Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                       мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 5076 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11493 от 14.01.2019 г., постановено по гр. д. № 59963/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 155-ти състав, е отхвърлен предявеният от Р.Р.М. срещу „Д.з.“ ЕАД иск за заплащане на сумата от 1 000 лева – частичен иск от претенция в размер на 18 000 лева /като неправилно е посочено в диспозитива на първоинстанционното решение, че искът се отхвърля за сумата от 18 000 лева, което с оглед отразеното в мотивите на решението представлява допусната от СРС очевидна фактическа грешка/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л. а. „Пежо 508“ с рег. № *********, при настъпило на 05.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 30.08.2017 г., до окончателното изплащане. Със същото решение е признато за установено на основание чл. 194, ал. 2, във вр. с чл. 193, ал. 2 от ГПК по заявено от ответника „Д.з.“ ЕАД оспорване истинността на представения от ищеца протокол на ПТП № 1657958/05.07.2017 г. в частта относно механизма на настъпилото ПТП, като на основание чл. 194, ал. 2, предл. 2 от ГПК е изключен от доказателствата по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Р.Р.М., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, което се намира за постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че СРС е формирал крайните си изводи по същество на спора без да изясни всички обстоятелства, имащи значение за механизма на настъпване на процесното ПТП и щетите по автомобила, участвал в него. Излагат се подробни съображения за това, че на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК следва пред въззивната съдебна инстанция да бъде допусната повторна САТЕ за установява на фактите и обстоятелствата около механизма на настъпване на ПТП. Поддържа се, че неправилно СРС не е кредитирал в цялост дадените от водача на л. а. „Пежо 508“ – Л.Р., показанията, доколкото последните не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Счита се, че от доказателствата по делото се установява и наличието на причинно-следствена връзка между установените по процесното МПС увреждания и твърдения механизъм на ПТП. По изложените съображения се отправя искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Д.з.“ ЕАД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност и се отправя искане атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Намира се, че по делото не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между заявения механизъм и констатираните увреждания по лекия автомобил, поради което закономерно исковата претенция е била отхвърлена. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Р.Р.М. срещу „Д.з.“ ЕАД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева – предявена частично от сумата от 18 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, валидна към датата на застрахователното събитие, във връзка с причинени имуществени вреди на л. а. „Пежо 508“ с рег. № ********* при настъпило на 05.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 30.08.2017 г., до окончателното плащане. В исковата молба се сочи, че на 05.07.2017 г., около 00:05 часа, в гр. София, в района на кръстовището между Околовръстен път и ул. 3-та, лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, е бил управляван от Л.К.Р., като колата се е движела по посока от бул. Сливница към Ломско шосе и на кръстовището на между Околовръстен път и ул. 3-та, поради несъобразена с пътните условия скорост – остър десен завой, водачът Р.губи контрол над автомобила и самокатастрофира, като се блъска в бетонна преграда вляво от пътното платно. Излага се, че местопроизшествието е посетено от служител на МВР и е съставен протокол на ПТП № 1657958/05.07.2017 г., като вследствие на инцидента МПС било сериозно увредено. Твърди се, че между ответното дружество и собственика на л. а. „Пежо 508“ с рег. № ********* - Р.Р.М., към момента на ПТП е бил налице валиден договор по застраховка „Каско“ видно от полица № 440117215005601/26.04.2017 г., като Р.М. своевременно е заявил щета пред застрахователя, образувана под № 44012131719848/07.07.2017 г. Поддържа се, че представители на ответника извършили оглед на автомобила и съставили опис на претенцията по заведената щета, в който са отразени увредените детайли. Сочи се, че с писмо от 31.07.2017 г. застрахователят отказал плащане на обезщетение по образуваната щета, като се е позовал на несъответствие на декларираните факти с установените по случая. Твърди се, че липсват данни за увреждания по автомобила преди настъпване на пътния инцидент, а случаите, при които застрахователят може да постанови отказ, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 408 от КЗ, сред които не попадал процесният.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Д.з.“ ЕАД, в който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и описаните увреждания, като се счита, че уврежданията по автомобила са получени по начин и време различни от описаните в исковата молба и представения протокол за ПТП, което е и основание за отказ за изплащане на обезщетение съгласно т. 9.1.9 от ОУ. Оспорва се и  съставеният протокол за ПТП в частта относно механизма на осъществяването му като се излага, че в тази част протоколът не представлява официален свидетелстващ документ. Не се спори за образувана преписка по щета, но се твърди, че по повод подаденото искане, представител на ответника е извършил проверка, като е констатирал, че на мястото на ПТП-то липсват следи от същото, че централната част на предната броня и декоративната решетка са здрави, регистрационната табела е непокътната, както и наличие на нетипично напукване на таблото и волана при въздушните възглавници. Сочи се, че след извършения оглед на местопроизшествието и на автомобила застрахователят е стигнал до заключението, че твърдените увреждания по автомобила не съответстват на описаните увреждания, поради което е извършил отказ за заплащане на претендираното обезщетение. При условие на евентуалност се заявява, че не всички увреждания по автомобила са получени от процесното събитие.

С определение № 319827/22.01.2018 г. по гр. д. № 59963/2017 г., изготвено по реда на чл. 140 от ГПК и неоспорено от страните, СРС е приел като безспорни между страните следните обстоятелства: че на 05.07.2017 г., около 00:05 часа, в гр. София, в района на кръстовището между Околовръстен път и ул. 3-та, лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, управлявано от Л.К.Р., е самокатастрофирало; за наличието на имуществена застраховка по отношение на лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, сключена с ответника; че при ответника е образувана преписка по  щета № 44012131719848.

От представената по делото застрахователна полица № 440117215005601 се установява, че на 26.04.2017 г. между Р.Р.М. и „Д.з.“ ЕАД е сключен договор по автомобила застраховка „Каско“ за МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, за застрахователна сума от 18 000 лева и срок за валидност от 00:00 часа на 27.04.2017 г. до 23:59 часа на 26.04.2018 г.

По делото е представен протокол за ПТП № 1657958/05.07.2017 г. съставен в 00:15 часа от младши автоконтрольор при СДВР И.Л.Х., който с атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт е бил изключен от доказателствения материал по делото. В протокола в поле „обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е записано, че МПС 1 /л. а. марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********/ се движи по „Околовръстен път“ с посока от бул. „Сливница“ към „Ломско шосе“ и на връзката с ул. „3-та“ поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността /остър десен завой/ се занася наляво и реализира ПТП в бетонна преграда отляво.

По делото е представено уведомление за щета № 44012131719848 от 07.07.2017 г. по полица № 440117215005601 Каско +, опис заключение по щета № 44012131719848/07.07.2017 г., както и писмо с изх. № 92-9100/31.07.2017 г. от „Д.з.“ ЕАД до Р.Р.М., с което ответното дружество уведомява последния, че след обстоен преглед на наличните по преписката документи във връзка със заведена при дружеството щета № 44012131719848/07.07.2017 г. се намира, че обстоятелствата, декларирани при завеждането на щетата, не съответства с установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие, поради което претенцията му се явява неоснователна и „Д.з.“ ЕАД отказва изплащането на застрахователно обезщетение по щета № 44012131719848/07.07.2017 г.

Преди изслушването на показанията на разпитаните пред СРС свидетели Л.Р. и И.Х., пред СРС в допуснато и изслушано заключение по изготвена по делото съдебно автотехническа експертиза. В последното е посочено, че от конфигурацията на деформираната зона на автомобила се определя, че той се е ударил в предмет със широчина около 0.5 м и височина по-голяма от височината на бетонния блок, като ако процесният автомобил се е ударил в посочения бетонен блок, то със сигурност е щяло да има деформация на автомобила и в зоната на регистрационната му табела, а формата на деформираната зона на МПС-то не съвпада с формата на бетонния блок. Отбелязано е, че получената деформация на процесния автомобил не съответства на посочения в протокола за ПТП механизъм, с оглед деформацията, скоростта, с която се е движел автомобила преди удара, е била около 30/40 км/ч, при посочения удар е възможно пътниците в колата да не получат големи телесни увреждания поради отворените въздушни възглавници и ако са били с поставени колани. Заявено е, че средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, към датата на застрахователното събитие при ремонт с нови части с начислен ДДС възлиза на сумата от 16 899,50 лева, като средната пазарна стойност на автомобила е 16 000 лева и изчисленото обезщетение по средна пазарна цена надхвърля 70 % от средната стойност на МПС-то, от което е налице тотална щета, а стойността на запазените части е 25% от средната му стойност, или 4 000 лева. Посочено е, че размерът на обезщетението при условията на тотална щета е 16 000 – 4 000, или 12 000 лева.

Пред районната съдебна инстанция са разпитани свидетелите Н.Б.П., Л.К.Р. и И.Л.Х..

В показанията си св. П.заявява, че работи при ответното дружество в отдел сигурност и има около 20 години трудов стаж в ликвидация автомобилно застраховане. Посочва, че заедно със свои колеги е огледал мястото на произшествието, процесния автомобил и е бил направен снимков материал. Споделя, че е било установено несъотвествие между събитието и увреждането на автомобила, според него и колегите му МПС не е било в движение преди събитието поради разкачени детайли, двигател, а от смукателния въздуховод на въздушния филтър се е виждало, че целият е в прах. Разказва, че при посещението на местопроизшествието не са били установени следи от скорошно застрахователно събитие – някакви следи от автомобилни гуми или скорошно спиране на автомобил, като по преградата, в която е било посочено, че се е ударил автомобилът, не е имало увреждания. Заявява, че уврежданията по автомобила са били на голяма площ, която не съответства на преградата, бронята не е била увредена в зоната на рег. номер. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел като пълни, ясни и непротиворечиви, с изключение на казаното от него по отношение на това, че МПС не е било в движение преди събитието, доколкото така заявеното твърдение остава напълно изолирано и доказателствено неподкрепено.

В показанията си св. Р.заявява, че е участвала в пътен инцидент, който се е случил през месец юли 2017 г. около полунощ, докато пътувала с кола от бул. Сливница в посока Ломско шосе по Околовръстния път. Споделя, че след хотел „Симона“ е искала да предприеме маневра завой надясно и да влезне в разклонението, но на пътното платно е имало спрял тир, който не е бил с включени аварийни светлини, нито е имало знак на пътя, свидетелката е карала с превишена скорост и е ударила тира отзад вляво, при което е загубила контрол над колата и след около 20 метра се е ударила в бетонна стена, от удара в която са били основните увреждания по автомобила. Разказва, че след удара е била много изплашена, единият й крак е бил под седалката, поседяла известно време в колата и след като извадила крака си изпод седалката излезнала от автомобила и видяла, че тирът го няма, а предната броня на колата била отзад на платното. Посочва, че е позвъняла на тел. 112, след около 20 мин. са дошли от КАТ и тя им разказала какво се е случило.  

В показанията си св. Х., след като районният съд му предявява протокол за ПТП 1657958/05.07.2017 г., посочва, че е бил изпратен на място от ОДЧ за настъпило ПТП, като на мястото са установили водач – жена, която им заявила, че управлявайки лекия автомобил, посочен в протокола, е била засечена от тир  и впоследствие тирът й е нанесъл удар по предната лява част, след което тя се е отклонила и се е ударила в предпазна бетонна ограда вдясно на платното. Разказва, че при тяхното идване тирът го е нямало и водачът не е можел да посочи марка и регистрационен номер на същия, като са съставили акт на водача за несъобразена скорост и са издали протокол за ПТП. Посочва, че е била увредена предната част на автомобила, имало е спирачен път и разпръснати детайли до бетонната ограда, като няма спомен за местоположението на автомобила спрямо бетонната ограда, както и за това дали отразеното в скицата на протокола е било така или е било по описание на водача.

Пред настоящата съдебна инстанция е изслушано заключение по допусната допълнителна съдебно автотехническа експертиза. В последното вещото лице е посочило, че съобразявайки предоставените опис на щетите по процесния автомобил, снимковия материал и данни от разпитаните пред СРС свидетели - Н.П., Л.Р. и И.Х., то експертното му мнение е, че щетите по лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, могат да бъдат получени при констатираното ПТП, отразено в протокол за ПТП № 1657958/05.07.2017 г. и съобразно данните от разпита на свидетелите по следните съображения: щетите са изключително в предната част от удара в неподвижна преграда, каквато е бетонната преграда в тяхната й част, в отсъствие на предна броня, като отсъствието на предната броня при удара в бетонната ограда се обяснява от описания първи удар на автомобила в задната част на спрял товарен автомобил и вследствие на този удар бронята се е откачила, автомобилът се е завъртял и бронята е останала на пътното платно зад автомобила. Експертът е заявил, че при разпита на свидетелката Р.не са уточнени възприятията й за ляво и дясно. При разпита си пред съда вещото лице посочва, че от представения по делото снимков материал на лекия автомобил се вижда, че от лявата страна бронята му е огъната под 90 градуса, което му дава основание да приеме, че възможният механизъм на инцидента е този, описан в заключението. Заявява, че без наличието на товарния автомобил би следвало да бъде увредена бронята, да бъде счупена, тоест ударът в бетонната преграда би следвало да е заедно с бронята и същата да бъде счупена.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд достига до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на атакуваното решение СГС намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ. В тази връзка следва да бъде посочено, че въпреки че с определение № 319827/22.01.2018 г. по гр. д. № 59963/2017 г., районната съдебна инстанция е дала правна квалификация на исковата претенция по чл. 408, ал. 1 от КЗ, то в обжалваното решение неправилно е посочила, че предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като в действителност същият е с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ. Въпреки това обаче, неправилната правна квалификация на спора не води до порок в съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, респ. обезсилването му от въззивната инстанция, тъй като първоинстанционният съд е разгледал изцяло наведените фактически твърдения от ищеца в исковата молба - в този смисъл е и константната практика на ВКС, която е препотвърдена и във формираната по чл. 290 от ГПК съдебна практика - напр. решение № 375/26.10.2011 на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 931/2009 г. /„Ако първоинстанционният съд  се е произнесъл по спорното право, но неправилно е квалифицирал същото, то това не означава произнасяне по непредявен иск. След като в случая първоинстанционният съд  се произнесъл по предмета на делото така, както е индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковете, но е определил неправилно правната им квалификация, то съобразно изложеното по-горе въззивният съд няма правомощията да обезсили обжалваното решение.“/. В този смисъл са мотивите към ТР № 2/29.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г., ОСГТК – „Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му“. По настоящето дело въпреки дадената неправилна правна квалификация от първоинстанционния съд, той се е произнесъл по очертаното с исковата молба спорно материално право, правилно е разпределил доказателствената тежест и е разгледал всички предявени факти, които обуславят възникването на спорното право. Поради това въззивният съд само следва да отстрани неправилната правна квалификация на предявения иск и да посочи правилната - чл. 405, ал. 1 от КЗ.

За основателността на иска с правно основание  чл. 405, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между това събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже правопогасяващите претендираното от ищеца вземане факти.

В процесния случай не се спори, а и приетите по делото доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП – 05.07.2017 г., между страните е съществувало правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********. Съгласно раздел II Каско, чл. 2.1.3.1 от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско +“ на „Д.з.“ ЕАД, застрахователят покрива риска пътнотранспортно произшествие – пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинено при сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно ЗДвП.

Между страните е отделено за безспорно, а от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че в срока на застрахователното покритие - на 05.07.2017 г., около 00:05 часа, в гр. София, в района на кръстовището между Околовръстен път и ул. 3-та, лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, управлявано от Л.К.Р., е самокатастрофирало. Между страните не се спори също така, че във връзка с така настъпилото ПТП собственикът на л. а. марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № ********* - Р.Р.М., е завел при ответното дружество щета № 44012131719848/07.07.2017 г., по която последното е отказало изплащането на застрахователно обезщетение поради установено несъответствие между декларирани при завеждането на щетата и установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие.

Основният според между страните въпрос по делото е свързан с механизма на реализиране на процесното ПТП от 05.07.2017 г., респ. за наличието на причинно-следствена връзка между щетите по автомобила и това произшествие и съответно налице е основание за застрахователя да откаже изплащането на претендираното от застрахования застрахователно обезщетение.

Правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото /така по чл. 211 от КЗ (отм.); в решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О., която практика съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ/.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не се установява нито една от предвидените в чл. 408 от КЗ предпоставки, даващи правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение, включително не се установява соченото от ответното дружество основание за отказ, предвидено в чл. 9.1.9 от ОУ, а именно когато щетите са настъпили в резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и/или представи документи, с невярно съдържание.

СГС намира, че механизмът на процесното ПТП се установява по един несъмнена начин от събраните по делото доказателства - протокол за ПТП № 1657958/05.07.2017 г., показанията на свидетелите Л.К.Р. и И.Л.Х., както и от изслушаното пред настоящата съдебна инстанция заключение по допуснатата допълнителна съдебно автотехническа експертиза. В тази връзка следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав не споделя изводите на районната съдебна инстанция за проведено по делото успешно оспорване истинността на протокола за ПТП в частта относно механизма на настъпилото ПТП, поради което и същият не е следвало да бъде изключен от доказателствения материал по делото, като в тази част решението на СРС следва да бъде отменено. Несъмнено е, че при извършено надлежно оспорване на истинността на документ, решаващият съд може да се произнесе „и с решението си по делото” - чл. 194, ал. 3 от ГПК. Липсва обаче необходимост от оспорване на верността на официален свидетелстващ документ, ако органът, който го е издал, не е имал власт да удостоверява удостоверените обстоятелства, което положение в константната практика на ВКС /виж. Р. № 85/28.V.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 768/08 г.; Р. № 29/7.V.2008 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 535/08 г.; Р. № 24/10.ІІІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 444/2010 г. и др.,/ е коментирано в смисъл, че „когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства ”. Ето защо в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП, което може да се извърши с автотехническа експертиза или свидетелски показания /в този смисъл определение № 870.18.11.2013 г. по гр. дело № 1436/2013 г. на ВКС, ТК/. В процесния случай протоколът за ПТП е съставен след като е било извършено посещение от полицейски орган на мястото на произшествието, поради което отразените в него констатации се базират върху личните възприятия на съставителя относно обстановката на местопроизшествието. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от орган на полицията след оглед на местопроизшествието, той има качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице обективни факти - датата и мястото на инцидента, наличието на съответни специфики и особености на пътния участък и наличието на материални щети по автомобила. По изложените съображения, протоколът за ПТП следва да се ползва при изграждане на фактическите изводи по делото.

За установяване механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка на последното с установените по автомобила щети настоящият съдебен състав дава вяра именно на заключението на изслушаната пред СГС автотехническа експертиза, доколкото при неговото изготвяне експертът е съобразил не само наличните по делото писмени доказателства /по които основно е работил експертът по изслушаната пред СРС САТЕ/, но и показанията на свидетелите Л.К.Р. – водач на увредения автомобил, и И.Л.Х. – мл. автоконтрольот, посетил местопроизшествието непосредствено след неговото осъществяване. Съдът кредитира в цялост показанията на тези свидетелите, доколкото същите са пълни, ясни, непротиворечиви, кореспондиращи както самостоятелно, така и помежду си с останалия събран по делото доказателствен материал. Така св. Р.при описване механизма на произшествието посочва, че след хотел „Симона“ е искала да предприеме маневра завой надясно и да влезне в разклонението, но на пътното платно е имало спрял тир, който не е бил с включени аварийни светлини, нито е имало знак на пътя, свидетелката е карала с превишена скорост и е ударила тира отзад вляво, при което е загубила контрол над колата и след около 20 метра се е ударила в бетонна стена, от удара в която са били основните увреждания по автомобила. Обстоятелството, че първоначално управляваният от Л.Р. процесен автомобил е реализирал удар със спрял на пътното платно тир се подкрепя и от показанията на св. Х., който също заявява, че при идването му на мястото на ПТП св. Р.му е заявила за реализиран удар с тир, като по отношение точното описание от този свидетел на споделеното му от Л.Р., а именно че тя е била засечена от тир  и впоследствие тирът й е нанесъл удар по предната лява част, настоящият съдебен състав намира това несъответствие с не малкия период от време, който е изминал след инцидента и разпита на свидетеля. Съобразявайки така дадените от свидетелите показания, както и описа на щетите по процесния автомобил и снимковия материал, вещото лице по допуснатата пред СГС автотехническа експертиза е посочило, че щетите по лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, могат да бъдат получени при констатираното ПТП, отразено в протокол за ПТП № 1657958/05.07.2017 г., доколкото щетите по автомобила са изключително в предната му част от удара в неподвижна преграда, каквато е бетонната преграда в тяхната й част, в отсъствие на предна броня, като отсъствието на предната броня при удара в бетонната ограда се обяснява от описания първи удар на автомобила в задната част на спрял товарен автомобил и вследствие на този удар бронята се е откачила, автомобилът се е завъртял и бронята е останала на пътното платно зад автомобила. Съдът споделя посоченото и от експертът, че при разпита на свидетелката Р.действително не са уточнени възприятията й за ляво и дясно.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че механизмът на процесното ПТП несъмнено е установен, като на 05.07.2017 г., около 00:05 часа, в гр. София, в района на кръстовището между Околовръстен път и ул. 3-та, лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, управлявано от Л.К.Р., самокатастрофирало – при движение с несъобразена скорост и предприемане на маневра завой надясно на връзката с ул. „3-та“, първоначално автомобилът се удря с предната лява част в задната дясна част на спрял от дясната страна на пътното платно товарен автомобил, вследствие на този първи удар бронята с рег. номер на лекия автомобил се откача, последният се завърта и реализира удар в бетонна преграда. Получените и описани от застрахователя щети по лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, реално са настъпили, същите са в причнно-следствена връзка с настъпилото на 05.07.2017 г. произшествие, като в полза на ищеца е възникнало вземане за обезвреда за претърпените от него вреди, а ответникът носи договорна отговорност за тяхното репариране.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда и отмененият, и новият Кодекс за застраховането. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. В случая от заключението на приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза се установява, че щетата е тотална, тъй като средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, към датата на застрахователното събитие при ремонт с нови части с начислен ДДС възлиза на сумата от 16 899,50 лева, като средната пазарна стойност на автомобила е 16 000 лева и изчисленото обезщетение по средна пазарна цена надхвърля 70 % от средната стойност на МПС-то. Поради което следва да се приложи уговореното между страните относно тоталната щета по т. 12.3.1 от Общите условия, съгласно което при пълна загуба застрахователят изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на годните агрегати, възли и детайли. Съгласно заключението на САТЕ, стойността на запазените части на автомобила е 25% от средната му стойност, или 4 000 лева.  Съответно,  размерът на обезщетението при условията на тотална щета е 16 000 лева – 4 000 лева, или 12 000 лева. Предвид обстоятелството, че предявеният от ищеца иск е в размер на 1 000 лева – частичен от 18 000 лева, то исковата претенция е основателна за сумата от 1 000 лева.

Не се установява по делото ответникът да е изпаднал в забава за плащането на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета, като съгласно практиката на касационната инстанция /решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775 /2014 г. на ВКС, І т. о./, не се касае за условие за възникване на задължението на застрахователя, а за предпоставка за настъпване на изискуемост. Твърдения, а и доказателства по делото за такова прекратяване не са наведени/представени, поради което и ответникът не е изпаднал в забава за плащане, като законна лихва се дължи след представяне на документи за дерегистрация на автомобила поради настъпила „тотална щета“.

Така, поради несъвпадение на изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски пред двете съдебни инстанции има само ищецът /въззивник/. Поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, с която Р.Р.М. е осъден да заплати на „Д.з.“ ЕАД сумата от 355 лева – разноски по делото. Ищецът своевременно е претендирал пред СРС присъждането на сторените от него разноски в общ размер на сумата от 850 лева, от която 200 лева – депозити за експертиза, 50 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за свидетел и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като по делото са представени доказателства за реалното извършване на така посочените разноски. Не следва да бъде уважавано искането на ищеца за присъждане на сумата от 5 лева – заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение.

Пред настоящата съдебна инстанция на въззивника се следват претендираните от него и сторени разноски в общ размер на сумата от 225 лева, от която 25 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване, и 200 лева – депозит за ДСАТЕ.

Воден от горното, Софийски градски съд

                                   

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  решение № 11493 от 14.01.2019 г., постановено по гр. д. № 59963/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 155-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от Р.Р.М., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Д.з.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск за заплащане на сумата от 1 000 лева – частичен иск от претенция в размер на 18 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л. а. „Пежо 508“ с рег. № *********, при настъпило на 05.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 30.08.2017 г., до окончателното изплащане, с което е признато за установено на основание чл. 194, ал. 2, във вр. с чл. 193, ал. 2 от ГПК по заявено от ответника „Д.з.“ ЕАД оспорване истинността на представения от ищеца протокол на ПТП № 1657958/05.07.2017 г. в частта относно механизма на настъпилото ПТП, като на основание чл. 194, ал. 2, предл. 2 от ГПК е изключен от доказателствата по делото, и с което Р.Р.М., с ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 355 лева – разноски по делото, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати Р.Р.М., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 1 000 лева - частичен иск от претенция в размер на 18 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка Каско съгласно застрахователна полица № 440117215005601/26.04.2017 г. за събитие, настъпило на 05.07.2017 г., около 00:05 часа, в гр. София, в района на кръстовището между Околовръстен път и ул. 3-та – ПТП и „тотална щета“ на лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *********, ведно със законната лихва от датата на представяне пред ответника на доказателства за дерегистрация на застрахования автомобил по причина на настъпила „тотална щета“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 850 лева – съдебни разноски пред СРС, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 225 лева - съдебни разноски пред СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ВРЪЩА делото на СРС, 155-ти състав, за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 11493 от 14.01.2019 г., досежно отразяването в диспозитива на последното за отхвърляне на исковата претенция за сумата от 18 000 лева.  

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.