№143
гр. Силистра, 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Данаила Г., като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева
в.гр. дело № 196 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 216/29.06.17г., постановено по гр.д. № 1523/17г. по описа на СРС, е изменен
режимът определените родителските права по отношение на роденото от брака дете
Теодор Маринов М., определен с решение № 514 от 15.06.2012 г., постановено по
бр.д. № 327 по описа на РС – Шумен за 2012 г. и съдебна спогодба, одобрена с
протоколно определение № 412 от 19.09.2016 г. по гр.д. № 281 по описа на РС – Силистра
за 2016 г., както следва: предоставено е упражняването на родителските права по
отношение на детето Теодор Маринов М. на неговия баща М. Р.М., при когото е определено и неговото
местоживеене, като на майката К.Т.Г. е определен следния режим на лични
отношения: от 18 ч. всеки първи, трети и пети петък от месеца до 18 ч. в неделя
на същата седмица, половината дни от ученическите ваканции по споразумение
между родителите, които, когато са през лятото, не съвпадат с платения годишен
отпуск на бащата, от 9 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден от режима,
като за осъществяване на отношенията майката следва да взема детето от дома на
бащата и го връща в него. Дадена е възможност на майката за провеждане на
разговори с детето по телефон, скайп или вайбър в периода от 18 ч. до 20 ч.
през делничните дни и в периода от 10 ч. до 20 ч. през почивните дни. Осъдена е
К.Т. да заплаща на сина си Теодор, чрез неговия баща и законен представител М.М.,
месечна издръжка в размер на 127,50 лв., считано от 01.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство,
водещо до нейното изменение или прекратяване. Осъдена е К.Г. да заплати на М.М.
направените по делото разноски в размер на 950 лв. за адвокатски хонорар, 767
лв. за експертиза, 25 лв. за държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение,
242,17 лв. за транспортни разходи и 105,14 лв. за транспортни разходи за
свидетел. Отхвърлено е искането на К.Г. за присъждане на деловодни разноски. Осъдена
е К.Г. да заплати по сметка на СРС ДТ за настоящото производство в размер на
183,60 лв. Определени са привременни мерки.
Недоволна
от решението на СРС, е останала К.Г., която
в законоустановения срок го обжалва и моли съда да го отмени, като вместо това
постанови друго, с което да бъде предоставено на нея упражняването на
родителските права спрямо детето Теодор с произтичащите от това последици – да
се определи съответен разширен режим на лични отношения с бащата, да бъде
осъден бащата да заплаща ежемесечна издръжка за детето, ведно със законните
последици при забава, и да се определи местоживеене на детето при майката в гр.
Силистра. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната
страна М.М. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът,
след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Не
се спори по делото, а и от доказателствата се установява, че детето Теодор е
родено на 19.11.09г. от брачната връзка на К.Г. с М.М., която е прекратена с решение
№ 514/15.06.2012 г., постановено по бр.д. № 327/12г. по описа на ШРС, като упражняването
на родителските права по отношение на детето Теодор е предоставено на майката.
Не
се спори също, че по време на брака си страните са живели в гр. Шумен, но след
раздялата им ответницата установява своето и на детето местоживеене ***, където
живеят и нейните родители, а на по - късен етап създава ново семейство с
Венцислав Радев, от която връзка се ражда
и второто й дете /понастоящем на две години/. Ищецът на свой ред след развода търси професионална реализация в
Германия, където пребивава в период от около две и половина години, а през
лятото на 2017 г. окончателно се завръща в страната и се устройва в с. Върбак,
обл. Шумен, където създава семейство с Веселка Илиева.
От
социалния доклад, представен пред СРС, както и от другите доказателства става
ясно, че след раздялата на страните ответницата се установява със сина си в
дома на своите родители, а впоследствие се запознава с настоящия си съжител
Венцислав Радев, с когото създава ново семейство и се премества да живее в
неговия дом. Към настоящия момент семейството обитава притежавано от него
жилище, състоящо се от четири стаи, едната от които се ползвала самостоятелно
от детето Теодор преди заминаването му при бащата; жилището е ремонтирано и
обзаведено с подходящи мебели, отоплява се на локални парно и се поддържа при
много добри хигиенни условия, т.е. задоволява по оптимален начин битовите
потребности на живущите в него. Основните грижи по отглеждането и възпитанието
на Теодор са поети от майката, като в тази насока тя среща цялостната подкрепа
на своя съжител, който се ангажира е изпращането и вземането му от училище,
придружаването му до тренировки и воденето му на други извънкласни занимания.
Тъй като с раждането на второто й дете домакинските и родителските ангажименти
на ответницата се увеличават, в грижите по отглеждането на децата тя разчита на
помощта и на своите родители и сестра, всеки от които е изградил силна
емоционална връзка с Теодор и се отнася с любов и внимание към него. Майката
оказва на сина си помощ при усвояването на учебния материал, следи за домашната
му подготовка и за изпълнението на задълженията, свързани е учебния процес,
като държи на доброто му представяне, благодарение на което детето завършило първа
и втори клас с отличен успех. Теодор има изградена емоционална среда в училище
и приятели сред децата, живеещи в близост до дома му; той също така намира общи
занимания с по - малкото си братче, към което се е привързал и в грижите за
което се включва, помагайки на родителите му.
Към
момента на раждането на Теодор ищецът е военнослужещ във военно формирование в
гр. Шумен и взема участие в задгранични мисии в Ирак и Афганистан, но след
развода заминава за Германия, като впоследствие се завръща е се установява в с.
Върбак, където закупува и недвижим имот, представляващ двуетажна тухлена къща с
дворно място. Ремонтира втория етаж на къщата, където обособява и самостоятелна
детска стая, като към настоящия момеят жилището задоволява пълноценно битовите
нужди на семейството му и се поддържа в добро хигиенно състояние. Поради
желанието на Теодор да има домашен любимец, в имота се отглеждат куче, котка и
папагали, като самото дете помага в грижата за животните и си играе е тях. Ищецът
упражнява трудова дейност по трудов договор с нормални работно време и получава
допълнителни средства по граждански договор за възлагане/представен пред СОС/,
като извън служебните си ангажименти той продължава своето образование,
обучавайки се задочни по специалност „социални дейности“ в Шуменския
университет. Съжителката му Веселка Илиева разполага със собствен имот в с.
Белокопитово, общ. Шумен, поради което семейството пребивава равностойно и на
двете места, а в рамките на режима на лични отношения Теодор гостува често в
дома й.
Съобразявайки
доказателствата по делото, правилно СРС е приел, че отношенията между двамата
родители са силно обтегнати, поради което те не са в състояние да общуват
спокойно и добронамерено при разрешаване на въпросите, касаещи общото им дете,
и всъщност изобщо не могат да разрешат общо тези въпроси, поради което всеки от
тях взема самостоятелни решения за детето без участието на другия му родител. Освен
това, правилно е отбелязал, че е налице нездрав стремеж на отглеждащия родител
да вмести цялата връзка между него и другия родител в рамките на режима на
лични отношения, така сякаш извън този режим общуването помежду им е незаконно
и вредно за психическото и емоционално състояние на детето. Довод за това са и
множеството молби от всеки от тях против поведението на другия, отправяни до
различни органи и институции.
На
база събраните доказателства във връзка с изложените факти пред СРС, правилно
съдът е преценил ответницата като по конфликтната и некомпромисна страна в
спорните родителски отношения, чието утвърдено отрицателно мнение за бащата
възпира способността й да комуникира по нормален начин с него и не й позволява
да прояви разбиране към желанието и потребността му да общува пълноценно с
детето, въпреки че самата тя като родител изпитва също толкова силна
привързаност към сина си и стремеж да съхрани и надгради връзката си с него. В
подкрепа на горното е и мълчаливият й отказ да позволи на детето среща с
неговия чичо по бащина линия, въпреки предварителното си съгласие в тази насока
и въпреки кратката продължителност на престоя му в България, още повече в гр.
Силистра, където той пристига заедно с брат си, именно за да се срещне със своя
племенник. От показанията на св. Генчев става ясно, че срещата в крайна сметка
не се осъществява, без да стават ясни конкретните причини, поради което майката
не е съдейства за нейното осъществяване; същевременно липсата на съдействие все
пак разкрива нейната несговорчивост и нежелание за сътрудничество, дори да се
приеме, че решението й е било субективно обосновано. Правилно СРС е коментирал
като израз на недобронамереността на ответницата към бившия й съпруг
становището й, че той не разполага с родителски капацитет, тъй като боледува от
шизофрения, което се оказа изградено единствено върху факта, че от такова
заболяване страда неговата майка, но не и върху реално проявени симптоми на
подобна болест от самия ищец. Назначената по делото съдебно-психологическа
експертиза представя ищеца като уравновесена личност с ниво на интелигентност
над средното, без склонност към агресивно поведение и без установени данни за
нарушения на дейността на централната нервна система.
Настоящата
инстанция се солидаризира и с извода на съда, че ответникът също не търси
компромис и разбирателство, не се стреми към предотвратяване или преодоляване
на честите спорове и скандали, вместо което взема равностойно участие в тях,
борейки се за надмощие на възприетата от него позиция. Чрез показанията на св.
Тончев и Диана Г., баща и респективно сестра на ответницата, се установяват ситуации,
при които той е отправял заплахи за саморазправа към бившата си съпруга, с
което надхвърлил всяка провокация от нейна страна и задълбочил взаимната им
неприязън и непоносимост. Правилно съдът е отбелязал, че не се установяват по
делото опити от негова страна да компрометира пряко личността на майката в
очите на общия им син, обиждайки я и унижавайки я, но въпреки това става ясно,
че той не пропуска да вмени в нейна отговорност разочарованието на детето от
неизпълнени негови желания (видно от представени от ответницата звукозаписи),
както и да я упреква пред него за неправилните й решения и действия, с което
накърнява родителския й авторитет и поставя под съмнение въведения от нея модел
на възпитание.
Отглеждането
и възпитанието на детето се осъществява поотделно от двамата родители, като
всеки от тях действа според собствените си възможности и вменени му от режима
за упражняването на родителските права отговорности, без съгласуване на
действията, допитване до мнението на другия родител и съвместно разрешаване на въпросите,
касаещи неговия интерес и потребности. Установява се пред първата инстанция, че
ответницата не е съобщила на другия родител, че синът им има необясними прояви
на агресия, които с времето са зачестили и наложили провеждане на консултации с
психолог, и не го е уведомила за необходимостта от поставяне на ортодонтски
апарат, като от тези примери става ясно, че тя изобщо не счита за потребно да
потърси, а още по малко да зачете мнението на бащата по въпросите, свързани с
отглеждането на техния син. Ищецът от своя страна също не се допитва до майката
във връзка със здравословните оплаквания на детето и не зачита досегашния й
опит в неговото отглеждане, вместо което я упреква, че тя не полага адекватни
грижи за неговото здраве и поради това се опитва самостоятелно, посещавайки
медицински специалисти, да установи на какво се дължат проявените от него
симптоми. Крайна проявена форма на стремежа за откъсване на ищеца от грижите и
отговорността за сина му е несъобщаването през продължителен период от време на
адреса, на който живее детето, и принуждаването на бащата да го взема от
обществено място, за да осъществи личните си контакти с него, която практика
била преустановена едва след постановяване на последните промени в режима за
лични отношения между двамата, т.е. през м. септември 2016 г.
От
изготвената по делото съдебно - психологическа експертиза става ясно, че
отношенията между детето и майката са изградени на принципа на авторитарния
подход, при който тя определя правилата в ежедневието, като изисква от него да
ги съблюдава и да изпълнява задълженията, съобразени с неговата възраст и
нужди. Това изискващо отношение към Теодор е допринесло за отличните му
резултати в училище, за изграждане на добри навици за учебна подготовка и за
организация на времето, както и за формиране на правилни отношение към
настоящите и бъдещи житейски отговорности.
От
изявленията на детето пред вещото лице по назначената съдебно - психологическа
експертиза и такива във видеоклипове, представени от ищеца, обаче става ясно, че понякога майката го удря
с предмети по главата и го бие, чупи негови вещи и играчки и го обижда, както и
че пастрокът му го е наричал „тъп малоумник" и му е заявил, че в къщата си
не търпи лигавете, апелирайки „да отива да живее при баща си“.
СРС
е приел, че като цяло така изложените примери са реални случаи от ежедневието
на семейството, доколкото възпитанието на едно дете е свързано с моменти на
неподчинение и капризи, които изострят нервите на родителя и поставят на
изпитание неговите възможности да запази хладнокръвие и самообладание, но
безспорно, според настоящата инстанция, тези прояви влияят зле на детето.
Самият съжител на ответницата също не отрича тези реплики, но обяснява, че е бил
силно афектиран от държанието на Теодор и не е могъл да сдържи думите си, което
само по себе си не го оправдава за подобни думи.
Правят
впечатления и няколкократните изявления на детето пред вещото лице-психолог:
„Все едно някой ще ме удари при мама." и отговора на въпроса кое го кара
да мисли, че ще се чувства по - добре при баща си: „Страхът от мама и Венци, че
ще ме бие мама и ще обижда кака Веси.", както и заснет от бащата
видеоклип, в който Теодор казва: „Мама ме бие.“ . Всички те сочат, че
твърденията му не са плод на внушението на ищеца, нито представляват измислени
и нереални ситуации.
СРС
е приел, че въпреки драматичния облик на тези сцени, то те не компрометират
родителските качества на ищцата и нейния съжител, тъй като многобройните
излитания и предизвикателства при отглеждането на децата понякога поставят в
критични ситуации самоконтрола на родителя, който поддавайки се на естествените
си емоции, е възможно, въпреки любовта си към детето, да прояви невъздържаност
и грубост към него. В конкретния случай проявите в този смисъл са обидили и
наранили Теодор, но не са проява на нетърпимост към него, жестокост, незачитане
или пренебрежение, поради което просто следва да се приемат като част от
ежедневието, в което съжителстващите лица понасят много от грешките на своите
близки. СОС обаче счита, че при преценка по-добрите условия за отглеждане и
възпитание на детето, тези сцени не следва да се пренебрегват, тъй като
безспорно създават психическо напрежение и несигурност у детето. Такива
предизвиква и демонстрираното от ответницата пред сина й поведение, свързано с отправянето
на обиди към бащата и неговата съжителка. Именно това поведение се извежда като
основен акцент на неговата тревожност и неудовлетвореност от отношенията с
майката и поставя на изпитание неговите чувства и лоялност и към двамата
родители. Твърденията в този смисъл на детето пред ВЛ се подкрепят от данните
за цялостното поведение на ответницата и признанията на св. Радев, още повече
че силно негативното й отношение към бившия й съпруг се разкрива от всички
нейни действия и постъпки, от които тя не се старае да предпази своя син. Настоящата
инстанция се солидаризира с оценката на СРС, че особено неблаготворни са опитите
на ответницата да наложи контрол върху контактите на сина си с неговия баща,
довели до записване на всички телефонни разговори помежду им, увещаваме на
детето да се въздържа да споделя преживяванията си и с другия си родител и
създаване на внушение, че го подслушва чрез телефонния му апарат и записва
казаното от него (горното детето споделя пред баща си и св. Илиева). Безспорно подобни
действия, ограничаващи вътрешната свобода и стремеж към интимност у детето,
нарушават силно душевното му равновесие и създават у него психическа травма, че
е подложено на непрекъснато следене. Подобно поведение на родител обезсмисля
всичката полезност на подобна комуникация, при положение че вредите върху
психиката му надхвърлят по мащаб всички улеснения в пресъздаването на
относимите към спора факти.
Същото
критично отношение съдът има и към поведението на ищеца, който видно от
показанията на св. Г. и Тончев пред СОС, създава проблеми при общуването на
детето по телефона с дядо му и леля му, карайки го да ги включва на
високоговорител или пък възпрепятствайки го да им вдига телефона под предлог,
че е късно за обаждане от тяхна страна. Освен това, в съдебно заседание става
ясно, че бащата не е дал на майката телефонния номер на класния ръководител на
детето и като нейно укоримо поведение сочи, че тя е била поканена на първия му
учебен ден, но не е отишла, защото правела зимнина и е счела, че тя е по-важна
за нея. От това изявление отново прозира желание за търсене на причини за едно
непрекъснато конфронтиране между страните и липса на елементарно житейско
разбиране между тях.
От
социалния доклад за детето, представен пред СОС, се установява, че Теодор към
момента живее при добри социално-битови условия и в добра училищна и семейна
среда, към която се адаптира успешно, но отново е налице тревожност у него при
задълбочаване на темата за взаимодействието с родителите. Става ясно, че са му
предоставени като социална услуга срещи с психолог, на които баща му го води
редовно, но според съда родителите на детето също следва да проведат
консултации с психолог за преодоляване на взаимния антагонизъм между тях, който
влияе най-тежко на психическото състояние на детето и му създава сериозен
емоционален дискомфорт при общуването с тях.
Съдът
счита, че и двете страни разполагат с родителски потенциал, за да се грижат за
детето и да поемат приоритетната част от отговорността за неговото отглеждане,
както и че и двете страни по свой начин влияят негативно с поведението си върху
психиката на детето, макар и не винаги директно. С оглед ангажираните
доказателства и в частност съдебно-психологическата експертиза, СОС
счита че на етапа детето би се чувствало – по спокойно при поета родителска
отговорност от бащата, подпомаган от неговата съжителка, отколкото от майката,
подпомагана от нейния съжител.
Съгласно
заключението на ВЛ в конкретната ситуация следва да се приеме, че по - подходящ
отглеждащ родител на този етап е бащата, с оглед способността му да осигури на
детето по - спокойна, сигурна и щадяща семейна среда, в която детето да се
чувства защитено и емоционално стабилно. От последния социален доклад,
представен пред СОС, става ясно, че детето се чувства добре при бащата, но
разбира се, при наличието на постоянни контакти и срещи с майката и сродниците
му по майчина линия. Изрично е посочено в доклада, че Теодор сочи като
най-близки хора в живота си баща му, майка му и по-малкото си братче, като
най-голямото му желание е родителите му да се разбират – да не се карат, да не спорят и така той ще се чувства
най-добре.
В
две от сесиите на детето с психолога /в
края на м.септември и нач. на м. октомври/ става ясно, че се наблюдават
индикатори, водещи до хипотеза на вътрешно напрежение, като в хода на
дискусията с психолога става ясно, че това е породено от страха му да не бъде
попитан при кого от родителите си иска да живее. В доклада е посочено, че
вероятно това кореспондира с негов вътрешен конфликт на лоялност и стремеж за
оставане в ролята на дете, което да не носи вина и отговорност, избирайки между
двама важни за него хора.
Що
се касае до довода на процесуалния представител на жалбоподателката, че е
недопустимо Теодор да бъде разделян от неговото братче, то правилно СРС е
посочил, че разделянето му от неговото братче е нежелателно също толкова,
колкото и от единия му родител, но то е потенциална последица от раздялата на
родителите, която накърнява в по малка или по - голяма степен най - близките
родствени връзки в семейството. Същия довод важи и за възражението, че детето
Теодор е само на 9 години и на тази възраст е по-подходящо да живее при майка
си, а евентуално към 13-14г. възраст би било удачно да се мисли за промяна на
родителски права и живеене при бащата. Съдът счита по принцип, че за едно
9-годишно дете най-подходящо би било да живее при двамата си родители, но
предвид настъпилата раздяла и новите връзки на двамата, респективно начин на
живот, съответно отражението му върху детето, то на този етап, независимо от
възрастта на детето, с оглед душевното му спокойствие, при наличие на еднакво
добри социално-битови условия в двете семейства и полагани грижи за него,
по-добре е родителските права да се упражняват от бащата.
Като
е достигнал до същия извод, СРС е постановил правилно решение в тази част,
което подлежи на потвърждаване, като СОС, възползвайки се от допустимата
препратка на чл. 272 ГПК, препраща и към мотивите на СРС, които са изключително
подробни и задълбочени.
Предвид предоставяне на родителските права на
бащата, правилно и законосъобразно се
явява решението и в останалите му части, касаещи личните отношения с другия
родител, заплащането на ежемесечна издръжка за детето, определяне на местоживеенето
му, и като такова следва да се потвърди и в тези части.
Що
се касае до присъждането на разноски за транспортни разходи, то в тази част
решението следва да се отмени. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се присъждат само за
платени такси и разноски по производството, както и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт. Разноски за пътни и дневни не се дължат. В този см. и
Р № 45/13.03.18г., пост. по гр.д.№ 4930/17г. по описа на ВКС, четвърто г.о.
Съобразно
изхода на процеса пред СОС, в полза на ответната страна следва да се присъдят
направените от нея разноски, възлизащи на 510 лв. – заплатен адвокатски хонорар
за представителство пред СОС. Пътните разходи не подлежат на присъждане по
горните съображения.
МОТИВИРАН
от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 216/29.06.17г., постановено по гр.д. №
1523/17г. по описа на СРС, в частта, в която е изменен режимът определените
родителските права по отношение на роденото от брака дете Теодор Маринов М.,
определен с решение № 514 от 15.06.2012 г., постановено по бр.д. № 327 по описа
на РС – Шумен за 2012 г. и съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение
№ 412 от 19.09.2016 г. по гр.д. № 281 по описа на РС – Силистра за 2016 г.,
както следва: предоставено е упражняването на родителските права по отношение
на детето Теодор Маринов М. на неговия баща М.
Р.М., при когото е определено и неговото местоживеене, като на майката К.Т.Г.
е определен следния режим на лични отношения: от 18 ч. всеки първи, трети и
пети петък от месеца до 18 ч. в неделя на същата седмица, половината дни от
ученическите ваканции по споразумение между родителите, които, когато са през
лятото, не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, от 9 ч. на първия ден
до 18 ч. на последния ден от режима, като за осъществяване на отношенията
майката следва да взема детето от дома на бащата и го връща в него. Дадена е
възможност на майката за провеждане на разговори с детето по телефон, скайп или
вайбър в периода от 18 ч. до 20 ч. през делничните дни и в периода от 10 ч. до
20 ч. през почивните дни, в частта, в която е осъдена К.Т. да заплаща на сина
си Теодор, чрез неговия баща и законен представител М.М., месечна издръжка в
размер на 127,50 лв., считано от 01.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното
изменение или прекратяване, в частта, в която е осъдена да заплати на М.М.
направените по делото разноски в размер на 950 лв. за адвокатски хонорар, 767
лв. за експертиза, 25 лв. за държавна такса и 5 лв. за съдебно удостоверение, в
частта, в която е отхвърлено искането на К.Г. за присъждане на деловодни
разноски и е осъдена К.Г. да заплати по сметка на СРС ДТ за настоящото
производство в размер на 183,60 лв.
ОТМЕНЯ решение № 216/29.06.17г., постановено по гр.д. № 1523/17г. по описа на
СРС, в частта, в която е осъдена К.Г. да заплати на М.Р.М. сумата от 343,31 лв.
/ 242,17 лв. + 105,14 лв./ за транспортни разходи, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Р.М. за присъждане на сумата от 343,31
лв. / 242,17 лв. + 105,14 лв./, представляваща направени от него транспортни
разходи пред СРС.
ОСЪЖДА К.Т.Г. ***, да заплати М.Р.М. ***, сумата от 510 /петстотин и десет
лева/ лв. – направени от последния деловодни разноски пред СОС за адвокатски
хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Р.М. за присъждане на сумата от 101,38
лв. /сто и един лев и 38 ст./, представляваща направени от него транспортни
разходи по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
На
основание чл. 236, ал.3 ГПК, поради отсъствие на с-я Василева, която е в
отпуск, решението, постановено по в.гр.д
№ 196 по описа на СОС за 2018г., да бъде
вписано с два подписа.
СЪДИЯ:
/В.Александрова/