Решение по дело №496/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно наказателно производство е Решение № 190 от 17.10.2024 г. постановено по АНД № 20241630200841 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0996-002550/02.01.2024 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, с което на Х. Л. Р. от [населено място] поле, общ. Родопи, обл.Пловдив, [улица], е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева /триста/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 7 от ЗДвП за извършено административно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд, като касаторът счита, че същото е постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че при въвеждане на описанието на нарушението, наказващият орган, не е посочил обстоятелството, което с обусловило въвеждането на временна организация. И в двата документа бланкетно било посочено, че забраната е въведена във връзка с временна организация на движението, без да се посочи съответния акт, с който са въведени временни ограничения в движението за процесния участък, както и срокът за който е въведено. Твърди, че наказващият орган не е отразил съставомерни елементи от обективната страна за отговорността му, което не дава възможност за несъмнена правна преценка за наличието на противоправно поведение от страна на водача, а именно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено при наличие на квалифициращия елемент на приложената санкционна норма на чл. 183. ал. 7 от ЗДвП, т.е. да е нарушил забраната на пътен знак В4, позициониран при въведена временна организация на движението от страна на конкретен административен орган, за конкретизиран период от време. Твърди, че събраните гласни доказателства са противоречиви, тъй като заповедта за забрана за преминаване по този път е РД-11-904 oт 04.07.2023 г., а в показанията си свидетелят е заявил, че тази забрана въведена със знак В4 е от години, което според него поставя под съмнение до колко свидетелските показания са достоверни. Твърди, че не е извършил административното нарушение, както и не е установено по несъмнен начин извършването му от контролните органи, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неточно и неясно посочване на извършеното нарушение. Не са посочени фактическите обстоятелства на нарушението, както и правилната законова разпоредба, която е нарушена. Заявява, че навигацията на камиона води до мястото, което е забранено за тежкотоварни автомобили и където се намирали полицейските служители. На следващо място излага, че преминаването през този път в тъмната част на денонощието, при не добра видимост, допълнително го затруднило да види поставения забранителен знак, което счита, че води до липса на субективния елемент от състава на нарушението, а именно вината. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случаи. Сочи, че работи като международен шофьор и отнемането на право да управлява МПС за един месец ще му попречи да осъществява трудовата си дейност. Моли за отмяна на Решение № 190/17.10.2024 г. на PC – Монтана, постановено по АНД № 841/2024 г., ведно с потвърденото с него Наказателно постановление № 23-0996-002550/02.01.2024 г. на Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР – Монтана, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно моли да се намали наложеното наказание като остане наложената глоба от 300 лв., а бъде отменено лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, тъй като смята, че са налице смекчаващи обстоятелства, алтернативно да бъде обявено за маловажен случай по чл. 28 по ЗАНН с оглед на мястото, времето и условията, при които е извършено административното нарушение.

В съдебно заседание касатора Х. Л. Р. от [населено място] поле, общ. Родопи, обл.Пловдив, [улица]редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Ответникът Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана не взима становище по постъпилата касационна жалба. В съдебно заседание, редовно призован се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която по съществото на делото оспорва касационна жалба, излага доводи за постановяване на оспореното решение в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че административното нарушение е осъществено от обективна и субективна страна, като правилно и законосъобразно въззивния съд е оставил в сила издаденото НП. Моли за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното административно нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, като са обсъдени всички направени възражения пред районния съд, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на административно наказаното лице е съставен АУАН № GA 1091212/ 10.12.2023г. затова, че на същата дата, в 00:25 часа, в [населено място] буче, община Монтана, ул. Г. Д., с посока на движение от [населено място] към [населено място], управлява състав от ППС влекач Мерцедес „Актрос“ с рег. № [рег. номер] с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № [рег. номер], като при наличие на въведена временна забрана за движение на МПС с маса над 12 тона със заповед на Председателя на АПИ № РД-11-904 от 04.07.2023 г. и сигнализирана с пътен знак В4, водачът ги нарушава, навлиза след знака и продължава движението си в зоната действие на забраната посока [населено място], което съставлява нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН е предявен, съответно подписан от нарушителя без възражения, видно от извършеното отбелязване, както и срещу подпис му е връчен препис от същия. В 7-дневен срок от връчването не са направени допълнителни възражения или искания. Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

За установяване на извършеното административно нарушение въззивния съд е събрал относими гласни доказателства чрез устно и непосредствено изслушване на свидетеля при съставяне на акта. Събрал е съобразно принципа за разкриване на обективната истина писмени доказателства от АПИ, а именно Заповед № РД-11-904/04.07.2023 г. с която е въведена ограничаване на движението на тежкотоварни МПС над 12 тона, вкл. състав с ремаркета и полуремаркета по републикански път III-112 „Добри Дол – Дъбова Махала – Брусарци – Смирненски – о.п Монтана“ в участъка от км. 0+000 до км. 47+650.

От правна страна въззивния съд е приел, че по категоричен начин се установява, че водачът е нарушил забраната за движение след поставения знак В4, забраняващ движение на МПС над 12 тона, поставен на всички пътни възли и кръстовища по Републикански път III-112, а именно Граница ОПУ Видин – Дъбова махала – Брусарци – Смирненски – Славотин – Обходен път Монтана на територията на Област Монтана, по който се е движил нарушителят /административно наказаното лице/ и е спрян за проверка именно в този пътен участък, за който участък от пътя е налице и влязла в законна сила Заповед № РД-11-904 от 04.07.2023 г. на Председателя на УС на АПИ. Районен съд - Монтана е счел, че водачът е възприел поставения забранителен знак и указателна табела, че има забрана за движение на МПС над 12 тона и въпреки това е продължил движението си по забранения пътен участък. С това действие е осъществил виновно състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не съобразил при управлението на посоченото МПС, поставените пътни знаци, забраняващи му да се движи по този пътен участък. Съдът е възприел, че АУАН е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на последния.

Във въззивното производство не е оборена с годни доказателства доказателствената сила на съставения акт за административно нарушение. Още повече, че заповедта, с която е въведена временната забрана е публично известна на интернет сайта на АПИ, което писмено доказателство не е опровергано от жалбоподателя, поради което въззивната инстанция приема за безспорно установено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нарушителя. Съдът е счел, че по категоричен начин се установява нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на жалбоподателя, като за това приема, че показанията на свидетеля - очевидец при констатиране на нарушението кореспондират с приобщените писмени доказателства. Съставен е АУАН, с който нарушителят се е запознал, и в чието съдържание е описано точно и конкретно нарушението, мястото и времето където е извършено същото, предоставена е възможност да направи обяснения и възражения при съставянето му, каквито не е направил, при подписване на акта. В обстоятелствената част на АУАН са описани извършените от нарушителя фактически действия, а именно, че при въведена забрана за движение на МПС над 12 тона, същият я нарушава и продължава движението си след пътния знак посока към [населено място]. Районният съд приема, че АУАН съдържа изискващите се съгласно чл. 42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и жалбоподателя, запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво нарушение е извършил и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил. Съдът е възприел, че за да се установи конкретното нарушение е напълно достатъчен фактът, че нарушителят в качеството си на водач на ППС с маса над 12 тона е констатиран от органите на сектор Пътна полиция при ОДМВР – Монтана в участък с надлежно въведена временна организация на движението, което обстоятелство е безспорно доказано в настоящето производство. В мотивите си съдът приема, че издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят незаконосъобразно. Издадено е от компетентен орган, съответно началник сектор ПП, съобразно правомощията му по чл.189, ал.12 ЗДвП и издадената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл.183, ал.7 от ЗДвП и наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението. Определените санкции са точно фиксирани в текста на закона и така индивидуализирани същите ще изпълнят целите на наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите участници в движението. Относно приложението на чл.28 от ЗАНН въззивният съд намира, че настоящият случай не е маловажен по смисъла на горната разпоредба. Извършеното нарушение, движение в пътен участък, в който се забранява движението на МПС-та над 12 тона, предвид и изложените мотиви в издадената заповед на АПИ от 04.07.2023 г., а именно разрушения по имуществото на живущите в населените места, през които преминава път III-112, извежда извод за висока степен на обществена опасност на деянието.

Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите изложени във въззивното решение.

Касационният състав намира, че от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява наличието на въведена временна организация на движението на основание приложената Заповед № РД-11-904/04.07.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ забраняваща движение на МПС, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 12 тона, вкл. състав с ремаркета и полуремаркета по републикански път III-112 „[населено място] – Дъбова махала – Брусарци – Смирненски – о.п. Монтана“ в участъка от км 0+000 до км. 47-650. Съгласно описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, безспорно е обстоятелството, че Х. Л. Р. от [населено място] поле, обл. Пловдив, е установен от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана на 10.12.2023 г., в 00:25 ч., в [населено място] буче, на [улица]като водач на ППС влекач Мерцедес „Актрос“ с рег. № [рег. номер] с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № [рег. номер], при наличието на поставени, съгласно цитираната заповед за въвеждане на забраната, пътни знаци за организация на движението.

По делото няма спор и административно наказаното лице не отрича факта, че се намирал на мястото на извършената проверка с управлявания тежкотоварен автомобил.

Касационната инстанция намира, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно е налице нарушение на въведеното в чл. 6, т. 1 от ЗДвП правило за поведение – водачът да съобразява своето поведение с поставените пътни знаци. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на лицето. В тази връзка следва да се посочи, че при съставяне на акта Р. е запознат със съдържанието му, за което саморъчно се е подписал без да сочи възражения, нито е направил възражение в определения 14-дневен срок от връчване на АУАН.

Касационната инстанция възприема, че в проведеното съдебно производство пред въззивната инстанция са събрани относими към спора писмени и гласни доказателства, като лицето е имало възможност да сочи и иска събирането на такива. Събраните доказателства съдът е обсъдил и преценил в тяхната взаимовръзка, като е направил правилни, обосновани и законосъобразни изводи.

АУАН е съставен редовно и съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, а годни доказателства в обратната насока не са ангажирани от административно наказаното лице, още повече, че заповедта с която е въведена временната забрана е била публично известна на интернет сайта на АПИ, което писмено доказателство не е опровергано от касатора, поради което касационната инстанция приема за безспорно установено извършеното административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нарушителя. Изложените от касатора твърдения за липса на виновно поведение, тъй като не бил видял поставените ограничителни пътни знаци В4 – „Забранено е влизането на товарни автомобили“, тъй като било през тъмната част на денонощието и при намалена видимост, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, още повече, че формата на вина по см. на чл.11 от НК освен при пряк умисъл е налице и при евентуален умисъл (dolus eventualis), когато деецът е съзнавал обществено вредния характер на своето поведение, както и е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но не е желал този резултат, но го е допуснал, т.е. съгласил се е с него. С други думи при евентуалния умисъл деецът не е направил нищо, за да предотврати настъпването на вредоносния резултат.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

В нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП законодателят е регламентирал задължението на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

За нарушение на това задължение е предвидена административнонаказателна отговорност в нормата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП – „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /един/ месец и с „глоба“ от 300 лв., за всеки водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. При тази законова регламентация, както от обективна, така и от субективна страна административнонаказаното лице е нарушило забраната предвидена в разпоредбата на чл. 6, т. 1 във връзка с чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Касационната инстанция намира, че при съставяне на АУАН в пълнота е направено описание на нарушението, с всички негови съставомерни признаци, вкл. и посредством нарушената правна норма, както и правилно е приложена санкционна такава. Не се констатираха противоречия. По идентичен начин е описано и констатираното нарушение и в самото НП.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на касатора, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При съставянето им не са нарушени административнопроизводствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, в която точно е фиксиран размерът на същото и административнонаказващият орган не разполага с оперативна самостоятелност при определяне му. Не е в правомощията и на съда да изменя законово определеното административно наказание, което кумулативно включва глоба и лишаване от право на управление на МПС за определен периода от време.

От съдържанието както на акта за установяване на административно нарушение, така и на НП безспорно се установява, че касаторът, в качеството си на водачът на състав от ППС Мерцес „Актрос“ с рег. № [рег. номер] и прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № [рег. номер], установен в пътен участък, за който е налице забрана за преминаване на ППС с маса над 12 т. Ноторно известно е и не подлежи на доказване фактът, този състав от ППС е предназначен за превоз на тежки товари и е с маса над 12 т. При установяване вида на ППС със съставения АУАН касаторът не е възразил, поради което същото се явява безспорно установено в производството и неопровергано от други доказателства.

Времето и мястото на установяване на нарушението е точно описано от контролния орган и от АНО, а именно: на 10.12.2023 г. в 00:25 ч., в [населено място] буче, община Монтана, [улица], с посока на движение от [населено място] към [населено място]. Касационният състав намира, че от така направеното описание конкретно се установява пътният участък и точното време, в което е установен нарушителят.

Както в АУАН, така и спорното НП, от стана както на контролния орган, така и АНО, е посочена заповедта на управителя на АПИ за въвеждане временна забрана за движение на МПС на 12 тона, както и наличието на пътен знак В-4, поради което касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора и в тази посока. Въззивият съд правилно е дал вяра на показанията на разпитания свидетел, който е свидетел при съставяне на АУАН, като показанията му не са изолирани, а са в подкрепа на събраните писмени доказателства по делото. Настоящият състав приема, че за да се установи конкретното нарушение е напълно достатъчен фактът, че нарушителят в качеството си на водач на ППС с маса на товара над 12 тона е констатиран от органите на сектор ПП при ОД на МВР – Монтана в участък с надлежно въведена временна организация на движението, което обстоятелство е безспорно доказано в настоящото производство.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, както и други такива при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 190 от 17.10.2024 г. постановено по АНД № 20241630200841 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0996-002550/02.01.2024 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.