1, сграда 2-А да заплати на
адвокат М. З. М. от АК – гр. Пазарджик, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 Закон за
11
адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 390лева – адвокатско възнаграждение по
съразмерност с оглед уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12