РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Пловдив, 13 януари, 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на петнадесети
декември, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от ОП Пловдив Данаила Станкова,
като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно - наказателно дело № 2557 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Касационният
жалбоподател „ВП Брандс Интернешънъл“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, обжалва чрез пълномощника си юрисконсулт П.С. Решение
№ 260015/17.08.2020 г., постановено по АНД № 1228/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, 17 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 8 от 30.01.2020 г. на Директор на РИОСВ – Пловдив, с
което на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция от 5000 лева
на основание чл.200, ал.1, т.6, вр. с чл.120, ал.3, вр. с ал.1 от Закона за водитея
във вр. с чл.16, ал.1 от Наредба № 6/2000 г. за
емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти.
В касационната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното съдебно решение, като се
сочи да е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Възразява се, че наказващият орган изобщо не е спазил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и поради това и мотивите на съда относно определената имуществената
санкция в тази връзка са неправилни и необосновани. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на
жалбоподателя, свързани с допуснати процесуални нарушения. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление,
алтернативно се иска изменението му чрез намаляване размера на имуществената
санкция. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
поддържа така депозираната жалба.
Ответникът по жалбата РИОСВ - Пловдив, е депозирал писмен
отговор по касационната жалба, в който е изразил подробно становище за
неоснователност на жалбата и искане обжалваното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание ответникът е представляван от упълномощен
юрисконсулт К. , която поддържа становището за отхвърляне на жалбата и искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова,
моли да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна в частта ѝ, касателно направеното
алтернативно искане за изменение на наказателното постановление.
Районен съд - Пловдив, на базата на проведено пълно и
всестранно разследване, както и задълбочен анализ на събраните писмени и гласни
доказателства, е възприел за установена описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това
е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти,
първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на
категорично установено нарушение по чл.200, ал.1, т.6, вр.
с чл.120, ал.3, вр. с ал.1 от Закона за водите във вр. с чл.16, ал.1 от Наредба № 6/2000 г. за емисионни норми
за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти от страна на касационния
жалбоподател.
Съдът, постановил
обжалваното решение, е дал отговор на всички формулирани в жалбата срещу
наказателното постановление възражения, като конкретно е изложил и подробни и законообосновани мотиви за възможността и необходимостта от
приложение в конкретния случай на норма от посочената Наредба № 6/2000 г.,
което е изрично предвидено в ЗВ. Макар и с общи мотиви, съдът правилно е
отхвърлил възраженията на жалбоподателя относно допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Поради
това не е основателно възражението на касационния жалбоподател сега, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по възведените с първоначалната
жалба възражения. В тази връзка като допълнение към мотивите му, следва се
посочи, че изрично в АУАН по отношение на вписаните там свидетели е отразено,
че те са такива по чл.40, ал.3 от ЗАНН, който пък предвижда, че при липса на свидетели, присъствували
при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност
да се състави
акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието
на двама други свидетели, като
това изрично се отбелязва в него. Сиреч, с това си
процедиране актосъставителят е изпълнил прецизно
посоченото изискване на закона и по никакъв начин не е засегнато правото на
защита на санкционирания субект.
Предвид
изложеното и настоящата инстанция не намира основание за касиране на
обжалваното решение на възведените от касационния жалбоподател основания, които
се съотнасят към искането му за признаване пълна незаконосъобразност на
наказателното постановление и неговата отмяна изцяло. Същевременно, съставът на
Административен съд – Пловдив не споделя мотивите на районния съд в обжалваното
съдебно решение, касателно размера на имуществената санкция, като намира, че
същият действително е бил завишен от административния орган, както се твърди и
в касационната жалба. В тази насока следва да се има предвид правилното
посочване от страна на първоинстанционния съд, че нормата на чл.200, ал.1, т.6
от ЗВ предвижда глоба, респективно имуществена санкция за юридическо лице в
рамките от 1000 лева до 5000 лева за посоченото и установено нарушение –
изхвърляне на отпадъчни води във водни обекти и канализационната мрежа при
нарушение на емисионните норми и изисквания. Съдът, постановил обжалваното
решение, е счел, че максималният приложен размер на имуществената санкция е
законосъобразно и целесъобразно определен, като в тази връзка е отчел събрани
по делото доказателства, от които е направил извод, че поведението на
дружеството не е единичен случай, а такова имало през 2018г. и само два дни
преди процесния от 17.10.2019 г., а именно на 15.10.2019 г., като в тази връзка
е посочил, че не намира обстоятелства от категорията на смекчаващите
административната отговорност.
Тук следва да се има предвид на първо
място следното: Нормата на чл.27 от ЗАНН разписва правила за определяне на
административното наказание глоба, което е предвидено за физическите лица.
Съгласно ТР № 3/2014 г. ОСК на ВАС имуществената санкция, каквато именно е приложена в случая като
предвидена в чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, е изведена в специална разпоредба от Закона
за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава ІV “Административнонаказателни санкции
спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава ІІ “Административни нарушения и наказания”. Имуществената санкция поради
това и е отделен
правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба
на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се
налага имуществена санкция за неизпълнение
на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност.
Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини
и правни институти, доколкото
същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция, както е посочено още в цитираното ТР, не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат
за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само
физически, но не и юридически лица. Поради това
правилата, приложими към глобите, налагани
на физически лица, не следва
механично да се прилагат към
имуществените санкции, налагани на юридически
лица и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на различна
законова регламентация и по отношение на
юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена
санкция няма характера на глобата
като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може
да се носи
само от физически
лица.
Предвид посоченото и всички съображения и доводи на касационния жалбоподател за
неправилно приложение от наказващия орган и съответно от съда, постановил
обжалваното решение, на чл.27 от ЗАНН не могат да бъдат съобразени от настоящия
съд като основателни, доколкото правилата за определяне и налагане на
административно наказание глоба не могат да се пренесат механично към тези за
определяне и налагане на имуществена санкция.
С оглед на това уточнение,
настоящият съд намира, че при излагане на съображенията си за обосноваване
размера на имуществената санкция районният съд не е съобразил посочената
същностна разлика между глобата и имуществената санкция. Освен това, съдът е
обосновал решението си с целесъобразността на санкцията, което не е правилно,
доколкото преценката за вида и размера на съответната санкция за
административно нарушение е такава единствено по законосъобразност. Съдът е
съобразил данни за извършено друго замърсяване и съответно нарушение от същия
вид от предходна дата 15.09.2019 г., за което действително по делото е
приложено наказателно постановление, но не са налице изобщо данни същото да е
влязло в законна сила. Отделно, съдът се е позовал на представено едва в хода
на съдебното производство и друго наказателно постановление срещу дружеството с
отразяване върху него, че то пък е влязло в сила, но от съдържанието на това
наказателно постановление е видно, че касае друго по вид нарушение, различно от
посоченото в обжалваното пред РС Пловдив наказателно постановление, предмет на
настоящото дело. Сиреч, съдът е направил необоснован извод и преценка за това,
че случаят на установено поведение на дружеството не бил изолиран, което пък е
обусловило и изводът му за размера на имуществената санкция.
Всъщност, в рамките на
самото наказателно постановление такива факти, от които да се съди за
системност на противоправното поведение не се и
съдържат, поради което и според настоящия състав справедлива за конкретното
нарушение и законосъобразна се явява и имуществена санкция в минималния
предвиден в закона размер от 1000 лева. Поради това и следва да се отмени на
това основание решението на РС - Пловдив, като се постанови друго такова по
същество, с което да се измени наказателното постановление.
Поради изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260015 от 17.08.2020
г., постановено по
АНД № 1228/2020 г.
по описа на Районен съд
Пловдив, 17 н. с.,
вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8 от 30.01.2020 г. на Директор на РИОСВ – Пловдив, с
което на „ВП Брандс Интернешънъл“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив е наложена имуществена санкция на основание чл.200,
ал.1, т.6, вр. с чл.120, ал.3, вр.
с ал.1 от Закона за водите, във вр. с чл.16, ал.1 от
Наредба № 6/2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във
водни обекти, КАТО НАМАЛЯВА
ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ ОТ 5000 НА 1000 ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.