ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІV-2317 27.11.2018
г. град Бургас
Бургаският окръжен съд, IV граждански въззивен състав,
На двадесет и седми ноември, две хиляди и осемнадесета година,
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова
ч.гр.д. № 1740 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод частната жалба на Ж.Х.Ц., представлявана от адв. С.К., против
Определение № 759/12.10.2018 г., постановено по гр.д. № 788/2018 г. по описа на
РС-Айтос, с което съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че
българският съд не е международно компетентен да се произнесе по предявената
молба по чл. 127а от СК. Жалбоподателката счита, че определението на АРС е неправилно
и незаконосъобразно, като твърди, че в случая е налице хипотезата на
„Пророгация на компетентност“ по смисъла на чл. 12 от Регламент № 2201/2003 на
Съвета от 27.11.2003 г., тъй като страните са приели компетентността на
българския съд (делото им за развод е било разгледано от български съд), а решаването
на спора е във висш интерес на детето. Изложени са доводи и по съществото на
спора, които са ирелевантни в настоящото производство. Моли се обжалваното определение
да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС-Айтос за продължаване на съдопроизводствените
действия. Към частната жалба е приложено писмено доказателство.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано лице, поради което същата е допустима.
Препис от жалбата е бил връчен на
ответната страна, но в законоустановения срок по делото не е постъпил писмен
отговор и не е изразено становище по жалбата.
След преценка
на събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и разпоредбите
на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството
пред РС-Айтос е образувано по предявена от Ж.Х.Ц. против Т.Н.И. и
допълнително уточнена молба, с която е поискано съдът да даде
разрешение малолетното дете на страните Християна Тончева Иванова да пътува в
чужбина – от и до Испания, без съгласието на своя баща Т.Н.И., за срок до
навършване на пълнолетие. Твърди се, че детето е на десет години и от 2009 г.
живее в Испания със своята майка, като при развода на родителите през 2010 г.
бащата е декларирал неотменяемо съгласието си до навършване на пълнолетие
детето да пътува в чужбина, както и че няма да предприема действия по
ограничаване на правото му на свободно придвижване. На следващо място се
твърди, че на 10.08.2018 г. ответникът е депозирал пред РД на ГП - Бургас
оттегляне на съгласието си детето да пътува в чужбина, поради което на
31.08.2018 г. на детето не е било разрешено да напусне страната. Представени са
писмени доказателства.
Ответникът
е депозирал отговор в законоустановения срок. Твърди, че делото не е подсъдно
на българския съд, тъй като детето и майката живеят в Испания и на осн. чл. 8,
ал. 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. надлежен съд е съдът по обичайното
местопребиваване на детето по времето, когато съдът е сезиран, а в случая това
е испанския съд. Счита също така, че компетентността на този съд произтича и от
чл. 15, пар. 3, б. „а“ от Регламента, доколкото Испания се е превърнала в
обичайно местопребиваване на детето. Поради това моли производството пред
РС-Айтос да бъде прекратено и да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Представени са писмени доказателства.
С
обжалваното в настоящото производство определение районният съд е прекратил
производството по делото, като е приел, че не е международно компетентен да
разгледа спора, тъй като от твърденията на страните и представените
доказателства е видно, че обичайното местопребиваване на детето е в Испания.
След
извършване на самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд изцяло споделя
съображенията и правните изводи на районния съд и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК препраща към
тях.
В
допълнение към мотивите на АРС и във връзка с наведените в частната жалба
оплаквания, следва да се посочи следното:
Между
страните по делото не се спори, че от 2009 г. до настоящия момент детето
Християна Тончева Иванова живее в Испания със своята майка Ж.Х.Ц., с оглед на
което и тъй като Испания е член на ЕС, следва да се приеме, че в случая е
налице международен елемент и отношенията, свързани с родителските права и
тяхното упражняване, попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.
на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност. Относно приложното поле на този регламент по споровете с правно
основание чл. 127а от СК и по отправено от ВКС на РБ преюдициално запитване в
тази насока е постановено и Решение на Съда на Европейския съюз от 21.10.2015 г.
по дело № С-215/15, съгласно което искът на единия родител съдът да замести
липсващото съгласие на другия родител за пътуване на детето им извън държавата
- членка по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на това
дете попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003, въпреки че
съдебното решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от
органите на държавата-членка, на която въпросното дете е гражданин, в рамките
на административното производство за издаване на такъв паспорт. Ето защо в настоящия
случая компетентният съд следва да се определи по правилата на този регламент.
Съгласно
чл. 8, пар. 1 от горепосочения регламент, съдилищата на държава-членка са
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако
детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато
съдът е сезиран. В случая е безспорно, че от най-ранна
детска възраст до момента детето Християна живее в Испания със своята майка
(факт, който се признава и от двете страни по делото), поради което следва да
се приеме, че именно там е обичайното му местопребиваване по смисъла на
горепосочената норма на регламента.
В
случая не са налице условията на чл. 9 и чл. 10 от Регламента за изключване
компетентността на испанския съд, тъй като не се касае нито за правомерно
местене на детето от една държава - членка на ЕС в друга и придобиване
на ново обичайно местопребиваване там,
нито се касае за отвличане на дете, изразяващо се в неправомерното
му отвеждане или задържане от една държава - членка в друга.
Не
е налице и хипотезата на „пророгация на компетентност“ по смисъла на чл. 12 от
Регламента, тъй като ответникът изрично е оспорил компетентността на българския
съд, т.е. не е налице условието носителите на родителска отговорност
да са приели компетентността на съдилищата в РБ изрично или по друг
недвусмислен начин.
Предвид горното въззивният съд намира,
че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че не е
компетентен да се произнесе по предявената молба и е прекратил производството
по делото, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал.
3, т. 2 от ГПК
настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 759/12.10.2018 г., постановено по гр.д.
№ 788/2018 г. по описа на РС – Айтос.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.