Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

НОМЕР :240; 07.04.2015 г., гр.Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

                        Търговищки районен съд, седми състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА

                                                            СЕКРЕТАР: Хр.К.

 

                        След като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 1556/14 по описа на Търговищкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

                        Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили на 11.08.2010 година предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. По силата на договора ответникът се е задължил да и продаде негов собствен имот, до 31.12.2010 година. При сключването на договора ищцата е заплатила капаро в размер на 13 000 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да и продаде, имота, предмет на договора. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 13 000 лв., дадена от нея по договора, както и лихва за забава в размер на 1 690 лв.

                        Ответникът оспори предявените искове. Твърди, че за да прехвърли имота на ищцата, то тя е следвало до 31.12.2010 година да заплати останалата част от цената. Ищцата не сторила това, като в последствие заявила, че се е отказала от прехвърлянето. Поради това и съгласно чл.3.2 от договора дадената капаро остава за изправната страна, каквато ответникът твърди, че е.

                        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                        Видно от приложения по делото предварителен договор за покупко-продажба от 11.08.2010 година, сключен между страните, ответникът е обещал да продаде на ищцата свой собствен имот, описан в договора. Страните са договорили цената на имота, която е била 32 500 лв., от която при сключването на договора ищцата е заплатила като капаро 13 000 лв., а останалата част от 19 500 лв., е следвало да се изплати на части или изцяло до 31.12.2010 година. Окончателния договор е следвало да бъде сключен  до 31.12.2010 година. Освен това страните са се договорили, че промяната в срока може да става само с писмено споразумения между тях. В чл.3.2  страните са договорили санкция, в случай, че купувача не изпълни задължението си по договора, то даденото от него капаро остава за продавача.

                        С покана, връчена на ответника на 04.08.2014 година, ищцата е поискала от него да и върне сумата от 19 500 лв., която е платила по договора, тъй като ответникът не изпълнил задълженията си да и прехвърли имота.

                        По делото бяха разпитани свидетелите Петров, Йовчев и Владева. От свидетелите Петров и Йовчев, сочени от ищцата се установява, че ищцата е заплатила капаро по договора, като към момента имота все още не е прехвърлен по нотариален ред.  Свидетелят Петров, който е фактически съпруг на ищцата, твърди в показанията си, че имота не е прехвърлен до датата, посочена в договора, поради което според устна договорка между него и ответника срокът бил продължен. Същия заяви, че голяма част от договорките между ищцата и ответника, относно прехвърлянето на имота, не са отразени в договора. Като прехвърлянето не е извършено, поради това, че ответникът е следвало да се снабди с документи, нужни за окончателното прехвърляне на имота.

                        Свидетелката Владева, съпруга на ответника, заяви, че действително ответникът е получил, посоченото в договора капаро, но не дължи връщането му, поради това, че ищцата е неизправна страна по договора. Тя в срока не е заплатила остатъка по договора, като след проведени разговори, заявила, че загубила интерес към имота. Съдът кредитира изцяло показания на двете групи свидетели, въпреки на близките отношения със страните, като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

                        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Безспорно е, че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищцата, описания в договора имот. Изпълнението на това задължение на ответника е обвързано със изпълнение на задължение от страна на ищцата, да заплати до 31.12.2014 година цялата сума по договора. След изпълнение от нейна страна, ответникът е следвало да и прехвърли процесния имот. Не се спори, а и в самия договор е отразено, че в деня на подписването му, ищцата и заплатила капаро /задатък/ в размер на 13 000 лв. В съдебната практика и правната доктрина е безспорно, че задатъкът е акцесорно съглашение, което предоставя на всяка от страните потестативното право в определени случаи да развалят един валиден договор. Задатъкът предоставя възможност за един по лесен начин от предвидения в способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора. Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна. Безспорно по делото се установява, че така уговореното в чл. 1.2 от предварителния договор представлява съглашение за задатък. Този извод се подкрепя от факта, че доколкото задатъчното съглашение е реално, за да породи своето действие е необходимо не само да е уговорено, но и имущественото благо реално да е предадено, както е в разглеждания казус. Още при самото сключване на договора ищцата е дала 13 000 лв. на ответника. Задатъкът има гаранционна и обезщетително-наказателна функции. Тези тясно свързани функции се изразяват в правото на изправната страна да иска в двоен размер дадения от нея задатък, ако получилата задатъка страна е неизправна. Това право обаче изправната страна може да упражни само след като се откаже или развали сключения договор, по който е даден задатъкът. Самата ищца, твърди, че договорът не е прекратен, че страните са продължили действието му, въпреки, че посочената в него дата е изтекла. А в същото време претендира дадения от нея задатък да и бъде върнат, вместо да иска реално изпълнение или обезщетение вместо изпълнение по договора. На следващо място, за да бъде успешно проведен иска по чл.93, ал.2 от ЗЗД, ищцата следва да докаже виновно неизпълнение на ответника, което е довело до прекратяване на договора, като същевременно се откаже от него. Не е възможно да продължиш действието на договора, като същевременно претендираш, дадения по него задатък. Тук следва да се отбележи, че срокът на договора страните не биха могли да продължат с устни договорки или с конклудентни действия от тяхна страна. Такава забрана самите те са установили, а при наличието на писмен договор, то изменението на негови съществени елементи, какъвто е срока на действие, може да се прави със съответното писмено съглашение между страните. Страните не са обективирали в договора, допълнителни условия, за изпълнение на задълженията им по договора, за които свидетелят Петров твърди. Поради това такива уговорки, в случай, че съществуват, няма как да породят действие между тях, няма как да бъдат изследвани и в настоящия процес. Действителната воля на страните е изложена в договора, който има сила на закон за тях и поражда съответните им задължения, поради което те следва да бъдат много прецизни и внимателни, при сключването му. Въз основа на изложеното не може да се възприеме становището на ищцата, че договорът им не е прекратен, а срокът му е продължен от страните. Но, за да претендира дадения задатък, ищцата следваше да докаже, че е изправна страна,  а ответникът не е изпълнил задълженията си, поради виновно негово поведение. Освен това страните са се договорили, че правото да задържи дадения задатък има само продавача, при неизпълнение на задължението на купувача, но не и обратното. В хода на процеса не бяха събрани доказателства, че неизпълнението на договора се дължи на виновно поведение от страна на продавача, а по-скоро обратното. Ищцата не е изпълнила задължението си да плати цената по договора, тя се е отказала от изпълнение по него, поради което не може да се възприеме твърдението и, че е изправна страна.

                        С оглед неоснователността на главния иск, то се явява неоснователен и предявеният иск за заплащане на лихва за забава в размер на 1 690 лв. По отношение на така предявения иск, ищцата не представи никакви доказателства, нито за неговата основателност, нито за неговия размер.

                        Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 1000 лв.

 

                        Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

                        ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.В. ***, съдебен адрес гр.Търговище, ул.”Г.Бенковски”, № 1, вх.”Б”, ет.4, офис 14, а.. Цв.И. иск против Б.Г.В. ЕГН ********** *** за сумата от 13 000 лв., представляваща задатък по предварителен договор от 11.08.2010 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                         ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.В. ***, съдебен адрес гр.Търговище, ул.”Г.Бенковски”, № 1, вх.”Б”, ет.4, офис 14, а.. Цв.И. иск против Б.Г.В. ЕГН ********** *** за сумата от 1 690 лв., представляваща лихва да забава, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                        ОСЪЖДА В.С.В. ***, съдебен адрес гр.Търговище, ул.”Г.Бенковски”, № 1, вх.”Б”, ет.4, офис 14, а.. Цв.И. да заплати на Б.Г.В. ЕГН ********** ***, направените в настоящото производство разноски в размер на 1 000 лв.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд.

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: