Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……….2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
август през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
–МЛ.С.
при
участието на секретаря Елка И.
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1196 по описа на ВОС
за 2020 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 21152/12.03.2020г.
на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощник срещу Решение № 818 от 20.02.2020г.,
постановено по гр.дело № 12428/2019г. на Районен съд Варна, 39 състав, с което
е прието за установено в отношенията между страните, че И.Г.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на въззивникът сумата от 313.81 лева, представляваща остатък
от стойността на начислена за периода от
27.01.2018г. до 25.02.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление
в гр. Варна, ул. Прилеп № 28, ап.5, кл. № **********, абонатен № **********, за
която сума има издадена фактура № **********/11.06.2019г., на основание
чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а
предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за реално потребена
от абоната ел. енергия, неотчетена от
СТИ в резултат на неизправност на
средството за търговски измерване, доказана с представения по делото протокол
от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ.
Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия.
Същата се дължи на основание чл.48 ал.1 т.2
от ПИКЕЕ вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно
– деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.В условията на евентуалност прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК , с оглед датата на пълномощното.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му
се присъдят направените по делото разноски.Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивникът, ако същия
надвишава минималните размери, съобразно датата на извършването им.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от И.Г.Д., ЕГН ********** срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258 за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 313.81 лева, представляваща остатък
от стойността на начислена за периода от
27.01.2018г. до 25.02.2018г. без правно основание електроенергия за обект на
потребление в гр. Варна, ул. Прилеп № 28, ап.5, кл. № **********, абонатен №
**********, за която сума има издадена фактура № **********/11.06.2019г., на основание
чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на
посочената сума. Твърди, че не е
присъствал при извършване на проверката и съставяне на КП. Излага се в исковата
молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е
изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про
мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства
за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището,
периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради
незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за
положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума
представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на
съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е
извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени
задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен
констативен протокол, на основание чл. 48 ал.1 т.2 б.“б“ от ПИКЕЕ, който е
съставен в присъствието на двама свидетели.Изготвения протокол с обективираните
в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване
на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Абонатът е
потребил ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи
заплащането му.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Прилеп № 28, ап.5, кл. № **********,
абонатен № **********.
По делото е
представен КП № 11244489/16.02.2018г.,
от който се установява, че във връзка с извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север“
АД, на горепосочения адрес на потребление е констатирано,че СТИ е с повреден
броителен механизъм. Подменено е с ново , технически изправно СТИ. Протоколът е
подписан от извършилите проверката лица, двама свидетели присъствали на
проверката, с посочени адреси.
От
Констативен протокол на БИМ № 1383/05.06.2019г. е видно, че не е осъществяван достъп
до вътрешността на електромера – показанията са отчетени при повишено
напрежение. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики.
Издадена е Фактура
№ **********/11.06.2019г. от „Енерго-Про Продажби”АД на обща стойност 375.77 лева,
както и Кредитно известие №
**********/11.06.2019г. на стойност 61.96 лева.
От заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, прието от съда в с.з. на 07.02.2020г., се
установява, че в случая е налице техническа повреда. Не съществуват данни за
неправомерно вмешателство. Определеното количество за доплащане на ел. енергия,
е изчислено математически вярно, съобразно методологията. Количеството ел.
енергия определено по процесната фактура не може да бъде реално
доставено до абоната за периода от 21 дни с оглед пропускателната способност на
захранващата линия и тази на присъединителното съоръжение-електромер.
Представена е справка за потребление на ел. енергия
и извлечение за фактури и плащания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна
до следните правни изводи:
По
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а
именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в
справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради
извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
неизправност на СТИ, че е извършена проверка изправността на електромера и е
използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното
дружество се позовава на предвидената в чл. 48 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /,на чл. 48, ал.1
ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато
при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В случая се установи, че проверката е
осъществена на 16.02.2018г.,за която е съставен
протокол,в който е описана повреда
на СТИ. Разпоредбата на чл. 45, ал.1 и 2 от ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка
над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол
и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване
и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството
електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с
оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора на
разпределителната мрежа.
Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Понастоящем чл.1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на
проверката обективирана в КП – 16.02.2018г., с констатациите от която,
ответното дружество обосновава правата си за начисляване на определеното количество ел. енергия за
минал период, отменените членове не могат
да намерят приложение. За пълнота следва да се посочи,че към дата на
настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г.,
обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.
В конкретния случай установената повреда в
работата на броителния механизъм на СТИ, на което се позовава ответника, е
извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система
/средството за търговско измерване/, по
силата на чл. 44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън
проверките по чл. 43 и проверките за
редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.48 относно реда за
установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е
регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като предпоставка
за извършване на корекционната процедура, последната е незаконосъобразна и като
такава не е основание за ангажиране отговорността на потребителя.Същия може да
бъде ползван единствено като частен документ, оспорен от ищеца и не носещ
подписа му.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго
основание, породило твърдяното право в полза на ответника.Ответника не е представил
доказателства, които да обосноват извода,че начисленото количество ел.енергия е
доставено на абоната и то за процесния период. В тази връзка съда цени заключението
на вещото лице по СТхЕ,че не съществуват данни за неправомерно вмешателство. Определеното
количество за доплащане на ел. енергия, е изчислено математически вярно, съобразно методологията.
Количеството ел. енергия определено по процесната фактура не може да
бъде реално доставено до абоната за периода от 21 дни с оглед пропускателната
способност на захранващата линия и тази на присъединителното
съоръжение-електромер. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа.
Поради изложеното,въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК, като възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК
съда счита за неоснователно.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 818 от 20.02.2020г., постановено по гр.дело № 12428/2019г.
на Районен съд Варна, 39 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на И.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 300.00 /триста/ лева – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: