№ 64
гр. Кюстендил, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231500600184 по описа за 2023 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия С. В. К., ЕГН ********,
от гр. Дупница, подадена чрез защитника му адв.Й. Г. срещу Присъда №
9/7.02.2023 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 439/2022 г. по описа на
съда, с която е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.216
ал.6 НК , на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание“глоба“ в размер на 1000 лв., като
е оправдан по първоначалното обвинение по чл.216 ал.1 НК. С присъдата е
осъден да заплати разноските по делото в размер на 275,60 лв. Релевирани са
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, изразяващи
се в постановяване на съдебния акт, без да е възприета тезата на защитата за
маловажност на случая по см.на чл.216 ал.4 НК, по който текст обвинението
се възбужда по тъжба на пострадалия съгласно чл.218 в т.1 НК. В случая е
доказано, че предметът на престъплението е частно имущество и по аргумент
на противното от чл.93 т.4 НК съдът е следвало да достигне до безспорния
извод за прекратяване на производството по процесното дело от общ
1
характер. Моли се по тези съображения за отмяна на обжалваната присъда и
за прекратяване производството по делото на основание чл.289 ал.1 във вр. с
чл.24ал.4 т.1 НПК. Доказателствени искания в жалбата не са направени.
В о.с.з. прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия адв. Й. Г. поддържа жалбата по
съображенията в нея и допълнението към нея, като поддържа, че случаят е
маловажен и за престъпленията по чл.216 ал.6 и ал.4 НК е приложима
разпоредбата на чл.218 в ал.1 т.1 НК, поради което иска цялостна отмяна на
присъдата и прекратяване на производството на основание чл.24 ал.4 т.1 НК.
Подсъдимият К. в лична защита заяви, че не смята да е виновен за
даденото нещо. Като последна дума заяви същото.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за допустима като
подаден в законовия срок и от надлежна страна, но по същество за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
С протестираната присъда подсъдимия С. В. К. е признат за виновен в
това, че на 19.06.2021 г. около 4,30 часа в гр.дупница, ж.к.“Бистрица“ е
повредил противозаконно/чрез удар с камък/ чужда недвижима вещ –
стъклена витрина на магазин за хранителни стоки“****“ ООД с
управител/супервайзер/ Р. Д. Г., като е счупил стъклопакет с размери 1,25
м/2,10 м и причинената щета е на стойност 85,48 лв., като деянието е
извършено по непредпазливост, поради което и на основание чл.216 ал.6 във
вр. с ал.1 НК във вр. с чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание“глоба“ в размер на 1000 лв. С
присъдата К. е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по
чл.216 ал.1 НК и е осъден да заплати разноските по делото в размер на 275,60
лв.
Фактическата обстановка в общи линии е правилно установена от
районния съд, но с настоящото решение ще се внесат промени относно някои
нейни релевантни за настоящото дело нюанси и неточности при посочването
им в мотивите на обжалваната присъда.
2
Не се спори по делото, че преди деянието – на 18.06.2021 г. свидетелите К.
Ч., Ц. М., М. В. и Ф. Г. отишли на дискотека в парк“Рила“. След напускането
на дискотеката около 4,30 часа сутринта на 19.06.2021 г. свидетелите Г. и Ч.
тръгнали пеша, а св. М. се качил в автомобила на св. В. и спрели при
павилиона за закуски. Там бил подсъдимият заедно с брат си св. Л. К. и
свидетелите К. А. и В. Н.. Подсъдимият К. и свидетелите К. А. и В. Н.
нападнали св.Ц. М.. Тогава св. В. се обадил по телефона на св. Ч. и му казал
да отидат на закуските да видят какво става.
При отиването си там св. Ч. видял св. М., който бил в кръв, заобиколен от 3-
4 човека. Попитал какво става, но му било казано: “Ти каков си, бегай“ и му
били нанесени удари от подсъдимия, брат му св. Л. К. и свидетелите А. и Н.
Св. Ч. започнал да се защитава, но подс. К. извадил нож и се заканил, че ще
ги заколи и групата на св. Ч. започнала да се отдръпва. Тогава подсъдимият К.
взел един камък и замахнал с камъка по св. Ч., но последният се навел,
камъкът минал над главата му и ударил стъклото на магазина „****“.
Освен от св. Ч. хвърлянето на камъка от подсъдимия към св.Ч. и
последващото удряне на камъка в стъклената витрина на магазина било
видяно и от свидетелите Г. и М.. В по-късен момент хвърлянето на камъка от
подсъдимия към св. Ч. и удрянето на витрината на магазина от хвърления
камък било видяно и от св. М. Ф., когато преглеждал записите от камерите.
В съдебното производство е назначена СОЕ, изпълнена от в. л. Р. А., която е
оценила счупеното стъкло с приспаднато овехтяване на 85,48 лв. и 20 лв. за
монтаж.
В ДП е представена фактура за смененото стъкло, на която стойността на
стъклопакета е посочена в размер на 696 лв. и тази стойност е посочена в ОА,
който е внесен с повдигнато обвинение срещу подсъдимия С. К. за
престъпление по чл.216 ал.1 НК.
В отделно производство са отделени материалите за побоя, последвалите
стрелби с пистолет и отправени закани, се сочи в ОА.
Правилно районният съд при установяване на фактическата обстановка е
кредитирал за достоверни показанията на свидетелите-очевидци на случая
Ч., Г., М. и на полицейските служители К.Д. и М. Ф.. Показанията на тези
свидетели са еднопосочни, безпротиворечиви и установяват авторството на
3
деянието. Правилно са кредитирани и показанията на св. Р. Г. - супервайзер
нв магазин “****“ООД, която сутринта на 19.06.2021 г. при идването си на
работа в магазина заварила полиция и видяла счупеното стъкло.
Законосъобразно са анализирани обясненията на подсъдимия и са възприети
само като защитна теза поради опровергаването им от посочените
кредитирани доказателствени средства.
Въз основа на възприетото, с посочените фактологически уточнения и
допълнения в настоящото решение, правилно и законосъобразно районният
съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият К. е
осъществил състава на престъплението по чл.216 ал.6 във вр. с ал.1 НК.
Относно обективната страна на престъплението въззивният съд приема
следното: От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.216 ал.6 НК. С хвърления от него камък по
св.Ч., който се е навел, е повредил чужда вещ - камъкът е ударил стъклената
витрина, собственост на магазин “*****“ООД, с размери 1,25м/2,10 м. Съдът
е възприел стойността на повредената вещ , посочена в СОЕ на в.л.Атанасова
на стойност 85,48 лв. Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че
тази стойност е крайно занижена спрямо посочената стойност в
представената в ДП фактура. Но поради липса на протест настоящата
инстанция няма правомощията да измени така възприетото относно
стойността на повредената вещ в насока нейното увеличаване, както е
посочено във фактурата. Възприето е правилно от районния съд, че щетата е
възстановена от подсъдимия в посочения във фактурата размер от 696 лв.
Относно изпълнителното деяние следва да се внесе яснота. Правилно е
прието и това е отразено в диспозитива на присъдата, както е и по ОА, че в
крайна сметка изпълнителнотго деяние на процесното престъпление е
повреждане на вещта. Това е така, защото счупеното и подменено процесно
стъкло няма статут на самостоятелна вещ. То е част от стъклената витрина на
магазина и в този смисъл е част от тази недвижимост, представляваща
самостоятелната вещ - магазинът на „****“ ООД.
От субективна страна правилно е прието от районния съд, че
престъплението е извършено при форма на вината непредпазливост и по тази
причина е правилна правната квалификация, възприета от съда по чл.216 ал.6
НК. С хвърлянето на камъка подсъдимият не е целял пряко да повреди
4
стъклената витрина чрез счупването й. Целта на хвърлянето на камъка е била
да удари св. Ч., което по щастливо стечение на обстоятелствата не се е
случило. Т.е. причиненият вредоносен резултат не е бил пряко преследван от
подсъдимия, но той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че с хвърлянето на
камъка би могъл да уцели стъклото на магазина, тъй като св. Ч. се е намирал
пред стъклената витрина на магазина.
При безспорно доказаната виновност на подсъдимия за престъплението по
чл.216 ал.6 Нк правилно подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по
първоначалното обвинение за престъпление по чл.216 ал.1 НК, тъй като
последното е несъставомерно от субективна страна. Безспорно е установено,
че подсъдимият не е действал с пряк умисъл, нито с евентуален такъв, а е
причинил вредоносния резултат по непредпазливост по см.на чл.11 ал.3
предл.първо НК.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.78 а НК относно наказанието на
подсъдимия. Както е посочил районният съд, за престъплението по чл.216
ал.6 Нк законодателят е предвидил наказание ЛС до 2 години или глоба от
100 до 300 лв. По-благоприятният закон за подсъдимия предвид чистото му
съдебно минало и така визираните законови рамки на наказанието ЛС е
именно чл.78 а НК, съгласно който той е освободен от наказателна
отгжоворност/ т.е. запазва чистото си съдебно минало/ и му е наложено
административно наказание“глоба“ в минималния законов размер от 1000 лв.
Това наказание е законосъобразно и справедливо и е способно да съдейства за
изпълнение целите на чл.36 НК.
Основното възражение във въззивната жалба и в пледоарията пред
въззивния съд на защитата – за приложение на чл.218 в ал.1 т.1 НК – е
неоснователно. Сочената разпоредба предвижда възбуждане на наказателно
преследване по тъжба на пострадалия за престъплението по чл.216 ал.6 НК.
Институтът на пострадалия обаче е приложим само за физически лица, което
е регламентирано недвусмислено от чл. 74 НПК.
В настоящия случай е безспорно установено, че собственик на повредената
вещ е юридическо лице – „****“ ООД . Юридическото лице не разполага с
процесуалната възможност да предяви тъжба и затова е такава не е била
подадена. Св. Р. Г. не е собственик на витрината като физическо лице, тя е
супервайзер в дружеството и в това й качество е била на мястото, но това не я
5
прави собственик на витрината. В този смисъл е налице и константна съдебна
практика – вж Решение № 1341/5.12.2016 г. на СГС по ВНОХД № 4551/2016
г.; Решение № 94/29.01.2019 г. на СГС по ВНОХД № 5703/2-18 г.
При служебната проверка на присъдата не се намериха други основания,
различни от сочените в жалбата за нейната отмяна. Присъдата е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9/7.02.2023 г. на ДнРС, постановена оп
НОХД № 439/2022 г. по описа на този съд.
Решението не подлежи не обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6