Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 25.09.2019                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На десети септември                                         Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо А.

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията А.

гражданско дело номер 2423 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 06.04.2015г. с П.Г.А. бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца. Във връзка с горепосочения договор на 07.05.2015 г. страните сключили Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок 12/24 месеца. На същата дата - 07.05.2015г. и по повод горепосоченото споразумение, „Теленор България" ЕАД, като лизингодател, сключил с П.Г.А. - лизингополучател договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка LG L Fino Grey с обща лизингова цена в размер на 174,57 лв. чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 7,59 лв. По договора за лизинг А. дължал заплащане на сума в общ размер на 53,13 лв. - сбор от 6 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 10.09.2016г. - 09.10.2016г., начислени във фактура № **********/10.10.2016г. На 16.05.2016г. с П.Г.А. бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок 23 месеца. На същата дата - 16.05.2016г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, „Теленор България" ЕАД, като лизингодател, сключил с П.Г.А. - лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy A3 2016 Black с обща лизингова цена в размер на 473,57 лв., чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 20,59 лв. По договора за лизинг А. дължал заплащане на сума в общ размер на 391,21 лв. - сбор от 18 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 18.09.2016г. - 17.10.2016г., начислени във фактура № **********/18.10.2016г. Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури: фактура № 72473 12763/10.10.2016г. за отчетен период 10.09.2016г. - 09.10.2016г., срок за плащане - 25.10.2016г., издадена за сумата от 947.05 лв.. представляваща неплатени неустойки и начислени накуп лизингови вноски. Така дължимите суми били както следва: 893,92 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********; 53,13 лв. лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********. Фактурата претендирал за сумата от 53,13 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски за горепосочения предпочетен номер; Фактура № **********/18.10.2016г. за отчетен период 18.09.2016г. - 17.10.2016г., срок за плащане - 02.11.2016г., издадена за сумата от 910,88 лв.. представляваща неплатени неустойки и начислени накуп лизингови вноски. Така дължимите суми били както следва: 519,67 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********; 391,21 лв. - начислени накуп лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********. Фактурата претендирал за сумата от 391,21 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски за горепосочения предпочетен номер. С оглед на гореизложеното на 07.03.2019г. „Теленор България" ЕАД подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Стара Загора срещу П.Г.А., в което се претендирали: главница в размер на 444,34 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д.№ 1532/2019г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на ответника, като в законоустановения срок постъпило възражение от същия. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че има следните вземания срещу П.Г.А., а именно: суми в общ размер на 444,34 лв., представляващи неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на устройство марка LG L Fino Grey с предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на устройство марка SAMSUNG Galaxy A3 2016 Black с предпочетен номер ++359*********; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Моли съда да осъди П.Г.А. да му заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 1532/2019г. и по настоящото производство.

Ответникът П.Г.А. не взема становище по предявения иск. В заповедното производство депозира възражение, в което оспорва претенцията на ищеца, тъй като услугата е била ползвана от друго лице.

 Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1532/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 937/13.03.2019 г. за сумата 444,34лева за неизпълнени задължения по Договор за лизинг към Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и законна лихва 11.03.2019г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира на основание чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД незаплатени лизингови вноски по два лизингови договора. Страните са сключили договор за лизинг от 07.05.2015 г. за устройство „LG L Fino Grey ”, по който договор ответникът дължи заплащането на 23 месечни вноски в размер на 7,59 лв., и  договор за лизинг от 15.05.2016 г. за устройство „Samsung Galaxy A3 2016 Black”, по който договор ответникът дължи заплащането на 23 месечни вноски в размер на 20,59 лв. Следователно между страните са възникнали правоотношения по договори за лизинг, основното задължение на лизингополучателя по които е да заплаща лизинговите вноски. Носител на това задължение е ответникът П.Г.А., който е страна по правоотношенията с ищеца. В този смисъл възраженията на ответника за недължимост на сумите с оглед ползването на лизинговите вещи от друго лице са неоснователни. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ответникът е  изпълнил задължението са за заплащане на лизинговите вноски по горепосочените два договора за лизинг. Също така няма данни ответникът да е върнал лизинговите вещи при предсрочното прекратяване на договорите за лизинг, което означава, че продължава да ги ползва и дължи заплащането на всички лизингови вноски по договорите. Ето защо съдът намира за установени вземанията на ищеца за сумата 53,13 лева за лизингови вноски по договор за лизинг от 07.05.2015 г. и за сумата 391,21 лева за лизингови вноски по  договор за лизинг от 02.11.2016 г.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 385 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 385 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.А. *** съществуването на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, за сумата 53,13 лева за лизингови вноски по договор за лизинг от 07.05.2015 г. и за сумата 391,21 лева за лизингови вноски по  договор за лизинг от 02.11.2016 г. и законна лихва от 11.03.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 937/13.03.2019 г. по ч. гр. д.№ 1532/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА П.Г.А. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, сумата 385 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 385 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: