Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 11.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на дванадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №71/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК за установяване, че ищците и ответника В.П. С.не
дължат на ответника „УниКредит Булбанк“ АД сума в размер на 22 052,74лв.,
представляваща лихва по договор за банков кредит от 27.09.2001г., за която е
издаден изпълнителен лист на 26.08.2003г. по гр.д. №9243/2003г. на РС -
Пловдив, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност,
настъпила след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание.
Ищците С.И.Г. с ЕГН ********** и П.Г.Г.
с ЕГН ********** твърдят, че са ипотекарни длъжници, отговарящи за задължение в
размер 22050,74лв. на ответника В.П.С. с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „А.М.-В.С.“,
който след възникване на задължението е продал своето търговско предприятие на ответника
„Джером 2003“ ЕООД. Твърдят, че настоящ кредитор на вземането е ответника
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, който се явява универсален правоприемник
на първоначалния кредитор банка „Хеброс“ АД. Ищците твърдят още, че вземането произтича от договор за банков кредит, сключен
между длъжника ЕТ „А.М.-В.С.“ и кредитора банка „Хеброс“ АД, който е обезпечен
с договорна ипотека върху техен недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор №55155.501.536 по КККР на гр.Пазарджик, ведно с построената в
него сграда с идентификатор 55155.501.536.1. Поддържат, че за събирането на
това задължение е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003г., по гр.д.
№9243/2003г. на РС – Пловдив и е образувано изп. дело №15/2004г. на ДСИ при
РС-Пазарджик, което продължило под №211/2010г. пред ЧСИ Никола Торнев, рег.
№750, преминало в изп. д. №20118200402112 по описа на ЧСИ Тодор Луков с рег.
№820 и в последствие прекратено поради перемпция на 22.11.2017г. Поддържат, че
въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изп. дело №40/2018г. на
ЧСИ Добромир Даскалов, гр.Пазарджик, рег. №887, по което принудителното
изпълнение е насочено върху ипотекирания имот, въпреки че обезпеченото вземане
е погасено по давност, изтекла след издаването на изпълнителното основание.
Искат от съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответника
„УниКредит Булбанк“ АД, че те като ипотекарни длъжници и главния длъжник В.П.С.
не дължат сумата по изпълнителния лист поради погасяване по давност на правото
за принудително събиране на вземането.
Ответникът
„УниКредит Булбанк“ АД признава, че е взискател по изпълнителните дела в
качеството му на универсален правоприемник на банка „Хеброс“ АД, която е
отпуснала ипотечния кредит в полза на ЕТ „А.М.-В.С.“, а ищците са ипотекарни
длъжници. Оспорва иска при твърдение, че погасителната давност е била спряна от
началото на изпълнителното производство до 26.06.2015г., съгласно даденото
задължително тълкуване на закона с ППВС №3/18.11.1980г., което намира
приложение до момента на неговата отмяна с ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа, че с обявяване на тълкувателното решение на
26.06.2015г. давността е започнала да тече отново, но е била прекъсвана
многократно чрез поискани от взискателя и/или извършени от съдебния изпълнител
изпълнителни действия и все още не е изтекла. Иска от съда да отхвърли иска и
да му присъди съдебни разноски.
Ответникът
В.П.С. счита иска за недопустим спрямо него, тъй като не е взискател, а длъжник
по обезпеченото с ипотека вземане. По същество счита иска за основателен на
заявеното от ищците основание. Навежда допълнително основание за погасяване на
главното задължение при твърдение, че след издаването на изпълнителния лист е
изгубил качеството си на едноличен търговец, поради което не отговаря за
кредитното задължение.
Съдът, като
отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
Предявен е установителен иск за недължимост на съдебно признато
вземане поради погасяване по давност на правото за принудително изпълнение, настъпила
след издаването на изпълнителното основание. Искът е допустим доколкото се
твърди, че ищците отговарят със свой ипотекиран имот за чуждо съдебно признато задължение
и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо обстоятелство, настъпило
след издаване на изпълнителния лист. Правният интерес на ипотекарния длъжник да
установят по исков ред, че е погасено обезпеченото задължение произтича от
разпоредбата на чл.151 ЗЗД, даваща право на собственика на ипотекиран имот,
обезпечаващ чуждо задължение, да противопостави на кредитора всички възражения,
с които разполага длъжникът. Независимо, че не е страна по главното
правоотношение, от което произтича обезпеченото задължение, ипотекарният
длъжник, който предявява възраженията на длъжника, упражнява собствено
материално право и за това в случая не е налице хипотезата на чл.26, ал.2 ГПК,
забраняваща предявяването на чужди права пред съд. Освен това между длъжника по
материалното правоотношение, от което е възникнало обезпеченото вземане, и
ипотекарния длъжник е налице необходимо другарство по чл.216, ал.2 ГПК, тъй
като решението трябва да бъде еднакво и за двамата. Това обуславя пасивната процесуална
легитимация на ответника В.П.С. да отговарят по предявения иск /в т. см.
Решение № 153 от 29.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 896/2015 г., II т. о., ТК/.
При
възникването на главното правоотношение последният е участвал в него като търговец
с фирма ЕТ „А.М.-В.С.“, която в последствие е заличена от търговския регистър
на основание §5, ал.1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Със заличаването същият е изгубил
качеството си на търговец. Независимо от това той се явява легитимиран да
отговаря по предявения иск лично, а не като търговец, тъй като цялото му
имущество служи за погасяване на задълженията на заличената фирма. Неговата
процесуална легитимация не отпада и поради факта, че като едноличен търговец е
продал търговското си предприятие на ответника
„Джером 2003“ ЕООД, тъй като съгласно чл.15, ал.3 ТЗ отчуждителят отговаря за
задълженията солидарно с правоприемника.
По отношение на правоприемника „Джером 2003“ ЕООД,
производството е прекратено с определение от 28.05.2019г., тъй като търговското
дружество е заличено на основание §5г, ал.4 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и поради това не
притежава процесуална правоспособност.
Процесуалната легитимация на ответника „УниКредит
Булбанк“ АД да отговаря по иска произтича от качеството му на универсален
правоприемник на първоначалния кредитор банка „Хеброс“ АД, което се установява
от данните в Търговския регистър и освен това не се оспорва от страните.
Разгледан по същество искът е основателен.
С доклада по делото съдът на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК е обявил за
безспорни обстоятелствата, че върху ипотекирания недвижим имот на ищците е
предприето принудително изпълнение от ответника „УниКредит Булбанк“ АД за
събиране на ипотечното задължение на ответника В.П.С. в качеството му на ЕТ „А.М.-В.С.“
в размер на 22 052,74лв., за което е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003г.
по гр.д. №9243/2003г. на РС - Пловдив.
Спорът между страните е относно това, дали след приключването на устните
състезания в производството, по което вземането е съдебно признато и е издаден
изпълнителният лист, същото е погасено по давност или давностният срок е бил
своевременно прекъснат.
Съгласно чл.117 ЗЗД давността за съдебно
признатите вземания е всякога 5 години. В чл.116, б. „в“ ЗЗД е предвидено, че
погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 ЗЧСИ. Като примерни такива изпълнителни действия са посочени:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е още, че искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл.115 ЗЗД не предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес за
разлика от исковия.
Съгласно разясненията в решение №170 от
17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, ІV г.о., указанията в ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК имат действие и се прилагат от
момента на обявяване на тълкувателното решение /26.06.2015г./ и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това. До датата на обявяване на ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС
№3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност спира да тече входа на
изпълнителното производство.
Следва да се посочи и това, че съгласно
горецитираното ТР прекратяването на изпълнителното производство поради
перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона с изтичането на
2-годишния срок от последното изпълнително действие, без да е необходимо
нарочно постановление на съдебния изпълнител. Със своето постановление
съдебният изпълнител само прогласява вече настъпилото прекратяване.
Установява се от материалите по изпълнителното
дело, че същото е образувано под №15/2004г. по описа на СИС при РС – Пазарджик
по молба на взискателя банка „Хеброс“ АД от 29.01.2004г. и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 26.08.2003г. по гр.д. №9243/2003г. по описа на
РС-Пловдив. С молбата взискателят е поискал изпълнението да се насочи върху
ипотекираните недвижими имоти, обезпечаващи задължението, сред които и имота на
ищците. На 02.02.2004г. върху него е наложена възбрана. С образуването на
изпълнителното дело е прекъсната погасителната давност за вземането и такава не
е текла в хода на производството /към този момент приложение намира ППВС
№3/18.11.1980г./.
На 13.05.2005г. изпълнителното производство е
спряно на основание чл.329, б. „а“ ГПК (отм.) въз основа на обезпечителна
заповед, издадена на 05.05.2005г. по гр.д. №721/2005г. на РС – Пазарджик.
Самата обезпечителна заповед се отнася само до конкретен изпълнителен способ –
публичната продан на ипотекиран недвижим имот, собственост на трето лице. В
молбата за спиране на производството, към която е приложена и обезпечителната
заповед, е посочено, че спирането се иска само по отношение на недвижимия имот,
който е описан в заповедта. Въпреки това съдебният изпълнител е поставил
разпореждане върху молба за спиране на изпълнителното дело и уведомяване на
страните. Макар да не съдържа мотиви, разпореждането позволява да се установи
волята на съдебния изпълнител за пълно, а не за частично спиране на
изпълнението. Този акт не е обжалвано от взискателя. Последният не е подавал
молби за предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжниците и
имуществата извън обезпечителната заповед. Поискал възобновяване на
09.03.2009г.
Поставя се въпросът дали спирането на изпълнението
и по отношение на изпълнителните способи, които не са обхванати от
обезпечителната заповед, изключва течението на 2-годишния срок по чл.330, ал.1,
б. „д“ ГПК (отм.) или същият е изтекъл и производството е прекратено ex lege преди подаването на молбата за
възобновяване.
В гражданското право давността е санкция срещу
бездействието на кредитора, но ако кредиторът не е могъл да действа, давност не
тече. Невъзможността обаче следва да се дължи на извинителна причина. Съдът
счита, че неправилните действия на съдебния изпълнител не представляват
извинителна причина за бездействие на взискателя. Спирането на изпълнителното
дело не лишава същия от възможността да поиска прилагането на изпълнителни
способи, които не попадат в обхвата на обезпечителната заповед и евентуално да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да ги приложи. Ако се приеме обратното би се стигнало до
неприемливата хипотеза, при която въобще няма да настъпи прекратяване на
изпълнителното производство на основанието по чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.),
ако съдебният изпълнител необосновано откаже да възобнови изпълнението и
взискателят отново бездейства.
Последното изпълнително действие преди спирането
на изпълнителното производство е извършено на 02.03.2004г., когато е наложена
възбрана върху имота на ипотекарния длъжник Д.И.К.. От този момент е започвал
да тече 2-годишния срока по чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.). С изтичането му на
02.03.2006г. изпълнителното производство е прекратено и е започнал да тече нов
5-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД.
Действията по изп.д. №15/2004г. по описа на СИС
при РС – Пазарджик са възобновени на 14.07.2010г. с изплащането на запорно
съобщение. С молби от 27.06.2011г. и 10.11.2011г. взискателят е поискал извършването
на конкретни изпълнителни действия. На 06.01.2012г. е извършен опис на
ипотекирания недвижим имот на ищците, но публична продан не е проведена.
С оглед изводите на съда, че към този момент
изпълнителното производство е било прекратено поради настъпилата перемпция, то
извършените извън неговите времеви рамки действия на взискателя и на съдебния
изпълнител не могат валидно да прекъснат погасителната давност. Затова същата е
изтекла на 02.03.2011г. С изтичането му е погасено и правото на принудително
изпълнение за събиране на процесното вземане. Затова предявеният иск се явява
основателен и следва да се уважи.
С оглед изводите на съда, че погасителната давност
е изтекла още на 02.03.2011г. не следва да се разглеждат възраженията на
ответника „УниКредит Булбанк“ АД за прекъсване на давностния срок чрез
изпълнителните действия в рамките на новообразуваното изп. дело №40/2018г. на
ЧСИ Добромир Даскалов.
С оглед изхода от делото ответникът „УниКредит Булбанк“ АД следва да заплати на ищците С.Г. и П.Г. съдебни
разноски в размер на 2393лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Ответникът В.С. е представляван от адвокат при
условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Пълномощникът адв. И.С.М., ЕГН ********** има
право на възнаграждение, което съдът определя в минималния размер по чл.7, ал.2
т.4 от наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, а именно 1191,58лв. Независимо от
процесуалното качество на представляваната страна възнаграждението се дължи,
тъй като по силата на материалното правоотношение и наличието на необходимо
другарство между ищците и ответника В.С., спорът е разрешен в негова
полза.
По
изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
По иска на С.И.Г., ЕГН **********
и П.Г.Г., ЕГН ********** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищците и ответника В.П.С.,
ЕГН ********** не дължат на ответника „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* сумата
от 22052,74лв., представляваща лихва по договор за банков кредит от 27.09.2001г.,
за която е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003г. по гр.д. №9243/2003г. на
РС - Пловдив, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по
давност, настъпила след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
********* да заплати на С.И.Г., ЕГН ********** и П.Г.Г.,
ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 2393лв.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
********* да заплати на адвокат И.С.М., ЕГН ********** възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА в размер на 1191,58лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: