Решение по дело №899/2024 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по депозирана от Х. Ж. К. искова молба, чрез пълномощник, насочена против Държавен фонд „Земеделие”, с която обективно са съединени искове за имуществени и неимуществени вреди.

Видно от изложеното в исковата молба и уточнението към нея са заявени общо 8 бр. искови претенции – 3 иска за обезщетение за законна лихва от налагане на обезпечителни мерки, 3 иска за обезщетение за законна лихва вследствие на заплатен адвокатски хонорар, 1 иск за обезщетение под формата на законна лихва за претърпени вреди вследствие на неполучени навреме одобрени/сигурни финансови средства по второ плащане по административен договор, 1 иск за неимуществени вреди.

Сочи се, че с Решение № 532 от 29.06.2023г., постановено по адм. д. № 602/2022г. по описа на АдмС – Хасково, потвърдено с Решение № 3304/19.03.2024г. на ВАС по адм. д. № 8775/ 2023г., бил отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив. АУПДВ бил изпълнен предварително. Твърди се, че в резултат на отменения акт настъпили имуществени вреди.

По исковете касаещи претърпени веди от неоснователно наложени обезпечителни мерки, се пояснява, че ищцата била бенифециент по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Имала сключен Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0779-С01 от 22.10.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата. От първия етап на изпълнението на договора, на 15.11.2019г. получила първо одобрение за изплащането на финансова помощ по договора, като ѝ била преведена сума в размер на 24 447.50 лева. На 08.06.2022г. ѝ бил връчен АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01 с изх. № 01-Р63-6500/228 от 08.06.2022г., с който била отказана изцяло одобрената финансова помощ, представляваща второ плащане в размер на 24 447.50 лева и било определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, представляваща полученото първо плащане.

С оглед горното на първо място се обосновава претенция за обезщетение за законна лихва от налагане на обезпечителни мерки. Описва се в тази насока, че след подаването на жалбата до съда против посочения АУПДВ и спиране на предварителното изпълнение на същия от АдмС – Хасково с Определение № 734 от 28.09.2022г. по адм. д. № 602/2022г., на 28.09.2022г. на ищцата ѝ станало ясно, че банковите ѝ сметки били запорирани от НАП по изпълнително дело № *********/2022, като били теглени суми в полза на ДФЗ по АУПДВ, който не бил влязъл в сила и бил със спряно от предварително изпълнение. От съобщение за доброволно изпълнение изх.№ [рег. номер]-048-0113230/20.09.2022г. на НАП бил видно, че срещу К. било образувано изпълнително дело, по което дължала главница в размер на 24447.50 лева и лихви 611.24 лева. В исковата молба подробно се описват всички предприети във връзка с това изпълнително дело действия от страна на НАП. Твърди се, че всички тези действия на НАП по събиране на суми, диктувани от ДФЗ, са в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт. Вредите били преки и непосредствени, и представлявали понесени загуби – лишаване от добиви (лихви) от иззета парична сума, тъй като суми по акта (4 036.33 лева + 10 203.27 лева + 11 320.17 лева = 25 559.77 лева) били теглени от банковата сметка на ищцата в полза на ДФЗ при липса на годно изпълнително основание и продължилите действията по него, които се явявали незаконосъобразни до датата на влизане в сила на Решение № 3304/19.03.2024г. по адм. д. 8775/2023г. по описа на ВАС – за отмяната на АУПДВ. С неоснователното задържане на паричните суми била причинена имуществена вреда – загуба, тъй като К. не можела да оперира с налични и постъпващи парични средства, поради което се дължал размера на законната лихва за времето на неоснователното задържане. Всичко това се случило в периода от налагане на запора –28.09.2022г. до прекратяване на изп. дело по описа на НАП – 23.04.2024г. За този период от Юробанк България ѝ било разрешено да изтегли два пъти суми след разрешение за неотложни плащания от НАП, а в банка ОББ, в която получавала майчинството си, парични суми не можела да изтегли заради запора без предварително разпореждане/разрешение на банката, за което чакала на опашки всеки месец и разрешение ѝ било давано само за съответния ден, в който можела да изтегли полагащото ѝ се месечно майчинство. Счита се, че в случая вредите настъпили не само от издаването на АУПДВ, но и от изпълнението му. Ако не бил издаван незаконосъобразният акт нямало да се пристъпи към предварителното му изпълнение, обезпечено чрез наложени обезпечителни мерки върху банковите сметки на лицето, и ищцата щяла да има финансова стабилност.

Предвид изложеното се твърди, че от деня на настъпването на тези имуществени вреди – увреждане на имуществената сфера от незаконосъобразния АУПДВ, изразяваща се в невъзможност ищцата да оперира с паричните си средства и довела до финансова нестабилност за нея заради незаконосъобразни действия и актове на ДФЗ, се пораждало и право на законна лихва в общ размер на 2 916.03 лева, както следва: 868.68 лева – законна лихва върху 4 036.33 лева, считано от 28.09.2022г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка в Юробанк България, до 16.06.2024г. – деня, предхождащ възстановяването на сумата обратно по банковата сметка на К.; 304.85 – законна лихва върху 10 203.27 лева, считано от 28.09.2022г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка в Юробанк България, до 11.01.2023г. – деня, предхождащ възстановяването на сумата обратно по банковата сметка на ищцата; 1742.50 лева – законна лихва върху 11 320.17 лева, считано от 28.09.2022г. – датата на налагане на запор върху банковата ѝ сметка в Юробанк България до 08.01.2024г. – деня, предхождащ възстановяването на сумата обратно по банковата ѝ сметка.

На следващо място, исковете за обезщетение за законна лихва вследствие на заплатен адвокатски хонорар по адм. д. № 602/2022г. по описа на AдмC – Хасково се обсновават с това, че ако АУПДВ не бил издаван нямало да бъде провеждано и съдебно производство във връзка с него, и нямало да бъде платена сумата от 5520 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото пред съда. Поради това заплатените от ищцата суми по 3 бр. договори за правна защита и съдействие – от 17.06.2022г., 26.09.2022г. и 14.09.2023г., били в пряка причинно- следствена връзка с незаконосъобразния АУПДВ, и били непосредствена последица от него, тъй като довели до намаляване на активите в имуществото на К.. Налице била неразделната взаимовръзка между АУПДВ и потърсената адвокатска защита срещу предприетото предварително изпълнение на този акт и обжалването му по същество пред АдмС и ВАС. Тази взаимовръзка била пряка и непосредствена, тъй като двата факта се намирали в отношение на обуславяща причина и следствие.

Претенциите по тези искове са в общ размер на 787.74 лева, както следва: 455.99 лева – законна лихва върху 2040 лева, считано от 17.06.2022г. – деня, на подписване на договор за правна защита и съдействие по обжалване на АУПДВ, до 24.04.2024г. – деня, предхождащ връщането на сумата по изпълнителен лист от 03.04.2024г. по адм. д. № 602/2022 на АдмС – Хасково; 70.37 лева – законна лихва върху 360 лева, считано от 26.09.2022г. – деня на подписване на договор за правна защита и съдействие по обжалване на предварителното изпълнение на АУПДВ, до 24.04.2024г. – деня, предхождащ връщането на сумата по изпълнителен лист от 03.04.2024г. по адм. д. № 602/2022г. на АдмС – Хасково; 261.38 лева – законна лихва върху сумата от 3120 лева, считано от 14.09.2023г. – деня, на подписване на договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред ВАС, до 24.04.2024г. – деня, предхождащ връщането на сумата по изпълнителен лист от 03.04.2024г. по АД 602/2022г. на АдмС – Хасково.

Счита се във връзка с всичко до тук изложено, че претенцията по триете иска за обезщетение за законна лихва от налагане на обезпечителни мерки и трите иска за обезщетение за законна лихва вследствие на заплатен адвокатски хонорар, се основават освен на разпоредбите на ЗОДОВ, и на чл.51 от Закона за задълженията и договорите.

На трето място, относно иска за обезщетение под формата на законна лихва за претърпени вреди вследствие на неполучени навреме одобрени/сигурни финансови средства по второ плащане по административен договор № BG06RDNP001-6.001-0779-C01 от 22.10.2019г., се счита, че вредите са били причинени от изпълнение на незаконосъобразния АУПДВ по т. I от диспозитива на акта, представляващи действия по отказ за получаване на второ плащане по административния договор. Претендира се обезщетение под формата на законна лихва за забавено плащане на сумата 24 447.50 лева – второ плащане по договора, която ищцата не получила поради издаването на незаконосъобразния АУПДВ, като размерът на претенцията е общо 7928.04 лева – мораторна лихва за забава върху сумата от 24 447.50 лева, считано от 21.10.2021г. – деня, следващ крайната дата за изплащането на сумата, до 23.07.2024г. – деня, предхождащ получаването на сумата. В тази връзка се сочи, че К. направила искане за второ плащане от 20.07.2021г. чрез ИСУН №16/06/1/0/01115/3/01 по Договор № BG06RDNP001-6.001-0779-C01 за сумата от 24 447.50 лева, като съгласно чл.2, ал.2,т.2 от административния договор второто плащане следвало да се извърши в срок до три месеца от подаване на искане за второ плащане от бенефициента. С АУПДВ ДФЗ отказал изплащане на субсидия. Едва след отмяна АУПДВ от ВАС получила решение за одобряване на сумата от 24 447.50 лева, с дата на плащане – 24.07.2024г. С решението за изплащането на сумата по второ плащане ДФЗ признавал, че тя била дължима и я възстановил на посочената дата. Тя обаче трябвало да бъде преведена на 20.10.2021г. Така за времето от 20.10.2021г. до 24.07.2024г. била налице пропусната полза, тъй като в този период ищцата не разполагала с исканата сума за поддържане на стопанството си. Вместо да получи одобрени суми, те останали при ответника до момента на възстановяването им. След като неоснователно била задържана парична сума – неизплатено второ плащане по договор, причинената имуществена вреда, представляваща пропуснати ползи, била в размера на законната лихва за времето на неоснователното задържане. Неполучаването на субсидиите било пряка и непосредствена последица от отменения АУПДВ и се обезщетявало чрез присъждане на законна лихва за забава, защото ако не бил издаван АУПДВ, ищцата със сигурност щяла да получи второто плащане.

На последно място, по отношение иска за неимуществени вреди се твърди, че в резултат на незаконосъобразния АУПДВ ищцата претърпяла значително много страдания от емоционално и психическо естество, причинени неудобства – физически да разполага със средства за живот, за отглеждане на децата си, за поддържане на земеделското си стопанство, голям стрес и тревожност. Действията на ДФЗ, впоследствие на НАП, затруднили изключително много не само дейността ѝ като ЗП и възможността да продължи да полага качествени грижи за стопанството си. Създали и изключително сериозни затруднения за поддържане и обезпечаване на ежедневните нужди на нея и семейството ѝ като заплащане на битови разходи, храна, облекло и други. Фактът, че се налагало да върне сериозната сума от 24 447.50 лева, която вече инвестирала в стопанството, както и наложените запори, силно я притеснили и разтревожили. Била много притеснена, стресирана и потисната. Действията на ДФЗ рефлектирали върху честта и достойнството ѝ и тя имала отрицателни изживявания в тази връзка – ограничаване възможността да води обичайния си начин на живот, което се отразило силно негативно. Била унижена. Размерите на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. възраст били крайно недостатъчни, поради което още след като узнала за акта започнала да изпитва силна тревожност и безпокойство, които освен всичко останало се отразявали и на начина и на качеството на грижите, които като майка на две деца била длъжна да полага. За завеждане на адм. дело № 602/2022г. пред AдмC – Хасково, също се нуждаела от сериозни финансови средства, които били непосилни за К. и се наложило в кратки срокове да търси помощ от близки и приятели, които да ѝ заемат необходимите финансови средства. Тези обстоятелства допълнително засилили чувството на напрежение, страх и несигурност. Отказът за второ плащане за отглеждане на земеделското стопанството бил сериозна травма, тъй като инвестирала всичко в него и в ситуация без парични средства, със запорирани сметки, с две деца, чакащи необходима грижа, изпаднала в силна депресия. Описаните негативни емоции и страдания били в причинно-следствена връзка с отменения АУПДВ. За всичко това следвало да ѝ се присъди обезщетение в размер на 5000 лева.

По изложените съображения се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 11 631.81 лева и за неимуществени вреди в размер на 5000 лева – общо 16 631.81 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 5000 лева, считано от 20.03.2024г. – денят, следващ влизането в сила на решението на ВАС, до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на разноски в настоящото производство.

В уточняваща искова молба, по отношение на исковете за обезщетение за законна лихва от налагане на обезпечителни мерки, се пояснява, че вредите се основават на отменения като незаконосъобразен АУПДВ№ 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, както и че настъпилата имуществена вреда по тез искове, представлявала пропуснати ползи под формата на нереализирана лихва на имуществото на ищцата, поради лишаване от ползването на парични суми – 4 036.33 лева + 10 20327 лева + 11 320.17 лева. Пропуснатите ползи били в размер, съизмерим на законната лихва от датата на запора до възстановяването на всяка една от сумите.

Относно исковете за обезщетение за законна лихва вследствие на заплатен адвокатски хонорар, се конкретизира, че имуществената вреда представлявала пропуснати ползи под формата на неосъществено увеличение на имуществото на ищеца, поради използване на суми за заплащане на адвокатски хонорар за водене на адм. дело № 602/2022г. През периода на водене на делото ищцата незаконосъобразно била лишена от възможността да ползва собствените си парични средства, понасяйки вреди, съизмерими със законната лихва, изразяващи се в пропуснати ползи, които можело да реализирала, ако разполагала и със сумата от 5 520 лева.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от упълномощен представител, който представя и писмена защита.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва исковата молба като неоснователна и моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за съдебното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В писмена молба по хода на делото, се моли претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение да бъде да бъде намалено до законово определяния минимум, в случай на уважаване на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за имуществени вреди за основателна, като по отношение на нейния размер намира, че той следва да бъде определен от датата на решението на ВАС. Претенцията за неимуществени вреди счита за недоказана по основание и по размер, поради което предлага да бъде оставена без уважение.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че на 22.10.2019г. между ищцата Х. Ж. К., в качеството на бенефициент, и ДФЗ бил е сключен Административен договор с № BG06RDNP001-6-001-0779-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони 2014 - 2020г. по процедура за прилагане на подмярка 6.1. “Стартова помощ за млади земеделски стопани“от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ (л.97), с уговорено първо и второ плащания по него в размер на по 12 500 евро всяко(чл.2, ал.2,т.1 т.2 от договора).

Не е спорно между страните и че първото плащане по договора е било осъществено и същото е в размер на 24 447.50 лева.

Заявката за второ плащане е била подадена от К. на 20.07.2021г. (л.224-227 от адм. д. №602/2022г.).

