Решение по дело №196/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2018 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20183400500196
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№143

гр. Силистра, 19.12.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

                                             ДОБРИНКА СТОЕВА                             

 

 

при секретаря Данаила Г.,  като разгледа докладваното от съдия  Д. Стоева  в.гр. дело № 196 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 216/29.06.17г., постановено по гр.д. № 1523/17г. по описа на СРС, е изменен режимът определените родителските права по отношение на роденото от брака дете Теодор Маринов М., определен с решение № 514 от 15.06.2012 г., постановено по бр.д. № 327 по описа на РС – Шумен за 2012 г. и съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение № 412 от 19.09.2016 г. по гр.д. № 281 по описа на РС – Силистра за 2016 г., както следва: предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето Теодор Маринов М. на неговия баща М.  Р.М., при когото е определено и неговото местоживеене, като на майката К.Т.Г. е определен следния режим на лични отношения: от 18 ч. всеки първи, трети и пети петък от месеца до 18 ч. в неделя на същата седмица, половината дни от ученическите ваканции по споразумение между родителите, които, когато са през лятото, не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, от 9 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден от режима, като за осъществяване на отношенията майката следва да взема детето от дома на бащата и го връща в него. Дадена е възможност на майката за провеждане на разговори с детето по телефон, скайп или вайбър в периода от 18 ч. до 20 ч. през делничните дни и в периода от 10 ч. до 20 ч. през почивните дни. Осъдена е К.Т. да заплаща на сина си Теодор, чрез неговия баща и законен представител М.М., месечна издръжка в размер на 127,50 лв., считано от 01.07.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване. Осъдена е К.Г. да заплати на М.М. направените по делото разноски в размер на 950 лв. за адвокатски хонорар, 767 лв. за експертиза, 25 лв. за държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 242,17 лв. за транспортни разходи и 105,14 лв. за транспортни разходи за свидетел. Отхвърлено е искането на К.Г. за присъждане на деловодни разноски. Осъдена е К.Г. да заплати по сметка на СРС ДТ за настоящото производство в размер на 183,60 лв. Определени са привременни мерки.

Недоволна от решението на СРС,  е останала К.Г., която в законоустановения срок го обжалва и моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да бъде предоставено на нея упражняването на родителските права спрямо детето Теодор с произтичащите от това последици – да се определи съответен разширен режим на лични отношения с бащата, да бъде осъден бащата да заплаща ежемесечна издръжка за детето, ведно със законните последици при забава, и да се определи местоживеене на детето при майката в гр. Силистра. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна М.М. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Не се спори по делото, а и от доказателствата се установява, че детето Теодор е родено на 19.11.09г. от брачната връзка на К.Г. с М.М., която е прекратена с решение № 514/15.06.2012 г., постановено по бр.д. № 327/12г. по описа на ШРС, като упражняването на родителските права по отношение на детето Теодор е предоставено на майката.

Не се спори също, че по време на брака си страните са живели в гр. Шумен, но след раздялата им ответницата установява своето и на детето местоживеене ***, където живеят и нейните родители, а на по - късен етап създава ново семейство с Венцислав Радев, от която връзка се  ражда и второто й дете /понастоящем на две години/. Ищецът на свой ред  след развода търси професионална реализация в Германия, където пребивава в период от около две и половина години, а през лятото на 2017 г. окончателно се завръща в страната и се устройва в с. Върбак, обл. Шумен, където създава семейство с Веселка Илиева.

От социалния доклад, представен пред СРС, както и от другите доказателства става ясно, че след раздялата на страните ответницата се установява със сина си в дома на своите родители, а впоследствие се запознава с настоящия си съжител Венцислав Радев, с когото създава ново семейство и се премества да живее в неговия дом. Към настоящия момент семейството обитава притежавано от него жилище, състоящо се от четири стаи, едната от които се ползвала самостоятелно от детето Теодор преди заминаването му при бащата; жилището е ремонтирано и обзаведено с подходящи мебели, отоплява се на локални парно и се поддържа при много добри хигиенни условия, т.е. задоволява по оптимален начин битовите потребности на живущите в него. Основните грижи по отглеждането и възпитанието на Теодор са поети от майката, като в тази насока тя среща цялостната подкрепа на своя съжител, който се ангажира е изпращането и вземането му от училище, придружаването му до тренировки и воденето му на други извънкласни занимания. Тъй като с раждането на второто й дете домакинските и родителските ангажименти на ответницата се увеличават, в грижите по отглеждането на децата тя разчита на помощта и на своите родители и сестра, всеки от които е изградил силна емоционална връзка с Теодор и се отнася с любов и внимание към него. Майката оказва на сина си помощ при усвояването на учебния материал, следи за домашната му подготовка и за изпълнението на задълженията, свързани е учебния процес, като държи на доброто му представяне, благодарение на което детето завършило първа и втори клас с отличен успех. Теодор има изградена емоционална среда в училище и приятели сред децата, живеещи в близост до дома му; той също така намира общи занимания с по - малкото си братче, към което се е привързал и в грижите за което се включва, помагайки на родителите му.

Към момента на раждането на Теодор ищецът е военнослужещ във военно формирование в гр. Шумен и взема участие в задгранични мисии в Ирак и Афганистан, но след развода заминава за Германия, като впоследствие се завръща е се установява в с. Върбак, където закупува и недвижим имот, представляващ двуетажна тухлена къща с дворно място. Ремонтира втория етаж на къщата, където обособява и самостоятелна детска стая, като към настоящия момеят жилището задоволява пълноценно битовите нужди на семейството му и се поддържа в добро хигиенно състояние. Поради желанието на Теодор да има домашен любимец, в имота се отглеждат куче, котка и папагали, като самото дете помага в грижата за животните и си играе е тях. Ищецът упражнява трудова дейност по трудов договор с нормални работно време и получава допълнителни средства по граждански договор за възлагане/представен пред СОС/, като извън служебните си ангажименти той продължава своето образование, обучавайки се задочни по специалност „социални дейности“ в Шуменския университет. Съжителката му Веселка Илиева разполага със собствен имот в с. Белокопитово, общ. Шумен, поради което семейството пребивава равностойно и на двете места, а в рамките на режима на лични отношения Теодор гостува често в дома й.

Съобразявайки доказателствата по делото, правилно СРС е приел, че отношенията между двамата родители са силно обтегнати, поради което те не са в състояние да общуват спокойно и добронамерено при разрешаване на въпросите, касаещи общото им дете, и всъщност изобщо не могат да разрешат общо тези въпроси, поради което всеки от тях взема самостоятелни решения за детето без участието на другия му родител. Освен това, правилно е отбелязал, че е налице нездрав стремеж на отглеждащия родител да вмести цялата връзка между него и другия родител в рамките на режима на лични отношения, така сякаш извън този режим общуването помежду им е незаконно и вредно за психическото и емоционално състояние на детето. Довод за това са и множеството молби от всеки от тях против поведението на другия, отправяни до различни органи и институции.

На база събраните доказателства във връзка с изложените факти пред СРС, правилно съдът е преценил ответницата като по конфликтната и некомпромисна страна в спорните родителски отношения, чието утвърдено отрицателно мнение за бащата възпира способността й да комуникира по нормален начин с него и не й позволява да прояви разбиране към желанието и потребността му да общува пълноценно с детето, въпреки че самата тя като родител изпитва също толкова силна привързаност към сина си и стремеж да съхрани и надгради връзката си с него. В подкрепа на горното е и мълчаливият й отказ да позволи на детето среща с неговия чичо по бащина линия, въпреки предварителното си съгласие в тази насока и въпреки кратката продължителност на престоя му в България, още повече в гр. Силистра, където той пристига заедно с брат си, именно за да се срещне със своя племенник. От показанията на св. Генчев става ясно, че срещата в крайна сметка не се осъществява, без да стават ясни конкретните причини, поради което майката не е съдейства за нейното осъществяване; същевременно липсата на съдействие все пак разкрива нейната несговорчивост и нежелание за сътрудничество, дори да се приеме, че решението й е било субективно обосновано. Правилно СРС е коментирал като израз на недобронамереността на ответницата към бившия й съпруг становището й, че той не разполага с родителски капацитет, тъй като боледува от шизофрения, което се оказа изградено единствено върху факта, че от такова заболяване страда неговата майка, но не и върху реално проявени симптоми на подобна болест от самия ищец. Назначената по делото съдебно-психологическа експертиза представя ищеца като уравновесена личност с ниво на интелигентност над средното, без склонност към агресивно поведение и без установени данни за нарушения на дейността на централната нервна система.

Настоящата инстанция се солидаризира и с извода на съда, че ответникът също не търси компромис и разбирателство, не се стреми към предотвратяване или преодоляване на честите спорове и скандали, вместо което взема равностойно участие в тях, борейки се за надмощие на възприетата от него позиция. Чрез показанията на св. Тончев и Диана Г., баща и респективно сестра на ответницата, се установяват ситуации, при които той е отправял заплахи за саморазправа към бившата си съпруга, с което надхвърлил всяка провокация от нейна страна и задълбочил взаимната им неприязън и непоносимост. Правилно съдът е отбелязал, че не се установяват по делото опити от негова страна да компрометира пряко личността на майката в очите на общия им син, обиждайки я и унижавайки я, но въпреки това става ясно, че той не пропуска да вмени в нейна отговорност разочарованието на детето от неизпълнени негови желания (видно от представени от ответницата звукозаписи), както и да я упреква пред него за неправилните й решения и действия, с което накърнява родителския й авторитет и поставя под съмнение въведения от нея модел на възпитание.

Отглеждането и възпитанието на детето се осъществява поотделно от двамата родители, като всеки от тях действа според собствените си възможности и вменени му от режима за упражняването на родителските права отговорности, без съгласуване на действията, допитване до мнението на другия родител и съвместно разрешаване на въпросите, касаещи неговия интерес и потребности. Установява се пред първата инстанция, че ответницата не е съобщила на другия родител, че синът им има необясними прояви на агресия, които с времето са зачестили и наложили провеждане на консултации с психолог, и не го е уведомила за необходимостта от поставяне на ортодонтски апарат, като от тези примери става ясно, че тя изобщо не счита за потребно да потърси, а още по малко да зачете мнението на бащата по въпросите, свързани с отглеждането на техния син. Ищецът от своя страна също не се допитва до майката във връзка със здравословните оплаквания на детето и не зачита досегашния й опит в неговото отглеждане, вместо което я упреква, че тя не полага адекватни грижи за неговото здраве и поради това се опитва самостоятелно, посещавайки медицински специалисти, да установи на какво се дължат проявените от него симптоми. Крайна проявена форма на стремежа за откъсване на ищеца от грижите и отговорността за сина му е несъобщаването през продължителен период от време на адреса, на който живее детето, и принуждаването на бащата да го взема от обществено място, за да осъществи личните си контакти с него, която практика била преустановена едва след постановяване на последните промени в режима за лични отношения между двамата, т.е. през м. септември 2016 г.

От изготвената по делото съдебно - психологическа експертиза става ясно, че отношенията между детето и майката са изградени на принципа на авторитарния подход, при който тя определя правилата в ежедневието, като изисква от него да ги съблюдава и да изпълнява задълженията, съобразени с неговата възраст и нужди. Това изискващо отношение към Теодор е допринесло за отличните му резултати в училище, за изграждане на добри навици за учебна подготовка и за организация на времето, както и за формиране на правилни отношение към настоящите и бъдещи житейски отговорности.

От изявленията на детето пред вещото лице по назначената съдебно - психологическа експертиза и такива във видеоклипове, представени от ищеца,  обаче става ясно, че понякога майката го удря с предмети по главата и го бие, чупи негови вещи и играчки и го обижда, както и че пастрокът му го е наричал „тъп малоумник" и му е заявил, че в къщата си не търпи лигавете, апелирайки „да отива да живее при баща си“.

СРС е приел, че като цяло така изложените примери са реални случаи от ежедневието на семейството, доколкото възпитанието на едно дете е свързано с моменти на неподчинение и капризи, които изострят нервите на родителя и поставят на изпитание неговите възможности да запази хладнокръвие и самообладание, но безспорно, според настоящата инстанция, тези прояви влияят зле на детето. Самият съжител на ответницата също не отрича тези реплики, но обяснява, че е бил силно афектиран от държанието на Теодор и не е могъл да сдържи думите си, което само по себе си не го оправдава за подобни думи.

Правят впечатления и няколкократните изявления на детето пред вещото лице-психолог: „Все едно някой ще ме удари при мама." и отговора на въпроса кое го кара да мисли, че ще се чувства по - добре при баща си: „Страхът от мама и Венци, че ще ме бие мама и ще обижда кака Веси.", както и заснет от бащата видеоклип, в който Теодор казва: „Мама ме бие.“ . Всички те сочат, че твърденията му не са плод на внушението на ищеца, нито представляват измислени и нереални ситуации.

СРС е приел, че въпреки драматичния облик на тези сцени, то те не компрометират родителските качества на ищцата и нейния съжител, тъй като многобройните излитания и предизвикателства при отглеждането на децата понякога поставят в критични ситуации самоконтрола на родителя, който поддавайки се на естествените си емоции, е възможно, въпреки любовта си към детето, да прояви невъздържаност и грубост към него. В конкретния случай проявите в този смисъл са обидили и наранили Теодор, но не са проява на нетърпимост към него, жестокост, незачитане или пренебрежение, поради което просто следва да се приемат като част от ежедневието, в което съжителстващите лица понасят много от грешките на своите близки. СОС обаче счита, че при преценка по-добрите условия за отглеждане и възпитание на детето, тези сцени не следва да се пренебрегват, тъй като безспорно създават психическо напрежение и несигурност у детето. Такива предизвиква и демонстрираното от ответницата пред сина й поведение, свързано с отправянето на обиди към бащата и неговата съжителка. Именно това поведение се извежда като основен акцент на неговата тревожност и неудовлетвореност от отношенията с майката и поставя на изпитание неговите чувства и лоялност и към двамата родители. Твърденията в този смисъл на детето пред ВЛ се подкрепят от данните за цялостното поведение на ответницата и признанията на св. Радев, още повече че силно негативното й отношение към бившия й съпруг се разкрива от всички нейни действия и постъпки, от които тя не се старае да предпази своя син. Настоящата инстанция се солидаризира с оценката на СРС, че особено неблаготворни са опитите на ответницата да наложи контрол върху контактите на сина си с неговия баща, довели до записване на всички телефонни разговори помежду им, увещаваме на детето да се въздържа да споделя преживяванията си и с другия си родител и създаване на внушение, че го подслушва чрез телефонния му апарат и записва казаното от него (горното детето споделя пред баща си и св. Илиева). Безспорно подобни действия, ограничаващи вътрешната свобода и стремеж към интимност у детето, нарушават силно душевното му равновесие и създават у него психическа травма, че е подложено на непрекъснато следене. Подобно поведение на родител обезсмисля всичката полезност на подобна комуникация, при положение че вредите върху психиката му надхвърлят по мащаб всички улеснения в пресъздаването на относимите към спора факти.

Същото критично отношение съдът има и към поведението на ищеца, който видно от показанията на св. Г. и Тончев пред СОС, създава проблеми при общуването на детето по телефона с дядо му и леля му, карайки го да ги включва на високоговорител или пък възпрепятствайки го да им вдига телефона под предлог, че е късно за обаждане от тяхна страна. Освен това, в съдебно заседание става ясно, че бащата не е дал на майката телефонния номер на класния ръководител на детето и като нейно укоримо поведение сочи, че тя е била поканена на първия му учебен ден, но не е отишла, защото правела зимнина и е счела, че тя е по-важна за нея. От това изявление отново прозира желание за търсене на причини за едно непрекъснато конфронтиране между страните и липса на елементарно житейско разбиране между тях.

От социалния доклад за детето, представен пред СОС, се установява, че Теодор към момента живее при добри социално-битови условия и в добра училищна и семейна среда, към която се адаптира успешно, но отново е налице тревожност у него при задълбочаване на темата за взаимодействието с родителите. Става ясно, че са му предоставени като социална услуга срещи с психолог, на които баща му го води редовно, но според съда родителите на детето също следва да проведат консултации с психолог за преодоляване на взаимния антагонизъм между тях, който влияе най-тежко на психическото състояние на детето и му създава сериозен емоционален дискомфорт при общуването с тях.

Съдът счита, че и двете страни разполагат с родителски потенциал, за да се грижат за детето и да поемат приоритетната част от отговорността за неговото отглеждане, както и че и двете страни по свой начин влияят негативно с поведението си върху психиката на детето, макар и не винаги директно. С оглед ангажираните доказателства и в частност съдебно-психологическата експертиза,   СОС счита че на етапа детето би се чувствало – по спокойно при поета родителска отговорност от бащата, подпомаган от неговата съжителка, отколкото от майката, подпомагана от нейния съжител.

Съгласно заключението на ВЛ в конкретната ситуация следва да се приеме, че по - подходящ отглеждащ родител на този етап е бащата, с оглед способността му да осигури на детето по - спокойна, сигурна и щадяща семейна среда, в която детето да се чувства защитено и емоционално стабилно. От последния социален доклад, представен пред СОС, става ясно, че детето се чувства добре при бащата, но разбира се, при наличието на постоянни контакти и срещи с майката и сродниците му по майчина линия. Изрично е посочено в доклада, че Теодор сочи като най-близки хора в живота си баща му, майка му и по-малкото си братче, като най-голямото му желание е родителите му да се разбират – да не се карат,  да не спорят и така той ще се чувства най-добре.

В две от сесиите на детето с психолога  /в края на м.септември и нач. на м. октомври/ става ясно, че се наблюдават индикатори, водещи до хипотеза на вътрешно напрежение, като в хода на дискусията с психолога става ясно, че това е породено от страха му да не бъде попитан при кого от родителите си иска да живее. В доклада е посочено, че вероятно това кореспондира с негов вътрешен конфликт на лоялност и стремеж за оставане в ролята на дете, което да не носи вина и отговорност, избирайки между двама важни за него хора.

Що се касае до довода на процесуалния представител на жалбоподателката, че е недопустимо Теодор да бъде разделян от неговото братче, то правилно СРС е посочил, че разделянето му от неговото братче е нежелателно също толкова, колкото и от единия му родител, но то е потенциална последица от раздялата на родителите, която накърнява в по малка или по - голяма степен най - близките родствени връзки в семейството. Същия довод важи и за възражението, че детето Теодор е само на 9 години и на тази възраст е по-подходящо да живее при майка си, а евентуално към 13-14г. възраст би било удачно да се мисли за промяна на родителски права и живеене при бащата. Съдът счита по принцип, че за едно 9-годишно дете най-подходящо би било да живее при двамата си родители, но предвид настъпилата раздяла и новите връзки на двамата, респективно начин на живот, съответно отражението му върху детето, то на този етап, независимо от възрастта на детето, с оглед душевното му спокойствие, при наличие на еднакво добри социално-битови условия в двете семейства и полагани грижи за него, по-добре е родителските права да се упражняват от бащата.

Като е достигнал до същия извод, СРС е постановил правилно решение в тази част, което подлежи на потвърждаване, като СОС, възползвайки се от допустимата препратка на чл. 272 ГПК, препраща и към мотивите на СРС, които са изключително подробни и задълбочени.

 Предвид предоставяне на родителските права на бащата, правилно  и законосъобразно се явява решението и в останалите му части, касаещи личните отношения с другия родител, заплащането на ежемесечна издръжка за детето, определяне на местоживеенето му, и като такова следва да се потвърди и в тези части.

Що се касае до присъждането на разноски за транспортни разходи, то в тази част решението следва да се отмени. Съгласно чл.  78, ал. 1 ГПК разноски се присъждат само за платени такси и разноски по производството, както и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт. Разноски за пътни и дневни не се дължат. В този см. и Р № 45/13.03.18г., пост. по гр.д.№ 4930/17г. по описа на ВКС, четвърто г.о.

Съобразно изхода на процеса пред СОС, в полза на ответната страна следва да се присъдят направените от нея разноски, възлизащи на 510 лв. – заплатен адвокатски хонорар за представителство пред СОС. Пътните разходи не подлежат на присъждане по горните съображения.

 

МОТИВИРАН от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 216/29.06.17г., постановено по гр.д. № 1523/17г. по описа на СРС, в частта, в която е изменен режимът определените родителските права по отношение на роденото от брака дете Теодор Маринов М., определен с решение № 514 от 15.06.2012 г., постановено по бр.д. № 327 по описа на РС – Шумен за 2012 г. и съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение № 412 от 19.09.2016 г. по гр.д. № 281 по описа на РС – Силистра за 2016 г., както следва: предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето Теодор Маринов М. на неговия баща М.  Р.М., при когото е определено и неговото местоживеене, като на майката К.Т.Г. е определен следния режим на лични отношения: от 18 ч. всеки първи, трети и пети петък от месеца до 18 ч. в неделя на същата седмица, половината дни от ученическите ваканции по споразумение между родителите, които, когато са през лятото, не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, от 9 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден от режима, като за осъществяване на отношенията майката следва да взема детето от дома на бащата и го връща в него. Дадена е възможност на майката за провеждане на разговори с детето по телефон, скайп или вайбър в периода от 18 ч. до 20 ч. през делничните дни и в периода от 10 ч. до 20 ч. през почивните дни, в частта, в която е осъдена К.Т. да заплаща на сина си Теодор, чрез неговия баща и законен представител М.М., месечна издръжка в размер на 127,50 лв., считано от 01.07.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване, в частта, в която е осъдена да заплати на М.М. направените по делото разноски в размер на 950 лв. за адвокатски хонорар, 767 лв. за експертиза, 25 лв. за държавна такса и 5 лв. за съдебно удостоверение, в частта, в която е отхвърлено искането на К.Г. за присъждане на деловодни разноски и е осъдена К.Г. да заплати по сметка на СРС ДТ за настоящото производство в размер на 183,60 лв.

 

ОТМЕНЯ решение № 216/29.06.17г., постановено по гр.д. № 1523/17г. по описа на СРС, в частта, в която е осъдена К.Г. да заплати на М.Р.М. сумата от 343,31 лв. / 242,17 лв. + 105,14 лв./ за транспортни разходи, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Р.М. за присъждане на сумата от 343,31 лв. / 242,17 лв. + 105,14 лв./, представляваща направени от него транспортни разходи пред СРС.

 

ОСЪЖДА К.Т.Г. ***, да заплати М.Р.М. ***, сумата от 510 /петстотин и десет лева/ лв. – направени от последния деловодни разноски пред СОС за адвокатски хонорар.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Р.М. за присъждане на сумата от 101,38 лв. /сто и един лев и 38 ст./, представляваща направени от него транспортни разходи по въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                      

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                               

                                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

На основание чл. 236, ал.3 ГПК, поради отсъствие на с-я Василева, която е в отпуск,  решението, постановено по в.гр.д № 196  по описа на СОС за 2018г., да бъде вписано с два подписа.

 

                                                     

                                   

                                             СЪДИЯ:

                                                          /В.Александрова/