№ 386
гр. Варна, 13.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело
за възобновяване № 20243000600370 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Осъденото лице Г. С. Г., редовно призован, води се от органите на
Съдебна охрана, явява се лично, представлява се от адв. Р. Ж. П. от АК –
Варна, редовно упълномощен в рамките на производството по
възобновяване.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ. Ж. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ – Да се разгледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Ж. – Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам така
обективираното искане.
1
Видно е в чисто процедурно отношение, че моят подзащитен сам на два
пъти е правил опити да стигне до съд с оглед възобновяване, но така или иначе
той не е оправил нередностите в своите искания. Запознавайки се с делото аз
намирам, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5, а именно съществено
процесуално нарушение. В този смисъл това искане според мен не е
самоцелно, а искам да го представя в контекста на Европейската практика за
правото на всеки един за справедлив процес. Самото дело се е развило без
защитник така, както е отбелязано самият подсъдим не е поискал да има
защитник, но друг е въпросът доколко той е могъл да осъществява функцията
по защита въобще в един наказателен процес. Оставям настрана лична защита
и собствени възприятия. В тази връзка е налице препоръка на Европейската
комисия от 27.11.23 г. относно процесуалните гаранции за уязвими лица.
Считам, че тук основният въпрос би следвало да се даде доколко Г. С. Г. е
уязвимо лице при положение, че същият, както е видно от материалите по
делото страда от множество заболявания, тоест налице са диагнози F20
„Параноидна шизофрения“, F-23.1 – Остро полиморфно психотично
разстройство с шизофренни симптоми, с психични и поведенчески
разстройства дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества
и в този смисъл дисоциално /социопатно/ личностово разстройство.
Назначените експертизи говорят за това доколко Г. е можел да ръководи и да
разбира извършеното от него, но никъде и до този момент никой не може да
даде отговор доколко той може сам да осъществява правото си на защита.
Именно тази препоръка на Европейската комисия относно уязвимите лица
макар и изключително бедно застъпена в нашето законодателство и крайно
неприлагано особено на фазата на досъдебното производство, където
множество лица се отказват умишлено от квалифицирана адвокатска защита, а
именно задължението на органите да преценят доколко това лице въобще е
годно да се защитава само и дали този отказ, и то както е написано, това лице
не е в състояние да следва производството, то следва да не може да има право
да се откаже от адвокат. Именно използвайки този извънреден способ по
проверка на една влязла в сила присъда и в този смисъл за един стабилитет аз
считам, че цялото съдебно производство така, както е конструирано по
отношение на Г. основният въпрос е доколко този процес воден срещу него е
справедлив тъй като виждаме, че естествено равнопоставено функцията по
обвинението, функцията по защитата не се е развила така, като би следвало да
бъде развита при един справедлив и законосъобразен процес.
Както съм отбелязал в искането в мотивите си първоинстанционният съд
сравнително подробно е описал фактическата обстановка, но никъде не е дал
отговор именно на този въпрос, който поставям пред Вас. Да, факт е че Г. Г. се
е отказал от защита. Факт е, че тя не е задължителна във всеки един случай, но
тук възниква един много сериозен въпрос доколкото, аз не считам, че затворът
би трябвало да се превръща в лечебно заведение именно и в този смисъл при
едни лица защитавайки се сами макар да отричат органът, който би следвало
да проведе един законосъобразен процес би следвало да назначи защитник. В
2
този смисъл в целия низ на доказателствения материал е видно, че цялата
обвинителна теза се крепи на показания на едни също така лица, които не ги
квалифицирам като уязвими, но които имат интерес делото да се развие в тази
проекция, в която в крайна сметка е завършило със съдебен акт именно да
бъде осъден Г. С. Г..
Втората инстанция, за разлика от първата въобще не коментира факта, че
Г. С. Г. е бил защитаван или не е бил защитаван. В този смисъл лично според
мен в целия низ от доказателствен материал липсва една празнина, която пак
казвам поставена в контекста на Европейската практика и практиката въобще,
нали защото аз вярвам във Вашата инстанция като основна в Апелативния
район Варна, доколко не се появява някаква празнина в законодателството и
доколко би следвало ръководно решаващия орган на съответната инстанция в
един бърз прочит да установи дали лицето действително, макар и да отказва
адвокат, има това право с оглед въобще на спазване на основния принцип на
правото, именно законосъобразност и справедливост. Няма да се спирам тъй
като Вие не сте инстанция по фактите и доказателствата, но самото дело е за
13 лева. Друг е въпросът практиката на така разпространените кутии за
дарение, чия е собствеността, въобще и как е установена, и какво е
количеството. Естествено при така развилия се процес тези неща за мен лично
обосновават един акт, който макар и придобил стабилитет единствено на тази
фаза с извънредния способ и на базата на Вашата компетентност моля да
вземете Вашето становище. Благодаря.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Г. – Аз съм съгласен с казаното от адвоката ми.
Искам да добавя, че още в досъдебната фаза, ако погледнете делото, имам
доказателство за твърдението си, на 19.12.2019 г. бях отвлечен от група
полицаи, които ме закараха в РУ, тогава ме заплашваха, караха ме да
признавам, но аз казах, че искам адвокат и да дам обяснения. Това беше
първият и единствен път когато на мен ми беше позволено да дам обяснения в
досъдебна фаза. Тези обяснения не са прикрепени по всяка вероятност в
делото защото господата, моите извинения, са престъпници от Трето РУ
Варна са ги премахнали от делото.
Придържам се към казаното от моя защитник, напълно съм съгласен с
него. Все пак знам за чл. 127, т.5 от Конституцията на Р. България е потъпкана
от прокуратурата на Варна и за това и се отказах от защитник защото смятах,
че без нито едно доказателство изтъкнато от свидетелите, които видно, че
лъжат и си сменят показанията във всеки един момент на досъдебната фаза и в
самото съдебно заседание. Също така имам свидетел, който твърди същото,
което и аз в тези показания на 19.12.19 г., но същият не е бил призован за
разпит по никакъв начин. Абсолютно всички мои искания са били отхвърлени
от съда и прокуратурата и по тази причина моля или да бъда оправдан, или да
бъде отменен този незаконосъобразен акт срещу мен или да бъде върнато
делото на досъдебна фаза в Трето РУ Варна като имам право да потърся
3
отговорност на всички като за начало по чл.7 от Конституцията на Р. България
за психическия и емоционален тормоз, който ми е налаган. Поддържам
становището и това бяха чл.121, т.1 и 2, чл.122, т.1, чл.127, т.1, 2 и 5, а да не
говорим основните ми граждански права чл.5, т.1 и 2, чл. 6, т.1 и 2, чл.4, т.1 и
2, чл.26, т.1 и особено чл.30, т.1 и 4, чл.32, т.1 всичките от Конституцията на
РБ. Конституцията по всякакъв начин е потъпкана и са нарушени всичките ми
възможни права. Служителите от Трето РУ не ми дадоха да си дам
обясненията дори. Нарушено ми е правото на защита в наказателния процес.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз при запознаване с
материалите по делото считам, че основните доводи са липсата на осигурена
адвокатска защита пред първата инстанция. Тук в съдебно заседание от самото
осъдено лице се навеждат доводи за липа на достатъчно доказателства, но аз
ще се огранича със становището по отношение на защитата, която не е била
осигурена според процесуалния представител на осъденото лице.
Считам, че първоинстанционният съд, при констатирани от него в
поредното съдебно заседание нюанси в поведението на подсъдимият е
назначил СПЕ, същата надълго и нашироко е дала своето заключение, в което
е посочил, че осъденото лице не страда от психично разстройство в тесния
смисъл на думата психоза, има някакви поведенчески разстройства, които са
се дължали на употреба на наркотични вещества, но в крайна сметка СПЕ е
заключила, че психичното му състояние към момента на производството му е
давало възможност да дава достоверни обяснения от значение за
производството, както и да носи наказателна отговорност и да се защитава сам
- не страда от психично заболяване и не е изпадал в някакви разстройства на
съзнанието. Тоест към този момент безспорно със СПЕ е установено, че
същият може да носи наказателна отговорност. В чл.94 са посочени
основанията за задължително участие на защитник и в случая не са изпълнени
основанията на т.2, а именно той да страда от психически недостатък, който
му пречи да се защитава сам с оглед становището на вещите лица.
Всички други доводи по отношение на събраните доказателства аз
считам, че съдилищата са обсъдили в своите актове. Както виждате и в
момента той може да дава обяснения по зададените му въпроси и излага
своята версия за това, което се е случило с него.
По отношение на липсата на защитник, видно е че на втората инстанция
той е бил защитаван от процесуален представител и считам, че с оглед всички
изложени от мен обстоятелства искането за възобновяване не е основателно и
не следва да бъде уважавано.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Осъденото лице Г. – Искам или да бъда оправдан, или делото да бъде
върнато на досъдебна фаза и да се проведе истинско разследване като се
спазят всички процедури по Конституцията, НК и НПК, и да се търси
4
обективната истина.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за
изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5