№ 9402
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110145691 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от Д. И. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ххх, чрез
пълномощника адв. И. И., срещу И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ххх,
положителен установителен иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД във вр. чл.538, ал.1 от ТЗ за установяване
дължимостта на вземането в размер на 3500 евро по запис на заповед, издаден
на 05.04.2018г., с падеж на 25.11.2018г., ведно със законната лихва за периода
от 07.10.2019г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. №56956/2019г. по описа на СРС, 140 състав.
Ищцата твърди, че на 05.04.2018г. ответникът издал запис на заповед, с
който се задължил да плати сумата от 3500 евро на падежа – 25.11.2018г.
Навежда твърдения, че ответникът не платил задължението си по записа на
заповед, поради което депозирала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него. По ч.гр.д.
№56956/2019г. на СРС, 140 състав, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника за горепосочената сума, било
постановено незабавно изпълнение на заповедта и бил издаден изпълнителен
лист. В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение срещу
заповедта, поради което и на ищцата било указано да предяви иск относно
1
вземането си. С оглед изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи претендираната
сума, както и да бъде осъден да ѝ заплати направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и
в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, чрез пълномощника си
адв. Г., оспорва предявения иск, като поддържа, че не е подписвал процесния
запис на заповед.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Видно от приложеното по настоящото дело ч.гр.д. №56956/2019г. на
СРС, 140 състав, на 07.10.2019г. ищцата е депозирала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от
3500 евро, по запис на заповед, издаден на 05.04.2018г., с падеж на
25.11.2018г., ведно със законната лихва за периода от 07.10.2019г. до
изплащане на вземането. По заявлението било образувано ч.гр.д.
№56956/2019г. на СРС, 140 състав, като на 31.10.2019г. в полза на заявителя
били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
претендираната сума. Между страните не се спори, че в срока по чл.414, ал.2
от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което с
разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, и е
спрял изпълнителното производство, образувано въз основа на издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист до приключване с
влязло в сила решение на спора относно съществуване на вземането.
Настоящият иск е предявен в указания срок.
Видно от запис на заповед от 05.04.2018г. ответникът И. Н. Н. се е
задължил безусловно да плати на ищцата Д. И. Ц. на падежа – 25.11.2018г.,
сумата от 3500 евро, удостоверено с подпис на издателя. Записът на заповед е
редовен от външна страна и съдържа всички посочени в чл. 535 от ТЗ
реквизити. Падежът на задължението е определен и е настъпил – 25.11.2018г.
Върху записа на заповед липсва отбелязване сумата да е платена. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване на
обстоятелството, че е платил дължимата сума, не е ангажирал доказателства в
2
тази насока.
Неоснователно е поддържаното от ответника в подаденото възражение
по реда на чл.414 от ГПК и в първото съдебно заседание по делото
възражение, че не е подписвал записа на заповед. От изслушаното и прието
заключение на съдебно-почерковата експертиза, изготвено от вещо лице С.
Ц., се установява, че ръкописно изписаното име „И. Н. Н.“ и подписът,
положен след текста „Записът е предявен на ……2018г.“ в запис на заповед от
05.04.2018г. – обекти на експертизата, са изпълнени от И. Н. Н..
Заключението е изготвено компетентно, обосновано е и се възприема от съда.
Предвид кредитираното заключение на съдебно-почерковата експертиза,
съдът приема за недоказано направеното от ответника оспорване на подписа
му в процесния запис на заповед.
Поради изложеното съдът приема, че записът на заповед удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на ищцата срещу ответника за процесната
сума.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на
1637 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, както и 137 лева
разноски за заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.415 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД във вр. чл.538, ал.1 от ТЗ,
предявен от Д. И. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ххх, чрез
пълномощника адв. И. И., срещу И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, че
И. Н. Н. дължи на Д. И. Ц. вземането в размер на 3500 евро по запис на
заповед, издаден на 05.04.2018г., с падеж на 25.11.2018г., ведно със законната
лихва за периода от 07.10.2019г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №56956/2019г. по описа
на СРС, 140 състав.
3
ПРИЗНАВА по реда на чл.194, ал.2 от ГПК за недоказано оспорването
от И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, на автентичността на положения
от негово име подпис в запис на заповед, издаден на 05.04.2018г., с падеж на
25.11.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. ххх, да заплати на Д. И. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ххх,
чрез пълномощника адв. И. И., съдебен адрес гр. ххх, разноски по делото в
размер на 1637 лева, както и 137 лева – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №56956/2019г. по описа на СРС, 140 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4