№ 100
гр. Пазарджик , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Ивета Б. Парпулова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500505 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител.
І.Развитие на изпълнителното производство .
Изпълнително дело № 154/2012г. по описа на ДСИ при РС Велинград , е образувано със страни :
взискател – Община Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета на Общината;
длъжник – „Булгарцвет-Велинград „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността , гр. Велинград , Индустриална зона Булгарцвет“.
С Разпореждане от 26. 05. 2021г. ДСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство,на основание чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК , по искане на длъжника„Булгарцвет-Велинград „ ЕООД , ЕИК *********. Отказал е също така
разноските по изпълнителното действие да бъдат възложени в тежест на взискателя по изпълнението. Това
изпълнително действие се обжалва от длъжника в изпълнителното производство. В жалбата се излагат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие . Искането е да се
отмени разпореждането на ДСИ ,като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на ДСИ с указания
за прекратяване на изпълнителното производство и възлагане на разноските по обжалването в тежест на
взискателя . С жалбата не се представят нови писмени доказателства .
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против жалбата е постъпило писмено възражение от заинтересованата страна в
изпълнителното производство, Община Велинград. Във възражението се оспорва жалбата против действието на
ЧСИ. Искането е обжалваното действие да се потвърди, като правилно и законосъобразно .
В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като приема, че същата е
процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.Излага подробни съображение в подкрепа на
становището си .
1
ІІ. Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна . В текста на чл. 435 ал.2 т. 6 от ГПК е посочено, че
длъжника може да обжалва отказа на СИ да спре ,да прекрати или да приключи изпълнителното производство.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК ,от съобщаване на обжалваното
изпълнително действие .
Обжалването изпълнително действие подлежи на съдебен контрол (чл. 435 ал.2 т6 от ГПК) .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото е установено,че на 02. 04. 2013г. изпълнителното производство е спряно по
искане на взискателя ( чл. 432ал. 1 т. 2 от ГПК) .
С молба от 11. 11. 2020г. взискателя е поискал да бъдат извършени нови изпълнителни действия против
длъжника.
На 11. 05. 2021г. и на 20. 05. 2021г. длъжника в изпълнителното производство е подал две молби до ДСИ за
прекратяване на изпълнението,на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради това,че в продължение но повече от
две години взискателя не е поискал да се извършат нови изпълнителни действия.
С обжалваното разпореждане ДСИ е приел,че при спряно изпълнително производство, преклузивните и
давностните срокове относно принудителното изпълнение и относно вземането спират да текат и не могат да се
извършват изпълнителни действия. На това основание е отказал да прекрати изпълнителното производство.
Този извод на ДСИ е неправилен и незаконосъобразен.
В текста на чл. 432 ал. 1 т. 2 от ГПК изрично е предвидена възможността за спиране на изпълнението по искане
на взискателя. Спиране на изпълнението по искане на взискателя има за правна последица забрана да се
предприемат действия на принудително изпълнение против длъжника, с изключение на действията, посочени в
текста на чл. 432ал. 2 от ГПК ( вземания за издръжка и вземания от непозволено увреждане ). Спиране на
изпълнението не оказва влияние обаче върху преклузивните и давностите срокове относно вземането ,
които са започнали да текат преди това . Това се отнася и за преклузивния срок по чл. 433 ал. 1 т 8 от
ГПК. Съображенията на съда за този извод са следните :
Според разпоредбата на чл. 116 „в“ от ЗЗД с предприемане на действия за принудително изпълнение давността
се прекъсва. От прекъсването на давността започва да тече нова давност( чл. 117 ал. 1 от ЗЗД). В случая със спиране
на изпълнителното производство на 02. 04. 2013г. давността по чл. 433 ал 1 т. 8 от ГПК е прекъсната. От
прекъсваното на давността е започнала да тече нова двугодишна давност по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , която
до подаване на молбата от 11. 11. 2020г. за възобновяване на изпълнителното производство многократно е
изтекла. Това е достатъчно основание да се прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК.
Независимо от това,настоящия съдебен състав споделя и възприетото становище от ВКС и съдилищата в
страната( виж Р. № 45/ 30. 03. 2017г. по т.д. № 61273/2016г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,Р. № 44/ 19. 02. 2019г. по в. гр. д. № 58/2019г.
на ОС Перник; . № 396/ 08. 03. 2018г. по в. гр. д. № 386/2018г. на ОС Варна;), за това ,че спиране на изпълнението, когато
това става по искане на взискателя не се отразява на течението на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В
изпълнителния процес давността не спира ,защото кредитора може да избере дали да иска нови изпълнителни
действия , тъй като все още не е удовлетворен или да не иска нови изпълнителни способи.Да се допусне в
хипотезата на спиране на изпълнителното производство по искане на взискателя да се спира и течението на
срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК означава да се предостави на взискателя неоправданата възможност да
2
поддържа изпълнителното производство в състояние на безкрайна висящност,включително и чрез периодично
искане за спиране на изпълнението, след което започва да тече нов срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК представлява санкция за бездействието на взискателя.Тази норма ще се
обезмисли ,ако се спре течението на срока по чл. 433 ал. 1 т 8 от ГПК при спиране на изпълнението по искане на
взискателя.
Основателна е жалбата и в частта относно разноските по изпълнението.
Общото правило по чл. 79 ал. 1 от ГПК , чл. 29, чл. 33 и чл. 34 ТТРЗЧСИ е ,че таксите и разноските по
изпълнението се внасят авансово от взискателя ,но те са за сметка на длъжника. Изключенията от това правило са
посочени в текста на чл. 79 ал. 1 т. 1,2 и 3 от ГПК. В текста на чл. 79 ал. 1 т. 2 от ГПК е посочено ,че разноските
по изпълнението са за сметка на взискателя , когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда. При положение ,че от 2013г. до 2020г. взискателя е бездействал и не е
поискал да се извършат нови изпълнителни действия и изпълнителното производство е перемирано по право ,на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , следва да се приеме ,че изпълнителните действия за този период от време
са изоставени от взискателя . На това основание разноските по изпълнението в размер на 150 лв. ,
представляващи изплатено от длъжника адвокатско възнаграждение, следва да се поемат от взискателя .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК ще следва да се отмени отказа на ДСИ да прекрати
изпълнителното производство, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция , както и
отказа на ДСИ да възложи разноските по изпълнението в тежест на взискателя. Ще следва делото да се върне на
ДСИ със задължителни указания за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК и възлагане на разноските по изпълнението в полза на взискателя .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди
ответника по въззивната жалба да заплати в полза на жалбоподателя сумата 325 лв. , представляваща сторени
разноски по обжалване действията на СИ.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 26. 05. 2021г. на ДСИ при РС Велинград, с което е отказано да се прекрати
изпълнителното производство поради настъпила перемпция ,на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , по искане на
длъжника„Булгарцвет-Велинград „ ЕООД , ЕИК *********, както и отказа на ДСИ разноските по на
изпълнителното действие в размер на 150 лв. да бъдат възложени в тежест на взискателя по изпълнението.
ВРЪЩА Изпълнително дело № 154/2012г. по описа на ДСИ при РС Велинград за изпълнение на указанията
,дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета на Общината, да заплати в
полза на „Булгарцвет-Велинград „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността , гр.
Велинград , Индустриална зона Булгарцвет“ сумата 325 лв. , представляваща сторени разноски по обжалване
действията на СИ.
Решението е окончателно .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4