№ 172
гр. Велико Търново, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20234110200143 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. Д. Я. с ЕГН **********, от *****, подадена
чрез адв. К. М. от ВТАК, против наказателно постановление № 22-1739-
000530 от 22.12.2022 год., издадено от Началника на РУ – В. Търново, с което
за извършено от Я. административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗЦДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева. В жалбата се
твърди, че Я. не е извършил описаното в НП нарушение, както и че НП не
отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като се моли
пълната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. К. М. от ВТАК – редовно упълномощен. В Предишно
съдебно заседание адв. М. прави доказателствено искане за допускане до
разпит на две лица при условията на довеждане, като съдът допусна и разпита
лицата Н. С. С. и Н. Й. Ч.. По същество адв. М. счита, че от доказателствата
по делото се установява, че Я. не е извършил нарушението за което е
санкциониран, поради което моли за отмяна на процесното НП. Претендира
1
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Г. Б. –
служител с юридическо образование, редовно упълномощена. Същата счита,
че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено. Излага доводи в тази насока. Претендира разноски.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 04.12.2022 год. екип от служители на РУ – В. Търново в състав Г.
П. Г. и Н. Н. С. са извършвали патрулно постова служба в центъра на град В.
Търново с патрулен автомобил. Около 13.15 ч. същите са се движили по ул.
„Н.а Габровски“, като са навлезли в началото на кръстовището между ул. „Н.а
Габровски“ и бул. „България“. Патрулния автомобил се управлявал от св. Г..
При навлизане в кръстовището, Г. намалил и се огледал наляво за да се увери
дали от бул. „България“ не идва автомобил, който е с предимство. Тогава св.
Г., както и св. С., който също гледал наляво, забелязали, че по бул. „България“
в посока ул. „Васил Левски“ се движи л.а., който преминал на червена
светлина на светофарната уредба, находяща се преди кръстовището.
Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал и спрели
автомобила на уличното платно срещу Съдебната палата. При извършената
проверка полицейските служители установили, че автомобила е „Ф.“ с рег. №
***** и се управлява от собственика му – жалбоподателя И. Д. Я. с ЕГН
**********, от гр. В. Търново. Служителите обяснили на Я. защо са го
спрели и какво нарушение е извършил.
При това св. Г. Г. в присъствието на св. Н. С. и в присъствието на И. Я.
съставил на последния АУАН серия GA № 455772 от 04.12.2022 год. затова,
че на 04.12.2022 год. в 13.16 ч. в гр. В. Търново на кръстовище на ул.
„България“ и ул. „Васил Левски“, на бул. „България“ в посока към ул.
„В.Левски“ управлява л.а. „Ф.“ с рег. № ***** негова собственост, като
преминава на забранена не мигаща червена светлина на работеща в нормален
режим светофарна уредба на бул. „България“ до КООП пазар.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП. АУАН е бил връчен по съответния ред на Я., който го е подписал
доброволно. Същия заявил, че не е преминал на червена светлина на
светофара, като в АУАН е вписано, че има възражения.
В законоустановения срок, пред наказващия орган са били депозирани
2
писмени възражения от страна на Я.. В тази връзка наказващия орган е
назначил допълнителна проверка, приключила със становище от инспектор Г.
Б. – служител в РУ, с мнение за издаване на НП. За резултатите от проверката
И. Я. е бил уведомен писмено с писмо с рег. № 173900-25689/21.12.2022
година.
Въз основа на описания АУАН, Началника на РУ – В. Търново, е издал
атакуваното НП № 22-1739-000530 от 22.12.2022 год., с което за извършено
от Я. административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева. НП е било връчено лично на Я.
на 10.01.2023 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителя Г. П. Г. и свидетеля при установяване н нарушението,
съставяне и връчване на АУАН – Н. Н. С.. Същите поддържат напълно
описаната в АУАН фактическа обстановка, като и двамата свидетели твърдят
категорично, че лично са видели и възприели как управлявания от
жалбоподателя автомобил е преминал на немигаща червена светлина на
светофарната уредба, находяща се до входа на кооперативния пазар. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са
безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие съдът разпита н качеството на
свидетели и лицата - Н. С. С. и Н. Й. Ч.. Свидетеля С. твърди в показанията си
пред съда, че е познат със жалбоподателя Я., като на 04.12.2022 год. по обяд
между 13 и 13.30 ч. се намирал на ул. „България“, точно където е пиацата на
такситата до Кооперативния пазар, като виждал светофара какви сигнали
подава. Видял, че по ул. „България“ преминал л.а. „Ф.“, който бил управляван
от познатия му И. Я.. Твърди също така, че е видял как управлявания от Я.
автомобил е преминал през светофарната уредба, като същата в този момент
светела в зелена светлина за движещите се по ул. „България“ автомобили,
като след преминаването му светофара светнал със жълта светлина. Заявява
също така, че видял след това патрулен автомобил, който идвал от ул. „Н.а
Габровски“ и който спрял автомобила на Я.. Впоследствие разбрал от Я., че е
бил спрян от полицаите затова, че е преминал на червена светлина на
3
светофара.
Свидетелката Н. Ч. живее на семейни начала със жалбоподателя Я..
Същата твърди в показанията си пред съда, че на процесната дата е пътувала
в автомобила управляван от Я., като се е возела на предна дясна седалка.
Твърди, че светофарната уредба на пешеходната пътека на входа на
кооперативния пазар е светел със зелена светлина за автомобилите движещи
се по ул. „България“, като брояча за време не работел. Заявява, че Я. е
продължил движението си, като в момента в който е навлязъл на пешеходната
пътека, зелената светлина на светофара се е сменила със жълта. Според св. Ч.
от полицейския автомобил, когато Я. е преминавал през светофара, е било
невъзможно служителите да видят на каква светлина е преминал през
светофара.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в указаните срокове.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
НП е издадено от компетентен орган. Както в съставения акт, така и в НП
нарушенията са описани с фактическите му признаци, обстоятелствата, при
които са извършени. Нарушенията са описани ясно и точно, както в АУАН,
така и в НП. В този смисъл съдът намира за неоснователни изложените в тази
насока доводи в жалбата за неоснователни.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата и в съдебно
заседание доводи, че Я. не е извършил описаното в НП нарушение.
Действително в показанията си свидетелите С. и Ч. твърдят, че Я. не е
преминал на червена светлина на светофарната уредба. Съдът обаче не
кредитира показанията на тези свидетели по следните причини:
На първо място съдът намира, че не е логично движещ се по тротоара
пешеходец да следи светлините на светофарната уредба за движещите се
4
автомобили. Св. С. твърди, че когато автомобила на Я. е минал покрай него,
той се е намирал на тротоара до пиацата за таксита на разстояние не-повече
от 50 метра от светофара. Нелогично е той да проследява движението на
автомобила и да следи на каква светлина ще премине. Свидетеля твърди, че
не се е движил по тротоара, а е чакал там, което е още довод, че е нелогично
да следи за светлините на светофара, при положение, че няма да пресича.
Освен това от мястото където твърди, че се е намирал свидетеля няма
видимост към цялото кръстовище между ул. „България“ и ул. „Н.а Габровски“
(по която се е движил патрулния автомобил), поради което съдът намира за
недостоверни твърденията му, че е видял, че в момента на преминаването на
автомобила на Я. през светофара, на кръстовището не е имало патрулен
автомобил.
Свидетелката Ч. също твърди, че в момента на навлизането на
автомобила управляван от Я. по пешеходната пътека светофара е светел в
зелена светлина и едва при навлизането е светнала жълта светлина.
Свидетелката живее на семейни начала със жалбоподателя, поради което е
пряко заинтересована от изхода на делото. Освен това ако отговаря на
истината, че автомобила е преминал на зелена светлина, то времето от
началото на светването на жълта светлина, до светването на червена светлина
е повече от три-четири секунди, което означава, че автомобила за това време
вече би преминал през цялото кръстовище и няма как да е бил спрян от
полицейските служители.
Не на последно място съдът не намира причини и някакъв интерес от
страна на полицейските служители да спират и да санкционират
жалбоподателя, ако той не е имал някакво неправомерно поведение. В
показанията си пред съда и двамата полицейски служители са категорични в
показанията си, че лично са възприели как автомобила управляван от Я.
преминава на червен сигнал на светофара, като няма причина същите да си
измислят това обстоятелство и да лъжесвидетелстват. Логично е навлизайки в
кръстовището водача на патрулния автомобил да се огледа наляво (в посока
към ул. „България“, тъй като трябва да пропусне идващите по тази улица
автомобили с предимство. Именно тогава той е видял и възприел движението
на процесния автомобил.
Съдът намира за неоснователни и изложените доводи от процесуалния
5
представител на жалбоподателя, че в АУАН не бил отбелязан точния час на
нарушението, а бил отбелязан часът в който се съставял акта. В хода на
съдебното следствие се установи, че тъй като АУАН се изготвя чрез
електронно устройство – таблет, то при изготвянето му и принтирането му,
автоматично се изписва часът, който показва самото електронно устройство.
Дори и да се приеме, че има някакво разминаване във точния момент и час на
извършване на нарушението и вписания час в АУАН, то съдът намира, че
този интервал от време е твърде малък и това не е съществено процесуално
нарушение, което да води по някакъв начин до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и той да не може да разбере за какво нарушение е
санкциониран.
Предвид горното настоящия съдебен състав приема за безспорно
установено и доказано извършеното от жалбоподателя И. Я. нарушение по чл.
6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и счита, че административно-наказващия орган правилно
е ангажирал административно-наказателната отговорност на Я. за това
нарушение.
По отношение на изложените доводи за незаконосъобразност на
обжалваното НП поради непосочване на конкретен текст по който на Я. са
отнети контролни точки, настоящия съдебен състав намира, че не следва да се
произнася, тъй като отнемането на контролни точни не съставлява
административно наказание. Освен това наказващия орган е посочил в НП
основанието въз основа на което на Я. са отнети 8 контролни точки.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя (по делото
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които
да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или
на дееца), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен
случай. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (в сила от
23.12.2021 г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания.
Така съдът приема, че от процесуална гледна точка АУАН и
6
издаденото въз основа на него Наказателно постановление са
законосъобразни - съставени в законоустановените срокове и притежаващи
необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след
констатиране на нарушението. Същият се явява годна основа за издавеното на
НП, с което за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, на Я. е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 100.00 (сто) лева, което е в точно определения в закона
размер и не може да бъде намалявано или увеличавано. Така наложеното
наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното
нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 12 ЗАНН.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия
случай са направени разноски от въззиваемата страна, като е заплатено
възнаграждение на служител с юридическо образование, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото и няма искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част. С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване
на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на страна
направените от нея разноски в размер на 100 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1739-000530 от
22.12.2022 год., издадено от Началника на РУ – В. Търново, с което за
извършено от И. Д. Я. с ЕГН **********, от ***** административно
нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5,
т. 1 от ЗЦДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100 (сто) лева – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, И. Д. Я. с ЕГН **********, от *****, ДА
ЗАПЛАТИ на РУ - Велико Търново, сумата от 100.00 (сто) лева,
представляваща направени разноски за процесуален представител
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8