Номер 238009.09.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасV въззивен граждански състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Вяра И. Камбурова Въззивно частно гражданско дело №
20202100502033 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№260322/12.08.2020г.
подадена от “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1303, ул. „Александър Стамболийски“ №84-86, представлявано от адв. Серж
Узунян, САК.
Обжалва се Разпореждане №12539 от 17.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№3914 по
описа за 2020г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против длъжника Я. Т. Г. от
гр.Бургас за сумата от 5,32 лв.-договорна лихва за периода 26.05.2018г.-25.07.2018г и 35,16
лв. и неустойка за неизпълнено задължение за предоставяне на обезпечение съгласно чл.6.6
от договора за кредит, начислена за периода 26.05.2018г.-25.07.2019г.
Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно, като са изложени подробни
съображения в подкрепа на становището на жалбоподателя.
Относно претенцията за договорно възнаграждение се сочи, че в договора за кредит е
посочен годишен лихвен процент 41%, приложим по отношение на главницата като се
начислява на годишна база. Лихвата е фиксирана като не са предвидени условия или
процедури за промяна на размера на кредита.
В т.2 от изложението на въззивната жалба са изложени съображения за неправилност
на разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за суми, представляващи такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит.
В т.3 от изложението се изразява несъгласие с приетото от съда, че уговорената
неустойка е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Счита, че при
уговарянето й страните са акцентирали на обезщетителната функция на неустойката. Т.е.
предвидена е не като част от ползването на паричния заем, а за неизпълнение на
задължението за обезпечаване на същия-именно за да обезпечи липсата на поръчители и
1
банкова гаранция.
По тези съображения намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Моли
разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за
изпълнение и за отхвърлените части от заявлението. Претендират се деловодни разноски.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването в частта за
възнаградителната лихва и претенцията за неустойка. Ето защо съдът намира частната жалба
за допустима в тези й части.
По отношение на т.2 от същата, касаеща такси за извънсъдебно събиране на
просрочен кредит, същата е недопустима, тъй като в заявлението няма искане за издаване на
заповед за изпълнение за суми, представляващи такси за извънсъдебно събиране на
просрочен кредит, нито има такова произнасяне на съда. Ето защо в тази й част жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ч.гр.д.№3914 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,
чрез пълномощника- адв.Узунян, САК. Иска се издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист против Я. Т. Г. за сумата от 103,36 лв.- главница, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, възнаградителна лихва в размер на 5,32 лв. за периода 26.02018г. до
25.07.2028г., неустойка по т.6.6 от договор за кредит в размер на 35,16 лв. за периода
26.05.2018г. до 25.07.2018г., законна за лихва за забава от 26.07.2018г. до датата на подаване
на заявлението-16,65 лв.
Претендират се деловодни разноски-д.такса и адвокатско възнаграждение. Към
заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, както и
ДПК, ОУ към него, погасителен план към договора.
Районният съд е издал заповед № 1678/17-07-2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението, както и за част от разноските.
С обжалваното разпореждане № 12539 е отхвърлено заявлението в частта относно
претенцията за възнаградителната лихва и неустойка.
Изложени са съображения, че клаузата за уговорената възнаградителна лихва в
размер на 41,17 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава
2
значително трикратния размер на законната лихва /когато задължението не е обезпечено/,
което съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК е основание за отхвърляне на заявлението в тази му
част. Съдът е приел също, че по отношение на претендираната неустойка е налице
обоснована вероятност искането за това да се основава на неравноправни клаузи-основание
по чл.411, ал.1, т.3 ГПК.
Жалбата е основателна в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение досежно договорната лихва /възнаградителна лихва/. Въззивната
инстанция споделя доводите на жалбоподателя, че изводът на районния съд, че уговорената
от страните годишна договорна лихва в размер на 41,17 % противоречи на добрите нрави,
понеже надхвърля трикратния размер на законната лихва, почива на съдебна практика, която
не е актуална. Същата е постановена по времето, когато в закона липсваше
законоустановена горна граница на договорната лихва при потребителските кредити /т.е.
липсваше императивна правна норма, регулираща размера на възнаградителната лихва/,
поради което единственото ограничение на свободата на договаряне на страните по този
въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата на добрите нрави. Понастоящем
обаче, такава горна граница има и това е 5-кратния размер на законната лихва, посочен в
чл.19, ал.4 от ЗПК. Тъй като процесната лихва не надвишава посочения размер, тоест е
договорена в рамките на закона, основателно е оплакването в жалбата, че същата не може да
противоречи на добрите нрави. Презумпцията е, че след като една уговорка не противоречи
на закона, то тя не може да противоречи на правилата на добрите нрави. Освен това,
съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност уговорките
между страните, които касаят основния предмет на договора /в случая- тези за главницата и
възнаградителната лихва, които са ясни и разбираеми/, тъй като в противен случай
договорът не би бил сключен.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно
и незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за сумата от 5,32 лв.,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 26.05.2018г. до 25.07.2018г.
Същото следва да бъде отменено, като вместо това следва да се разпореди издаването на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за тази сума.
Останалите оплаквания в жалбата са неоснователни.
Предвидената неустойка по т.6.6 от договора е включена в колона 4 от погасителния
план, означена като оскъпяване. В чл.411,ал.2,т.3 ГПК е предвидено, че съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Не може да бъде
споделена тезата на жалбоподателя, че неустойката има обезщетителна функция заради
това, че предоставя необезпечени кредити. Според настоящата инстанция по този начин
кредиторът е заобиколил забраната на чл.11, ал.1,т.10 ЗПК, оскъпявайки предоставения
3
кредит.
Ето защо, процесната сума, претендирана като неустойка по договора е недължима от
ответника. Заявлението за заплащането им противоречи на императивните разпоредби на
закона /ЗПК/, поради което районният съд правилно и законосъобразно е отказал издаването
на заповед за изпълнение за неустойка по договора.
Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция по отношение на претенцията за
неустойка по договора съвпадат с тези на първоинстанционния съд, в тази му част
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение
като неоснователна.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №12539 от 17.07.2020г., постановено по ч.гр.д.№3914 по
описа за 2020г. на Районен съд- Бургас в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на
“АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София
1303, ул. „Александър Стамболийски“ №84-86, представлявано от адв. Серж Узунян, САК
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против длъжника Я. Т. Г. от
гр.Бургас за сумата от 5,32 лв.-договорна лихва за периода 26.05.2018г.-25.07.2018г. като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
заявлението на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1303, ул. „Александър Стамболийски“ №84-86, представлявано от адв. Серж
Узунян, САК, против длъжника Я. Т. Г. с ЕГН********** с адрес *** за сумата от 5,32
/пет лв. и 32 ст./, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от
26.05.2018г. до 25.07.2019г по договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №
217986/27.03.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№260322 от 12.08.2020г. по описа на
РС-Бургас, подадена от “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1303, ул. „Александър Стамболийски“ №84-86, представлявано от адв.
Серж Узунян, САК, против Разпореждане №12539 от 17.07.2020г., постановено по ч.гр.д.
№3914 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас В ЧАСТТА , с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Я. Т. Г. за
35,16 лв.-неустойка за периода 26.05.2018г. до 25.07.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№260322 от 12.08.2020г. по описа
на РС-Бургас, подадена от “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1303, ул. „Александър Стамболийски“ №84-86, представлявано от адв.
4
Серж Узунян, САК в ЧАСТТА с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за суми, представляващи такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит и
ПРЕКРАТЯВА производството ч.гр.д.№2033/2020 по описа на БОС в тази част.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение, включително и за деловодните разноски
пред въззивната инстанция, както и за даване на указания на заявителя да предяви
осъдителен иск за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му в
прекратителната част пред Апелативен съд-Бургас, в останалата част е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5