РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Пловдив, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Г.а
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502583 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2955 от 27.06.2023 г. постановено по гр. д. № 12440/2022
г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – ХIX гр. състав, е осъден П. С. И. с
рег. № 821 на КЧСИ да заплати на С. К. Ш. сумата от 2310,58 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – платени такси и
разноски по изп. дело № 285/2016 г. по описа на ЧСИ по отменено
постановление за възлагане на недвижим имот, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба (30.08.2022 г.) до
окончателното изплащане на сумата, както и е разпределена отговорността за
разноските по делото.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба от ЧСИ П. С. И..
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е
редовна и допустима.
Жалбоподателят ЧСИ И. счита, че решението на първата инстанция е
неправилно – необосновано, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Оплаква
се, че решение № 1049/15.07.2022г., постановено по в. гр. д. № 1649/2022г. по
1
описа на ПдОС, на което се е позовал районният съд, не е противопоставимо
на жалбоподателя, не се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса има
ли наличие на деликт, и по никакъв начин не обвързва решаващия
първоинстанционен състав относно преценката за наличие на противоправно
и виновно поведение от страна на жалбоподателя. По отношение на двете
процесуални нарушения, които според състава на ПдОС, постановил Решение
№ 1049/15.07.2022г., постановено по в.гр.д. 1649/22г., са опорочили
проведената публична продан и са довели до отмяна на постановлението за
възлагане, се поддържа изцяло казаното в отговора на исковата молба –
такива нарушения обективно няма. Твърди се, че първата инстанция не е
обсъдила и възражението, че в случая липсва претърпяна от въззиваемия
вреда, защото отказът да се възстанови платената за издаването на
постановлението за възлагане такса е обоснован и законосъобразен. Според
жалбоподателя не е налице и причинно-следствена връзка между действията
на ЧСИ и неблагоприятния имуществен резултат за въззиваемия. Липсвало
виновно поведение на дееца.
Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от С. К. Ш. чрез пълномощник – адв. К. Д.. Въззиваемият счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно решение.
Претендира разноски.
В жалбата и отговора не се сочат новонастъпили или новооткрити
обстоятелства, не се правят доказателствени искания и не се представят
доказателства.
Становище от третото лице-помагач на жалбоподателя ЗК „Лев ИНС“
АД не е постъпило.
В открито съдебно заседание жалбоподателят ЧСИ П. И. чрез
процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и излага подробни
аргументи по съществото на спора като подчертава, че в случая счита за
неосъществени предпоставките за ангажирането на отговорността му.
В открито съдебно заседание въззиваемият С. Ш. чрез процесуалния си
представител поддържа отговора на въззивната жалба, като сочи, че
преценката на първоинстанционния съд досежно наличието на деликт е
правилна.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран от С. Ш. с иск с правно основание чл. 74 от
ЗЧСИ против ЧСИ П. И. с предмет обезщетение, възлизащо на 2310,58 лева с
ДДС, за причинени имуществени вреди, представляващи внесена от ищеца
2
такса за издаване на постановление за възлагане на недвижим имот по изп.
дело № 285/2016 г. на ЧСИ И., отменено по реда на чл. 435 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че след като поради отмяната
на постановлението то не е произвело целеното действие (т.е. ищецът г-н Ш.
не е станал собственик на имота), то заплатената такса се явява за него
имуществена вреда от действията на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЧСИ П. И. е подал писмен
отговор, в който взема становище за неоснователност на иска. Счита, че в
случая не са осъществени елементите на деликта – не се касаело до
противоправно виновно поведение, което да е причинило на ищеца вреди.
По реда на чл. 219 от ГПК ответникът е привлякъл трето лице-помагач –
застрахователя на имуществената му отговорност ЗК „Лев ИНС“ АД.
Подпомагащата страна е депозирала становище по предявения иск, в което
твърди, че деликтът е извършен при груба небрежност, а поради това
обстоятелство застрахователят не дължи изплащане на застрахователно
обезщетение.
Районният съд е счел, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника за причинените на ищеца имуществени вреди и е
уважил в цялост предявения иск.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се
премине към проверка на неговата правилност.
Между страните не се спори, а и документално се установява от
приетите по делото постановление за възлагане на недвижим имот от
09.05.2022 г. по изп. дело № 285/2016 г. по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 821 на
КЧСИ; решение № 1049 от 15.07.2022 г. по в. гр. дело № 1649/2022 г. по
описа на ПдОС, XIV състав; сметка № 230672/09.05.2022 г., квитанция към
приходен касов ордер № 54782 и книжа по изпълнително дело № 285/2016 г.
по описа на ЧСИ П. И. (находящи се на л. 35 – л. 125 от първоинстанционното
дело) следното: на ищеца С. Ш. след проведена публична продан от
ответника ЧСИ П. И. е бил възложен недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда, находяща се в гр. Асеновград, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и земята; от ответника е издадено съответно
възлагателно постановление, за което ищецът е заплатил такса по т. 23 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители в размер на 2310,58 лв. с ДДС; в последствие възлагателното
постановление е отменено със съдебно решение по чл. 436 от ГПК. Безспорно
е, че цитираната парична сума се държи от съдебния изпълнител и не е
възстановена на ищеца.
Основният спорен въпрос по делото е налице ли са предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника ЧСИ И., които специалният
деликтен състав по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ предвижда.
Съгласно чл. 74, ал. 1 то ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за
3
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
За да бъде уважен иск на това правно основание, следва да се установи: 1) че
ответникът неправомерно е нанесъл на ищеца вреда и 2) че вредата е
настъпила при изпълнение на дейността на ответника в качеството на частен
съдебен изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител по цитираната
разпоредба е деликтна, поради което съдът изследва предпоставките за
ангажирането й в светлината на общите правила на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Действително, както посочва жалбоподателят, съгласно мотивите на т. 3
от тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС решението на съда
по чл. 436 от ГПК не създава сила на пресъдено нещо по въпроса за
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, чиято отмяна се
иска. В настоящия случай обаче приложението на това правило не може да
доведе до различен краен извод за основателността на исковата претенция.
Горният извод е верен, понеже противоправността на поведението на
делинквента следва да се търси в резултата от него – причинена ли е вреда, то
следва, че дължимата грижа не е положена от причинителя. Това е
принципното положение на генералния деликт, намерило израз в чл. 45 от
ЗЗД, чиято специална хипотеза се явява уредбата на отговорността на частния
съдебен изпълнител за вреди при изпълнение на дейността му (чл. 74, ал. 1 от
ЗЧСИ). Причинената вреда е правомерна, ако са налице известните в
теорията и съдебната практика основания за екскулпиране на делинквента –
напр. неизбежна отбрана, крайна необходимост, съгласие на увреденото лице.
В противен случай за причинителя възниква задължението да поправи
вредите, които е нанесъл другиму – такъв е и настоящия случай. Не се
споделят от въззивния състав оплакванията на жалбоподателя за липса на
предпоставка за ангажиране на отговорността му.
В случая ефективното намаляване на имуществото на ищеца чрез
заплащането на процесната такса, което е останало неоправдано поради
последващата отмяна на възлагателното постановление от съда, съставлява
вреда – претърпяна загуба. Не може да се сподели доводът на жалбоподателя
ЧСИ И., че се касаело до заплащане на цената на правна услуга – издаване на
постановление за възлагане на недвижим имот – която била надлежно
извършена, респ. не се следвало връщането на тази сума въпреки отмяната.
Това е така, понеже постановлението за възлагане няма стойност –
икономическа или юридическа – извън качеството си на титул за собственост.
След като постановлението не може да послужи за присъщата му цел – да
легитимира обявения за купувач наддавач като собственик на възложения
имот – то не може да се приеме, че таксата за издаването остава дължима.
Доколкото ищецът е увреден при изпълнение на правно
регламентираната дейност на съдебния изпълнител – провеждане и
приключване на публична продан на недвижим имот, налице е причинна
връзка между поведението на делинквента и вредата. Оплакванията на
жалбоподателя за липса на такава връзка са неоснователни.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК, вината на делинквента се
предполага до доказване на противното. Тази презумпция касае единствено
обикновената небрежност като форма на вина. При въведени твърдения за
проявена от увреждащия груба небрежност, те следва да се докажат пълно и
главно от заинтересованата страна. Съдът намира, че по делото не са събрани
доказателства, от които да се установява ответникът да е пропуснал да
положи грижата, която и най-негрижливият човек би положил при водене на
работите си. Твърденията на третото лице-помагач ЗК „Лев ИНС“ АД в тази
насока следва да се приемат за недоказани.
Като съобрази всичко изложено до тук, съдът намира, че са се
осъществили предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
ЧСИ П. И. за претърпените от ищеца С. Ш. имуществени вреди. Предявеният
иск е основателен и доказан по основание и размер. При това положение,
основателно е и акцесорното искане на ищеца за присъждане на законна
лихва върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд решението следва да бъде потвърдено като
правилно.
По разноските:
С оглед изхода от делото следва да се осъди въззивникът ЧСИ И. да
заплати на въззиваемия С. Ш. сторените разноски за производството пред
втората съдебна инстанция.
В представения от въззиваемия списък е отбелязан единствен разход –
1000 лева за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
заплащането на хонорара.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от ЗК „Лев ИНС“ АД. Възражението е недопустимо. Член 78,
ал. 5 от ГПК урежда средство за защита на страната, която се осъжда да
понесе разноските по делото. Такава страна помагачът в случая не е.
Въззивникът не е направил своевременно възражение, основано на
цитираната разпоредба. Поради изложеното съдът намира, че претендираното
възнаграждение за един адвокат не подлежи на намаляване поради
прекомерност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2955 от 27.06.2023 г. по гр. дело
№ 12440/2022 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIX гр. състав.
5
ОСЪЖДА ЧСИ П. И. с рег. № 821 на КЧСИ, с адрес: гр. ***, да заплати
на С. К. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, парична сума в размер на 1000
лв. /хиляда лева/, представляваща съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната ЧСИ П. И. - ЗК "Лев ИНС" АД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6