Р Е Ш Е Н И Е №229
гр.
Бургас, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на десет и първи май, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1783
по описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от М.А.С., EГН**********, П.С.Г., ЕГН**********, М.С.С., ЕГН********** и А.С.Г.,
ЕГН**********,***, чрезадв. Миглена Христова от АК-Бургас , съдебен адресгр.
Бургас, ул. Трайко Китанчев№47, ет.2, офис№6, с която са предявили против Н.Д.И., ЕГН**********, Д.Н.И., ЕГН**********,
Т.Н.И., ЕГН*********, М.С.Д., ЕГН**********, Н.Н.Д., ЕГН**********, Т.Н.С., ЕГН**********,
Т.Н.С., ЕГН **********, представлявани от адв. Лиляна Ангелова от АК-Бургас,
всички със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Княз Борис Първи№10, вх.Б, ет.1, С.С.Т.,
ЕГН**********, К.Т.Я., ЕГН **********, М.Т.Г., ЕГН **********, представлявани
от адв. Мариета Георгиева от АК-Бургас, всички със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. Александровска№115, вх.А, ет.4 и Анемония Транс ООД, ЕИК102925065, със
седалище гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.73, вх.2, ет.1, ап.16, искове с
правно основание по чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 75 ал.2 от ЗН за обявяване за нищожен на договор за доброволна делба на наследствен имот
от 20.10.1997г., сключен между Н.Т. С., Т.Т. Т., Н. Т.Д. и Е.Т.И.с нотариална заверка
на подписите на страните, както и искове за приемане за установено спрямо
всички ответници, че ищците са собственици по наследяване от Т. С. Т., бивш жител на гр. Бургас, починал на
06.06.1976г., на 1/12 ид.част за първата ищца и на 1/36 ид.ч. за всеки от
останалите ищци от поземлени имоти с идентификатори №№ 07079.658.38,
07079.658.27 и 07079.8.381 по КККР на
гр. Бургас.
Ищците твърдят, че
са наследници по закон на Т. С. Т.,
бивш жител на гр. Бургас, починал на 06.06.1976г. Поддържат, че с решения №
10871 от 09.05.1994г. и МР17 от 09.10.1996г. на ПК-Бургас на тях и на
праводателите на ответниците в качеството им на наследници на Т. Т. са
възстановени в стари реални граници свободен терен от 9,190 дка, находящ се в
строителните граници на ж.к. Меден рудник, в местността Кале Бурун,
представляващ имот №100 по кадастралния план на бежанските ниви, изработен през
1931г., идентичен към момента на възстановяването на собствеността с имот с
планоснимачен номер 12, урегулиран в парцели №№ I-12, в кв.39, с площ от 585
кв.м., II-12, в кв.39, с площ от 740 кв.м., III-12, в кв.39,
с площ от 740 кв. м., IV-12, в кв.39,
с площ от 530 кв.м., II-12, в кв. 116, с площ 720 кв.м., III -12 в кв. 116, с площ от 635 кв.м. и IV-12 в кв.116 с площ от 3420 кв.м., както и нива от 8,5 дка, девета
категория, находяща се в местността Кара Баир, в землището на с. Меден рудник,
представляваща имот №075023 по плана за земеразделяне Посочват, че без знанието
на ищците е било използвано удостоверение за наследници с невярно съдържание в
производството по земеделска реституция, в което не е включена преживялата съпруга
К.Т. и нейните наследници. Впоследствие след снабдяване с решение от ПК-Бургас
останалите наследници са сключили договор за доброволна делба на 20.10.1997г.,
с нотариална заверка на подписите, с който в дял на Н.Т. С. са поставени
парцели III-12 и IV-12, в кв. 39, в дял на Т.Т. Т. - парцели
I -12 и II-12 в кв. 39, в дял на Е.Т.И.– парцел III-12, в кв.116, в дял на Н. Т.И.-
парцел II-12, в кв.116 и в общ дял на всички съделители парцел IV-12, в кв.116. Ищците излагат, че поставените в дял на Н.С. с договора за
делба недвижими имоти са дарени от него на ответниците Т.С. и Т.С. с нотариални
актове №№ 47 и 48 по нот. дела №№13162 и 13169 на нотариус при РС-Бургас,
придобитите от Т.Т. имоти са дарени от него на ответниците М.Г. и К.Я. с нотариални актове №№49 и 50 по нот. дела
№№13171 и 13172 на нотариус при РС-Бургас. Изнасят данни, че М.Г. и К.Я. са се
разпоредили с общо 1025/1325 ид.части от дарените им имоти в полза на ответното
дружество чрез договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №376 по нот.
дело №340/2008г. на нотариус Надежда Маркова, а за останалите идеални части
продавачите са учредили на купувача право на строеж срещу задължението за
строителство с нот. акт №377 по нот. дело №341/2008г. на нотариус Надежда
Маркова. Посочват, че за поставения й в дял недвижим имот Е.И.се е снабдила с констативен нот.акт №139
по нот. дело №10734/1997г. на нотариус Кремена Консулова. Според ищците след
смъртта на Еленка Иванова, починала на 02.03.1998г., нейният дял е придобит от
децата й – ответниците Д.И. и Т.И., придобили 1/3 ид.ч. от имота по силата на сключен
договор за дарение с нейния съпруг, обективиран в нот. акт № 103 по нот. дело
№464/2008г. на нотариус Огнян Желев. Заявяват, че Н.И. е починал на
11.01.2013г., след като се снабдил за поставения му в дял имот с констативен
нот. акт № 140 по нот.дело № 10735/1997г. на нотариус Кремена Консулова, като
негови наследници са ответниците М.Д. и Н.Д.. По отношение на възложения в общ
дял недвижим имот с договора за доброволна делба се позовават на издаден
констативен нотариален акт № 141 по нот. дело № 10737 /1997г. на нотариус
Кремена Консулова, с който са се снабдили съделителите, като всеки от
ответниците Т.С., Т.С., М.Г. и К.Я. са придобили по 1/6 ид.ч. по силата на
сключени договори за дарение, останалите идеални части са придобити по
наследяване от ответниците Н.И., Д.И., Т.И., М.Д. и Н.Д.. Посочват, че за
възстановената нива в местността Кара Баир ответниците чрез техните наследодатели
са се снабдили с констативен нот. акт № 148 по нот. дело №221/1999г. на
нотариус Диана Ранова, с който са признати за собственици по наследство на Т. Т..
Ищците считат, че извършената доброволна делба, извършена без тяхно участие, е
нищожна на основание чл. 75, ал.2 от ЗН. Съставените констативни нотариални
актове, отразяващи неверни обстоятелства, според ищците подлежат на отмяна на
осн. чл. 537, ал. от ГПК, като в тази връзка предявяват искане да бъдат
отменени констативните нотариални актове. Намират за недействителни до размера
на наследствената им квота извършените разпореждания от другите сънаследници с
договори за дарения, продажба и учредяване право на строеж в полза на трети
лица и молят да бъдат отменени и диспозитивните нотариални актове, обективиращи
правните сделки. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
По делото в законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответниците Н.И., Д.И., Т.И., М.Д., Н.Д., Т.С. и Т.С., чрез
адв. Лиляна Ангелова, с който оспорват предявените искове като неоснователни.
Възразяват, че са придобили правото на собственост върху процесните имоти на
основание давностно владение от момента на възстановяване правото на
собственост с решението на ПК-Бургас през 1997г. до предявяване на исковата
молба. Не оспорват, че след смъртта си общият наследодател Т. Т. е оставил за
своя законна наследница съпругата си К.Т., починала на 24.04.1985г., чийто
наследници са ищците като нейни деца. Твърдят, че ищците са узнали, че е
депозирано заявление от 04.09.1991г. в ПК-Бургас за възстановяване на
процесните земеделски земи, като наследство на наследодателя Т.. Не оспорват,
че на 20.10.1997г. са извършили доброволна делба и, че впоследствие са
извършили описаните в исковата молба разпоредителни сделки. Твърдят, че са
упражнявали постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и необезпокоявано
владение, което не е извършено по скрит начин. Считат, че владението им е
демонстративно и няма случаен характер, като всеки от тях е владял имотите
първоначално в съответствие с идеалните си части, а след получаване в дял на
съответните имоти с договора за доброволна делба е оградил имотите, обработвал
ги е, декларирал ги е в данъчната служба и заплащал данъци до настоящия момент.
Излагат, че към момента на подаване на заявлението за възстановяване пред
ПК-Бургас майката на ищците е нямала качеството на последваща съпруга,
представеното удостоверение за наследници пред ПК е издадено преди последното
изменение на чл.9а от ЗН, обнародвано в Държавен вестник бр.60 от 24.07.1992г.
Ангажират доказателства.
В преклузивния срок ответниците К.Я., М.Г. и С.Т.,
представлявани от адв. Мариета Георгиева, са се възползвали от правото си на
писмен отговор, с който оспорват предявените искове като неоснователни.
Посочват, че наследството на Т. Т. е открито през 1974г., а фикцията
новооткрито наследство не променя времето на откриване на наследството, а за
призования наследник се открива възможността да приеме наследството или да се
откаже от него. Според ответниците възстановяването е извършено през 1994г. и
1996 г. и от този момент наследството е можело да бъде прието от ищците с
конклудентни действия или да направят отказ от него. Възразяват, че ищците не
са извършвали каквито и да е действия, нито изрично, нито мълчаливо по приемане
на наследството на общия наследодател, като са знаели за съществуването на
възстановените имоти и самите те живеят в непосредствена близост до тях.
Твърдят, че ищците са знаели, че имотите са били оградени от ответниците и
обработвани през определен период от време, дори ищците заявили желание да им
бъдат предоставени под наем от ответниците парцели I -12 и II-12, идентични с имот с
идентификатор 07079.658.38 по КККР на гр. Бургас, което означава, че не са се
считали за съсобственици. Посочват, че са заплащали данъци и такса битови
отпадъци и продължават да ги заплащат повече от 25 г., правят възражение за
придобивна давност чрез упражнявано пет годишно добросъвестно владение, а при
условията на евентуалност 10 годишна давност, текла от 24.11.1997г. до
предявяване на исковата молба, като е налице присъединяване на владението на
техния праводател. Позовават се на извършен въвод във владение по силата на
решенията на ПК на праводателя им Т.Т., както и на Н.С., Н.Д. и Е. И.. Считат,
че е налице добросъвестно владение, тъй като не са знаели, че ищците са
призовани към наследяване. Твърдят, че е упражнявано необезпокоявано, явно и
непрекъснато владение и не са имали субективна представа, че други лица, извън
низходящите на общия наследодател биха имали качеството на наследници. Намират,
че безспорно към 04.08.2008г. К.Я. и М.Г. се легитимират като единствени
собственици на поземлен имот с идентификатор 07079.658.38 по КККР на гр. Бургас.
Предвид това според ответниците Анемония транс ООД е придобило на годно правно
основание прехвърлените му идеални части, като твърдят, че това дружество също
е упражнявало фактическа власт върху имота след придобиването му и като
добросъвестен владелец е придобило претендираните от ищците идеални части с
изтичане на кратката пет-годишна давност. Позовават се на изтекла придобивна
давност и по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.658.27., който са
владяли, като ищците не са извършвали действия, с които да прекъснат или спрат
давността. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че
ответниците не доказват правото си на собственост, намират предявеният иск по
чл.76 от ЗС за преждевременно предявен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.76
от ЗН актовете на разпореждане са недействителни само ако имотите не попаднат в
дял при делбата на ищците. Излагат доводи, че правото по чл.76 от ЗН може да се
упражни само в първата фаза на делбения процес. Ангажират доказателства.
Не е постъпил писмен отговор в преклузивния срок от
ответното дружество Анемония транс ООД.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 75 ал.2 от ЗН и чл. 124, ал.1 от ГПК.
БОС счете за
неоснователно възражението на ответниците К.Я., М.Г. и С.Т., че съдът е сезиран
с иск по чл.76 от ЗН, който е преждевременно предявен и недопустим. От ищците
не е предявена изрична претенция за обявяване на относителната недействителност
на последващите актове на разпореждане след извършената доброволна делба. Разпоредбата на чл.75 ал.2 ЗН постановява, че когато делбата е
извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
Правилото е от материално-правно естество и се отнася както за съдебната, така
и за доброволната делба. В Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че е
допустимо искът за установяване нищожност на договор за доброволна делба по
смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно исково
производство от неучаствалите в делбата съсобственици, за да се обезпечи
правото им да ползват съсобственото имущество съобразно правата си, включително
да извличат плодовете от съсобствената вещ, да си служат с нея, да се
разпореждат с дела си в полза на друг съсобственик или на трето лице по реда и
при условията, при които законът допуска това. Решението по този иск ще се ползва
със сила на пресъдено нещо и ще внесе яснота и безспорност в бъдещите отношения
на участниците в съсобствеността по повод упражняване правата на всеки от тях
върху съсобственото имущество. Освен това съгласно възприетото в ТР № 1/2004 г.
на ОСГК на ВКС активно процесуално легитимирани да се позоват на относителната
недействителност по чл.76 от ЗН са сънаследниците, неразпоредили се с дела си,
но не само в делбеното производство, но и по положителен установителен иск за
собственост, както и по ревандикационен иск. Така, че дори и ищците да черпят
права от разпоредбата на чл.76 от ЗН относно последващите актове на
разпореждане, няма пречка тези права да бъдат упражнени в настоящото
производство по пътя на възражението, без да е предявен иск с правно основание
чл.76 от ЗН.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото
е представено решение №МР17 от 09.10.1996г. на ПК-Бургас, с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Т.С. Т. на основание чл.
27 от ППЗСПЗЗ съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Меден рудник
върху нива с площ от 8,5 дка, девета категория, в местността Кара Баир, имот №075023
по плана за земеразделяне при граници съседни имоти №№00189 пасище мера Община
Бургас, 000348 полски път на остатъчен общински фонд, 000852 нива наследствена
на М.Я.М.и 000191 пасище мера на Община Бургас.
С решение № 10871 от 09.05.1994г. и МР17 от
09.10.1996г. на ПК-Бургас на наследниците на Т. Т. е възстановен в стари реални
граници свободен терен от 9,190 дка, находящ се в строителните граници на ж.к.
Меден рудник, в местността Кале Бурун.
Ищците не оспорват обстоятелството, че Н.С. е
подал заявление за възстановяване на процесните имоти в качеството му на
наследник на Т. до
ПК-Бургас на
04.09.1991г. , находящо се на стр. 308-309 по делото.
В производството по земеделска реституция пред
ПК – Бургас от наследниците на Т. Т. е представено удостоверение за наследници №837
от 03.09.1991г., приложено на стр. 306 по делото, видно от което като
наследници на лицето са посочени Н.Т. С.-син, Д.Т. Щ.-дъщеря и Т.Т. С. – син.
Приложени са декларации по образец№2 до
ПК-Бургас от Н.С., вх.№130 от 04.09.1991г.
и от Д.Д., вх.№130/04.09.1991г.
Съгласно представеното с исковата молба
удостоверение за наследници, изх.№94-01-15454 от 10.05.2019г. след смъртта си Т.С.
Т., починал на 06.06.1976г., е оставил следните законни наследници: 1./ съпруга
К.Т.Т., починала на 24.04.1985г., чийто наследници от предходен брак са ищците М.С.,
П.Г., М.С. и А.Г., 2./ роденият по време на брака му с К.Т. син Т.Т. Т.,
починал на 31.03.2013г., на когото наследници са ответниците М.Г., С.Т. и К.Я.,
3./ родените от предходен брак на общия наследодател деца Д.Т.Д., починала на
09.07.1996г. и Н.Т. С., починал на 25.07.2018г. Ответниците Н.И., Д.И., Т.И., Н.Д.
и М.Д. са наследници на Д.Т.Д.. Ответниците Т.С. и Т.С. са наследници на Н.Т. С..
В първото по делото съдебно заседание БОС е
допълнил доклада на делото, като е приел за безспорно установено в отношенията
на страните, че общият наследодател Т.С. Трифонов и К.Т.Т. имат общо дете Т.Т. Т.,
родено на ***г. по време на брака им.
Съгласно т. 2 на ТР № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС
спрямо реституирани
имущества кръгът
на наследниците по закон се определя към момента на откриване на наследството,
т.е. към момента на смъртта на наследодателя - чл.1 от ЗН, с
изключение на нормата на чл.9а от ЗН, (ДВ, бр. 60 от 1992 г.), на която е придадено
обратно действие.
Според разпоредбата на чл. 91а ЗН
(ДВ бр. 60/92 г.) при наследство, в което влизат одържавени или включени в ТКЗС
имоти, които се възстановяват, отказът от наследство, извършен след
одържавяването, респективно след включване на имотите в ТКЗС, няма действие по
отношение на тези имоти и те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от Закона за наследството.
В т. 2 на ТР № 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС е разяснено понятието "новооткрито
наследство" по смисъла чл. 91а ЗН.
Това са имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на
наследодателя при откриване на наследството и правото да получат тези имоти се
признава на лицата, които вече са призовани към наследяване, а не на други
наследници, като фикцията "новооткрито наследство" обособява
възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който се прилагат
специално създадените правила на чл. 9а,
чл. 90 а и чл. 91 а ЗН,
без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, както и кръга
на наследниците. В новооткритото наследство се включват и всички движими и
недвижими имущества, отнети без законово основание от държавата, от общините и
народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., както и земеделските
земи, независимо дали са били включени в ТКЗС или други образувани въз основа
на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява с
измененията на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм. бр. 45 от 1998 г.) и чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г. ).
Съгласно разпоредбата на чл. 9а от ЗН когато към открито наследство се възстановява
собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни
земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал
преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени
или осиновени деца.
В т.1 на ТР № 1 от 1998 г. на ОСГК е
дадено задължително за съдилищата тълкуване на закона кое лице е "последващ съпруг" по чл. 9а от ЗН. За да
намери приложение разпоредбата на чл. 9а ЗН,
изключваща наследниците на последващия съпруг от кръга на наследяване, е
необходимо наличие на следните кумулативни предпоставки: 1. гражданският брак
да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други
селскостопански организации; 2. съпругът да е преживял съпруга-собственик; 3.
от брака да няма родени или осиновени деца; 4. последващият съпруг да е починал
преди възстановяването на собствеността.
БОС
намира, че след като преживялата съпруга К.Т. има родено от брака с
наследодателя Т. Т. дете същата няма качеството „последваща съпруга“ по смисъла
на чл.9а от ЗН, въпреки, че нормата има ретроактивно действие по отношение на
заварени правоотношения. Предвид това е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗН в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр. 22 от 1949 г., която е действала към момента
на откриване на наследството на наследодателя Т.- 07.06.1976г. В същата е предвидено, че съпругът наследява част, равна на
частта на всяко дете, съответно при три деца преживялата съпруга е наследила ¼ идеална част от
новооткритото наследство на съпруга си Т. Т..
С оглед на това съдът приема, че ищците като наследници на К.Т. на
основание чл. 5, ал.1 от ЗН са легитимирани да получат общо 2/3 ид. части от
наследството й, оставено от нейния съпруг Т. Т. или 2/12 /1/6 / ид.части от
наследството на Т. Т..
БОС
съобрази в тази връзка и разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ, според която решението, с което се
възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал
собственик, се издава общо за неговите наследници, а дяловете на наследниците
се определят съгласно ЗН, без да се посочват самото в решението.
Установява се по делото, че след възстановяване правото на собственост върху
процесните имоти от ПК-Бургас останалите наследници на Т. Т. са сключили
договор за доброволна делба на 20.10.1997г., с нотариална заверка на подписите,
с който в дял на Н.Т. С. са поставени следните недвижими имоти, находящи се в
ж.к. Меден рудник: парцели III-12 и IV-12, в кв. 39, в дял на Т.Т. Т. - парцели I -12 и II-12 в кв. 39, в дял на Е.Т.И.–
парцел III-12, в кв.116, в дял на Н. Т.И.- парцел II-12, в кв.116 и в общ дял
на всички съделители парцел IV-12, в кв.116.
Така сключения договор за доброволна делба е
нищожен на основание чл.75, ал.2 от ЗН. Съгласно чл.75 ал.2 ЗН делбата, извършена без участието на някой от
сънаследниците е изцяло нищожна. Според съдебната
практика това правило е от
материално-правно естество и е приложимо както за съдебната,
така и за доброволната делба. Релевантният момент, към който следва да се преценява
нищожността на делбата е моментът на извършването й. По принцип третите
лица, които не са съсобственици към сключване на договора за доброволна делба не са легитимирани да се позовават на чл. 75, ал.2 ЗН. Изключение от това правило обаче
е предвидено за
наследниците на неучаствал съсобственик, защото те са универсални правоприемници и придобиват всички права, задължения и
фактически отношения на наследодателя си, включително и правото му да иска
нищожност на извършена без негово участие делба на съсобствени имоти. С
оглед на това, въпреки, че ищците М.С., А.Г. и П.Г. са нямали качеството
сънаследници на поделените имоти към 20.10.1997г. от останалите наследници, а в
делбата е следвало да участва тяхната майка С. Г., починала на 17.05.2005г.,
същите са активно легитимирани да оспорят делбата на осн. чл. 75, ал.2 от ЗН.
Предявените искове с
правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 75, ал.2 от ЗН са
основателни и следва да бъдат уважени.
Установява се по делото, че поставените в дял на
Н.С. с договора за делба недвижими имоти са дарени от него на ответниците Т.С.
и Т.С. с приложените по делото нотариални актове №№ 47 и 48 по нот. дела
№№13162 и 13169 на нотариус при РС-Бургас.
Поставените в дял на Т.Т. имоти са дарени от
него на ответниците М.Г. и К.Я. с
нотариални актове №№49 и 50 по нот. дела №№13171 и 13172 на нотариус при
РС-Бургас.
Ответниците М.Г. и К.Я. са продали общо
1025/1325 идeални части от дарените им имоти на ответното
дружество Анемония Транс ООД по сключен договор за покупко-продажба с нот. акт
№376 по нот. дело №340/2008г. на нотариус Надежда Маркова. По отношение на
останалите идеални части страните
са сключили договор, с който е учредено право
на строеж срещу задължението за строителство с нот. акт №377 по нот. дело
№341/2008г. на нотариус Надежда Маркова.
С констативен нот. акт №139 по нот. дело
№10734/1997г. на нотариус Кремена Консулова Е.И.е призната за собственик на поставения
й в дял с договора за доброволна делба недвижим имот.
По делото не е спорно, че след смъртта на Е.И.делът
й е придобит от нейните деца - ответниците Д.И. и Т.И. по наследяване и на
основание сключен договор за дарение с
нейния съпруг, обективиран в нот. акт № 103 по нот. дело №464/2008г. на
нотариус Огнян Желев.
Ответниците М.Д. и Н.Д. са наследници по закон на
Н.Д., починал на 11.01.2013г. Преди смъртта си Н.Д. се
е снабдил за поставения му в дял недвижим имот с констативен нот. акт № 140 по
нот. дело № 10735/1997г. на нотариус Кремена Консулова.
С констативен нотариален акт № 141 по нот. дело
№ 10737 /1997г. на нотариус Кремена Консулова при БРС Н.С., Т.Т., Е.И.и Н.Д. са признати за
собственици на поставения в общ дял с договора за доброволна делба недвижим
имот, съставляващ парцел IV-12, в кв.116 на ж.к. Меден рудник.
С констативен нот. акт № 148 по нот. дело
№221/1999г. на нотариус Диана Ранова, с район на действие БРС, Н. Д., Н.С., Т.Т., Д.И., Н.И. и Т.И. са признати
за собственици по наследство от Т. Т. на нива в местността Кара Баир в
землището на с. Меден рудник с площ от 8,5 дка, девета категория, парцел 23,
представляваща имот №075023 по плана за земеразделяне на основание влязло в
сила решение на ПК-Бургас№МР17 от 09.10.1996г.
За установяване твърдението си, че за първи път
са узнали, че процесните имоти са възстановени на наследниците на Т. Т. на
03.07.2014г. по повод образувано съдебно производство, касаещо друг имот на Т.
и връчено им писмо от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, ищците са
представили по делото отказ, изх.№17-436-15.09.2014г. на административния орган
да извърши изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри по
отношение на имоти с кадастрални идентификатори 07079.118.319, 07079.118.318 и
07079.118.75 и решение №1248 от 10.07.2015г. на Административен съд-Бургас по
административно дело №2436/2014г., с което е отхвърлена жалбата на М.С.срещу
отказа.
По делото от ищците са ангажирали извадки от
електронни медии, в които се съдържат данни за проведен събор на мястото на
бившето опитно поле в ж.к. Меден рудник на 19.09.2020г.
Видно от представеното писмо от Община
Бургас от 07.04.2021г. на стр.411 по
делото върху процесните имоти не са провеждани обществени мероприятия и
тържества за периода 2007г.-2021г., които подлежат на уведомителен режим.
Установява се от заключението на вещото лице В.Г.,
неоспорено от страните, че възстановеният свободен терен от 9,190 дка в
строителните граници на ж.к. Меден рудник, м. Кале бурун, представляващ имот
№100 по плана за оземляване на бежанците от 1931г. е въведен в тогава
действащия ПУП с пл.№12, урегулиран с парцели I-12, II-12, III-12
и IV-12 в кв.39 в парцели II-12 ,III12, IV12 в кв.116. По изменения план за регулация със
заповед от 26.09.2007г. УПИ I-12и II-12 за обединени в нов общ УПИ I-12
в кв. 39 с площ 1325 кв.м. и предвиждане на нова шестетажна жилищна постройка в
него. УПИ III -12 и УПИ
IV-12 са
обединени в общ УПИ III -12 в
кв.39 с площ 1270 кв.м. със заповед от 10.10.2008г. видно от заключението
земеделският имот нива от 8,50 дка, представляващ имот №075023 по плана за
земеразделяне на ж.к. Меден рудник е идентичен с поземлен имот с идентификатор
07079.8.381 по КККР на гр. Бургас, с площ от 8499кв.м.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан
свидетелят Г., който няма възприятия дали ищците и ответниците и техните
праводатели са поддържали близки контакти помежду си след възстановяване на
собствеността върху процесните имоти. Предполага, че не са в добри отношения,
тъй като никога не ги е виждал да говорят. Обяснява, че с Т.са играли карти в
съседния имот, като той казвал, че сестра му има право върху възстановените
имоти и ще ги делят. Свидетелят не си спомня през коя година са водили такъв
разговор, но мисли, че е било след 1990 година. Посочва, че по-старите жители на
Кара Баир познават възстановените имоти
и като деца са си играли там. Сестрите на Т.С. и М. според свидетеля също са знаели
къде се намират, тъй като са ги обработвали преди да влязат в ТКЗС и живеят на
разстояние 200-300 метра, съответно 500 метра от тях. Преди възстановяването на
собствеността там имало опитно поле с площ от около 1 дка, което било
заградено. Преди реституцията оградата била разрушена. Според свидетеля няма
ограда от 1993г., имотът е обрасъл с магарешки бодили, не знае някой да го е
обработвал през годините. Посочва, че в горната част има залят бетон и няколко
колони, които са там отпреди 20 години.
Свидетелят М.твърди, че Т. Т. има три деца – Д.и
Н.от първата му жена и Т., прероден от втората му жена. Познава спорните
земеделските земи, които се намират на мястото на старо заградено опитно поле
на училището, като другите възстановени земеделски имоти на общия наследодател
на страните не са близо до селото. Излага, че цялото опитно поле преди е
представлявало земеделски имот на Т. Т.,
с площ от около 7-8-9 дка. След възстановяване на собствеността наследниците му
го оградили, първоначално го използвали общо, после го поделили, поставили си
огради и всеки от съделителите ползвал мястото си. Свидетелят, който е съпруг
на сестрата на Н.Т., му е помагал на имота да оре и да товари сено. От Т.знае, че
е продал неговия имот на фирма и са започнали да строят. Съобщава, че Д.и Н.са
обработвали земите си като бостан. След смъртта на Н.наследниците му продължили
да обработват дела му. Свидетелят познава доведените сестри на Т.М. и С..
Поддържа, че С. живее близо до опитното поле, на разстояние 200-300метра от
спорния имот, а М. по-нагоре до училището. Изнася данни, че Н.му е споделял, че
М. и С. са се отказали да търсят земеделския имот, оставен от общия
наследодател Т. Т. и са се разбрали помежду си. Според свидетеля ищците и
ответниците са били в добри отношения и са общували помежду си. На времето
преди реституцията имотът не бил разделен, всички жители в селото знаели, че е
опитно поле и после като върнали земите всички знаели, че това място е на Н.,
С- и Т.. Свидетелства, че мястото не е оградено откакто Н.се споминал
/последният съгласно представеното удостоверение за наследници е починал на
25.07.2018г./.
Свидетелката У.–племенница на ответницата С.Т.
също поддържа в показанията си пред БОС, че след възстановяване на земите са
били поделени и оградени от Д., Н.и Т., които поставили нови ограждения от
мрежа и колове след замерване от техническо лице когато си разделили имота.
Лично е ходила да помага на мястото при засяването му с краставици, домати,
царевица и боб. Виждала е Д.и Н.да обработват техните части. Посочва, че Т.винаги
е бил в добри отношения със сестрите си М. и С., които живеят в непосредствена
близост до мястото. Той бил най-малък и те много го обичали, често се събирали
заедно. Спомня си, че Т.й споделил, че синът на една от доведените му сестри
иска да наеме част от имота под наем и да измести бизнеса си там, но Т.не се
съгласил защото имал намерение да го остави на децата си след време за
застрояване. Посочва, че Д., Н.и Т.са знаели, че това е земя на баща им и, че
се полага само на тях тримата. Допълва, че цялото село, което било шепа хора,
знаело на кого са възстановени земите. Преди повече от 10 години след като Т.продал
дела си купувачът започнал строителство в имота. Твърди, че в момента мястото,
което е продал Т.е оградено от строителя и в него има основи и колони на
започнало строителство. Не знае другата част дали е оградена.
По делото е разпитан свидетелят К., който през
2000г. е помагал при ограждането на имота на Д.. Свидетелства, че преди да
започне заграждането цялото опитно поле е било оградено и трябвало да оградят
отделните части на на страните, които си определили границите с колчета. През
годините имало кражби на оградите, като след това собствениците ги
възстановявали и пак имало набези. Помагал е на внука на Д.М.да сеят домати, да
се възстановява оградата, при нужда да се изхвърлят отпадъци от растенията.
Посочва, че всяка година до последните две-три години имотът на Д.е бил
обработван от съпруга й Н. и сина й.
БОС кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели, които не се опровергават от събраните по делото
доказателства, като на свидетеля Г. частично. Съдът не цени показанията на този
свидетел в частта, в която почиват на предположения, че страните не са били в
добри отношения, че площта на опитното
поле е 1 декар и е нямало ограждения от 1993 година насам. Горното мотивира
съдът да приеме, че свидетелят Г. не познава спорните имоти достатъчно добре и
няма преки и детайлни възприятия за релевантните за спора факти. От друга
страна, решенията на ПК са от 1994г. и
1996г. и дори и свидетелят Г. да е
провел разговор с Т.Т. след 1990г., не може да се направи обоснован извод от
показанията му, че последният е признал именно след възстановяване на
собствеността с решенията на ПК-Бургас,
че сестра му има право върху възстановените имоти и предстои да ги поделят.
Освен това данните по делото сочат, че Т.Т.в е притежавал и други имоти,
заявени от наследниците му пред ПК.
От събраните гласни доказателства безспорно се
доказва, че преди обобществяването им в ТКЗС
процесните земеделски имоти са били обработвани от доведените дъщери на
общия наследодател Т. от предходен брак на съпругата му К.Т. - ищцата М.С. и
нейната сестра С. Г. /починала на 17.05.2005г./ -праводател на останалите
ищци. Установи се по делото, че М.С. и С.
Г. са живели в непосредствена близост до възстановените имоти, както и, че всички
жители на Кара Баир, които представляват малка общност, включително и те са
били наясно с местонахождението на имотите на Т. и тяхното възстановяване от ПК
на наследниците му. Предвид това съдът намира за недостоверни и нелогични
твърденията на ищците, че са узнали за възстановяването на спорните имоти 20 години след провеждане на
административното производство по земеделска реституцията, едва на 03.07.2014г. по повод отказ на кадастъра и
обжалването му пред Административен съд-Бургас. От показанията на свид.М.,
свид. У.и свид. К. категорично се установява, че след възстановяването му
целият имот е бил ограден от наследниците Д.Д., Н.Т. и Т.Т., които първоначално
са го владели общо, а след това са сключили помежду си договор за доброволна делба
и са оградили отделните самостоятелни имоти и започнали да ги владеят
самостоятелно. Д.Д., Н.Т. и Т.Т. и
техните наследници са обработвали земите си като бостан за произвеждане на
земеделска продукция, владели ги като собственици с намерение да ги своят. След смъртта на Д.Д. – 09.07.1996г. съпругът й Н.Д. и синът й
са продължил да владеят нейния дял като
собственици, да го стопанисват и обработват.
След смъртта на Н.Т. – 25.07.2018г. наследниците му продължили да
обработват и поддържат неговия имот. През
2018г. наследниците на Т.Т. са продали
неговия дял на ответното дружество Анемония транс ООД, което поставило началото
на бетонен строеж в имота. Същевременно страните поддържали добри отношения и дори
един от синовете на доведените сестри на Т.Т. поискал да наеме част от имота
под наем преди продажбата му. Видно от показанията на свид. М.Н.му е споделял
приживе, че М. и С. са се отказали да търсят земеделския имот, оставен от общия
наследодател Т. Т., като са се разбрали помежду си. Предвид това настоящият
състав приема за установено, че М.А. и С. Г. и нейните наследници са допуснали
праводателите на ответниците да владеят процесните имоти като собственици, като
не са се противопоставили на това фактическо състояние, нито на намерението им
да ги своят до изтичане на 10 годишния срок за придобиването им по давност. Сключеният
договор за доброволна делба на 20.10.1997г. е поставил началото на давностно
владение, като на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС
праводателите на ответниците –физически лица са придобили процесните
имоти по давност с упражняването на 10 годишно непрекъснато владение върху тях.
БОС съобрази, че съсобствеността
между страните е възникнала от наследяване, поради което след възстановяване на
имотите праводателите на ответниците се явяват владелци на своята идеална част
и държатели на идеалните частите от имота, принадлежащи на останалите
сънаследници, поради което за да придобият на оригинерно основание техните
идеални части, трябва да отблъснат владението
им, като доведат до знанието им намерението да владеят целия имот за себе си.
По делото беше установено, че
ответниците са предприел такива действия, които явно и недвусмислено са
демонстрирали намерението им да отблъснат останалите сънаследници, отричайки владението им като са държали имотите само за
себе си съобразно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 1/
06.08.2012г. по тълк. д. № 1/ 2012г. на ОСГК на
ВКС.
При
горните мотиви предявените установителни искове за собственост са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
неоснователността на предявените искове за собственост съдът не дължи
произнасяне по искането с правно
основание чл. 537, ал.2 от ГПК . Следва
да се отбележи, че на отмяна или изменение по реда
на чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК (чл. 431, ал. 2, изр. 3 ГПК отм.) подлежат само констативните нотариалните актове и
нотариалните актове по обстоятелствена проверка, като законна последица от
уважаването на иска, тъй като само те могат да засегнат правата на трети
лица. Не подлежат на отмяна или изменение по реда на по чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК диспозитивните нотариалните актове за сделки.
При този
изход на спора ищците следва да заплатят направените от ответниците разноски,
както следва: на Н.И.Д.И., Т.И., М.Д. и Н.Д.
в размер на 2000лв., на Т.С. и Т.С. в размер на 1500лева и на К.Я. в размер на
1200 лева.
Воден от горното,
Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл.
26 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 75 ал.2 от ЗН договор за доброволна делба
на наследствен имот от 20.10.1997г., сключен между Н.Т. С., Т.Т. Т., Н. Т.Д. и Е.Т.И.с
нотариална заверка на подписите на страните по предявения иск от М.А.С., EГН**********, П.С.Г., ЕГН**********, М.С.С., ЕГН********** и А.С.Г., ЕГН**********,***,
чрез адв. Миглена Христова от АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Трайко
Китанчев№47, ет.2, офис№6, против Н.Д.И.,
ЕГН**********, Д.Н.И., ЕГН**********, Т.Н.И., ЕГН*********, М.С.Д., ЕГН**********,
Н.Н.Д., ЕГН**********, Т.Н.С., ЕГН**********, Т.Н.С., ЕГН **********,
представлявани от адв. Лиляна Ангелова от АК-Бургас, всички със съдебен адрес
гр. Бургас, ул. Княз Борис Първи№10, вх.Б, ет.1 ,С.С.Т., ЕГН**********, К.Т.Я.,
ЕГН **********, М.Т.Г., ЕГН **********, представлявани от адв. Мариета
Георгиева от АК-Бургас, всички със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
Александровска№115, вх.А, ет.4 и Анемония Транс ООД, ЕИК102925065, със седалище
гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.73, вх.2, ет.1, ап.16.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
М.А.С., EГН**********, П.С.Г., ЕГН**********, М.С.С., ЕГН********** и А.С.Г.,
ЕГН**********,***, чрез адв. Миглена Христова от АК-Бургас, съдебен адрес гр.
Бургас, ул. Трайко Китанчев№47, ет.2, офис№6 против Н.Д.И., ЕГН**********, Д.Н.И.,
ЕГН**********, Т.Н.И., ЕГН*********, М.С.Д., ЕГН**********, Н.Н.Д., ЕГН**********,
Т.Н.С., ЕГН**********, Т.Н.С., ЕГН **********, представлявани от адв. Лиляна
Ангелова от АК-Бургас, всички със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Княз Борис
Първи№10, вх.Б, ет.1, С.С.Т., ЕГН**********, К.Т.Я., ЕГН **********, М.Т.Г.,
ЕГН **********, представлявани от адв. Мариета Георгиева от АК-Бургас, всички
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Александровска№115, вх.А, ет.4 и Анемония
Транс ООД, ЕИК102925065, със седалище гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.73,
вх.2, ет.1, ап.16, за приемане за установено, че ищците са собственици по
наследяване от Т. С. Т., бивш жител на
гр. Бургас, починал на 06.06.1976г., на 1/12 ид.част за първата ищца и на 1/36
ид.ч. за всеки от останалите ищци от поземлени имоти с идентификатори №№
07079.658.38, 07079.658.27 и 07079.8.381
по КККР на гр. Бургас.
ОСЪЖДА М.А.С., EГН**********, П.С.Г., ЕГН**********, М.С.С., ЕГН********** и А.С.Г., ЕГН**********, да заплатят на Н.Д.И., ЕГН**********, Д.Н.И.,
ЕГН**********, Т.Н.И., ЕГН*********, М.С.Д., ЕГН**********, Н.Н.Д., ЕГН**********, направените в настоящото производство разноски в общ
размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА М.А.С., EГН**********, П.С.Г., ЕГН**********, М.С.С., ЕГН********** и А.С.Г., ЕГН**********, да заплатят на Т.Н.С., ЕГН**********, Т.Н.С.,
ЕГН **********, направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА М.А.С., EГН**********, П.С.Г., ЕГН**********, М.С.С., ЕГН********** и А.С.Г., ЕГН**********, да заплатят на К.Т.Я., ЕГН **********, направените в настоящото производство разноски в общ
размер на 1200 лева.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски
апелативен съд.
СЪДИЯ: