№ 257
гр. Враца, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Вл. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно
наказателно дело № 20221400200263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от М. В. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр.
Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част
от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание осъденият М. лично поддържа молбата с изложените
в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
1
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С определение по НОХД № 55/2022г. по описа на РС Монтана е одобрено
споразумение, по силата на което на л.св. М. В. М. му е наложено наказание
от 7 месеца лишаване от свобода. Със същото определение, на осн. чл.25, вр.
чл.23 НК са групирани наложените на л.св. М. наказания по НОХД
№55/2021г. на РС Монтана и по НОХД №1165/2021г. на РС Монтана като му
е определено едно общо най- тежко в размер на 7 месеца лишаване от
свобода. На осн. чл.68 НК на л.св. М. е приведено в изпълнение и наложеното
му наказание по НОХД № 163/2021г. на РС Монтана в размер на 6 месеца
лишаване от свобода, което същия е изтърпял за периода от 15.11.2021г. до
08.04.2022г., от когато е започнал да търпи определеното общо наказание.
Към настоящият момент М. е изтърпял фактически 2 месеца, като от работа
му се зачитат 18 дни, а от предварителен арест 1 месец и 25 дни или общо
изтърпяната част е 4 месеца и 13 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в
размер на 2 месеца и 17 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият М. В. М. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, така, както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че при първоначално изготвената оценка на риска от
рецидив, от 29.12.2021 г. е отчетен нисък риск- 37 точки. Дефицитни
показатели са отчетени в следните раздели: Взаимоотношения- проблемни са
взаимоотношенията със съпругата му. Поради упражнено домашно насилие е
издадена ограничителна заповед, която той нарушава. Има проблем с
овладяването на гнева. Склонен е към рискови действия. Злоупотреба с
алкохол- не осъзнава негативните последици от прекомерната употребата на
алкохол, който се явява отключващ фактор за извършване на
правонарушенията. Става агресивен и враждебен към близките си и е склонен
да предприеме безразсъдни и рискови действия. Междуличностно поведение.
Умения за общуване- Затруднена е комуникацията със семейството му,
поради агресия, насочена към съпругата му. Импулсивен, трудно контролира
гнева си. Умения за мислене- игнорира част от проблемите си, не се замисля
за последиците от действията си, не си взема поука от допуснатите грешки.
2
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е отчетен с
ниски стойности, тъй като не е демонстрирал непристойно отношение към
служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен
престой. Не проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи
в затвора. Рискът от суицид и самоувреждане е определен с ниски стойности,
тъй като не споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са
индикация за подобен тип поведение в затвора. Рискът от вреди за
обществото след изтърпяване на наложеното наказание е определен със
средни стойности. Аргумент в тази насока е, както настоящото
правонарушение на л.св. М., така и деянието от криминалното му минало.
Употребата на алкохол е фактор, който може доведе до извършването на нови
правонарушения и тяхната ескалация. Рискът от вреди е насочен семейството
и по-конкретно към съпругата му. Рискът от бягство е определен с ниски
стойности. Това обстоятелство се извежда от липсата на данни в миналото му
за бягство или опити за бягство от контролирана среда.
В първоначалния план за осмисляне на престоя са включени част от
дефицитите, по които има нужда от корекция, като взаимоотношения,
злоупотреба с алкохол и умения за мислене.
В доклада по чл.155 ЗИНЗС затворническата администрация отчета, че
л.св. М. В. М. е постъпил в Затвора гр. Враца на 16.11.2021г., а на 22.11.2021г.
е преместен в ЗООТ „Враца“. Криминалната история на л.св. М. е свързана с
присъди на основание чл.296 ал.4 от НК. Запознат е с плана на присъдата и е
започнало изпълнението на поставените цели и задачи. Не са маркирани
проблемни взаимоотношения. Спазва установените правила. Показва
толерантно отношение към длъжностните лица и изпълнява техните
разпореждания. Няма нарушения и дисциплинарни наказания. Има една
награда- Заповед №Л-984/21.04.2022 г. на основание чл.98 ал.1 т.1 от ЗИНЗС-
„Писмена похвала“ за съвестно и отговорно изпълнение на поставените
трудови задачи. От 13.01.2022 год. започва работа на външен обект „Стоун
стафф“ гр. Мездра. Работи и на други външни обекти. Справя се с
поставените задачи, няма нарушение на трудовата дисциплина и на правилата
в ЗООТ.
Мнението на затворническата администрация е, че корекционната дейност
с л.св. М. следва да продължи с анализ и оценка на негативните последици,
3
които могат да настъпят при злоупотребата с алкохол, нарушаване на
издадени заповеди и осъзнаване на проблемите и предвиждане на
последствията от действията. Необходимо е да осъзнае, че трябва да промени
модела на поведение и да спазва законовия ред след освобождаването му.
Според доклада по чл.155 от ЗИНЗС към настоящия етап от изтърпяване
на наказанието си л. св. М.М. все още не е дал достатъчно категорични
доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин
на живот. Повтаря допуснатите грешки, а не си вади поука от тях.
Агресивната зареденост и проблемите му с овладяване на гнева водят до
вземането на прибързани решения и поемане на немотивиран риск са
предпоставка за извършване на ново правонарушение.
В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата
администрация към настоящият момент л.св. М., на този етап от изтърпяване
на наказанието не е дал убедителни доказателства за поправяне и е
необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора за
трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК. Същият
не отговаря на изискванията по чл. 439а НПК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В
разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата
за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на
доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице–
ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у
лишения от свобода М..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови
предпоставки за УПО, а именно М. е изтърпял фактически половината от
наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Индивидуално- корекционната работа със
същия следва да продължи в насока промяна в нагласите и формиране на
4
критично отношение към досегашното криминално поведение. Всичко това е
основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съдът намира за основателни доводите на затворническата администрация,
че е препоръчително процеса на ресоциализация на л.св. М. да продължи в
условията на затвора за изпълнение на плана на присъдата в пълен обем.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. В. М., роден на ***, в
гр.Монтана, обл.Монтана, с постоянен адрес гр.***, ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
определеното му общо наказание "лишаване от свобода" в размер на 7 месеца,
с остатък от 2/два/ месеца и 17/седемнадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението да се изпрати на л.св.М., а на Затвора гр.Враца
след влизането му в сила.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5