№ 2235
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330203602 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Д. Ж., ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 5438392 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 50лв.
/петдесет лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен. Сочи, че на юридическо лице се налага имуществена
санкция, а не глоба. Още взема становище, че техническото средство е TFR1-
M № 511 е мобилна система за видеоконтрол, което предполага наличието на
полицейски служители, поради което е налице нарушение на чл.189, ал.4 от
ЗАНН, следвало е да се пристъпи към съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление, в който смисъл се сочи Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСК на ВАС. Предлага
електронният фиш да бъде потвърден, както и да бъдат присъдени разноските
по делото за адвокатски хонорар. Процесуалният представител на
1
жалбоподателя – адвокат Р. поддържа жалбата в две подадени до съда молби,
отново предлага обжалваният електронен фиш да бъде отменен, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, като развива аргументи по същство. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 12.05.2022г. - видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
26.05.2022г., съгласно отразеното пощенско клеймо, по преписката липсват
данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП
срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
2
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 09.11.2021г., в 10:26 часа, в
село Черноземен, улица „27-ма“ до номер 15, в посока на движение – от село
Граф Игнатиево към село Черноземен, с автоматизирано техническо средство
– мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - № TFR1-M № 511 било заснето движение на лек автомобил марка
„Хюндай Туксон“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 67
км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като
превишението било в размер на 17 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 70 км./ч. – превишение с 20 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 09.11.2021г. и час - 10:26:35ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Й. Д. Ж..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно – село Граф
Игнатиево – посока към село Черноземен, като съгласно същата разпоредба е
забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
3
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 11 km/h до 20 km/h
- с глоба в размер на 50 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 1-33-21 от 01.03.2021г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 511 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 09.11.2021г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е – от село Граф Игнатиево към село
Черноземен
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
4
именно – „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер „***“ се установява от
приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е
собственост на „Й. ***“ ЕООД, ЕИК: *********.
От публично достъпния по електронен път Търговски регистър се
установява, че *** на „Й. ***“ ЕООД, ЕИК: ********* е Й. Д. Ж..
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП - когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
В случая няма данни жалбоподателя да се е възползвал от правото си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи лицето,
управлявало лек автомобил марка „Хюндай Туксон“ с регистрационен номер
„***“ към момента на нарушението – 09.11.2021г..
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че на
юридическо лице се налага имуществена санкция, а не глоба. Обжалвания
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 5438392 на ОДМВР –
гр.Пловдив е издаден срещу физическо лице, а именно - Й. Д. Ж.. Посоченото
нейно качество на *** на „Й. ***“ ЕООД съставлява единствено основанието
по смисъла на чл.188, ал.2 от ЗДвП за ангажиране отговорността и като
физическо лице.
На следващо място съдът намери за неоснователно възражението на
жалбоподателя и относно това, че техническото средство е TFR1-M № 511 е
мобилна система за видеоконтрол, което предполага наличието на
полицейски служители, поради което е налице нарушение на чл.189, ал.4 от
ЗАНН, следвало е да се пристъпи към съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление, в който смисъл се сочи Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСК на ВАС. Същият аргумент,
а именно – че след като системата за контрол е мобилна, то се „предполага“
наличието на полицейски служители, поради което е налице нарушение на
чл.189, ал.4 от ЗАНН, би могъл да се изкаже за всяко нарушение, установено
с мобилно автоматизирано средство или система, от което следва извода, че
използването на мобилна средство за контрол следва винаги да е
5
незаконосъобразно. Последният ред на мисли обаче противоречи на § 6, т.65,
бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, където изрично е
предвидила, че „Автоматизирани технически средства и системи“ могат да
бъдат и мобилни такива. Същата разпоредба на § 6, т.65, бук.„б“ от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП още пояснява, че мобилното техническо
средство или система установява нарушенито в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес, която дейност по
поставяне начало и край на работния процес очевидно не е контролна такава
по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗАНН, за да е налице твърдяното нарушение
последни ред. Именно изменението на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г., с което §
6, т.65, бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП придобива горния
вид, води до изгубване значението на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВАС.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
6
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5438392 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Й. Д. Ж., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението
по пътищата му е наложена глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
ОСЪЖДА Й. Д. Ж., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7