Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
16.11.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
20.10. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 360 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „ГАЛОП ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1000, р-н Средец, ул. „Солунска” № 9, ет. 1, ап. ляво, представлявано от управителя Даниел И. Троев чрез Адвокатско дружество „Ш. и Янков”, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Цар Асен” 8, ет. 1, ап. 3, представлявано заедно и поотделно от адв. Мартин Янков и адв. Н.Ш. срещу Д.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на
24.04.2019г. подал до Районен съд - Дупница заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 1941/2019г. по описа на РС-Дупница и издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за сумата от 2 240 лв. - задължение по трудов
договор № 77/04.07.2019г., от които 560, 00 лв., представляващи обезщетение по
чл. 221, ал. 2 от КТ и сумата от 1 680 лв., представляваща наложена имуществена
санкция на основание чл. 203, ал. 1 от КТ и чл. 207, ал. 1, т. 1 от ГПК, заедно
със законната лихва за забава от датата на подаване заявлението - 24.09.2019г.,
както и направените разноски по делото в размер на 44, 80 лева държавна такса и
465, 00 лв. адвокатско възнаграждение, заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което предявява
настоящите установителни искове. Твърди, че на 04.07.2019г. е сключен трудов
договор № 77/04.07.2019г. между страните в процеса с правно основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, по силата на който
ответникът се задължил да изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил
/международни превози/ за неопределено време с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 560, 00 лв.,
а в т. 3 от договора е уговорено между
работодателя и работника, че срокът на предизвестието при прекратяване на
трудовия договор се определя на 30 дни и е еднакъв и за двете страни. Със
заповед № 113 от 05.07.2019г. Д.Н.Ч. е командирован в Германия за времето от
05.07.2019г. до 04.09.2019г. На служителя е възложено натоварване на камиона на
дата 12.07.2019г. в Германия от адрес: (3044) D - 67693 Fishbach, Hauptstr 61,
Fa Brentzel, 5.5. m. EWP, 2,4t. и разтоварване на товара на 16.07.2019г.в
Германия на пункт, който му е указан в съобщение - D - 79761 Weil am Rhein.
Работникът натоварил камиона на 12.07.2019г., след което напуснал Германия на
13.07.2019г. и не се явил на работа четири поредни работни дни – от 15.07.2019г.
до 18.07.2019г. включително и не довършил възложения му курс, предвиждащ
натоварване на камиона на 12.07.2019г. в Германия и разтоварване на товара на
15.07.2019г. на определен пункт в Германия, като вместо това изоставил
натоварения автомобил на паркинг в гр. Карлсдорф, намиращ се на 291 км. от
пункта за разтоварване в Германия. На 22.07.2019г. на работника е изпратено
искане с куриерска служба на постоянния му адрес за даване на обяснения във
връзка с напускането на работното му място, неизпълнението на служебните му
задължения и неявяването му на работа. Пратката е взета на 22.07.2019г. и е
пътувала с товарителница № 50711950676, направен е неуспешен опит пратката да
бъде доставена на ответника, като на адреса за кореспонденция не е намерено
такова лице, пратката е била оставена в офис на „Спиди” АД, но така и не е
потърсена, куриерът се е свързал с по телефона с ответника, но същият е отказал
пратката. В предоставения от работодателя срок и до момента на депозиране на
исковата молба, ответникът не предоставил писмени обяснения пред работодателя
относно причините за неспазване на задълженията си по гореописания трудов
договор. С неявяването си на работа в периода 15.07.2019г. - 18.07.2019г.
многократно е нарушено задължението му по чл. 126, т. 1 от КТ да се яви навреме
на работа и да бъде на работното си място до края на работното време. Поради
изложеното и на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2
от КТ във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и при спазване на изискванията на чл.
189, чл. 193 и чл. 194 от КТ твърди, че със заповед №1/26.07.2019г. Д.Ч. е
наказан с дисциплинарно наказание „Уволнение“. Направен е опит да му се връчи
заповедта за дисциплинарно уволнение с „Български пощи” ЕАД, но отново
неуспешно - пратката се е върнала със статус „непотърсена” – видно от
известието за доставяне на „Български пощи” ЕАД. Предвид горното твърди, че
ответникът на основание чл. 221, ал. 2 от КТ му дължи сумата от 560, 00 лева,
представляващо обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за
срока на предизвестие, както и че предвид факта, че след като ответникът
напуска Германия на 13.07.2019г. и не се явява на работа поредни работни дни от
15.07.2019г. до 18.07.2019г. включително, „ГАЛОП ГРУП“ ЕООД търпи значителни имуществени
вреди, тъй като се налагало да бъде командирован нов шофьор от България до
Германия и също така товарът да се разтовари с един ден закъснение - за понесените от дружеството щети Надежда
Арнаудова - ръководител транспорт е изготвила Констативен протокол за
установяване на щети, въз основа на който е издадена заповед № 11 от
18.07.2019г., с която на Д.Ч. като материално отговорно лице, на основание чл.
203, ал. 1 и чл. 207, ал. 1, т. 1 е наложена глоба в размер на три брутни
заплати, а именно 1 680 лева. Констативният протокол за установяване на щети и
заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност са изпратени до
постоянния адрес на Д.Ч., но след разговор по телефона с куриер, същият е
отказал пратката, в указания срок не е възразил срещу заповедта за налагане на
ограничена имуществена отговорност, поради което претендира обезщетение за
претърпените от дружеството вреди на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ в
размер на 1 680 лева. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи посочените суми
заедно със законната лихва за забава от датата на подаване заявлението -
24.09.2019г. до окончателното погасяване на задължението, както и направените
разноски по делото, вкл. и по заповедното, в това число и адвокатски хонорар.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции. Не оспорва, че е подписал трудов договор от 04.07.2019г. с ищеца, като въз основа на него е заминал за Германия. Съгласно договоренените условия с ищеца е следвало да получи аванс за престоя си в Германия, който аванс същият не заплатил, а и заявил на ответника след като вече е пристигнал в Германия, че няма да му заплати пътя до Германия, защото камионът е бил празен, въпреки, че първоначлните им уговорки били да се заплати. След като не са заплатили съгласно уговореното и поради това, че му дали да управлява камион без хладилник, отново в разрез с договореното помежду им, ответникът заявил, че поради неспазване на уговорките, които са постигнали при подписване на трудовия договор, той няма как да продължи да изпълнява същия, като са се разбрали да остави камиона на паркинг и те ще изпратят друг шофьор. Относно исканите обяснения твърди, че не е получавал и не му е известно да са изпращани, поради което и не е дал такива, а оттам се явява неправомерно и дисциплинарното уволнение, при което оспорва претенцията за сумата от 560, 00 лева, като сочи още, че предвид обстоятелството, че трудовият договор на който се позовава ищецът и претендира обезщетение въпреки, че е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, не следва да се приеме като безсрочен, тъй като е сключен със срок на изпитване, който към момента на налагане на наказанието не е изтекъл. Сочи, че заповедта за ангажиране на имуществената отговорност не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от КТ, тъй като в нея не е определено по ясен и недвусмислен начин основанието за отговорността на работника и размера на тази отговорност, издадена на основание Констативен протокол за установяване на щети, който протокол е създаден от представител на ищеца и не е бил представен на ответника, съответно не е имал възможност да вземе каквото и да е отношение по него. На следващо място - разпоредбата на чл. 207, ал. 1, се прилага за работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, а в случая не съществува такова задължение за ответника предвид трудовия му договор и длъжностна характеристика. С оглед изложеното моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани претенциите на ищеца и да му присъди всички направени по настоящото дело разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства - Трудов договор № 77/04.07.2019г.; Длъжностна характеристика към Трудов договор, връчена на 04.07.2019 г.; Заповед за командировка № 113/05.07.2019 г.; възложение за маршрут с натоварване на 12.07. и разтоварване на 15.07.19 г.; възложение за възложен маршрут с натоварване на 15.07. и разтоварване на 16.07.19г., справка от НАП се установява, че страните са били в трудово правоотношение от 04.07.2019 до 26.07.2019г. когато на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Между страните не е спорно и обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ответника е било 560, 00 лева.
Видно от Заповед № 11/18.07.2019г. на управителя на „Галоп груп“ ЕООД на ответника Д.Ч. като материално отговорно лице, на основание чл. 203, ал. 1 и чл. 207, ал. 1, т. 1 е наложена глоба в размер на три брутни заплати, а именно 1 680 лева.
Със Заповед № 2/26.07.2019г. е поискано на основание чл. 221, ал. 2 КТ ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 560, 00 лева.
Изпратено е до ответника от ищеца искане за даване на обяснения, което не е получено от него, поради това, че не е потърсена пратката от негова страна.
Видно от Приемо - предавателен протокол от 05.07.2019 г., подписан от страните в процеса, на ответника са предадени товарен автомобил, собственост на ответника и оборудване, вкл. DKV – карта.
От приетите три броя платежни нареждания от датите 08.07.2019г., 11.07.2019г. и 12.07.2019г. се установява, че от ищеца на ответника са превеждани „служебни аванси”.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Надежда Г. Арнаудова - ръководител транспорт в ищцовото дружество; Асен Валериев Чакъров – организатор спедиторска дейност в ищцовото дружество и Ивайло Станимиров Ханджийски.
От показанията на свидетелите Надежда Г. Арнаудова Асен Валериев Чакъров се установява, че ответникът е бил материално отговорно лице, тъй като му била поверена ДКВ карта, която служи за разплащания от името на дружеството и за сметка на дружеството - всички горива, смазочни материали, ремонти, пътни такси, също така и някои други стоки, които може да купи от паркинги в Германия, установяват се обстоятелства, че във всеки камион има лаптоп, скенер и карта с интернет, за да бъдат всички необходими бележки за разходване на средствата подписани, сканирани в отчет и изпратени на ищеца. Установява се и изложеното в исковата молба относно оставянето на камиона със стока, управляван от ответника на паркинг в Германия, изпращане на друг шофьор на ищеца, това, че служебна карта и телефон останали в ответника, нанесени материални щети във връзка с плащане на неустойка от ищеца, заради отказан последващ на този, който е следвало да се извърши от ответника транспорт, поради невъзможност да се изпълни предвид действията на ответника във връзка с оставянето на камиона на паркинг в Германия.
От показанията на свидетеля Ивайло Ханджийски се установява, че ответникът му заявил, че причината за оставянето на камиона на паркинг в Германия е неспазване на обещанието от страна на ищеца за даване на аванси, поради което той бил принуден да „бедства”.
На 24.09.2019г. ищецът е подал до Районен съд - Дупница заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1941/2019г. по описа на РС-Дупница и издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 2 240 лв., от които 560, 00 лв., представляващи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ и сумата от 1 680 лв., представляваща наложена имуществена санкция на основание чл. 203, ал. 1 от КТ и чл. 207, ал. 1, т. 1 от ГПК, заедно със законната лихва за забава от датата на подаване заявлението - 24.09.2019г., както и направените разноски по делото в размер на 44, 80 лева държавна такса и 465, 00 лв. адвокатско възнаграждение, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което са предявени настоящите установителни искове.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. чл. 221, ал. 2 и чл. 207, вр. чл. 203 КТ. Същите са допустими съобразно разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че са сключили трудов договор № 77/04.07.2019г.
В доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК съдът е указал на страните, че съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът в настоящото производство трябва да докаже по иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, че за процесния период е съществувало трудово правоотношение между него и ответника, че е прекратено трудовото му правоотношение и останалите предпоставки за дължимост на обезщетенията и техния размер. Следва да установи и възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването, а по иска с правно основание чл. 207, вр. чл. 203 КТ ищецът следва да докаже, че е причинена вреда, наличието на вреда, причинена от ответника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, размера на причинената вреда, причинна връзка между неизпълнение на трудовите задължения и настъпването на вредата, издаване и връчване в сроковете по чл. 210 ал. 2 КТ на писмена заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност, в която да са посочени основанието и размера й, размерът на уговореното месечно трудово възнаграждение на ответника и неговата длъжност – обикновен работник или такъв с ръководни функции, с оглед определяне на точните граници на ограничената имуществена отговорност съгл. чл. 206 КТ.
Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
По отношение претенцията с правно
основание чл. 221, ал. 2 КТ:
Ответникът оспорва същата с мотиви, че съществувалото между страните трудово правоотношение е било възникнало по силата на трудов договор със срок за изпитване и било прекратено в срока за изпитване, което не се споделя от съда доколкото трудовото правоотношение между страните не е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 ГПК, а поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, което не е оспорено от ответника. При това на ищеца се следва сумата в размер на едно брутно трудово възнаграждение от страна на ответника на основание чл. 221, ал. 2 КТ. Ответникът нито твърди, нито е ангажирал доказателства да е оспорил законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, съответно – уволнението да е било отменено.
По отношение претенцията с правно основание чл. 207, вр. чл. 203 КТ:
В раздел III от длъжностната характеристика на ответника е предвидено, че шофьорът носи имуществена отговорност и отговаря за липсите на предадените му поверени парични средства и материални ценности, за всички установени липси на автомобила или част от него, на оборудването, горива, масла, резервни части, товар или част от него, за разходването на горива, масла, и резервни части, поради което следва да се приеме, че ответникът е имал качеството на отчетник по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и претендираната от ищеца сума в размер на 1 680 лв. ( трикратен размер на брутното му трудово възнаграждение) се дължи от ответника предвид и събраните по делото гласни доказателства и приетите по делото писмени такива – приложени към исковата молба. Отделно от това са ангажирани и доказателства от ищеца за даване на служебен аванс, което обстоятелство се приема от ВКС за възлагане работа по разходване и отчитане на предоставените парични средства, поради което при неотчитането им, както е в случая е налице хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ- работникът или служителят ще отговаря при условията на пълна имуществена отговорност за липса. А в тези случаи вината и неизпълнението се предполагат до доказване на противното. Практиката на ВКС е, че отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност (решение № 15/20 г. на ВКС ІV ГО и решение № 226/13 г. на ВКС ІV ГО) - Решение № 63 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4091/2019 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът оспорва претенцията по чл. 207, вр. чл. 203 КТ още като сочи, че нямал възможност да се запознае със заповедта за налагане на имуществена отговорност и да вземе становище по нея, което оспорване съдът намира за неоснователно – същата е изпратена на ответника, но пратката не е потърсена от него на адреса му.
По разноските:
Предвид изхода от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват претендираните от него разноски в общ размер на 554, 60 лева съобразно приетия по делото по чл. 80 ГПК списък на разноски, от които по ч.гр. дело № 1941/2019г. по описа на РС – Дупница 509, 80 лева за възнаграждение за един адвокат и 44, 80 лева за държавна такса и 44, 80 лева за държавна такса по настоящото дело.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ГАЛОП ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1000, р-н Средец, ул. „Солунска” № 9, ет. 1, ап. ляво, представлявано от управителя Даниел И. Троев сумите, както следва: на основание чл. 221, ал. 2 от КТ сумата от 560, 00 лева, представляващо обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестие и сумата в размер на 1 680 лева, представляваща претърпените от дружеството вреди на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда по ч.гр. дело № 1941/2019г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
ГАЛОП ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
-1000, р-н Средец, ул. „Солунска” № 9, ет. 1, ап. ляво, представлявано от
управителя Даниел И. Троев направените в настоящото производство разноски в
размер на 44, 80 лева, както и тези
в заповедното такова по ч.гр.дело № 1941/2019г. по описа на РС – Дупница в
размер на 509, 80 лева.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: