№ 568
гр. Пловдив, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20235330200847 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-
001577/28.10.2022г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ 01
Пловдив В ЧАСТТА, в която на Н. Д. Ч., ЕГН ********** е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В останалата част, в която с наказателното постановление е наложена
глоба в размер на 200 лв., същото не е било обжалвано, а освен това са
представени доказателства за заплащането й на 24.01.2023г., поради което и с
аргумент от 79б, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, НП е влязло в сила в частта за
наложената глоба от датата на плащането – 24.01.2023г., и съдът дължи
произнасяне единствено в останалата част по наложеното кумулативно
наказание.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
1
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено
на 17.01.2023г., а жалбата е подадена на 31.01.2023г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление, намери следното:
От фактическа страна се установява, че на 16.07.2022г. в 17,30ч. в
община Пловдив, на общински път № PDV1255, отворен за обществено
ползване, на км 5+300, в посока запад-изток, жалб. Ч. управлявал мотоциклет
с надпис “Suzuki Djebel 650” с номер на рама ***, без регистрационни табели,
като същото не било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-
45 от 24.03.2020г. Същият бил забелязан по време на управлението на МПС-
то от полицейските служители С. Б. и И.К.. Същите поискали от водача Ч. да
им представи СУМПС, като им заявил, че носи само лична карта и има
СУМПС, но няма необходимата категория А за управляваното от него МПС.
Същият представил документите за мотоциклета, съвпадащи с номера на
рамата му, като след извършена справка в ОДЧ при 01 РУ при ОДМВР-
Пловдив се установило, че МПС-то не се издирва. За управлението на
нерегистрирания мотоциклет била сезирана РП-Пловдив за преценка за
извършване на престъпление по чл. 345 от НК. С постановление от
24.10.2022г. прокурор при РП-Пловдив счел, че извършеното деяние с оглед
нормата на чл. 9, ал. 2 от НК не покрива признаците на престъпния състав по
чл. 345 от НК. Същевременно в постановлението изрично било посочено, че
следва да се направи преценка от административнонаказващия орган за
осъществен състав на административно нарушение, поради което и
преписката била изпратена на наказващия орган за преценка за ангажиране на
отговорността на водача. На 28.10.2022г. било издадено обжалваното
2
наказателно постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните доказателства по делото, като същата не се оспорва от
жалбоподателя, който чрез процесуалния си представител изрично заявява, че
не държи на разпита на свидетелите за установяване на фактическата
обстановка, като се съгласява с изложената в писмените документи по делото.
Видно от докладната записка на полицейския служител Б., както и
приложения по преписката АУАН, безспорно се установява, че
жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет на посочените в НП дата
и място. Видно е от извършената от служителите справка в ОДЧ, че същият
към датата на деянието не е бил регистриран, като това се потвърждава и от
изисканата от съда справка от Сектор Пътна Полиция – Пловдив вх.
№ 17554/22.02.2023г.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице,
което е действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност - издателят на наказателното постановление е компетентен
съгласно т. 3.8. от Заповедта. Наказателното постановление е издадено на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като прокурор е отказал да образува
наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган.
При съставянето на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, отразена в НП, е пълна и точна, като в нея са
описани фактите, които са били установени от административнонаказващия
орган, и които дават възможност на съда да провери изводите му от
фактическа и от правна страна.
При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява от
правна страна, че процесният мотоциклет не е бил регистриран по реда
на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
3
пътни превозни средства, като същият не е бил въобще първоначално
регистриран при условията на наредбата. Установява се и от докладната
записка и от приложения АУАН, че мотоциклетът е бил управляван от
жалбоподателя, като не се излагат твърдения, нито се представят
доказателства, оборваща констатациите на полицейските служители.
При така посоченото, правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Правилно е
определена и санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като
определената санкция е в минималния предвиден от закона размер – глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Не се установяват и основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. От една
страна съгласно чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон институтът
на маловажния случай се явява неприложим. От друга страна извършеното от
жалбоподателя разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от същия вид, още повече че се установява, че освен това
нарушение жалбоподателят е извършил и още едно нарушение – че не е имал
СУМПС за съответната категория, за което видно от справката за нарушител-
водач има влязло в сила НП № 22-0432-000986/25.07.2022г.
В случая жалбоподателят възразява, че с оглед констатираната
фактическа обстановка, наложеното наказание е прекалено тежко, като моли
да бъде намалено наказанието „лишаване от правоуправление“ от 6 месеца на
3 месеца. Искането на жалбоподателя се явява неоснователно, доколкото
законодателят е предвидил в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, че за така
извършеното нарушение, предвиденото наказание „лишаване да управлява
МПС“ е в размер от 6 до 12 месеца, т.е. така наложеното наказание в размер
на 6 месеца се явява минимално предвиденото и няма как да бъде редуцирано
от съда повече, като аргумент за това е чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, който изрично
забранява определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на
наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена
дейност, освен в предвидените в закон случаи, какъвто не се явява
процесният.
По отношение на възражението за отнемането на контролни точки
следва да се посочи, че същото не представлява административно наказание
по смисъла на ЗАНН, а законова последица от издаването на наказателното
4
постановление, поради което и съдът не се произнася по законосъобразността
и правилността на отнемането на тези точки в настоящото производство и те
не попадат в предмета на настоящото дело. Все пак за яснота на
жалбоподателя следва да се посочи, че отнемането е извършено съгласно
Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, и по-конкретно при
съобразяването на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, в която разпоредба е
предвидено отнемането на контролни точки в абсолютно определен размер от
10 точки.
При така посоченото, процесното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което и същото
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Разноски не са били претендирани от страните, нито са налице
доказателства за извършването на такива, поради което и не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0432-
001577/28.10.2022г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ 01
Пловдив В ЧАСТТА, в която на Н. Д. Ч., ЕГН ********** е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5