№ 160
гр. Пазарджик , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200256 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Г. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Пловдив, ул. „А.Б., чрез адв. Я.Я. против Наказателно постановление №20-1818-
000640/03.12.2020 на началник сектор към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е
наложена по чл.175, ал.3, пр.І от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с
твърдения за нарушения на процесуалния закон поради липсата на достатъчно ясна
индивидуализация на автомобила. Претендират се и нарушения на материалния закон,
изразяващи се в нарушаване на правилото „non bis in idem“.
Това становище се поддържа и в с.з. от процесуалния представител, със същите доводи
за отмяна на НП.
За въззиваемата страна не се явява законов или процесуален представител.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
1
установено следното:
На 09.09.20г. св. пол. В. бил със свой колега дежурен автопатрул. Около 13ч.
забелязали два мотопеда да се движат в с. Калугерово в посока и вблизостдо къщата на св.
Н.. Тъй като единият бил без регистрационни табели с регистрационни номера, В. го спрял.
Направената на място проверка и по телефон в информационната база данни на ОД МВР
Пазарджик потвърдила, че превозното средство не е регистрирано. Поради това съставил на
място против установения водач – жалбоподателя процесния акт.
Отпочнала полицейска проверка за евентуално наличие на данни за образуване на
ДСП за престъпление по чл. 345, ал.2 от НПК, която приключила с постановление на
прокурора с отказ да се образува ( л. 11). Мотивите били деянието е с явно незначителна
степен на обществена опасност и поради това не съставлява престъпление по чл. 345, ал.2 от
НК, а административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което материалите са
изпратени на РУ при МВР Пазарджик за преценка за налагане на административно
наказание. Въз основа на тях е издадено настоящото НП – на 03.12.20г. и в шестмесечния
срок по чл. 34 от ЗАНН. .
Фактите, които покриват обективните и субективни елементи от състава на процесното
деяние, не са спорни. Претенциите, заявени и обосновани с жалбата и поддържани в
съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя е само в една посока,
базирана на претенция за приложение на принципа „non bis in idem“.
Няма възражение за процесуална неизправност на санкционни акт, а и такава не се
констатира в рамките на цялостния контрол за законосъобразност.
Описанието на нарушението е ясно и достатъчно и неговата правна квалификация е
съответна. Процесното МПС е описано по всички възможни белези, за да бъде
индивидуализирано - вид ( мотопед), марка (Ямаха) и номер рама. Актът е съставен на
датата на нарушението 09.09.20г. , а след това е отпочнала проверка дали са налице
основания за образуване на ДСП.
Неоснователно е възражението за постановяване на атакувания санкционен акт в
нарушение на правилото „non bis in idem“. И тази неоснователност произтича вкл. от
цитирания международен източник на правото. Конкуренцията между наказателното и
административно-наказателното производство е разрешена предвид чл.4,§1 от протокол 7
към ЕКПЧ с Тълкувателно решение № 3 от 22,12,15г. на ВКС по тълк. Дело 3/15г. Не е
вярно твърдението в защитната позиция, че прокурорското постановлението за отказ да се
образува наказателно производство е абсолютна пречка да се образува административно-
наказателно. Не е вярно, че приключването на първото производство – по прокурорската
преписка, с оглед принципа „non bis in idem“, препятства ново административно-
наказателно, а ако такова бъде образувано, то ще бъде порочно. Не е вярно също, че е имало
развитие на две паралелни наказателни производства, за идентични факти. АУАН е
2
поставил началото на административно-наказателното производство – чл. 36, ал.1 от ЗАНН.
След надлежното съставяне на акта е отпочнала проверка, но тя не е била в рамките на
наказателно производство, а на една административно проверка, целта на която е била да се
провери дали констатираното с акта деяние е нарушение или престъпление, на която база
преследването да продължи по своя надлежен ред. Проверката е финализиране с отказ за
образуване на ДСП и едва след това постановление е продължило своето развитие
административно –наказателното производство.
В постановлението прокурорът е приел не, че въобще липсва извършено деяние с
наказателен характер, а че липсва такова със степен на обществена опасност, отчитана и
характерна за престъплението от общ характер ( по чл. 345, ал.2 от НК). Степента на
обществена опасност, преценена на плоскостта на данните, че мотопедът е ползван „ само ,
за да отиде до реката “ ( л. 50, гърба ), е преценен като фактори който занижава степента на
обществена опасност до степен, характерна за (аналогичното като елементи от състава)
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. И точно такива са мотивите за отказ
за образуване на ДСП - че липсва извършено престъпление от общ характер, но следва
компетентният орган началника на РУ пазарджик да прецени даби такова с по-ниска
степен на обществена опасност - административно нарушение, поради което и за тази
преценка материалите по преписката са изпратени на ОД МВР Пазарджик, за да бъде
евентуално ангажирана административно -наказателна отговорност за такова нарушение.
Такива указания са дадени и с ТР 3/2015г. по т.д. 3/15г. ( т.1.2.2) за обратната
хипотеза и дори за прекратено ДСП – тоест такова, при което все пак са били открити
основния за образуване на наказателно производство, но след приключването му у
преценката на наблюдаващия прокурор е за неговот прекратяване. Според ТР „ когато преди
образуването на наказателното производство административно-наказателно производство с
наказателен характер по смисъла на Конвенцията е било прекратено на основание чл. 33,
ал.2 от ЗАНН…....,……….. няма пречка за развитието на последващо наказателно
производство, тъй като липсва елементът „bis“ - недопустимо дублиране на производствата.
Вярно е, че хипотезата , която се представи касае в обратен ред двете производства -
административно-наказателно и след това наказателно, но смисълът е безусловен -
недопустимо е развитието и паралелното, едновременно съществуване на две производства
с наказателен елемент: висящи и неприключили, или когато нпр. едното е висящо , а другото
- вече приключило с акт, съдържащ становище по същество за липсата въобще на
противоправно деяние. Важното е, както се коментира с ТР, че следва да се държи сметка да
отсъства елементът „bis“. И в настоящия случай той липсва, тъй като прокурорът е
направил ясен и верен извод за липсата на такава степен на обществена опасност на
безспорното противоправно деяние, която да го криминализира като престъпление по чл.
345, ал.2 от НК и с тези мотиви е отказал образуване на производство за такова
престъпление, запазвайки неговата и висящност чрез изпращането му на компетентния
орган за ангажиране, по негова преценка, на административно-наказателна отговорност за
3
констатирано административно нарушение. (Виж Р 498/19 по канд 448/19 на АС
Пазарджик) С отказа да се образува ДСП не е сложен край изцяло наказателното
производство за процесното деяние, а само досежно деянието като престъпление, като
същото запазва и след този акт своя противоправен и противообществен характер,
преценката за които вече (като наличност и степен) е на компетентния административния
орган. Той следва да реши дали фактологията покрива елементи по чл. 6 от ЗАНН, респ.
има ли административно нарушение и коя е виновно нарушената норма.
А такова е безспорно доказано и по настоящото дело. Няма спор по фактите по
същество – жалбоподателят е управлявал процесния мотопед по отворен за обществено
ползване път ( вкл. на територията на с. Калугерово, където бил спрян) .
Спори се относно субективната съставомерност на деянието, но и тя е установен факт.
Първо – Съдът не възприе за достоверни твърденията на св. Н., че жалбоподателят взе от
него мотопеда на го кара, тъй като имал намерение да го купува. Това, което се установи от
показанията на полицейския служител е, че пред него жалбоподателят споделил, че ходили
до реката със сина на Н.. И действително, както сочи В. – проверката е била в близост до
дома на Н., в която посока и двете момчета пътували, когато били спрени. Пред полицая
обаче жалбоподателят не е споделил, че имал намерение да купува мотопеда и затова го
карал , а е съобщил, че „ходили до реката“ . Точно такива са били обясненията, дадени от
Тетемов и Н. ( виж на л. 19 и 20) , които въобще не са споменали намерение на първия да
купува мотопеда. Именно с оглед на тези обяснения прокурорът е отказал да образува ДСП
– виж съдържанието на постановлението за отказ да се образува ДСП . Така, е причината за
управление на МПС не е да се изпробва то на кратко разстояние с цел да се закупи, а е
просто желание на двете момчета да отидат до реката. При това, тя съвсем не е на около 500
м. тъй като порицаят В. подробно обясни, че е на около четири пъти по-голяма разстояние и
дори се излиза от населеното място има извънградски път до мястото. В тази връзка доводът
на защитата, че разстоянието се явява фактор, обосноваващ приложението на чл. 28 от
ЗАНН , не се възприе. Движението на процесното МПс е било в населено място ( където
всъщност е проверката и в акта и в НП се сочи конкретен адрес) и в извъннаселено място.
Изминатото разстояние не е било незначително и категорично не е било с цел да се провери
превозното средство, за да се закупи. То се е движило през цялото това разстояние без да е
възможна неговата индивидуализация чрез рег. номер, тъй като такъв е липсвал поради
липсата на регистрация. При евентуално ПТП това би затруднило или дори направило
невъзможно установяването на превозното средство, ако водачът, волно или неволно, е
напуснал мястото на произшествието. Именно поради това, като е отчел тежестта на
нарушението, законодателят е предвидил, както липсата на регистрация, така и липсата на
рег. табели да се наказва кумулативно с глоба и лишаване от правоуправление.
Несъстоятелни са и доводите на защитата за липсата на субективна съставомерност,
тъй като жабоподателят не знаел за липсата на регистрация. От една страна това се твърди
от компрометирания ( по споделените горе съображения ) св. Н. и няма основание да му се
4
вярна за този факт. От друга страна обаче знанието не е проверено от полицейския
служител. Но – не е било и необходимо. Защото – задължение на водача е да провери преди
да поеме управление на несобствено МПС дали то е регистрирано, дали има за него договор
за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ , дали има винетка ( ако ще пътува
на път, за който та е задължителна) и т.н. Всеки водач, аналогично на настоящия
жалбоподател може да твърди, че не знае дали автомобила, чието управление предприел
има винетка, договор за ЗЗГО или регистрация .Именно нормите, които вменяват
задължение да се управлява автомобила с винетка, с договор за ЗЗГО и регистрация
предпоставят задължението водачът да провери преди да поеме управлението на
несобствено МПС дали то е обезпечено с горните документи, които установяват налична
застраховка, платена такса за движение по път, надлежна регистрация на превозното
средство по надлежен ред и начин. Затова и ако такава предварителна проверка водачът не е
осъществил, той ще отговаря за неизпълнение на съответните нормативни изисквания. В
случая – за управление на нерегистрирано МПС, към който факт той е следвало да се насочи
предвид несъмнена липсата и на регистрационни табели ( което освен, че изрично е отразено
в акта и НП, се потвърждава от Войнов в с.з. )
Нарушението е доказано и съставомерно и за извършването му на жалбоподателя са
наложени минимално предвидените с чл. 175, ал.3, пр.І ЗДвП санкции – глоба вразмер на
200 лв. и лишаване от правоуправление за 6 месеца.
Горното обсъждане води до потвърждаване на НП а това на свой ред – до
неоснователност на претенцията на жалбоподателя за сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1818-000640/03.12.2020 на
началник сектор към ОДМВР Пазарджик, с което на Г. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: град Пловдив, ул. „А.Б. са наложени по чл.175, ал.3, пр.І от ЗДвП - глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6