Р Е Ш Е Н И Е №260327
04.03.2021 г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на пети
февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7420/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Ф.Ф., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-1030-003891/18.05.2020 г., издадено от М.В.М. – ***, с
което:
1) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП;
2) на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП;
3) на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП;
4) на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и
5) на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди направеното описание на вменените му вина нарушения да е съществено
опорочено, което да ограничава правото му на защита, както и извършването на
нарушенията да не е доказано. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В условията на евентуалност с постъпила по делото допълнителна молба
взема становище да е налице хипотеза на маловажен случай. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 282427
от 25.11.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да
е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушенията от страна на жалбоподателя да е категорично доказано. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С. Ф.Ф., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 24.10.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 27.10.2020
г., съгласно датата на пощенското клеймо на приложения по преписката пощенски
плик. При тези факти седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна
по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 06.05.2020 г. около 10:30 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Шести септември“ кръстовище с бул. „Източен“ жалбоподателят С. Ф.Ф.
управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, като по време на движение не
бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван. По
това време на посочения пътен участък свидетелят М.Г.Б. – *** в ***, изпълнявал
служебните си задължения по контрол за безопасност на движението. Свидетелят Б.
забелязал, че жалбоподателят не използвал обезопасителния си колан, поради
което му подал сигнал да спре. След като водачът спрял, свид. Б. пристъпил към
извършване на проверка, при която приел, че жалбоподателят не е представил
автомобила на технически преглед за 2020 година, че не е залепил стикер на знак
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че
управлява МПС с изтекъл срок на АУАН № 432735, както и че не е заплатил глоба,
наложена му с електронен фиш серия К № 3225552.
На място свид. Б. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 714018 от 06.05.2020 г. против
жалбоподателя Ф., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. На
жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. М.Г.Б.. В тях
свидетелят потвърждава констатациите си по съставения АУАН. Изяснява се, че
водачът е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение, като
свидетелят уточнява, че е забелязал това обстоятелство преди автомобилът да
спре и докато се е приближавал към тях. Установява се още, че свидетелят не си
спомня дали при проверката жалбоподателят е представил документ, доказващ
наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за управлявания автомобил, както и че не знае докога
автомобилът е трябвало да бъде представен на годишен технически преглед, нито
на коя дата е изтекъл срокът на предходния успешно преминат преглед.
Показанията на свид. Б. се ценят като добросъвестно дадени от незаинтересовано
лице, възприело известните му по делото обстоятелства при изпълнение на
служебните си задължения.
От справка от АИС КАТ „Регистрация“ за МПС с рег. № ***
(лист 21 от делото) се установява, че същото представлява лек автомобил с марка
и модел „Ауди А3“, с брой места седящи+водач - 4+1, без места за правостоящи и
с категория на превозното средство М1.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е на жалбоподателя Ф. за запознаване
със съдържанието му, след което му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно
постановление – от материално и териториално компетентен орган.
По т. 1 от НП на жалбоподателя Ф. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От
събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в
наказателното постановление време и място – на 06.05.2020 г. около 10:30 часа в
гр. Пловдив, на бул. „Шести септември“ кръстовище с бул. „Източен“,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***. Следователно
той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение. От показанията
на свид. Б. се установява, че той е възприел факта на непоставен от водача
обезопасителен колан, още докато автомобилът е бил в движение. Това
обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя, който в жалбата сочи, че не е
използвал предпазния колан предвид естеството на работата си по извършване на
доставки на готова храна на различни адреси и на кратки разстояния.
Следователно доказано от обективна страна е, че жалбоподателят е бил без
поставен обезопасителен колан по време на движение, а не едва когато
автомобилът се е намирал в покой. Не е спорно и че превозното средство е било
оборудвано с обезопасителен колан. Процесният лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***,
който е управлявал Ф., попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП. От постъпилата справка от АИС-КАТ „Регистрация“ (лист 21 от
делото) се установи, че същият е от категория М1. Съгласно чл. 149, ал. 1, т.
2, б. „а“ от ЗДвП категория М1 включва „превозни средства от категория М с не
повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните
средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за
сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача)“. Следователно
в обективната действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната
норма по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и за жалбоподателя Ф. е възникнало
задължението да спазва разписаното правило за поведение – да използва
обезопасителния колан, с който МПС е било оборудвано. Доказа се от показанията
на свид. Б., че жалбоподателят не е изпълнил това си задължение и именно с това
бездействие е осъществил изпълнителното деяние на нарушението – непоставяне по
време на движение на обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано. Нарушението
е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното му деяние, без необходимост от последващ вредоносен резултат.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя да
попада в някоя от категориите водачи или пътници по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП,
които правомерно могат да не използват обезопасителните колани, с които
превозното средство е оборудвано. Тези лица са бременните жени; лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с
трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които
управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;
водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на
населеното място и инструкторите при управление на автомобила с учебна цел.
Изброяването е изчерпателно. По делото не се доказа жалбоподателят Ф. да попада
в която и да е от посочените хипотези по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. Вместо това в
жалбата се твърди, че освобождаващото го от задължение обстоятелство е това, че
работи като доставчик на готова храна и не може да изпълнява поръчките в срок,
ако всеки път използва предпазния колан. Възражението е неоснователно. Мотивите
на жалбоподателя да не използва обезопасителния колан не представляват призната
от закона извинителна причина и не изключват обществената опасност и
противоправността на деянието му. Спазването на правилата за движение не може
да бъде поставяно в зависимост от служебния график на жалбоподателя за
изпълнение на възложени му поръчки. Дължимото поведение е точно обратното -
жалбоподателят трябва така да организира дейността си, че да изпълнява работата
си, като спазва и правилата за движение. Както се посочи, не са представени
доказателства (а и липсват твърдения) жалбоподателят да попада в някоя от хипотезите
по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, поради което съдът приема, че правилно АНО е санкционирал
неизползването на обезопасителния колан от Ф. по време на движение при
управлението на МПС.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Жалбоподателят Ф. е съзнавал, че боравейки с уредите за управление на
автомобила, е привел същия в движение, както и че превозното средство е било
оборудвано с обезопасителен колан. Следователно той е формирал представа за
проявлението на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това
съзнателно не е използвал обезопасителния си колан, с което нарушението е било
осъществено.
Деянието на жалбоподателя не представлява маловажен
случай на административно нарушение. По делото не се доказаха никакви
обстоятелства, от които да се направи извод, че то разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния
интензитет за този вид нарушения. Освен това и степента на обществена опасност
на дееца като водач на МПС не е пренебрежимо ниска, установено от справката му
за нарушител/водач, като към датата на процесното деяния той е бил няколкократно
наказван с влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове. Досежно
поддържаното от жалбоподателя становище маловажността на случая да се
обосновава от добрите му характеристични данни като студент и работещо лице
следва да се отбележи, че по делото са налице единствено твърдения за тези
обстоятелства, а не доказани факти, тъй като те не са подкрепени с никакви
доказателства. Независимо от това, посочените обстоятелства според настоящия
състав сами по себе си не са достатъчни да обусловят квалификация на деянието
като маловажен случай. Твърдението на жалбоподателя, че работата му е свързана
с управление на МПС по никакъв начин не налага извод, че за него следва да се
прилагат по облекчени изисквания към изпълняването на задължението за
използване на обезопасителен колан. Като чест водач на МПС той би следвало да
бъде стриктен в поведението си по спазване на правилата за движение.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба,
като на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП наказващият орган е
наложил на нарушителя административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Видът и размерът на следващото се наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер. Следователно не е допуснато нарушение нито при определянето,
нито при индивидуализацията на наказанието.
По тези съображения съдът приема, че обжалваното
наказателното постановление като законосъобразно и обосновано трябва да бъде
потвърдено в частта си по т. 1.
По т. 2 от НП на жалбоподателя Ф. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съдът
намира наказателното постановление за незаконосъобразно, а и за необосновано в
тази си част. От фактическа страна нарушението е описано като „не е представил
МПС на ГТП за 2020 г.“. При обвинение за извършено нарушение чрез бездействие
на административнонаказателно отговорното лице да изпълни свое правно
задължение в определен срок, то за да е налице годно повдигнато и предявено
обвинение, трябва при описанието на нарушението да се съдържа твърдение за
конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение.
Изписването единствено, че срокът е изтекъл, но без да се обвърже с конкретна
дата, не представлява надлежно твърдение за факт, който да е индивидуализиран
по време, а директен правен извод. Така жалбоподателят е поставен в положение
да се брани единствено срещу правните изводи на АНО, които са направени от
неизвестни и неясни фактически обстоятелства. Изначално е препятстван и
съдебният контрол, тъй като при това крайно пестеливо фактическо описание съдът
не би могъл да установи дали действително към дата 06.05.2020 г. жалбоподателят
е трябвало да представи процесния автомобил на технически преглед. Неясно
остава за настоящия състав как при проверката си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
наказващият орган е установил да има извършено такова административно нарушение
при едновременната липса както на пълно описание на нарушението, така и на
доказателства по преписката.
Макар че пороците при описанието на нарушението не
могат да бъдат преодолявани от доказателствата по делото, само за пълнота
следва да се отбележи, че в случая не са ангажирани и никакви доказателства, от
които да се установява нарушението да е извършено. Жалбоподателят няма
задължение да доказва невинността си, тъй като той се ползва от общата
презумпция за невиновност. Цялата доказателствена тежест в процеса се носи
единствено от административнонаказващия орган, като отговорността не може да
почива на предположения. В тази връзка освен че не са ангажирани писмени доказателства
в подкрепа на извода на АНО за извършено нарушение по т. 2 от НП, такива не са
събраха и при разпита на свид. Б.. Последният заяви, че не знае докога е бил
срокът на валидност на последния преминат от автомобила технически преглед и
към коя дата за жалбоподателя е съществувало задължението да представи
автомобила на такъв преглед.
Наказващият орган напълно е игнорирал задължението си
да провери АУАН както за неговата законосъобразност, но така и за
обосноваността му, а вместо това автоматично е приел за доказано всичко,
описано в него, макар и неподкрепено от каквито и да е доказателства. Такива не
са представени и в хода на съдебното следствие, нито са направени
доказателствени искания. Разпитът на свид. Б. също беше извършен по инициатива
на съда.
Основанието за отмяна на НП в тази част не е
единствено доказателственият дефицит, а и изначалният порок при описанието на
нарушението. Последният не може да бъде саниран едва във фазата на обжалване
пред съд на наказателното постановление. Празнотите при описанието на
нарушението не могат да се отстраняват от доказателствата – последните служат
за проверка на обосноваността на административното обвинение, а не за неговото
допълване. Затова съдът проверява законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление така, както то е издадено. Порокът при описанието
на нарушението е допуснат и при съставянето на АУАН, което представлява
съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН.
В този смисъл е и съдебната практика. Настоящият
състав споделя указанията по приложението на закона, дадени с Решение № 751 от 09.04.2020 г. по к.а.н.д. №
3525/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, в което е
прието, че абстрактното посочване, че даден срок е изтекъл не представлява
описание на конкретни факти, подлежащи на доказване, а директни правни изводи и
че редовността на описанието на нарушението е изисквало посочване на конкретна
дата, до която в случая да се твърди, че е бил валиден последният преминат
технически преглед. Съдът не може да събира доказателства общо, без очертаване
на съответните подлежащи на доказване обстоятелства. Липсата на фактическо
описание на нарушението, освен че препятства съда при събиране на относими
доказателства, нарушава и правото на защита на жалбоподателя да разбере какво
нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава. В случая в АУАН и в
НП е посочена единствено датата на установяване на нарушението, но не и датата
на неговото извършване, което препятства и служебно дължимата проверка за
спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като при
нарушения, осъществени чрез бездействие, но когато е имало определен срок за
изпълнение на задължението, то нарушението ще е довършено още с изтичането на
срока. Така очертаният минимален стандарт, на който да отговаря описанието на
нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, е възприет и в съдебната практика - така
Решение № 228 от 17.02.2017 г. по к.а.н.д.
№ 122/2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1153 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д.
№ 573/2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1344 от 21.07.2017 г. по к.а.н.д.
№ 1176/2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. С
неизпълнението на тези изисквания е допуснато съществено процесуално нарушение,
което недопустимо е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Това налага
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано в частта си по точка 2, с която на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
По т. 3 от НП на жалбоподателя Ф. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП. Съдът
намира, че деянието - така, както е описано в АУАН и в наказателното
постановление, е несъставомерно. При систематичното тълкуване на разпоредбата
на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП и на приложимата санкционна разпоредба на чл. 179,
ал. 5 от ЗДвП се установява, че за да е наказуемо деянието, следва да са налице
кумулативно два елемента от фактическия състав:
1. моторното превозно средство да не е било спряно от движение
и да не е залепен валиден стикер по указания в разпоредбата на чл. 100, ал. 3
от ЗДвП начин и
2. водачът да не носи валиден контролен талон от
знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
В конкретния случай както в АУАН, така и в НП е описан
само първият елемент, а именно липсата на залепен на предното обзорно стъкло на
автомобила стикер за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Нито се твърди, а и по делото не се установява да е налице и
вторият кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, а именно водачът да
не е носел валиден контролен талон за знака, издаден от Гаранционния фонд.
Деянието ще е обществено опасно, когато водачът не е изпълнил нито едно от
двете задължения, тъй като тогава е затруднено извършването на проверката. В
случай че жалбоподателят е представил контролния талон от знака за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издаден от
Гаранционния фонд, то извършването на проверката няма да е осуетено и не би
съществувало основание за ангажиране на отговорността му. Това обстоятелство
обаче е останало извън предмета на доказване по делото - в АУАН и в НП липсват
твърдения дали при проверката е бил представен контролният талон от знака за
сключената задължителна застраховка. В показанията си свид. Б. също заяви, че
не знае дали е бил представян такъв документ, а единствено е изследвал дали е
имало залепен стикер на предното обзорно стъкло на автомобила. Следователно
АУАН и наказателното постановление в тази им част са издадени при неизяснена
фактическа обстановка и за деяние, което по начина, по който е описано, не
осъществява състава на нарушението по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.
Граматическото тълкуване на санкционната разпоредба на
чл. 179, ал.5 от ЗДвП също подкрепя извода за кумулативност, а не за
самостоятелност на разгледаните по-горе обстоятелства, за да бъде нарушението
довършено. Изискванията за залепване на валиден стикер и за представяне на
контролния талон, издаден от Гаранционния фонд, са въведени чрез съюза „и“,
сочещ на продължаващо изброяване на признаците от състава на нарушението, така
както чрез същия съюз преди това в разпоредбата са обединени изискванията
превозното средство да не е спряно от движение и да има залепен валиден стикер.
Между изискванията за залепване на валиден стикер и носене на контролния талон
не е въведена самостоятелност, а са обединени като признаци от състава на едно
общо нарушение. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение № 283 от 20.07.2017 г. по к.а.н.д. №
398/2017 г. на Административен съд – Враца. По тези съображения вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП е недоказано по
делото, а описаното в АУАН и в наказателното постановление деяние е изначално
несъставомерно. Това обуславя отмяна на наказателното постановление в частта му
по точка 3.
По т. 4 от НП на жалбоподателя Ф. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Наказващият
орган е приел от обективна страна, че на посочените в наказателното
постановление време и място жалбоподателят е управлявал МПС с изтекъл срок на
валидност на акт за установяване на административно нарушение № 432735, с което
да е нарушил чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Тази разпоредба гласи, че „при съставяне
на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на
водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението
заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.“. Съотнасянето
на разпоредбите на чл. 157, ал. 6 до ал. 8 от ЗДвП налага извода, че със същите
пряко не е въведено задължение при отнет талон към СУМПС водачите да носят
издадения им АУАН, респ. наказателно постановление в регламентираните в
правната норма срокове. Последното следва не директно от разпоредбите на чл.
157, ал. 6 до ал. 8 от ЗДвП, а от разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
задължаваща водачите при управление да носят контролния талон към СУМПС.
Следователно, когато водачът управлява МПС в едномесечния срок от съставяне на
АУАН, при което е бил отнет и контролният му талон, без същият да носи
съставения му АУАН, ще извърши административно нарушение по чл. 157, ал. 6 вр.
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказуемо по чл. 185 от ЗДвП. В този смисъл
посочването като нарушена единствено на нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не
представлява пълна и годна правна квалификация на нарушението (така изрично Решение № 958 от 07.06.2017 г. по к.а.н.д. №
1104/2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1344 от 21.07.2017 г. по к.а.н.д.
№ 1176/2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив).
Погрешната правна квалификация е съществено процесуално нарушение по чл. 42, т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и представлява самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление в тази му част.
На следващо място и тук е допуснато нарушение при
описанието на деянието, което се вменява във вина на жалбоподателя, подобно на
порока, констатиран в т. 2 на НП. Твърди се, че жалбоподателят е носил АУАН с
„изтекъл срок“, а съгласно чл. 157, ал. 6, изр. 2-ро от ЗДвП актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Без
да са описани нито началната дата, от която е започнал да тече срокът, нито
крайната му дата, а и самата му продължителност, то посочването „изтекъл срок“
не представлява твърдение за факт, а директен правен извод. И тук изначално е
препятстван съдебният контрол, тъй като не са описани фактите, които да трябва
да се установяват в процеса. Вместо това жалбоподателят е поставен в положение
да се защитава срещу готов правен извод. При описанието на нарушението е
посочен само номерът на акта, но не и датата на неговото съставяне и на неговото
връчване на жалбоподателя. Липсва дори отбелязване през коя година е издаден
този акт. И тук не се касае единствено за доказателствена непълнота, а за
изначална липса на надлежно повдигнато и предявено административно обвинение,
поради което порокът при описанието на нарушението не би могъл да се санира от
събраните доказателства. Неясният предмет на доказване е осуетил възможността
за съдебен контрол, а липсата на надлежно описание на нарушението недопустимо е
ограничила правото на защита на жалбоподателя. По тези съображения
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и в
частта си по т. 4.
По т. 5 от НП на жалбоподателя Ф. е наложено наказание
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Съдът
намира, че и в тази част липсва надлежно описание на нарушението, което се
твърди да е извършил жалбоподателят. Преписването на текста на законовата
разпоредба в АУАН и в наказателното постановление не изпълнява изискването на
процесуалния закон за описание на нарушението. Правните норми, описващи състава
на нарушението, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да
имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите,
предвидени в хипотезата им, и спрямо неопределен брой адресати. Задължение на
актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят тези общи правни понятия с
твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин на
извършване. При издаването на обжалваното наказателно постановление това не е
сторено в частта му по точка 5.
И тук изначално са налице недостатъци при описанието
на нарушението, които не позволяват да се извърши преценка дали деянието е било
съставомерно към приетата в НП дата на извършване на нарушението. Съгласно чл.
190, ал. 3 от ЗДвП наказанието „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. В случая обаче при описанието на
нарушението не е посочен нито моментът на влизане в сила на ЕФ, нито на коя
дата е изтекъл едномесечният срок за доброволно изпълнение. По този начин и
двете обстоятелства изначално са останали извън предмета на доказване по
делото. Както беше посочено досежно деянието по т. 2 от НП, при административно
обвинение за бездействие на дееца да изпълни свое правно задължение в определен
срок, то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при
описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до
която е следвало да бъде изпълнено това задължение. Изписването единствено, че
срокът е изтекъл, но без да се обвърже с конкретна дата, не представлява
надлежно твърдение за факт, който да е индивидуализиран по време, а директен
правен извод. Така жалбоподателят е поставен в положение да се брани единствено
срещу правните изводи на АНО, които са направени от неизвестни и неясни
фактически обстоятелства. Все в тази връзка в случая липсва дори твърдение електронният
фиш, с който е наложена глобата, въобще да е влязъл в сила. Последното обстоятелство
се явява предпоставка, за да бъде глобата дължима, и е част от състава на
нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Следователно при така направеното
описание на нарушението неясно остава нито дали към датата 06.05.2020 г.
електронният фиш е бил влязъл в сила, нито дали е бил изтекъл едномесечният
срок за доброволно изпълнение, поради което изводът на АНО нарушението да е
било извършено се явява недоказан. Начинът на изписване – „ел. фиш №
К/3225552/12.01.2020 г.“ сочи на това датата 12.01.2020 г. да е била дата на
издаване на електронния фиш. Дали това е някоя от интересуващите делото дати по
връчване на ЕФ, влизането му в сила или изтичането на едномесечния срок за
заплащане на глобата не може единствено да се предполага или да се установява
за пръв път във фазата на обжалване на НП пред съд. Следвало е в АУАН и
наказателното постановление да се съдържат ясни, конкретни и недвусмислени
твърдения за релевантните по делото обстоятелства. Противното съществено
нарушава правото на жалбоподателя да участва адекватно в процеса, тъй като е
поставен в положение да се защитава срещу едно непълно, неясно и двусмислено
обвинение.
И тук липсва посочване на дата на извършване на
нарушението, а единствено дата на неговото установяване. В случая не се касае
за хипотеза на възникнало продължаващо противоправно състояние, което трае
непрекъснато до неговото отстраняване. Последното е характерно за нарушенията,
осъществени чрез бездействие, но при които няма конкретен срок за изпълнение.
При нарушенията, осъществени чрез бездействие, но за които има ясен и изричен
срок за изпълнение, каквато е процесната хипотеза, нарушението е извършено след
изтичането на срока. Следователно датата на извършването му се отнася към
изтичането на срока за заплащане на глобата, а не към момента на проверката,
която е само дата на установяването на нарушението. По делото липсва твърдение
за дата на извършване на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, която е
необходима както за формирането на сила на пресъдено нещо, така и за преценката
за давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Глобата, която се твърди, че не е платена в срок, също
не е надлежно индивидуализирана. Тя е описана единствено като „глоба“, но всяко
парично задължение се характеризира със своя размер. Липсата на посочен размер
също затруднява преценката дали наказанието е изпълнено или не.
По тези съображения като незаконосъобразно
наказателното постановление следва да бъде отменено и в частта си по т. 5.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо и предл. трето от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-003891
от 18.05.2020 г., издадено от М.В.М. – *** В
ЧАСТТА, с която на С. Ф.Ф., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.
137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-003891
от 18.05.2020 г., издадено от М.В.М. – *** В
ЧАСТИТЕ, с които на С. Ф.Ф., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание:
- чл. 181, т. 1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба
в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата;
- чл. 179, ал. 5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба
в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по пътищата;
- чл. 185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 157, ал. 6 от Закона за движението по пътищата и
- чл. 185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