Безспорно е, че на 08.06.2022г. Директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/228, с който отказал изцяло одобрената финансова помощ по административния договор и пълно изплащане на финансовата помощ, общо в размер на 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по същия договор, и определил на Х. Ж. К. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лева, представляващо първо плащане по договора(л.26-33 от адм. д. №602/2022г.).

По силата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП, в редакцията му действаща към датата на издаване на акта(понастоящем ал. 9 на чл. 27 от ЗПЗП) посоченият АУПДВ е подлежал на предварително изпълнение, тъй като жалбата срещу него няма суспензивен ефект и актът се явява годно изпълнително основание.

С Определение № 734 от 28.09.2022г. по адм. д. № 602/2022г. АдмС – Хасково(л.804 от адм. д. №602/2022г.)съдът е спрял предварителното изпълнение на АУПДВ до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Определението е оставено в сила от ВАС с Определение № 10952/30.11.2022г. по адм. д. 10485/2022г. (л.27).

С Решение № 532 от 29.06.2023г., постановено по адм. д. № 602/2022г. по описа на АдмС – Хасково(л.532-1039 от адм. д. №602/2022г.)., АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, е бил отменен. Решението е оставено в сила от ВАС с Решение № 3304 от 19.03.2024г. по адм. д. № 8775/2023г.

В периода след издаване на АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г. са били предприети действия по предварително изпълнение на акта. В тази връзка на 20.02.2022г. от НАП до Х. Ж. К. е било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № [рег. номер]-048-0113230/20.09.2022г. (л.45) по образувано изпълнително дело, по което дължимите суми са били: главница в размер на 24447.50 лева; лихва в размер на 611.24 лева.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № [рег. номер]-022-0065849/28.09.2022г. (л.46) е бил наложен запор на банкови сметки на ищцата в „Юробанк България“ АД. Във връзка с това ПНОМ до банката е било изпратено Запорно съобщение изх. № [рег. номер]-003-0055636/28.09.2022г., както и Разпореждане за изпълнението му с изх. № [рег. номер]-029-0037547/03.10.2022г., с разпореждане Юробанк България да превежда суми от банковата сметка на К. в размер на 25 147.03 лева по сметка на НАП, както и Разпореждане за изпълнение с изх. № [рег. номер]-029-0037957/05.10.2022г. за превеждане на суми в размер на 25 160.61 лева, също по сметка на НАП. Междувременно на 28.09.2023г. е било издадено Разпореждане за временно разрешаване за неотложни плащания изх. № [рег. номер]-031-0002251/27.09.2023г., до ОББ (л.69).

В писмо вх.№ ВХК-6683/06.10.2022г. на НАП (л.50) ищцата обективирала молба до НАП за прекратяване на предварителното изпълнение на АУПДВ и за прекратяване изпълнителното производство по ИД № *********/2022г., поради постановено от AдмC – Хасково спиране на предварителното изпълнение. С Решение № 345/20.10.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив (л.57), „жалба“ с вх.№ ВХК-6683/06.10.2022г. била оставена без разглеждане, а преписката изпратена на публични изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково.

На 07.10.2022г., на основание ПНОМ изх. № С22002б-022-0065849/28.09.2022г. и Разпореждане за изпълнение с изх. № [рег. номер]-029-0037957/05.10.2022г., от сметката на Х. К. в Юробанк България е бил направен превод към НАП, за запор, в размер на 4 036.33 лева, средства от ДФЗ (л.29).

На 10.10.2022г. от НАП е било издадено Разпореждане изх. № [рег. номер]-125-0286410/10.10.2022г. за разпределяне на плащането в полза на ДФЗ на удържана от сметката К. в Юробанк България сума от 07.10.2022г. в размер на 4036.33 лева(л.52).

На 11.10.2022г. по изпълнителното производство бил наложен още един запор – С ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0069918/11.10.2022г. (л.53), на банкова сметка на К. в ОББ. Последвало е издаване на Запорно съобщение до ОББ с изх. № [рег. номер]-003-0058635/11.10.2022г. за сума в размер на 21 160.54 лева – главница и лихви(л.54).

На 21.10.2022г. К. изпратила сигнал-запитване до ДФЗ с молба за вдигане на запора(л.58). По делото не е представен отговор на запитването.

С Разпореждане изх. № [рег. номер]-029-0053510/14.12.2022г. до Юробанк България НАП разпоредила да бъдат удържани от сметката на ищцата и суми в размер на 21 523.44 лева – главница и лихви.

На 20.12.2022г., на основание ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0065849/28.09.2022г. и Разпореждане изх. № [рег. номер]-029-0053510/14.12.2022г., от сметката на Х. К. в Юробанк България е бил направен превод към НАП, за запор, в размер на 10 203.27 лева, средства от ДФЗ (л.29).

По искания на К. на 22.12.2022г. е било издадено Разпореждане за временно разрешаване за неотложни плащания изх. № [рег. номер]-031-0003480/22.12.2022г., до Юробанк България (л.65), и Разпореждане за временно разрешаване за неотложни плащания изх. № [рег. номер]-031-0003469/22.12.2022г., до ОББ.

По банкова сметка на К. в Юробанк България на 12.01.2023г. били възстановени 10 203.27 лева. (л.29).

На 21.11.2023г., на основание ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0065849/28.09.2022г. и Разпореждане изх. № [рег. номер]-029-0053510/14.12.2022г., от сметката на Х. К. в Юробанк България е бил направен превод към НАП, за запор, в размер на 11 320.17 лева, средства от ДФЗ (л.35).

Сумата от 11 320.17 лева е била възстановена по банковата сметка на К. на 09.01.2024г. (л.36).

На 11.04.2024г. ищцата депозирала искане до НАП с вх.№ ВхК-2414/11.04.2024г. за вдигане на запорите и предоставяне на копие от изпълнителното дело(л.70).

С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-024-00021357/23.04.2024г. и ПОНОМ изх.№ [рег. номер]-024-00021361/23.04.2024г., запорите върху банковите сметки на Х. К. са били отменени, а с Разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0228265/23.04.2024г. изпълнителното производство срещу нея, с № *********/2022г., е било прекратено (л.71-73).

По делото се представят: заверен препис на Договор за правна защита и съдействие от 17.06.2022г., сключен между Х. Ж. К. и Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“, с предмет „изготвяне и подаване на жалба против Акт за установяване на публично държавно вземане с № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, издаден от Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ и представителство пред компетентния административен съд – за една инстанция.“, с договорено в същия възнаграждение в размер на 2040 лева с ДДС.

Представен е и заверен препис на Договор за правна защита и съдействие от 26.09.2022г., сключен между Х. Ж. К. и Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“, с предмет „подаване по адм.д. № 602/2022г. по описа на Административен съд-Хасково на молба с правно основание чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане №16/06/1/0/01115/3/01/04/01, издаден от Директор на ОД на ДФ „Земеделие“.“, с договорено възнаграждение в размер на 360 лева.

Представен е също и заверен препис на Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2023г., сключен между Х. Ж. К. и Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“, с предмет „изготвяне и подаване на писмен отговор на касационна жалба с вх.№5622/21.07.2023г., подадена от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ Пловдив, срещу решение № 532 от 29.06.2023г. по адм. дело № 602/2022г. по описа на Административен съд-Хасково, и процесуално представителство на клиента пред ВАС.“, с договорено възнаграждение в размер на 3 120 лева.

Не е спорно между страните по делото, че уговорените суми по договорите са били заплатени от ищцата на адвокатското дружество. По делото са налице данни за заплащане на сумите – л. 790, л.1001 и 1002, от адм. д. №602/2022г., и л.46 от адм. д. на ВАС №8775/2023г.

За изясняване на делото от фактическа страна, до разпит пред съда се допусна свидетелят Н. Д. М.. Същата заяви, че знаела за засадени от ищцата сливови дръвчета в [населено място], общ.Първомай, за които К. и споделила, че през 2020г. били частично засегнати от пожар. Последвала кореспонденция с ДФЗ, от където ѝ издали акт за удържане на пари и ѝ запорирали сметки, като не можела да си тегли майчинството. По това време всеки месец ходила да иска разрешение от банката, за да може да си изтегли парите. Била много разтроена. Започнали да водят дела, като наели адвокат от [населено място]. Парите не ѝ стигали, давала ѝ на заем два пъти по 1000 лева. Мисли, че бащата на К. също ѝ помагал, защото с мъжа ѝ нямало как да продължат да отглеждат дръвчетата, да водят делата, да плащат сметките на адвокатите и отделно да отглеждат и две деца. Това ѝ се отразило доста зле, много плачела, била разстроена, дори започнала да пие успокоителни, защото нервите ѝ не издържали. Случаят продължил поне две или три години.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са общо 8 броя обективно съединени искове, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, със седем от които се претендира обезщетение за имуществени вреди и с един от които се претендират неимуществени вреди, вследствие на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, а именно Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив.Претенциите са заявени срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Държавен фонд“Земеделие“, [населено място], към което юридическо лице принадлежи издалият отмененият административен акт административен орган- Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, поради което исковете са допустими.

По същество на спора съдът намира следното:

Ищцата претендира имуществени и неимуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт. Основателността на исковете с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен)ред; 2. действително настъпила вреда – имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред. С оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца. Имуществената вреда е разликата между имотното състояние на увредения след неизпълнение на задължението спрямо него и имотното състояние, което би имал ако задължението би било изпълнено. Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото състояние на увреденото лице. Нормата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, свежда отговорността на ответника само до преките и непосредствените вреди, които са в причинна връзка с издаденият незаконосъобразен административен акт. Преките и непосредствени вреди са тези, които следват закономерно от действието на отмененият административен акт. Преки са само вредите, които са типична, неизбежна и необходима последица от увреждането. Непосредствени са тези вреди, които по време и място следват противоправния резултат от действието на акта. За да се приеме, че между административният акт и вредите има причинна връзка, е необходимо да се установи дали тези вреди са необходим резултат от действието на отмененият акт. Пропусната полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора. Съотнесено към иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, това означава, че увредения е бил лишен да увеличи имуществото си, което би настъпило ако незаконосъобразният административен акт не би бил издаден. Вредите изразяващи се в пропуснати ползи се обезщетяват само, ако ще настъпят със сигурност. В този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което принципно е възприето, че трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а следва надлежно да е доказана, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването й.

I.По отношение основателността на предявените три иска, с които се претендира обезщетение в размер на законна лихва върху удържани суми по запорирана банкова сметка лихви върху удържани суми във връзка с изпълнение на именно Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, както следва:

1. 868.68 лева законна лихва върху сумата 4036.33 лева считано от 28.09.2022г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в Юробанк България до 16.06.2024г. – деня предхождащ възстановяване на сумата от 4036.33 лева;

2. 304.85 лева законна лихва върху сумата от 10 203.27 лева, считано от 28.09.2022г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в Юробанк България, до 11.01.2024г.- деня предхождащ възстановяване на сумата от 11 320.17 лева обратно по банковата й сметка;

3. 1742.50лева законна лихва върху сумата от 11 320.17 лева, считано от 28.09.2022г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в Юробанк България, до 11.01.2024г. - деня предхождащ възстановяване на сумата от 11 320.17 лева обратно по банковата й сметка съдът намира следното:

В случая е безспорно, с оглед изложеното в исковата молба, че правопораждащият имуществената отговорност на ДФЗ юридически факт, е отмененият като незаконосъобразен АУПДВ, а предмет на претенцията са имуществени вреди - пропуснати ползи. Безспорно е че посоченият АУПДВ е отменен като незаконосъобразно издаден. Следователно първата кумулативна предпоставка е налице. Безспорно е също, че цитираните в исковата молба суми съответно в размер на 4036.33лв., 10 203.27лв и 11 320.17 лева, налични по банкова сметка на ищцата са били преведени по сметка на НАП, на дати 07.12.2022г., 20.12.2022г. и 21.11.2023г. По този начин и доколкото сумите са били налични по банковата сметка на ищцата ако не бяха били прехвърлени по сметка на НАП, ищцата би увеличила размера им чрез олихвяване на съответните суми със съответните банкови лихви. Безспорно е също, че определение № 734 от 28.09.2022г. по адм. д. № 602/2022г. АдмС – Хасково, с което съдът е спрял предварителното изпълнение на АУПДВ до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, по силата на чл.233, ал.1 от АПК и доколкото законът не предвижда друго, има предварително изпълнение. Съответно след издаването на процесното определение от страна на НАП не е следвало да бъдат предприемани изпълнителни действия.

Същевременно преводите на тези суми към НАП са били осъществени в резултат на издадените от приходната администрация постановления за налагане на обезпечителни мерки – запор върху суми по банкови сметки и свързаните с тях разпореждания до съответните банки за извършване на превод на сумите по сметка на НАП. Действително запорът и разпорежданията за изпълнение на запорните съобщения и прехвърляне на наличните суми по сметка на НАП издавани от съответния публичен изпълнител са с цел да бъде обезпечено, респ. осъществено допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административният акт – АУПДВ, който впоследствие е отменен. Но този факт сам по себе си не обосновава наличието на причинно-следствена връзка като предпоставка за имуществено обезщетяване, тъй като постановлението за налагане на обезпечителни мерки, въз основа на което е издадено и последващото разпореждане за прехвърляне на наличните суми по сметка на НАП, е административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване съгласно чл. 197 ДОПК. Причината да настъпи имуществена вреда за ищцата в размер на законните лихви върху удържаните суми, следователно не е в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения и отменен АУПДВ, а е опосредена от издадените от публичния изпълнител постановления за налагане на обезпечителни мерки, респ. и от издадените в пряка връзка с ПНОМ разпореждания за изпълненията им и прехвърляне на наличните суми по сметки на ищцата в ОББ и Юробанк България по сметка на НАП. Този изход по делото не поражда автоматично възможността настъпилата имуществена вреда да бъде възстановена чрез иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и то предявен срещу ответник, различен от наложилия обезпечението. В този смисъл и по сходен казус е и произнасянето на касационната инстанция с Решение № 6815/04.06.2024г. постановено по адм.дело № 12192/2023г. на ВАС.

Ето защо тези три иска следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

II. По исковете за присъждане на обезщетение под формата на законова лихва върху сумите за заплатен адвокатски хонорар по три броя договора за правна защита и съдействие, съответно от 17.06.2022г., от 26.09.2022г. и от 14.09.2023г. :

Безспорно се установява че за оспорване незаконосъобразния АУПДВ пред съда, както и за защита в производството пред касационната инстанция в производството по чл. 166 от АПК и при оспорване от издателя на акта на решението на АдмС-Хасково пред ВАС, ищцата е била подпомагана от адвокат, на когото е заплатила изцяло посочените в исковата молба суми за адвокатско възнаграждение. В случая се претендира обезщетение за законна лихва върху посочените адвокатски хонорари от 2040 лева, 360.00 лева и 3120 лева. Ищцата счита, че сумите представляващи пропуснати ползи – нереализирана законна лихва върху посочените адвокатски възнаграждение е дължима от датата на подписване на съответните договори с адвокатското дружество, до датата предхождаща издаването на изпълнителен лист, след отмяната незаконосъобразния АУПДВ.

Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Както вече се посочи, пропуснати ползи се обезщетяват само, ако бъде доказано, че ще настъпят със сигурност. Присъждането на разноски в производството, в което се обжалва съответният акт няма характер на обезщетение, а представлява законова последица от произнасянето на съда в полза на страната, чийто интерес е засегнат от обжалвания незаконосъобразен административен акт. С присъждането на съдебни разноски от съда, който разглежда правния спор, се реализира отговорността за разноски, а не отговорността за обезщетяване на вреди от този акт. Разноските включват единствено заплатените такси, разноски в производството ( за вещо лице, свидетели и др.) и възнаграждение за един адвокат. Разноските нямат характер на неизпълнено главно парично задължение по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и нямат характер на обезщетение за вредите от това неизпълнение. Съответно законна лихва върху присъдено адвокатско възнаграждение би била дължима ако същото би било претендирано като имуществена вреда с иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, където именно адвокатското възнаграждение е предмет на исковото производство и не е налице друг ред за обезщетяване). В този смисъл и определение № 7234 от 7.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2022 г., 5-членен с-в. Случаят не е такъв. Заплатеният адвокатски хонорар има облигационен характер произтичащ от сключения между ищцата и съответното адвокатско дружество договор. Предвид липсата на приложимост на чл.86, ал.1 от ЗЗД, то не може да се приеме че претендираните суми представляващи пропуснати ползи за законна лихва действително биха били постъпили в патримониума на ищцата. При липса на доказано сигурно увеличаване имуществото на ищцата със законна лихва върху заплатения адвокатски хонорар и липса на законова презумпция за настъпването на увеличаване на имуществото, то исковете за присъждане на обезщетение под формата на законова лихва върху сумите за заплатен адвокатски хонорар по договори за правна защита и съдействие от 17.06.2022г., от 26.09.2022г. и от 14.09.2023г. следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни и недоказани.

III. По иска за присъждане на обезщетение под формата на законна лихва за пропуснати ползи в размер на 7928.04 лева, вследствие на неполучени навреме одобрени/сигурни финансови средства - сумата 24 447.50 лева – второ плащане по договора по второ плащане по административен договор № BG06RDNP001-6.001-0779-C01 от 22.10.2019г., вследствие на издадения и впоследствие отменен като незаконосъобразен АУПДВ, считано от 21.10.2021г. – деня, следващ крайната дата за изплащането на сумата, до 23.07.2024г. – деня, предхождащ получаването на сумата:

Както вече се посочи първата кумулативно необходима предпоставка - отменен незаконосъобразен акт е налице. Налице е и втората изискуема предпоставка - настъпила за ищцата вреда, изразяваща се в невъзможност да разполага с полагащото й се финансиране, за времето от 21.10.2021г. –датата до която административният орган е следвало да извърши исканото второ плащане и който срок е тримесечен от подаване на заявката за второ плащане съгласно чл.2, ал.2, т.1 от административния договор) която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт. Видно е от представените доказателства, че плащането е разрешено с Решение № 16/06/1/0/01115/2/01/03/01 и е извършено на 24.07.2024г., т. е. административният орган е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но едва след отмяната на незаконосъобразния акт с влязло в сила съдебно решение. За забавеното изплащане на част от дължимото подпомагане касаторът дължи обезщетение, което в случая се изчислява в размера на законната лихва. Заявката за второ плащане е депозирана 20.07.2021г.(л.92-94), плащането е следвало е да бъде осъществено до 20.10.2021г. и предвид неизпълняване на това си задължение длъжникът е изпаднал в забава на 21.10.2021г. Сумата е получена едва на 24.07.2024г. Следователно за времето от 21.10.2021г. до 23.07.2024г. вкл. плащането по заявката за второ плащане за сумата 24 474.50 лева, е било забавено. Законната лихва върху тази сума е дължима следователно именно за посочения период. Така в Решение № 894 от 26.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2022 г., III о., Решение № 2014 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2020 г., III о., Решение № 12184 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2024 г., III о. и мн.други. Законната лихва в случая е изчислима чрез електронен софтуер за изчисляване на лихва, наличен на сайта на Българската асоциация на вещи лица и експерти и препращащ към електронен адрес: http://calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. Касае се за технически изчисления, поради което назначаването на вещо лице не е необходимо. Законната лихва в случая възлиза именно на сумата от 7928.04 лева, която се претендира в исковата молба. Предвид това така предявения иск като доказан по основание и размер следва да уважен в пълния му претендиран размер.

IV . По иска за неимуществени вреди в размер на 5000 лева:

Както вече се посочи по-горе в мотивите на решението, първата предпоставка за уважаване иск по чл. 1 от ЗОДОВ е налице - безспорно издадения спрямо ищцата Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив е бил отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение.

По отношение втората и третата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно действително настъпила вреда, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат:

Претендираните вреди, макар и с неимуществен характер също подлежат на пълно и главно доказване - или чрез обективиране по определен начин на психичните изживявания или чрез възприятия на други лица на определеното конкретно състояние и преживявания на ищцата, чрез видимите отражения в личния й живот, уронването на доброто име в обществото и пр.

Единствените доказателства ангажирани от ищцата за доказване на исковата претенция са гласните показания на св.Малакова. Свидетелката обяснява фактите, с които е запозната по случая, свързани с издадения АУПДВ, наложените запори, исканите от ищцата разрешения от банката и водените с оспорване на акта съдебни производства, но относно психично състояние на ищцата единствено сочи, че е била много разтроена и е плачела. От така ангажираните гласни доказателства обаче не може да се направи еднозначен извод, че претърпените от ищцата болки и страдания, посочени оценявани на сумата от 5000 лева, произтичат от отменения АУПДВ, от издадените актове от приходна администрация по обезпечаване и издадените въз основа на тях такива разпореждащи прехвърляне на суми от банковата сметка на ищцата по сметка на Национална агенция за приходите, или от необходимостта ищцата ежемесечно да иска разрешения за неотложни плащания.

Ето защо исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като недоказана по основание и размер следва да бъде отхвърлена.

Поради неоснователността на главната искова претенция, следва да бъде отхвърлена и обективно съединената с тях акцесорна претенция за заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

При този изход на спора основателна се явява само претенцията на ищцата за присъждане на разноски по делото. Същата претендира разноски в общ размер на 2080 лева, от които 80 лева ДТ(л.105 и л.116) и 2000 лева адвокатски хонорар съобразно договор за правна защита и съдействие от 18.09.2024г.(л.104). Съразмерно на уважената част на жалбата(уважен размер: претендиран размер х действително сторени разноски) на същата следва да се присъдят разноски в размер на 991.49 лева.

Ответникът претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение. Такива обаче не се следват, включително съразмерно на уважената част на исковата молба. По делото са постъпили писмен отговор и молба по хода на делото, с която се моли също исковете да се отхвърлят и се присъди юрисконсулско възнаграждение на ответната страна. Същите са подписани от Т.В. в качеството на пълномощник на ответника - ДФ“Земеделие“, но към молбите не е представено надлежно пълномощно удостоверяващо представителната й власт спрямо ответника, а само такива/л.140 и л.134/, видно от които пълномощникът е упълномощен да представлява заместник –изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ в това му качество.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] да заплати на Х. Ж. К., с [ЕГН] от [населено място], сума в размер на 7928.04 лева представляваща лихва за забавено плащане за периода от 21.10.2021г. до 23.07.2024г. вкл. на сумата от 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0779-С01 от 22.10.2019г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Ж. К., искове, с които се претендира присъждане на обезщетение в размер на законна лихва върху удържани суми по запорирана банкова сметка във връзка с изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, както следва:

1. 868.68 лева законна лихва върху сумата 4036.33 лева считано от 28.09.2022г. –датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в Юробанк България до 16.06.2024г. – деня предхождащ възстановяване на сумата обратно по банковата й сметка; 2. 304.85 лева законна лихва върху сумата от 10 203.27 лева, считано от 28.09.2022г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в Юробанк България, до 11.01.2024г.- деня предхождащ възстановяване на сумата обратно по банковата й сметка; 3. 1742.50 лева законна лихва върху сумата от 11 320.17 лева, считано от 28.09.2022г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в Юробанк България, до 08.01.2024г. - деня предхождащ възстановяване на сумата обратно по банковата й сметка.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Ж. К. искове за присъждане на обезщетение представляващо законна лихва за заплатен адвокатски хонорар в общ размер на 787.74 лева, както следва: 1. 455.99 лева – законна лихва върху 2040 лева, считано от 17.06.2022г. – деня, на подписване на договор за правна защита и съдействие по обжалване на АУПДВ, до 24.04.2024г. – деня, предхождащ връщането на сумата по изпълнителен лист от 03.04.2024г. по адм. д. № 602/2022 на АдмС – Хасково; 2. 70.37 лева – законна лихва върху 360 лева, считано от 26.09.2022г. – деня на подписване на договор за правна защита и съдействие по обжалване на предварителното изпълнение на АУПДВ, до 24.04.2024г. – деня, предхождащ връщането на сумата по изпълнителен лист от 03.04.2024г. по адм. д. № 602/2022г. на АдмС – Хасково; 3. 261.38 лева – законна лихва върху сумата от 3120 лева, считано от 14.09.2023г. – деня, на подписване на договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред ВАС, до 24.04.2024г. – деня, предхождащ връщането на сумата по изпълнителен лист от 03.04.2024г. по АД 602/2022г. на АдмС – Хасково.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Ж. К. от [населено място] иск срещу Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Х. Ж. К. от [населено място] разноски по и.адм.дело № 899/2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 991.49 лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.