РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20245300900228 по описа за 2024 година
Производството по т.д. № 228/2024 год. е образувано въз основа на
исковата молба, постъпила на 11.04.2024 год., подадена от П. Р. Р. и В. В. Р.
против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД. Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени от двамата ищци вследствие смъртта на
*** им В. Р. при пътно-транспортно произшествие. С определение №
996/09.08.2024 год. на основание чл. 213 ГПК към производството по делото е
присъединено за съвместно разглеждане т.д. № 239 / 2024 год. Същото е
образувано въз основа на искова молба, постъпила в съда на 16.04.2024 год.,
подадена от А. Г. Р., П. В. Р. и Д. В. Р. /родена на 29.07.2007 год., непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на *** си А. Р./, против ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на смъртта на *** на първата ищца, респ. *** на
втория и третия ответник В. Р. при пътно-транспортно произшествие, а от Д.
Р. е предявен и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Исковите претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че В. П. П. Р. е починал при пътно-транспортно
произшествие на 27.11.2023 год. В. Р. бил *** на П. Р. Р. и В. В. Р., *** на А. Р.
и *** на П. В. Р. и Д. В. Р.. На посочената дата около 17,15 ч. по път II-66 в гр.
1
***, на кръстовището на ул. *** и ул. *** водачът на т.а. „Ивеко Дейли“ с рег.
№ **** А. А. нарушил правилата за движение по пътищата, като при
извършване на маневра на заден ход се качил на тротоара и ударил
намиращият се там пешеходец В. Р.. Вследствие на удара на В. Р. били
причинени несъвместими с живота увреждания, вследствие на които
настъпила неговата смърт. По случая било образувано досъдебно
производство, което до момента на подаването на исковата молба не било
приключило.
Загиналият бил в трудоспособна възраст, деен, активен, в добро
здравословно състояние. Бил отговорен и трудолюбив човек, който се грижел
за семейството си и за ***ите си. Живеел със ***та си и ***та си в любов и
разбирателство, отношенията в семейството били силно емоционални,
основани на обич, уважение, доверие. *** бил горд с ***та и и им помагал
морално и финансово. ***ите му живеели в една къща със семейството на ***
си. Разчитали на това да бъде тяхна подкрепа и опора в старините. Внезапната
смърт на В. Р. причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на
всичките му близки – ищци по делото.
По отношение на т.а. „Ивеко Дейли“ с рег. № ****, с който било
причинено произшествието, била налице застраховка „ГО“, сключена с
ответното дружество. Ищците отправили писмена молба-претенция до
дружеството за изплащане на обезщетения, но до момента на подаването на
исковата молба застрахователят не е определил и изплатил такива.
Предвид изложените обстоятелства и с оглед изменението на размерите
на исковите претенции, формулирано в молба вх. № 22247/19.06.2025 год. и
допуснато с определение, постановено в последното по делото съдебно
заседание, ищците молят да бъде постановено решение, с което ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД бъде осъдено да им заплати обезщетения за вреди в размери
както следва:
- В полза на ***ите П. Р. и В. Р. - по 160 000 лв. обезщетения за
неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на *** им му В. Р.,
частично от искове за суми в размер на по 200 000 лв. за всеки ***-ищец,
ведно със законната лихва от 04.12.2023 год. до окончателното плащане;
- В полза на ***та А. Г. Р. – обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие на смъртта на *** й В. Р. в размер на 190 000 лв., частичен
иск от 220 000 лв., ведно със законната лихва от 04.12.2023 год. до
окончателното плащане;
- В полза на *** П. В. Р. - обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие на смъртта на *** му В. Р. в размер на 190 000 лв., частичен иск от
220 000 лв., ведно със законната лихва от 04.12.2023 год. до окончателното
2
плащане;
- В полза на *** Д. В. Р.:
- обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта
на *** й В. Р. в размер на 190 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., ведно със
законната лихва от 04.12.2023 год. до окончателното плащане;
- обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 000 лв.,
представляващи 20 месеца по 200 лв. на месец, търпени от Д. Р. вследствие на
лишаване на *** от издръжка от *** си за периода от датата на смъртта до
навършването на пълнолетие, ведно със законната лихва.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗА за предоставената на ищците безплатна правна помощ.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е подал отговори на
исковите молби в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК /два отговора по всяко от
делата преди тяхното съединяване/.
Счита исковата молба за нередовна, тъй като в обстоятелствената й част
не е надлежно описан механизма на произшествието.
Оспорва се настъпването на произшествие на 27.11.2023 год. по
описания в исковата молба механизъм. Акцентира се върху ограничената
доказателствена стойност на представения с исковата молба протокол за ПТП
с пострадали лица. Дори да се приемело, че смъртта е настъпила в резултат на
описаното ПТП, то тя не е резултат на деликт – не е установено виновно и
противоправно поведение на водача на автомобила и причинно-следствена
връзка между деянието и вредите. Обосновава се довод, че е налице случайно
деяние по см. на чл. 15 НК, което изключва вината на водача за настъпилите
вредни последици.
Въведено в процеса е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД; произшествието
било настъпило в зона от пътя, която не е предназначена единствено и само за
движение на пешеходци – затревена почва без покритие, със силно изразени
неравности, препятстваща възможността да се ползва за движение на
пешеходци. Описаният от ищците механизъм на произшествието сочел, че
починалият /клекнал до оградната стена зад автомобил със запален двигател и
включени светлини за задно движение/ не се е съобразил с конкретната пътна
обстановка и не е предприел никакви действия по опазването на собственото
си здраве и живот, а е допринесъл за това водачът да не може да го възприеме
и го е поставил в невъзможност да реагира и предотврати настъпването на
ПТП. Ответникът счита, че с поведението си пострадалият е нарушил
задълженията си на участник в движението, произтичащи от нормите на чл. 5,
3
чл. 107, чл. 114, чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДвП, с което е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
Счита, че претендираните обезщетения за неимуществени вреди са
прекомерни и неотговарящи на критериите по чл. 52 ЗЗД за справедливост.
Във връзка с претенцията на Д. Р. за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, представляващи 20 месеца издръжка, се изразява
становище за неоснователност. Позовава се на чл. 80, ал. 2 КСО,
регламентиращ правото на наследствена пенсия, и чл. 11, ал. 2 КСО, според
който ищцата имала право и на еднократна помощ при смърт на ***. Така се
аргументира довод, че Д. Р. не е била лишена от издръжка, поради което и
искът й се счита за неоснователен.
По отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане, се
акцентира, че с писма на ЗД от 08.12. и 11.12.2023 год. е изискано от ищците
да представят допълнително документи, въз основа на които да бъде изяснена
фактическата страна на настъпването на щетата, които не са били представени
от тях. Поради това и на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ за ответното
дружество не е започнал да тече срок за произнасяне по щетата и към момента
на подаването на исковата молба застрахователят не е бил в забава. Поради
това началната дата, от която би се дължала законна лихва, е датата на
подаването на исковите молби.
Претендират се сторените по делото разноски. Формулирани са
доказателствени искания.
В допълнителните искови молби се оспорват възраженията на ответника
срещу основателността на исковите претенции и са развити съображения в
тази насока. Заявено е, че при условията на евентуалност законната лихва се
претендира, считано от уведомяването на застрахователя за извънсъдебната
претенция на ищците – 07/08.12.2023 год. Взето е становище по
доказателствените искания на ответника.
В отговорите на допълнителните искови молби се поддържат доводите
и възраженията, развити в първоначалните отговори.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими. Същите са с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45, чл. 51,
ал. 1 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание
чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ. Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на починалия е с
правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а за случайния характер на деянието на
водача на товарния автомобил – по чл. 15 НК.
4
Окръжен съд - Пловдив, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С доклада по делото съдът е приел за ненуждаещо се от доказване
наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество
досежно гражданската отговорност на водача на т.а. с рег. № **** към датата
на събитието – 27.11.2023 год. Прогласил е за безспорно между страните
отправянето от страна на ищците на застрахователна претенция спрямо
ответното дружество, която е получена от него на 07.12.2023 год., както и
обстоятелството, че по образувА.та преписка по щета не са изплащани
обезщетения.
С допълнението към доклада по делото, съдържащо се в определение №
103/17.01.2025 год., е прието за установено по делото, че с влязла в сила
присъда, постановена след образуването на двете дела /т.д. № 228/2024 год. и
т.д. № 239/2024 год./ с № 80/13.11.2024 год. по НОХД 2124/2024 год.
подсъдимият А. С. А., роден на 28.09.2001 г. в гр. Пловдив, е признат за
ВИНОВЕН в това, че на 27.11.2023 г. в гр. ***, обл. Пловдив, при управляване
на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ивеко Дейли“ с рег.
№ ****, е нарушил правилата за движение по пътищата:
Чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.“
Чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.“,
като по непредпазливост е причинил смъртта на В. П. П. Р. с ЕГН
**********, от гр. ***, обл. Пловдив - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в",
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
На основание чл. 300 ГПК настоящият съдебен състав е приел с доклада
по делото за установено и ненуждаещо се от доказване по см. на чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК, че А. А., при управление на посоченото превозно средство,
противоправно и виновно е причинил смъртта на В. Р.. Така, противоправното
поведение на А., нарушението на конкретно посочените правила на ЗДвП,
вината на водача, съставомерният резултат - смърт и причинно-следствената
връзка между деянието на А. и смъртта на Р. не подлежат на доказване, респ.
не подлежат на оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело.
Възраженията на ответника, изложени в отговорите, че е налице случайно
5
деяние по см. на чл. 15 НК, което изключва вината на водача за настъпилите
вредни последици, макар и допустимо към момента на формулирането му,
към момента на изготвянето на доклада и към настоящия момент се явява
недопустимо, тъй като е отречено от влязлата в сила присъда. Своевременно
въведеното от ответника в процеса възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на починалия е допустимо и е включено в
предмета на спора и предмета на доказване.
Във връзка с поведението на починалия при произшествието и
обстоятелството дали същият е допринесъл с действията си за собственото си
увреждане по делото са разпитани като свидетели виновният водач А. А., друг
свидетел, възприел факти и обстоятелства непосредствено след
произшествието, изготвена е и автотехническа експертиза.
Св. А. разяснява, че е превозвал дървен материал с буса /т.а. „Ивеко
Дейли“/ към гр. ***. Не валяло, нямало мъгла, било облачно. Свидетелят
говорил по телефона с пострадалия, който му обяснил откъде трябва да мине,
за да стигне до адреса на разтоварване и го посрещнал на главния път, махнал
му с ръка и му посочил местонахождението на двора. При пристигането на
адреса водачът и пострадалият не са говорили с думи, само с поглед /очи в
очи/ се разбрали къде трябва да бъде разтоварен дървеният материал. А. не е
слизал от буса, а директно пристъпил към навлизане в дворното място, където
ще се разтовари материалът. Водачът видял пострадалия отдясно, че отива от
улицата към двора, решил да избърза и да влезе навътре, тъй като останал с
впечатление, че пътят му е свободен да направи маневрата веднага.
Предприел маневра на заден ход. Бусът нямал камера за задно виждане. Било
на смрачаване. Дворното място било оградено със сива мрежа, която водачът
тогава не видял и тя не му направила впечатление. Не могъл да направи точна
преценка, че има мрежа, реално трябвало да изчака, за да бъде отворен входа
към двора, като се отстрани мрежата. А. мислел, че няма мрежа и е възможно
да влезе в двора на заден ход. Отворът в оградата бил достатъчно широк.
Преди маневрата видял човека от дясно на тротоара. Започнал да прави
маневра, но не я направил както трябва, за да влезе автомобилът в двора,
отпуснал буса напред и започнал да предприема втори ход. В този момент
видял, че човекът е паднал от дясната страна на огледалото. Първо помислил,
че се е препънал, но след като слязъл да му помогне, видял, че се тресе и
разбрал какво се е случило. Започнал да вика за помощ. Тогава дошли ***ът
на пострадалия и неговия ***, започнали да правят изкуствено дишане на В..
Въз основа на последващия анализ на ситуацията, свидетелят счита, че най-
вероятно пешеходецът е минал зад буса да отвори мрежата, която водачът не
видял. А. не е усетил удар на буса в някакво препятствие. Едва когато слязъл
от автомобила, видял, че оградата е вързана. на бетонно колче, пострадалият
6
се опитвал да отвърже оградата и в това време водачът го е притиснал.
По настояване на пълномощника на ищцовата страна като свидетел е
разпитан и П. Р.. Същият е един от петимата ищци по делото, но както е
посочено и в протокола от съдебно заседание, доколкото ищците са
обикновени другари, липсва пречка П. Р. да бъде разпитан като свидетел по
исковете на другите четирима ищци, след като в качеството на очевидец е
възприел обстоятелства, които са от значение за изясняване на спора от
фактическа страна. Той потвърждава изложеното от св. А., че дворът, в който е
следвало да бъде разтоварен очаквания от пострадалия дървен материал, е бил
ограден с мрежа, закачена на бетонно колче. В. Р. очаквал пристигането на
дървения материал и отишъл до двора, за да посрещне автомобила, като на
място трябвало да дойдат от различни места св. П. Р. и *** му, за да се
включат в разтоварването. Св. Р. не е бил свидетел на сблъсъка между буса и
*** му, тъй като пристигнал впоследствие. Влязъл в двора от друг вход,
разположен на друга улица, видял камиончето и чул вик за помощ. Тогава
видял тялото на *** си на земята, паднало по гръб, с отворени очи, нямало
признаци на живот и не помръдвало. Оградната мрежа не била свалена.
Свидетелят е категоричен, че когато е пристигнал на мястото на
произшествието, все още е било светло и мрежата се виждала. В двора имало
строеж и в него през същия отвор, при който станал инцидента, са влизали без
проблем бетоновози, които били доста по-широки от буса.
В изисканото наказателно производство са приложени записи от
охранителни камери, монтирани на съседната къща, които са заснели момента
на удара. Те са ценен източник на информация за произшествието. Всички
доказателства по делото са анализирани от експерта по допуснатата
автотехническа експертиза. Според експерта произшествието е настъпило в
светлата част на деня, малко след залез слънце, при здрач, когато слънцето е
между 0 и 6 градуса под хоризонта. През този период от денонощието небето
остава достатъчно светло и не е необходимо да се използва изкуствено
осветление. Сблъсъкът е настъпил извън платното за движение до оградата на
дворното място, на място, предназначено за използване от пешеходци –
тротоар, западно от платното за движение. Върху тротоара няма положена
настилка от тротоарни плочи, земната настилка е била мокра, но това не е
предпоставка за използването му като място за движение и пребиваване на
пешеходци. Липсвало е движение на други превозни средства по платното за
движение. Към дата на произшествието автомобилът е бил технически
изправен. Не е бил фабрично оборудван за звукова сигнализация при
движение назад. Към момента на произшествието скоростта на товарния
автомобил е била 4,66 км.ч., а на пешеходеца – 0 км.ч. Пешеходецът е бил зад
автомобила, като се е опитвал да отвори входа към частния имот, затворен с
7
оградна мрежа, бил е обърнат с гръб към товарния автомобил и не е имал
възможност да възприеме/види приближаването му. Причината за
настъпването на произшествието от техническа гледна точка лежи върху
обстоятелството, че водачът А. не е контролирал правилно автомобила и се е
насочил към южния край на отвора в оградата на имота, където в този момент
се е намирал Р., като не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходеца, въпреки че е имал възможност да го забележи чрез лявото
огледало за обратно виждане при потегляне на автомобила на заден ход и след
това в дясното огледало за обратно виждане, когато автомобилът се е намирал
на разстояние 2 м. от мястото на удара, извън дължината на опасната зона
/1,40 м./ Водачът на автомобила е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на сблъсъка и съответно е имал възможност да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Пешеходецът не е
имал възможност да избегне удара, защото е бил обърнат с гръб към
товарния автомобил и не е могъл да наблюдава движението му, а същият не е
имал звукова сигнализация за движение на заден ход. Р. е бил е ударен в
задната част на тялото и главата.
При тези доказателства, съдът приема възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, за недоказани и
неоснователни.
От неоспореното заключение на експертизата се установи, че
произшествието е настъпило на тротоар. Според дефиницията на т. 6, пар. 6
ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци. В случая, мястото, на което е настъпил
сблъсъкът, е изградена с бордюр надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за пешеходци. Без значение за
определянето на мястото на сблъсъка като тротоар е констатацията, че на
тази обособена надлъжна част не е била положена настилка от тротоарни
плочи, тъй като настилката не е част от характеристиката на тротоара. Без
значение е и обстоятелството, дали по тази част от тротоара са били видими
следи от движение на автомобили към двора, в каквато насока се навеждат
доводи от ответника.
Починалият при произшествието В. Р. е имал качеството на пешеходец
по смисъла на ЗДвП. Според чл. 107 ЗДвП „пешеходец“ е всеки участник в
движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не
извършва работа по пътя. Несъмнено е, че В. Р., който не се е намирал в
товарния автомобил и не е извършвал работа по пътя, а е бил на тротоара, има
качеството пешеходец, независимо от това дали се движи или е в статично
положение. На пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
8
движение и да го пресичат при ограничена видимост, но за тях не са въведени
забрани и задължения при придвижването им или престоя им на тротоар. В
частност, на тротоар те не са длъжни да следят движението на автомобилите и
да съобразяват движението си с тях. Законът въвежда изисквания към
поведението на пешеходците, само когато те навлизат на платното за
движение. Напр. според чл. 32 ЗДвП преди да навлязат на платното за
движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез
подаване на сигнал с ръка - лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно
на пътя, като сигналът не освобождава пешеходците от задължението, преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянието до
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Навлизане на Р. на платното за движение в случая не е налице. Ответникът
твърди, че пешеходецът е нарушил разпоредбите на чл. 5, чл. 114, чл. 113, ал.
1, т. 1,2 и 4 ЗДвП. Липсва основание да се възприеме разширителното
тълкуване на ответника на нормата на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, че всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди, като се приеме, че пешеходецът е
нарушил правилата за движение като сам се е поставил в опасност –
задължението за опазване на хората е адресирано към живота и здравето на
другите участници. Чл. 113 ЗДвП регламентира задълженията на пешеходеца
при пресичане на платното за движение, каквото в случая не е предприемано
от Р.. Чл. 114 въвежда забрана за пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена
видимост; да извършват търговия и услуги на платното за движение, а такива
действия не са предприемани изобщо от пострадалия.
След като за пешеходеца не съществува нормативно установено
задължение да съобразява движението и престоя си на тротоара с движението
на товарния автомобил, то обстоятелството, че не е наблюдавал движението на
този автомобил и не се е отдръпнал, за да предотврати сблъсъка, не съставлява
противоправно поведение и като такова не съставлява проявна форма на
съпричиняване, на допринасяне за вредоносния резултат.
След установяване на липсата на съпричиняване, спорът е концентриран
единствено около това дали ищците са активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди и съответно какъв е видът и
интензитета на тези вреди.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че
починалият при произшествието В. П. П. Р. е оставил за свои наследници по
закон *** си А. Г. Р. и двете си *** – П. В. Р., роден през 1994 год., пълнолетен
и Д. В. Р., родена през 2007 год., ненавършила пълнолетие към момента на
9
произшествието. Негова *** е ищцата В. В. Р., а негов *** – ищецът П. Р. Р..
Според разрешенията, възприети в Постановление № 4 / 1961 на
Пленума на ВС и Постановление № 2 / 30.11.1984 год. на Пленума на ВС
право да получат обезщетение за вреди от непозволено увреждане в случай на
смърт несъмнено имат неговите ***и, *** и ***/а. Ето защо надлежно
установена по делото е активната материално-правна легитимация на
всички ищци – ***и, *** и *** да претендират обезщетение за претърпените от
тях вреди, вследствие на смъртта на техния ***, респ. ***, ***.
За претърпените вследствие на произшествието неимуществени вреди
от ищците са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В. Р. е *** на *** на починалия В. Р. и познава семейството
му от повече от 36 години. Определя отношенията между членовете на
семейството като „добри“ и разяснява какво влага в тази дума - били
задружно семейство, всеки работел си за общото благото, помагали си
взаимно. В. живеел в една къща с ***ите си, с жена си и дъщеря си. От
няколко години големият му *** създал свое семейство, имал *** и ***, но
живеел в същата къща. С дейната подкрепа на *** си, П. започнал да изгражда
свой дом. В. се занимавал със строителни услуги, имал доход от 2 000 лв. до 3
000 лв. на месец, за което свидетелката знае, тъй като работел заедно с брат си
/*** на свидетелката/ и приходите от дейността поделяли по равно. В. бил
изключително трудолюбив, добър и услужлив човек, бил способен и сръчен и
помагал на познати и съседи за всичко, за което го помолят. Поради това бил
много уважаван в града. Дъщеря му се родила с деформирано ухо и
благодарение на усилията на *** й и продължително събиране на средства от
него й била направена пластична операция във ***. ***ите на В. много тежко
понесли новината за инцидента. Тя дошла като гръм от ясно небе. Загубата
била непрежалима и непреодолима за тях, животът им се обърнал “наопаки“.
В. всеки ден независимо от времето била на гробищата – имала ставни
проблеми, не можела да върви, но с инвалидна количка ежедневно била на
гроба на *** си.
Свидетелката К. П. е съсед със семейството на ищците и добре познава
всички. Потвърждава, че ищците и починалия са живели в една къща.
Определя семейството като „добро“ – работят, издържат се, „погаждат се“,
помагат си взаимно, разбират се със съседите. Ищцата В. помогнала на В. в
отглеждането на ***та им, готвела, работела в градината. *** на В. също като
него бил способен, майстор и си помагали взаимно. П. потвърждава
изложеното от св. В. Р., че скръбта на ***та на В. от загубата му била голяма,
изтощена и в инвалидна количка, била постоянно на гробищата и често
казвала, че *** й бил всичко за нея. Загубата била тежка и за *** му П..
10
Свидетелят И. П. е първи братовчед на *** на починалия по майчина
линия. Познава ищеца П. Р. от малък, тъй като е няколко години по-голям от
него. Винаги са били сплотено семейство, ходели заедно на почивки, никога не
е чувал кавги и караници, определя ги като щастливо семейство. *** на П.
/***то на свидетеля/ давал всичко от себе си, за да са добре, образовани и
щастливи *** му. Възпитал П. като отговорен човек, който още от
студентските си години работел през летата, за да не тежи на семейството.
След като П. се оженил и се родило *** му, *** му бил водещ фактор в
усилията по изграждането на нов дом за младото семейство – до последно
организирал строителството на новата къща в съседен двор. Всички от
семейството преживели тежко загубата. След смъртта не е виждал никой да
изглежда щастлив. Дълго време след инцидента не били същите. Виждал, че
*** му е много тъжна, усещал празнотата у нея. Загубата на *** се проявявала
и в поведението на П., който поел всички грижи, с които преди това се
нагърбвал основно В., в това число поел и грижите за *** си и *** си, като им
помагал с каквото може – водел ги на болница, купувал лекарства и пр.
Свидетелят С. Г., който е на възрастта на Д. и неин близък приятел,
познава семейство на ищците от много малък, тъй като *** му и ***та на Д. са
най-добри приятелки. Свидетел е, че отношенията между Д. и нейния ***
били много добри, разбирали се перфектно. *** й е помагал за всичко, в това
число за проблемите с ухото, за които свидетелства св. Р.. Д. била много
разстроена и тревожна след смъртта на *** си. Г. станал пряк свидетел как Д.
възприела вестта за смъртта на *** си, непосредствено след като брат й и
съобщил – свлякла се на земята и започнала да вика. В желанието на
свидетеля да й помогне, я завел при своя психолог, отстъпвайки й часовете си.
И до момента Д. не е преодоляла загубата на *** си. Тя учела в *** гимназия в
гр. Пловдив, всекидневно пътувала от ***. Наложило се да започне работа
като сервитьор, като работела не само през ваканциите, но и през съботите и
неделите, за да не тежи на *** си.
Свидетелят И. Р. е втори братовчед на А. В.. Потвърждава, че
отношенията в семейство Р. били много добри, здраво българско семейство.
Макар че бил болен от болестта на ***, В. работел актовно в областта на
строителството, за да издържа семейството си и да помага на *** си. Бил
много добър човек, услужлив, работел съвестно, бил добър ***. Ищцата А. Р.
работела по трудов договор, а след смъртта допълнително работела почасово
и за свидетеля, който е земеделски производител, за да си осигурява
допълнителен доход. Все още й било много тежко от загубата на *** й.
По настояване на ищците по делото са изготвени две психологични
експертизи досежно психичното състояние на *** на В. Р..
Според заключението на експерта ищецът П. В. Р. е създал с *** си
11
емоционална близост, доверителност, подкрепа, сигурност, хармоничност. ***
му е бил значима и активно присъстваща фигура в живота му. Тъй като е
станал и свидетел на инцидента с *** му, той преживял същия шоково и
стресово. Същевременно се е налагало да се ангажира с овладяване на
психичното състояние на *** си и *** си, което е било трудно за него, но се е
справил адекватно, със съобразителност и рационалност. В определен период
от време след случилото се е преживял психо-травма, като е ограничил
обичайните си занимания и ангажименти, бил е тревожен, с доминиращи
неприятни и нежелани емоции. Внезапното събитие е нарушило обичайния му
жизнен ритъм, изпитвал е скръб, тъга, мъка, жал, емоционална болезненост,
усещане за непреодолима загуба. Тези емоционални състояния могат да
избледнеят във времето по своя интензитет, но остават следа в емоционалната
сфера. Няма данни за тежка дезадаптация като последица от преживяното
разстройство с болестно обусловен характер, което да налага медицинска
помощ. Събитието е преживявано поетапно и продължително. Понастоящем
П. В. е адаптиран в случилата се ситуация, но усещането за загуба е налице.
Според заключението досежно непълнолетната Д. Р., нейните
отношения с *** й също се характеризират с емоционална доверителност,
подкрепа, сигурност, хармоничност. *** е бил значима и активно присъстваща
фигура в живота й, като изживяванията й след загубата му са по-силно
изразени заради нейната незрялост, присъща на възрастта й. Събитието е било
неочаквано и трудно преодолимо за нея, то е провокирало емоционален шок и
остра стресова реакция. Било е нарушено обичайното и мисловно и
емоционално състояние, изпитвала тъга, скръб, мъка, жал, емоционална
болезненост. Също няма данни за тежка дезадаптация, но продължава да
усеща безпокойство, опасения и тревоги за бъдещето. Понастоящем е
адаптирА., но усещането за загуба е налице. Психичното й състояние е
„нормапсихологично“, присъщо за нейните личности особености.
Представени са две психологични оценки досежно състоянието на В. Р.
и А. Р., изготвени от специалист психолог.
Според психологичната оценка на В. Р. психологическият й ресурс за
справяне с кризисни ситуации е изчерпан и съществува риск от
хронифициране на депресивните симптоми. Психоемоционалното й състояние
отговаря на състояние на усложнена скръб, придружена от умерена до тежка
депресивност и висока тревожност. Състоянието й се утежнява от
напредналата възраст и липсата на личностни и социални стратегии за
справяне. Препоръчана е консултация с психиатър за преценка
необходимостта от медикаментозно лечение.
Според психологичната оценка на А. Р. има личностни характеристики
на висока чувствителност, силна емоционална привързаност и умерена
12
ригидност в мисленето. Тя преживява патологично протичащ процес на траур
със симптоми на тежка депресия и висока тревожност. Състоянието и й на
усложнена скръб, свързана. със силна емоционална зависимост от починалия
партньор. Психологичното й състояние е нестабилно, липсват вътрешни
ефективни механизми за справяне и е необходимо професионална подкрепа -
препоръчителна психотерапия.
Представени са писмени доказателства за образованието и
квалификацията на починалия В. Р. като стругар, зидаро-кофражист,
телевизионен монтьор, с които се потвърждават показанията на свидетелите,
че Р. е имал широк спектър от знания и умения в областта на строителството.
При така установеното от фактическа страна във връзка с
първоначалните искове съдът достига до следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка
“гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция. В хода на
производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено от
една страна осъществяването на деликт, а от друга страна наличието на
валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими, за
да бъде ангажирА. отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорно между страните е наличието на валиден застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност” към 27.11.2023 год.,
сключен между собственика на т.а. с рег. № **** и ответното застрахователно
дружество.
На базата на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, които са породили деликтната отговорност на водача на товарния
автомобил към загиналия при произшествието, респ. към неговите най-близки
родственици – ***и, *** и ***, които са сред лицата, които са активно
легитимирани да претендират обезщетение.
Както се спомена по-горе, на основание чл. 300 ГПК настоящият
граждански съд е обвързан от задължителните предели на влязлата в сила
присъда и приема за установено по делото, че е извършено противоправно
деяние от страна на водача на застрахования при ответника автомобил,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по ЗДвП,
13
регламентиращи задълженията за водача на моторно превозно средство.
Установено е, че деянието е виновно, като вината е във формата на
непредпазливост – А. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Установено е и
обстоятелството, че деянието на А. е причинило смъртта на В. Р. – *** на
двама от ищците, *** на А. Р. и *** на П. и Д. Р. – т.е. установена е причинно-
следствената връзка между противоправното поведение и вредоносния
резултат.
Вследствие на смъртта на своя близък родственик ищците са претърпели
огромни неимуществени вреди, които не са преодолели и към момента,
отстоящ на повече от година от смъртта. А. и В. са живели в сплотено и
задружно семейство, с емоционални, хармонични и топли взаимоотношения,
основани на обич и взаимно уважение и подкрепа. Загубата му се е отразила
шокиращо и травмиращо за *** му, с когото тя е живяла повече от 30 години.
Свидетелите сочат на опити да се справи със загубата на *** си, да осигури
сама всички грижи за отглеждането и издръжка на *** им в ученическа
възраст, но от доказателствата по делото се установява, че А. Р. продължава да
бъде в нестабилно емоционално състояние, с висока тревожност, скърбяща и
нуждаеща се от психологична подкрепа.
От гласните доказателства и психологичните експертизи се установиха
и страданията на ***та на загиналия, за които починалият *** е бил силна
фигура и емоционална подкрепа, главен фактор в изграденото усещане за
сигурност, хармоничност и опора. След състоянието на интензивен шок и
двамата са ограничили обичайните си занимания и ангажименти, развили са
повишена тревожност, скръб, тъга и мъка.
Тежко се е отразила загубата на В. Р. и за неговите ***, които са в
пенсионна възраст, живели са с него в един дом, а той е бил тяхна основна
подкрепа в старините. Скръбта им е непреодолима, а ресурсът им за справяне
със загубата е изчерпан.
При определянето на интензитета на страданията от значение в случая
има личността на загиналия, който е бил човек уважаван, работлив, деен,
квалифициран, инициативен, енергичен и всеотдаен, а загубата на подобен по
характер и темперамент човек остава особено осезаема празнота в
емоционалния живот на преживелите загубата му близки.
Ето защо, установени са всички елементи от фактическия състав на
деликта, поради което и за водача на автомобила е възникнала отговорност да
обезщети причинените вследствие на неправомерното му поведение вреди.
Поради това обезщетения за неимуществените вреди следва да се присъди на
всеки един от тримата ищци.
14
Същото, според нормата на чл. 52 ЗЗД се определя от съда по
справедливост.
Съгласно ППВС № 4/1968 год. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от
съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на вредите. Това
са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието
"справедливост" по см. на мл. 52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване на
смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетението за
неимуществени вреди, а според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика
на ВКС и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество.
За да определи размера на обезщетението, съдът съобрази установените
по делото близки емоционални отношения на Р. с всеки от ищците. Отчете,
обстоятелствата, че В. Р., макар и имащ здравословен проблем, е бил
работоспособен, активен и жизнен като човек. От значение е конкретната
икономическа конюнктура, при която е настъпило увреждането, а ориентир за
нея е размерът на застрахователното покритие. Размерът на покритие за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица /чл. 492, т. 1 КЗ/.
Като отчита всички тези обстоятелства, съдът приема, че обезщетението
на двамата *** следва да се определи в размер на по 160 000 лв. Така,
частичните искове на *** се явяват напълно доказани не само по основание,
но и по размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Размерът на обезщетенията в полза на *** и *** ще се определи на по
180 000 лв. за всеки, като за разликата до 190 000 лв., частично от 220 000 лв.
ще се отхвърлят.
Така определените обезщетения не подлежат на редуциране, предвид
липсата на доказано възражение за съпричиняване. Поради това ще се
присъдят в пълния определен по реда на чл. 52 ЗЗД размер без редукция по чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва. Според нормата на чл. 429, ал. 2 КЗ в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при
условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
15
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Не се установява застрахованият да е уведомил застрахователя за
произшествието. Поради това законната лихва се дължи от застрахователя от
датата на предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице.
Това, според представените доказателства, е сторено на 07.12.2023 год.
Поради това и обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъдят
ведно със законната лихва, считано от 07.12.2023 год. Ищците претендират
законна лихва от 04.12.2023 год. – изтичането на 7 дни от произшествието.
Искането за периода от 04.12.2023 год. до 07.12.2023 год. е неоснователно,
поради което и исканията им за присъждане на законна лихва за този период
ще се оставят без уважение.
По иска на Д. Р. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 4000 лв., представляващи 20 месеца по 200 лв. на месец, търпени от
Д. Р. вследствие на лишаване на *** от издръжка от *** си за периода от
датата на смъртта до навършването на пълнолетие:
Към датата на смъртта на В. Р., Д. Р. е била на 16 години, ненавършила
пълнолетие. Завършила основното си образование в гр. *** през 2021 год., тя
е продължила средното си образование в *** гимназия в гр. Пловдив, което се
установява от свидетелските показания. Не живее на общежитие или квартира
в Пловдив, а пътува ежедневно от и до гр. ***. От постъпилото удостоверение
от ТП на НОИ – Пловдив се установява, че считано от 27.11.2023 год. Д. Р.
получава наследствена пенсия в размер на 435,43 лв., като не й е изплащана
еднократна помощ при смърт на осигурено лице.
Според данните в декларацията за материално и гражданско състояние
*** на Д. получава трудово възнаграждение в размер на 1180,84 лв. на месец и
рента в размер на 257 лв. на година. От постъпилата справка от ТД на НАП се
установява, че през първите осем месеца на 2024 год. А. Р. е имала среден
осигурителен доход от 1680 лв. *** на Д. не е работел по трудов договор –
последният му трудов договор е прекратен на 01.01.2014 год. От гласните
доказателства се установи, че е работел в сферата на строителството, като е
имал месечни доходи в размер на около 2000-3000 лв. на месец.
В съответствие с нормата на чл. 143, ал. 2 СК *** дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие *** независимо дали са работоспособни,
като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
16
лицето, което я дължи.
Според чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на *** е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Съобразно тази норма за
2023 год. минималната издръжка на *** е в размер на 195 лв.; за 2024 год. –
233,25 лв. и за 2025 год. – 269,25 лв. Но издръжката, дължима на ищцата не
следва да бъде определена в минимален размер, тъй като *** й са
работоспособни и работещи, а тя е ученик, обучаващ се в друг град.
Същевременно не се установи здравословното й състояние или други
обстоятелства да налагат осигуряване на издръжка в по-висок размер от
обичайния.
Както настоява ищцовата страна, при определянето на размера на
издръжката съдът следва да вземе предвид и статистическите данни на КНСБ
за издръжката на семействата в РБ. Според тези общодостъпни данни за 2023
год. минималната издръжка на тричленно семейство е 2 588 лв., а за 2024 год.
– 2 653 лв. /***на Д. е пълнолетен и формално семейството на Д. на *** е било
тричленно/. Следователно необходимите средства за издръжка на член от
тричленно семейство за 2023 год. е 863 лв., а за 2024 год. - 884,33 лв. Тази
издръжка за *** се поема по равно от двамата ***.
Като съобрази нуждите на Д. Р. от издръжка, основани на нейната
ученическа възраст, пътуване до Пловдив, без твърдения и доказателства за
извънредни разходи за квартира или за други нужди извън обичайните,
приема, че частта от издръжката, дължима от ***, е компенсирана от
изплащаната на Д. Р. наследствена пенсия. Поради изложеното искът за
имуществени вреди ще се отхвърли.
По въпроса за разноските:
Ищцовата страна в исковата си молба, подадена преди влизане в сила на
присъдата на наказателния съд, е заявила искане за присъждане на сторените
по делото разноски. Ищците, с изключение на П. Р., са освободени от
държавна такса и разноски. П. Р. е внесъл при образуването на делото
държавна такса в размер на 1040 лв. и разноски за експертиза в размер на 150
лв. Тези разноски са направени към момент, в който съдът е сезиран с
частичен иск за 26 000 лв., за който размер същият е изцяло основателен.
Поради това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от П. Р. разноски в
общ размер на 1190 лв. следва да бъдат възложени върху ответника.
Ищците са представлявани от адвокат въз основа на договори, според
които им се предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА дължимото адвокатско възнаграждение за
предоставената правна помощ следва да се възложи на ответника, като по
размер се определи върху основателната част от исковете. Наредба № 1 / 2024
17
год. за възнагражденията за адвокатска работа няма задължителен характер
според решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-438/22. Като съобрази
фактическата и правна сложност на делото към момента на приключването на
устните състезания и постановяването на съдебното решение, към който
момент голяма част от подлежащите на установяване обстоятелства са
установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, обстоятелството,
че исковете са пет субективно съединени, но същевременно фактическата
обстановка по тях в голямата си част е обща, намери, че възнаграждението
следва да се определи в общ размер на 18 000 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищците са били освободени от
внос на държавна такса, в съответствие с чл. 83, ал. 2, а след влизане в сила на
присъдата и на основание ал. 1, т. 4 ГПК, с оглед уважаването на исковите
претенции, дължимата за производството държавна такса върху основателната
част от исковете, с изключение на внесената от П. Р. такса от 1 040 лв., следва
да се възложи върху ответното застрахователно дружество. Дължимата
държавна такса е размер на 33 360 лв. и ответното дружество следва да бъде
осъдено да я заплати по сметка на съда. От бюджета на съда са изплатени 350
лв. за автотехническа експертиза и 1 000 лв. по приетите две психологични
експертизи. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК тези разноски в общ размер на 1
350 лв. следва да се възложат върху ответното дружество.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1301, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, да заплати на П. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ****, сумата
160 000 лева /частичен иск от 200 000 лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на *** му В. П. П. Р.,
настъпила на 27.11.2023 год. при пътно-транспортно произшествие,
осъществило се в гр. *** по вина на А. С. А. при управление на МПС –
товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ****, по отношение на който
автомобил е сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” със
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 год. до
окончателното плащане, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
присъждане на законна лихва за периода от 04.12.2023 год. до 06.12.2023 год.
18
вкл.
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1301, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, да заплати на В. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ****, сумата
160 000 лева /частичен иск от 200 000 лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на *** й В. П. П. Р.,
настъпила на 27.11.2023 год. при пътно-транспортно произшествие,
осъществило се в гр. *** по вина на А. С. А. при управление на МПС –
товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ****, по отношение на който
автомобил е сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” със
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 год. до
окончателното плащане, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
присъждане на законна лихва за периода от 04.12.2023 год. до 06.12.2023 год.
вкл.
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1301, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, да заплати на А. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ****, сумата
180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие на смъртта на *** й В. П. П. Р., настъпила на 27.11.2023 год. при
пътно-транспортно произшествие, осъществило се в гр. *** по вина на А. С.
А. при управление на МПС – товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ****,
по отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка
“гражданска отговорност” със „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.12.2023 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 180 000 лв.
до пълния претендиран размер от 190 000 лева, частичен иск от 220 000 лева и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна лихва за
периода от 04.12.2023 год. до 06.12.2023 год. вкл.
19
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1301, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, да заплати на П. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ****, сумата
180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие на смъртта на *** му В. П. П. Р., настъпила на 27.11.2023 год. при
пътно-транспортно произшествие, осъществило се в гр. *** по вина на А. С.
А. при управление на МПС – товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ****,
по отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка
“гражданска отговорност” със „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.12.2023 год. до окончателното плащане, както и сумата 1 190 лева
разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 180 000 лв.
до пълния претендиран размер от 190 000 лева, частичен иск от 220 000 лева и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна лихва за
периода от 04.12.2023 год. до 06.12.2023 год. вкл.
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1301, район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, да заплати на Д. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ****, сумата
180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие на смъртта на *** й В. П. П. Р., настъпила на 27.11.2023 год. при
пътно-транспортно произшествие, осъществило се в гр. *** по вина на А. С.
А. при управление на МПС – товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ****,
по отношение на който автомобил е сключен договор за застраховка
“гражданска отговорност” със „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.12.2023 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 180 000 лв. до
пълния претендиран размер от 190 000 лева, частичен иск от 220 000 лева и
20
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4 000 лева, която сума е формирана на база 20
месеца по 200 лв. на месец, търпени от Д. Р. вследствие на лишаване на *** от
издръжка от *** си за периода от датата на смъртта до навършването на
пълнолетие и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 04.12.2023 год. до
06.12.2023 год. вкл.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1301, район Възраждане, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд – Пловдив, сумата 33 360 лева
държавна такса и сумата 1 350 лева разноски по делото, изплатени от
бюджета на съда.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1301,
район Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да
заплати на АДВОКАТ П. Д. К., личен номер **********, с адрес гр. ****,
сумата 18 000 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищците безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
21