Р Е Ш Е Н И
Е
№ …….
Гр. В. Търново, …………….
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд,
първи състав, в публичното заседание на ……………… година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря ……………., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.д. № 145 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ххх З., чрез пълномощника си адвокат П.Ц.П. твърди
в исковата си молба, че по силата на сключения между него и „Ивикс строй” ЕООД
договор от 22.04.2019г. за поръчка, ответникът се задължил да извърши СМР –
кофраж и изливане на бетон в срок от 24 месеца. Кирил З. на същата дата - 22.04.2019г.,
заплатил в брой в офиса на търговското дружество на управителя ххх сумата 5828
лв., авансово плащане по договора. Ответникът извал квитанция № 22. Ищецът
твърди, че ответникът не изпълнил уговореното с договора в посочения там срок –
не извършил СМР спрямо уговореното в договора и в уговорения срок. Предявява е
иск по чл.415 от ГПК вр. чл.262, ал.2 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД за устаняваване
вземането си против ответника за сумата 5828
лв. авансово платено възнаграждение по договор за изработка от
22.04.2019г., развален поради неизпълнението му от ответника, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3514/2019г. на ВТРС. Претендира
разноските по делото.
Ответникът „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД гр.В.Търново, чрез
упълномощения си процесуален представител адвокат Ф. Китенов оспорва иска.
Твърди, че е договорът е сключен с „Ивикс строй” ЕООД, но със срок за
изпълнение 14 дни, а не 24 месеца. Твърди, че сума по ПКО № 22/22.04.2019г. не
е заплащана. Сумата била заплатена същия ден, но по банков път и по лична
банкова сметка ***. Сумата била внесена от него в касата на дружеството. Между
страните по договора нямало уговорка аванса да се преведе по лична банкова
сметка *** „Ивикс строй” ЕООД. Договорът за изработка бил сключен на
22.04.2019г. за извършване на СМР на обща стойност 8570 лв., платими на два
пъти – аванс от 5828 лв. а разликата – с подписване на приемо-предавателния
протокол. Въпреки издадения ПКО № 22/22.04.2019г., ищецът не е заплащал сумата
в брой още същия ден, а направил банков превод не по сметката на търговското
дружество, а по личната сметка на ответника. Ответникът твърди, че изпълнил
уговореното в договора на 03.07.2019г. – изпълнени били 29 ляти колони и 4
зидани, както и допълнително 5 колони, направена била шапка върху колоните.
Извършената работа надхвърлила стойността на договора. Ищецът отказвал да
подпише приемо-предеветален протокол от 03.07.2019г., като направил дребни
забележки по качеството. На 14.10.2019г. управляваното от ответника дружество
завело дело в ГОРС № 1886/2019г. за плащане на дължимата разлика по договора от
2742 лв., като делото било висящо. След това ищецът завел във ВТРС ч.гр.д. №
3513/2019г. за сумата 5828 лв. против Иван Чавдаров Бакалов и ч.гр.д. №
3514/2019г. за същата сума против „Ивикс строй” ЕООД. След постъпили възражения
от длъжника ищецът завел искове по чл.415 от ГПК против Иван Чавдаров – гр.д. №
3765/2019г. и против „Ивиск строй” ЕООД – гр.д. № 145/2020г.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. чл.415 от ГПК вр. чл.262, ал.2 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД е
неоснователен.
За да бъде уважен този иск, в тежест на ищецът е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи неговата претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици не доказват твърдяното то нея, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за изработка от 22.04.2019г., както и че същия договор е развален, поради неизпълнението му от ответника. От своя страна, ответникът доказа твърденията си, че е изпълнил задълженията си по договора за изработка от 22.04.2019г., както и че получената по лична банкова сметка *** лв. е преведена на дружеството „Ивикс строй” ЕООД, и същата е заплатена по сключения с дружеството договор от 22.04.2019г.
За горният извод съдът е мотивиран от приложеното гр.д. № 1886/2019г. на ГОРС, образувано по иск на „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД против ххх З. за заплащане на неиздължена сума по същия договор за изработка от 22.04.2019г., според решението по което гражданско дело, ищецът Кирил З. е осъден да заплати на ответното в настоящото производство дружество „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, сумата 2638.32 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договора от 22.04.2019г. Според мотивите на същото съдебно решение, дружеството е изпълнило задълженията си по договора, като е изработило работата, а ххх З. му дължи остатъкът от уговореното възнаграждение. Или, съобразно постановеното решение по гр.д. № 1886/2019г. на ГОРС и преценявайки доказателствената сила на мотивите на влязлото в сила решение, съдът приема, че дружеството е изпълнило задълженията си по договора, който не само, че не е развален от възложителя поради неговото неизпълнение от изпълнителя, но и възложителя дължи заплащането на разликата за извършената от изпълнителя работа по договора от 22.04.2019г. Поради това и сумата 5828 лв. не се явява заплатена на отпадналото основание – разваления договор за изработка от 22.04.2019г., а освън нея ищецът е осъден да заплати на ответника и сумата 2638.32 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договора от 22.04.2019г.
Поради това и
искът на ищеца за установяване дължимост от ответника на сумата сумата от 5828 лв. /пет хиляди осемстотин
двадесет и осем лева/ - главница,
представляваща авансово плащане по Договор за поръчка от 22.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /21.11.2019 г./ до окончателното изплащане на задължениетосе явява
неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство размер на 600 лева, съобразно приложения за това списък.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения иск по чл.415 от ГПК отххх З., ЕГН **********, с адрес: ***, по пълномощие от адв. П.Ц.П. от АК – Габрово, против „ИВИКС СТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Краков” № 5, вх. А, ет. 7, ап. 16, представлявано от управителя ххх, за установяване дължимост на сумата от 5828 лв. /пет хиляди осемстотин двадесет и осем лева/ - главница, представляваща авансово плащане по Договор за поръчка от 22.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /21.11.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3514/2019г. на ВТРС.
ОСЪЖДА ххх З., ЕГН **********, с адрес: ***, по пълномощие от адв. П.Ц.П. от АК – Габрово, да заплати на „ИВИКС СТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Краков” № 5, вх. А, ет. 7, ап. 16,
представлявано от управителя ххх, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: