№ 586
гр. В., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Й.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20221320100015 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52 – 54 против Е. Р.
Й., ЕГН **********, гр. Д., ул. К.Й. № 19, обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 415 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2019г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключва Договор за
потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника Е. Р. Й. ЕГН
**********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил
сума в размер на 6106,15 лева. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения
кредит - 4700 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на
риска, в размер на 654,23 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит и се
финансира от кредитора, и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането - декларация.
(Приложение 3). Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка
на риска в размер на 654,23 лв. се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора
средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка потребителя. В
случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини
към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи
застраховка „Bank Комбо Живот" в размер на 372,24 лв. и „Bank Комбо Безработица" в
размер на 379,68 лв. (Приложение 4). Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от
Договора) възлиза на 8080,72 лв., която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни
1
вноски - 23 вноски всяка.
Иска се съдът да уважи предявените искове за сумите от 4535.47 /четири хиляди петстотин
тридесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/ лева главница, договорна
/възнаградителна/лихва 976.92лв. за периода от 05.01.2020 г. до 05.05.2021
г.,лихва:обезщетение за забава 603.82 лева, за периода от 05.01.2020г. до 08.06.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 24.06.2021 г. до
изплащане на вземането, 122.32 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В отговора на исковата молба се твърди, че следва да се извърши конкретизация на исковата
молба с оглед реално отразяване на главницата. Главницата се формира по принцип от
месечните плащания ведно с лихви. Освен това в приложения договор за кредит сумата от
654,23лв. не фигурирала. В този смисъл ответникът счита, че сумата от 654,23лв. не следва
да бъде има предвид при изчисляване на главницата по кредита. Главницата приемам, че е
4700лв. така както е описано и на стр. 1 от договор за потребителски кредит а именно:
размер на кредита 4700 лв. Сумата от 654,23 лева, представляваща такса за оценка на риска,
дължима в деня на подписване на процесния договор, следвало да се има предвид, че тази
уговорка за такса за оценка на риска е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.
10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в договора като задължителна.
Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за
кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-декларация.
Считам, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като
е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса.
Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по
аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Доколкото оценката на риска предхожда сключването на
договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата
противоречи и на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия
длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция
за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени ѝ
с посочената нормата и води до неоправдано допълнително увЕ.чаване на размера на
задълженията по договора. От изложеното следва, че искането за такса за оценка на риска в
размер на 654,23 лева следва да бъде отхвърлена. Ответникът не желаел да сключва
застраховки Комбо живот, безработица и др. които застраховки видно от исковата молба и
от договора са в сериозен размер, който цЕ. само и единствено увЕ.чаване на задължението
с оглед реда на неговото погасяване. Видно от договора общият размер на застрахователната
2
премия е 751,92лв. Съгласно чл.19 от договора ни за кредит аз като потребител не съм
длъжна да сключвам застраховка. Самият кредитор е застрахователен агент и съответно е
натоварил кредита със съответните застраховки. Освен това било налице в договора за
потребителски кредит неравноправна клауза с основанието на чл. 143 ал.2 от Закона за
защита на потребителя да констатира неравноправна клауза в договора за потребителски
кредит с оглед на това, че има налице ТР на ВКС по този въпрос, с което Съда е длъжен
дори без позоваване на неравноправна клауза да се произнесе по този въпрос, което от ВРС
не е направено. Неравноправна клауза в договора е тази, с която ищеца въвежда налага на
потребителя приемането на клаузи, с които топ не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора /арг. От чл. 143, ал.2, т.10 от ЗЗП/ Това е клаузата на чл.7.2.2 и
чл.19 в която е дадена възможност при желание на кредитополучателя да сключи
застраховки, но не е длъжен, а в сумата по кредита е включена застрахователна премия и
застраховка комбо живот и комбо безработица. Налице било и съответното неравноправие в
клаузата на чл.16.2 от договора в който е описано, че предсрочната изискуемост настъпва
автоматично без да е необходимо изявление от кредитор към длъжник. В чл. 16.3.5 от
договора е било описано, че кредитополучателя не дължи други такси освен тези посочени
в тарифата по договора. Такава тарифа към договора не била представена на ответника . В
договора в чл. 25.4.2 е описано, че на основание чл.76, ал.2 ЗЗД се погасяват първо съдебни
разноски, а после обезщетения за забава, такси, начислени лихви и най-накрая главницата,
като кредитополучатЕ. се задължава да приеме този начин на погасяване, а кредитора има
правото да променя начина на погасяване и реда на погасяване.
Също така ответникът счита, че сключеният Договор за потребителски кредит е
недействителен, поради следното: Съгласно разпоредбите на чл.22 от ЗПК Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Многобройна е практиката на ВКС в
конкретните случаи на В случая не е спазен чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. В конкретния случай неясни и неразбираеми са клаузите за лихвените
проценти и за тяхното изчисление от чл.9 до 14 включително, както и от чл. 15 до чл. 22 от
договора. Също така не е спазен реда по чл.11, т.7 до 12 от ЗПК, като не е посочен точно и
ясно размера на кредита. Било видно от договора, че в размера на кредита са включени
компоненти за които при сключването му не съм била уведомена за тях, като застраховки и
то в размер на 751,92лв., 372,24лв. и 379,68лв. които допълнително са оскъпили кредита.
Не е ясно какви са тези суми и за какво точно, а шрифта е по-малък от 10 при
застрахователната информация. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. В конкретния случай от исковата молба не
било ясно какво е задължение то на ответника. На стр.1 в исковата молба било е описано, че
кредитът е в размер на 8080,72лв., а в договора фигурирала по-малка сума. Твърди се, че
3
неплащането е започнало от дата 05.01.2020г. за повече от 3 месечни вноски. Описано било,
че за предсрочната изискуемост ответникът бил уведомен на 05.05.2021г. т.е. една година
след твърдяното просрочие съм уведомена за това. А през тази една година е налице
погасяване на вноските по кредита. Такова уведомление аз лично не съм получавала, а от
копието на обратна разписка не е описана датата на получаване. С писмо от 15.03.2021г. със
справка за извършени от ответника плащания ищецът е описал, че по договор с №
********** са извършени плащания на 02.10.2019г. 350лв., на 06.11.2019г. 300лв., на
12.12.2019г. 500лв., на 23.12.2019г. 221лв., на 25.01.2020г. /твърдяната дата на неизпълнение
на вноска/ са внесени 337лв., на 03.03.2020г. 347лв. след което на 07.10.2020г. фигурира
вноска от 350лв. и посочване, че надвнесената сума е прехвърлена от договор ********* по
договор **********. Т.е. е налице надвнесена сума, която е разпределена по договор, който
аз не съм сключвала. След това на 08.01.2021г има вноска от 350лв. От справката е видно, че
са извършени плащания в периода в който се твърди, че е било налице просрочие. В този
смисъл неясна и немотивирана се явява претенцията на ищеца. В договор № ********** в т.
16.2 е описано, че при просрочие на 3 вноски кредита се обявява за предсрочно изискуем.
Видно от извлечението предоставено ми от кредитора аз нямам такова просрочие от 3
месечни вноски. Освен това в исковата молба не била представена справка от ЧСИ Стефан
Нинов за получените от ищеца до момента суми по ИД № 1113/2021г. по описа на ЧСИ
Стефан Нинов, от наложения запор на банковите сметки в ПИБ, Райфайзенбанк, ДСК, Ти Би
Ай банк и ЦКБ. В горния смисъл в петитуума на исковата молба се иска признаване за
установено, че ответникът дължи главница от 4535,47лв. която главница се формира от
какво не било ясно. Ако просрочието е от 05.01.2020г., то видно от справката от кредитора
ответникът вноска към тази дата бил направил, т.е. тя не била предсрочно изискуема. Освен
това след като се твърди, че е налице предсрочна изискуемост от 05.01.2020г. защо сумите
са постъпвали при кредитора и той ги е прехвърлял от един договор в друг и е получавал
плащания, които незнайно къде са отивали. В този смисъл остава неясна претенцията за
главница по размер и основание. Иска се да се признае за установено, че ответникът дължи
сумата от 976,92лв. договорна лихва от 05.01.2020г. до 05.05.2021г. Тази договорна лихва
как е изчислена не е ясно. Не е ясен и периода, тъй като ако се приеме, че е за анюитетни
вноски следва лихвата да е по периоди от просрочие. В случая след като съм внасяла суми
по кредита, защо лихвата се начислява от период в който има редовна вноска. Освен това
търси се сумата от 603,82лв. мораторна лихва за периода 05.01.2020г. до 08.06.2021г. Видно
е, че за един и същи период на ответника му се начисляват две лихви, т.е. лихва върху
лихвата, което е недопустимо. От същото извлечение било видно, че ответникът имал
задължение в следния размер: 4535,47 лв., главница, 976,92лв. договорна възнаградителна
лихва от 05.01.2020г. до 05.05.2021г., 603,82лв. мораторна лихва за периода 05.01.2020г. до
08.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 24.06.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК изпълнителният лист се издавал, след като съдът
провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави
надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение. Видно от
4
приложеното извлечение от счетоводни книги от Ти Би Ай Банк ЕАД е описано, че е
извлечение от счетоводната система на кредитора. Не е описано обаче кои вноски не са
погасени, както и разбивка по вноски и падеж, както и след настъпване на падежа колко
вноски не са внесени. Налице ли е или не предсрочна изискуемост на кредит №
**********/02.08.2019г. Безусловно извлечението следва да съдържа и данни за това към
датата на издаването си освен размера на кредита по договора, данни за това кога е усвоен,
данни за това каква част от него е погасена и до кога, коя е последната внесена погасителна
вноска, нейният размер и за кой месец се отнася, коя или кои следващи погасителни вноски
не са платени, размера им и за кои месеци се отнасят, какъв е размерът на остатъка от
задължението и договорна лихва за забава /ако има уговорена такава/, кога е настъпил
падежът на всяка от вноските, кои месечни вноски и в какъв размер не е платил в
посочените от договора срокове, тоест, сбъднало ли се е условието за предсрочна
изискуемост на кредита.
Тази информация безусловно е необходима, тъй като проверката на съда се свързва и с
установяване верността на твърдението на заявителя за настъпила предсрочна изискуемост и
ликвидност на цЕ.я кредит, което по същество представлява проверка за наличието на
подлежащо на изпълнение вземане в полза на ищеца. При условие, че не е ясно настъпила
ли е или не предсрочната изискуемост на кредита, с оглед направените в срок вноски към
датата на която се твърди, че е налице просрочие е ясно, че такова просрочие към конкретно
посочените процесии дати и вноски не е настъпило. Поради ненастъпване на просрочие не
еи налице задължение в посочения от ищеца размер.
В горния смисъл претенцията на ищеца се явява от една страна била неясна и
незаконосъобразна, а от друга страна при ненастъпила предсрочна изискуемост не бил
налице правен интерес от завеждане на иска по чл.422 от ГПК.
Видно от заключението по извършената съдебно икономическа експертиза задълженията на
ответника към ищеца са:
1.Heпогасена главница по договор в размер на 4 535,47лв.
2.Непогасена договорна лихва в размер на976,92лв. от 05.01.2020г. до 976,92лв.
3.Обезщетение за забава в размер на 603,82лв.от 05.01.2020г. до 08.06.2021г .,
4. Обезщетение за забава по чл.6 от Указ № 71 в размер на 543,94лв.
5. Непогасено задължение по потребителски кредит в размер на 6 116,21лв.
6. Непогасено задължение съобразено с чл.6 от Указ 71 в размер на 6 056,33лв.
След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към
съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.
В договора е посочен лихвеният процент по кредита, който е фиксиран годишен лихвен
процент по заема, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за
цЕ.я период от договора, посочени са и условията за прилагането му и как се изчислява.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но
5
това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за цЕ.я срок на договора, /разликата
между общо дължима сума по договора лева и предоставения кредит, такса Bank Комбо
Живот, такса Bank Комбо Безаработица, такса за оценка на риска, който размер е фиксиран
за цЕ.я период на договора.
В договора е посочен общият размер на всички плащания по договора /включващ, главници,
такси и лихва/, както и годишния процент на разходите на заема – реквизити по чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.
Претенцията за прогласяване на недействителност на договора, основана на чл.11, ал.1, т.11
ЗПК, а именно, че към договора липсва погасителен план също е неоснователна. Видно от
самия договор е инкорпориран погасителен план, в който са посочени броя на вноските по
кредита, дата на всяка една от вноските, периодичността на вноските, както и размерът на
всяка една от вноските. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за цЕ.я
му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за
посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази
информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на
различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
Съдът намира за неоснователен доводът на ищеца за нищожност на договора, тъй като
ответникът не му предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна информация, като
намира, че в договора ясно и пълно са посочени параметрите му, които са били известни на
ищеца към момента на сключването му. В договора е посочено, че с подписването му
потребителят декларира, че преди сключването на договора, кредиторът му е предоставил
своевременно, безвъзмездно на хартиен носител и на български език необходимата
информация във формата на "Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация" за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договора, съобразно изразените от потребителя предпочитания и
въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора. По делото няма спор, че
договорът е подписан от ищеца, като от съдържащото се в договора изявление, може да се
направи категоричен извод, че същият е имал възможност да се запознае с цялостното
съдържание на договора, преди да положи подписа си под същия, т. е. да сключи договора.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за прогласяване
на недействителността на договора за заем и същият е валидно сключен.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК е забранено да се начисляват такси и разноски за
услуги, които са свързани с усвояването и управлението на кредита.
Регламентирана е възможността кредитополучателят да се възползва при желание от негова
6
страна от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за сключване на
договора.
Ответникът е сключил застраховка Живот и Безработица, като обезпечение на процесния
договор за кредит с ползващо се лице - „Ти Би Ай Банк“ АД, с уговорена застрахователна
премия, платима еднократно. Този договор е сключен по искане на ответника, като е
маркирано съгласие за сключване на такъв договор и заявлението е подписано от ответника.
В договора за кредит е предвидено в случай, че кредитополучателят се възползва от
предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на договора за кредит,
кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се превежда директно от
кредитора на застрахователя или застрахователния посредник.
Видно от договора за кредит застрахователните премии са включени в размера на кредита.
Същите формират общия размер на кредита и са част от месечните вноски.
Така уговорените вземания, с оглед техния характер и естество не представляват такси по
усвояване и управление на кредита, а са допълнително предоставени услуги, поради което с
тяхното уговаряне не е налице противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК. Същите не следва да се
включват към годишния процент на разходите, доколкото не са предвидени като условие за
сключване на договора. Изрично в договора е посочено, че застраховката не е задължителна,
сключва се по желание на кредитополучателя и не е условие за сключване на договора.
Ищецът не установи, че сключването на тези клаузи е било условие за сключване на
договора.
С оглед изложените съображения и евентуалните претенции се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора
право на разноски се пораждат за.
В настоящото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт и е направил искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за извършените процесуални действия,
което следва да му бъде присъдено в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 415 ГПК от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52 – 54 против Е. Р. Й., ЕГН **********, гр. Д., ул. К.Й.
№ 19, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на – 3 129,32 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********** 4,
ведно със законна лихва за забава считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 24.06.2022г. до изплащане на вземането, КАТО
7
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над уважения размер до пълния
заявен размер от 4535.47 /четири хиляди петстотин тридесет и пет лева и четиридесет и
седем стотинки/ лева, договорна /възнаградителна/лихва 976.92лв. за периода от 05.01.2020
г. до 05.05.2021 г.,лихва:обезщетение за забава 603.82 лева, за периода от 05.01.2020г. до
08.06.2021г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
12/01.07.2021г. по ч.гр.д. № 1368/22г. по описа на Районен съд – гр. В..
ОСЪЖДА ответника Е. Р. Й., ЕГН **********, гр. Д., ул. К.Й. № 19 да заплати на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Д.Х.“ №
52 – 54 сумата в размер на 272, 32 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА ответника Е. Р. Й., ЕГН **********, гр. Д., ул. К.Й. № 19 да заплати на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Д.Х.“ №
52 – 54 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8