Решение по дело №282/2019 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 41
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20194150200282
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 41

 

гр. Свищов, 30.06.2020г.

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 29.05.2020г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 282 по описа за 2019год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №19-0352-001182/26.08.2019г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов.

Жалбоподателят Я.О.М., ЕГН ********** *** обжалва наказателното постановление, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 150а от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Твърди, че издаденото срещу него НП е незаконосъобразно, издадено  нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени издаденото срещу него наказателно постановление. В съдебно заседание редовно призован се явява и се представлява от адв. Д.С. от ПАК. Същата излага съображения за неправилност на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат  становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории В,М. Същият имал издадено СУМПС *****, валиден до 02.06.2026г. и *****към него. На 10.01.2018г. жалбоподателят с декларация от същата дата, входирана с №352000-194/11.01.2018г. в РУ на МВР Свищов, декларирал, че в Германия е изгубил шофьорската си книжка и контролния талон към нея. Предвид това СУМПС било обявено за невалидно, считано от 11.01.2018г.

На 13.08.2019 г. към 03,30 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил – „БМВ 320Д“ с peг. № ***** в гр.Свищов. Заедно с него в автомобила се намирали свидетелите М.П., А.Г. и Д.С..***, автомобилът на жалбоподателя бил забелязан от полицейските служители на РУ Свищов – свидетелите В.Н. – младши автоконтрольор и Г.Г. – полицай в “Охрана на обществения ред“. Последните решили да извършат рутинна проверка на водача и пътниците в процесното МПС, поради което го последвали със служебния автомобил. Управляваният от жалбоподателя автомобил свил и продължил движението си по ул.„Акад. Ал. Божинов“ в посока към жилищните сгради. На същата улица полицейските служители го застигнали и подали звуков и светлинен сигнал. Водачът възприел сигнала и спрял пред кафе „Сикрет“. Свидетелите Н. и Г. се представили и поискали документите на водача и автомобила, както и тези на неговите съпътници. Жалбоподателят не представил СУМПС. След това бил запитан от свидетеля Н. дали управлява под въздействие на забранени вещества, но М. отрекъл. Въпреки това бил изпробван за употреба на алкохол с Дрегер Алкотест, но техническото средство не отчело наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Св. Н. му съобщил, че ще му бъде извършена проверка и за употреба на наркотични вещества, като за целта следва да отиде с тях до полицейското управление. Обяснил, че проверката се извършва само в сградата на Районното управление. Първоначално жалбоподателят отказал да отиде до сградата на полицията. След известно време същият се съгласил и двамата полицейски служители го откарали до сградата на полицията в града. Заедно с него били поканени и неговите съпътници.

Там жалбоподателят в присъствието на св. Г.Г.- младши оперативен дежурен в РУ Свищов. Пред него и съпътниците си жалбоподателят отново отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на забранени вещества. По тази причина полицейските служители изискали от жалбоподателя и свидетелите да напишат обяснения. След това свидетелите М.П., А.Г. и Д.С. си тръгнали от сградата на районното управление, св. В. Найнов издал талон за медицинско изследване №008457. В него отбелязъл, че 04,30ч. лицето отказва да бъде извършена проверка с техн. средство Дрегер Дръг Чък 5000. Посочено било, че в рамките на 20 минути лицето следва да се яви във ФСМП. След това в присъствието на жалбоподателя св. Н. съставил АУАН №67882 13.08.2019г, в който посочил, че са нарушени разпоредбите на чл.150а от ЗДВП и чл. 174,ал.3,пр2 от ЗДвП. Посочил издадения талон за медицинско изследване №000847. Екземпляр от талона бил връчен на жалбоподателя в 05,40ч. на 13.08.2019г., което обстоятелство същият удостоверил с подписа си.

След като излязъл от районното управление жалбоподателят заедно със свидетелите М.П. и А.Г. се прибрал в дома си. В 09,03ч. същият се обадил на ЕЕН 112. Жалбоподателят съобщил, че лицата не си казали имената и не получил бележката, с която трябва да отиде до болницата, за да бъде изпробван за наркотици. При проверката в РУ на МВР било установено, че жалбоподателят е спрян в 03,30ч., поради което му било предадено от дежурния служител, че са изминали два часа.

Въз основа на съставения акт на 13.08.2019г. Началника на  РУ на МВР Свищов издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 150а от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 29.08.2019г., който подал настоящата жалба до РС Свищов на 05.09.2019г.

Изложената фактическа обстановка се е установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от всички писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е неоснователна.

При извършената от съда проверка на обжалваното НП съдът констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Също така наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира със събраните в хода на производството доказателства.

По отношение на нарушението по т.1 от НП: Видно от събраните доказателства  безспорно се установява от обективна и субективна страна, че жалбоподателят е осъществил нарушението по чл. 150а от ЗДвП. В актуалната към процесната дата формулировка на цитираната разпоредба е предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.  В настоящият случай не се оспорва от жалбоподателя фактът, че свидетелството му за управление на МПС е обявено за изгубено, поради което е обявено за невалидно, считано от 11.01.2018г. Водените от жалбоподателя свидетели установиха, че при поискване от полицейските служители на документите му за проверка, жалбоподателя е признал, че няма СУМПС, тай като го е изгубил. Тези свидетелски показания кореспондират напълно с тези на свидетелите Н. и Г..  Събраните писмени доказателства, а именно декларация от 10.01.2018г., подписана от жалбоподателя сочи, че същият е декларирал на 11.01.2018г., че е изгубил СУМПС и КТ в Германия. Всичко това доказва безспорно, че на жалбоподателя са били известни съставомерните признаци от състава на административното нарушение, поради което съда намира за безспорно, че той виновно е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АНО е приложил правилната материалноправна норма и съответна ѝ санкционна такава – чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП. Съгласно последната наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. На жалбоподателя наложеното наказание е размер на 200лв. В случая АНО е наложил наказание  в рамките на определения в закона за съответното нарушение и в средния размер, като съдът намира за правилно определен. Същият е съобразен с целите на административното наказание, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН- да се отчитат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност и динамиката на съответния вид административни нарушения. Съобразявайки това АНО е наложил наказанието в среден размер на санкцията, което съдът счита за справедливо и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението по т.2 от НП: Съдът счита, че доводите на жалбоподателя и неговия процесуален представител за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление в тази час за неоснователни. В конкретния случай от показанията на свидетелите-очевидци и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен,  жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че е получил талон за медицинско изследване - не е дал кръвна проба за анализ. Съобразно разпоредбата на чл.174, ал. от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв. в настоящия случай жалбоподателят не се е явил в ЦСМП в гр. Свищов съгласно предписаното в талона за изследване №00084757, нито преди указаното време от 20 минути след връчването на талона, нито след това. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че не получил талона за изследване, след като същото обстоятелство е удостоверил с подписа си, неоспорен в съдебно заседание. Обаждането му до 112 в 09,03 ч., т.е. приблизително след 3 часа и половина от връчването на талона за изследване и приблизително 3ч. от излизането му от полицейското управление съгласно показанията на свидетелите П. и Г., не водят до извод, че същият е имал намерение да извърши такова изследване. Ирелеватно в случая е изминалото време от момента на спиране на водача за проверка  до момента на връчването на талона. Действително, още  когато на място същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Чек 5000, полицейските органи е следвало да издадат талон за медицинско изследване, а не да канят жалбоподателя и съпътниците му в Районното полицейско управление и да изискват от тях даване на писмени обяснения. Последното обаче по никакъв начин не опорочава проведената процедура. Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. В този случай контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.Няма изискване в цитираната наредба талона да бъде връчен в рамките на два часа от момента на спиране на водача от контролните органи до издаване на талона за медицинско изследване. Поради това съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на процесуалния представител на жалбоподателят не се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0352-001182/26.08.2019г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, с което на Я.О.М., ЕГН ********** *** МПС за 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 150а от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: