РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН ,
28.11.2019г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,търговско отделение, в публично заседание на единадесети ноември ,през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН
ДАНЧЕВ
при секретаря В. Т. и в присъствието на
прокурора............………като разгледа докладваното от съдията Данчев т.д.№
72 по описа за 2018г. ,за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от ЗК“***„
със седалище и адрес на управление в с.***,
Община Никопол срещу „***„ ЗАД
със седалище и адрес на управление гр.С. , бул***, с която са предявени
иск по чл. 405 от КЗ
с цена на иска 74 151,60 лв. и иск по чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 3007,24 лв.
В исковата молба се
твърди ,че ищецът ЗК „ ***„ с.***, Община Никопол има сключен с ответника ЗАД„***„ договор за застраховка
„Каско „ по полица ***/ ****.Твърди се също така ,че на 22.08.2017г. към 15,30
ч. при жънене на слънчогледов блок в мeстн. „ *** „ на около 10 км. от гр.Н.
при спускане по голям наклон и попадане в улей , образувал се от
дъждове,комбайн марка „*** „модел *** ,с рег № *** остава в неподвижно
състояние със значителни материални щети за придвижване на собствен ход –
скъсване на носещ мост ,разрушаване на автомобилната гума ,изкривяване на дясна
полуоска ,скъсани муфи ,планки ,хидравлични маркучи ,деформирани външни панели
и др.Твърди се ,че за настъпилата щета е било уведомено ответното
застрахователно дружество с уведомление от 22.08.2017 г. Бил направен оглед от
застрахователен агент,представител на ответника и от сервизен инженер на „****
„ ЕАД и в присъствие на председателя на ЗК „***„ , комбайнът бил заснет и
направен списък на констатираните увреждания , който е бил подписан от
председателя на кооперацията без възражения.
Твърди
се ,че на 17.10.2017г. бил получен частичен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение по предявената претенция по №**** по процесната
застрахователна полица ,като с този отказ останал непризнат увредения преден
мост.
На 03.11.2017г. било
направено писмено възражение пред застрахователя,подкрепено със становище
от „****„ ЕАД . Въпреки това ,обаче, по предявената претенция застрахователното дружество
изплатило на кооперацията само сумата
4702,75 лв. ,която била преведена по банков път. Бил получен и
втори отказ за заплащане на предявената претенция по повод на което
председателят на кооперацията възложил изготвянето на частна автотехническа експертиза
,която да установи нанесените материални
щети ,в т.ч. уврежданията по предния мост ,както и да се определи
пазарната им цена. Ищецът счита ,че
ответникът му дължи заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 74151,60 лв. ,представляващи стойността
на увредени и неподлежащи на ремонт автомобилни части по заведена щета №*** по
застраховка „Каско „ по полица ***/ ***,както и сумата 3007,24
лв.представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017г.
до 06.03.2018г.
Претендират се и
направените деловодни разноски ,в т.ч. по ч.т.д.№ 48/ 2018г. по описа на
ОС-Плевен .
В срока по чл. 367
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД„***“.В него се прави
възражение за нередовност на исковата молба ,като се счита ,че в нарушение на
чл. 127, ал.2 от ГПК ищецът не е посочил конкретните обстоятелства, които ще
доказва с представените с исковата молба доказателства,което пречи на
преценката за тяхната относимост и допустимост.
По същество се
оспорват изцяло предявените искове по основание и размер.
Признава се
сключването на застрахователен договор под формата на застрахователна полица № ***/
*** , с предмет застраховка Каско на комбайн марка „*** „.
Оспорва се обаче
,че се дължи заплащане на застрахователното обезщетение ,тъй като вредите не
били предмет на полицата –не са настъпили в периода на нейното действие ,не са
покрит риск по нея и не се дължат на посоченото застрахователно събитие , а са
следствие от предходна повреда/ спукване / на предния мост ,както
и / или на корозия по предния
мост в резултат на което той се е скъсал.
Счита се ,че вредите нямаше изобщо да настъпят
или нямаше да настъпят в тези размери , ако ищецът беше изпълнил задълженията си по Общите условия и на добрия стопанин.
При условията на
евентуалност , ако исковете се приемат за основателни, то се претендира съпричиняване на вредите от страна на ищеца
,което макар да е не изрично посочено в този абзац на отговора ,може да се
извлече от предходния абзац ,където се твърди ,че ищецът не е отстранил
предходна повреда по предния мост /старото увреждане / ,както и не е поддържал добре комбайна в резултат на
което е допусната корозията на предния мост ,което е отслабило материала и
спомогнало за скъсването, а така също понеже не бил правилно избран от водача пътя за движение на комбайна.
Съдът е извършил с
доклада по делото разпределение на доказателствената
тежест между страните по делото ,като е приел ,че тежестта е върху ищеца да установи настъпването на
твърдяното в исковата молба застрахователно събитие и то по посочения в нея
механизъм ,както и че то представлява покрит риск по застрахователния договор,
а така също да установи и точния вид, и
размер на вредите по комбайна ,подлежащи
на обезщетяване .
Доказателствената
тежест е върху ответника да установи основателността на своите възражения за
това , че вредите не били предмет на полицата –не са настъпили в периода на
нейното действие ,не са покрит риск по нея и не се дължат на посоченото
застрахователно събитие , а са следствие от предходна повреда/ спукване / на
предния мост ,както и / или на
корозия по предния мост в резултат на което той се е скъсал,както и да
докаже своето възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от самия ищец.
При съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства ,съдът прави извод ,че ищецът успешно е изнесъл
възложената му по-горе доказателствена тежест .
Както беше посочено
по-горе, няма спор между страните по делото и е видно от неоспореното писмено
доказателство /вложено на л. 26 от делото/,че ищецът ЗК „ ***„ с.***, Община Никопол има
сключен с ответника ЗАД„***„ договор за
застраховка „Пълно Каско „ по полица ***/ *** с период на застраховката от
00.00ч. на 15.04.2017г. до 24.00.ч. на 14.04.2018г. с договорена обща
застрахователна сума 165 000 лв.
Не е спорно и е видно от приетите писмени доказателства
,изходящи както от ищеца ,така и от ответника ,че ищеца е уведомил ответното застрахователно
дружество за настъпило застрахователно събитие по отношение на застрахования
комбайн още на 22.08.2017г. В т.см. е вложеното на л. 21 от делото уведомление
за щети по МПС , изходящо от ищеца
,както и изходящият от ответното дружество писмен отговор изх.№ ****/17.10.2017г./
на л. 11 от делото / в който се сочи ,че действително на 22.08.2017г. е
направено уведомление за настъпилите
увреждания по специализиран селскостопански автомобил /комбайн /.
От тези
обстоятелства следва извода ,че застрахователното събитие за което е направено
надлежното уведомяване на застрахователя е настъпило в периода на действие на
застрахователното полица , а не извън него ,каквото възражение прави ответникът
в писмения си отговор.
Според т.7.1 от
представените по делото Общи условия за застраховане на сухопътни превозни
средства ,без релсови превозни средства на ЗАД„***/ вложени на л. 53-61 от делото / покрит риск при
рисковата клауза „пълно каско „ е и пътнотранспортното произшествие.Според
т.162.12 от допълнителните разпоредби на същите Общи условия пътнотранспортно
произшествие е събитие ,възникнало в процеса на движението на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хора , повреда на пътно превозно средство ,път , пътно съоръжение ,товар
или други материални щети. Конкретното събитие за което застрахованият е
уведомил застрахователя има точно характер на ПТП,тъй като от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява ,че на 22.08.2017г. при движение с пълен зърнен бункер във вече
ожънат слънчогледов блок , при спускане
по голям наклон и попадане на предна дясна гума в улей , образувал се от дъждове,комбайн марка
„*** „модел *** ,с рег № *** остава в
неподвижно състояние с материални щети ,водещи
до невъзможност за придвижване на собствен ход.В т.см. процесното събитие
покрива характеристиките на ПТП ,поради което представлява и покрит
застрахователен риск по смисъла на т.7.1 от Общите условия за застраховане
,които са приложими и към настоящия случай.
Ответникът по иска
се позовава на т. 7 от Специалните условия към застрахователна полица № ***/ ***
според която в случаите на ПТП/ в т.ч. самокатастрофиране ;щети причинени от
дупки и неравности в пътната настилка и др./ застрахованият е длъжен да
представи на застрахователя протокол от органите на „ Пътна полиция „ КАТ или
следствието , удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие.В случая
се установява ,че такъв протокол не е бил представен от застрахования на
застрахователя.Поради това като се позовава на т.90 от Общите условия във вр. с т. 7 от Специалните условия към
застрахователната полица ,ответникът счита ,че не дължи плащане на
застрахователно обезщетение.
Според т.90 от
Общите условия „в случай на неизпълнение на задължение на застрахования по т.
78.1 до т. 78.6 вкл.;т.86.1 ; т.87; т.88.1и т.88.10.вкл. и т.89 Застрахователят
има право да откаже изплащане на застрахователното обезщетение. Нормата на т.90
от Общите условия ,обаче следва да се тълкува и
прилага именно във вр. с другите клаузи от тези Общи условия към които
тя препраща. В т.вр. следва да се отбележи ,че според т. 78.6 от Общите условия
застрахованият е длъжен да представи ИЗИСКАНИТЕ
от застрахователя документи ,свързани с установяване на
застрахователното събитие и размера на вредите. От тази редакция на нормата ,се
налага извод ,че непредставянето на такива документи от страна на застрахования
може да послужи като основание на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение само ако тези документи са били изрично изискани от застрахователя
и въпреки това не са представени от застрахования , а освен това и ако липсата
на такива документи съставлява пречка
изобщо да бъде установено настъпването
на застрахователното събитие или да се определи точния размер на щетите. В случая , обаче, от разменената преди
завеждането на делото между
застрахования и застрахователя
кореспонденция / заявление за уведомяване за настъпило събитие , писмен
отговор ,съдържащ отказ,възражение от застрахования и повторен отказ от
застрахователя / се вижда ,че от страна
на застрахователя всъщност не са били изисквани от застрахования някакви
допълнителни документи особено що се отнася до въпроса дали е настъпило
застрахователното събитие ,в т.ч. и соченият едва с допълнителния
писмен отговор от ответника протокол от органите на „Пътна полиция „КАТ.Както в
писмо изх.№ ***/ 17.10.2017г. ,така и в писмо изх.№ ***/09.11.2017г./адресирани
до ЗК“***„/ , а така също и в писмо изх.№
***/19.01.2018г. / адресирано вече до адв.М. ,не се отправя от застрахователя
искане до застрахованото лице да представя каквито и да било допълнителни
документи и да се твърди ,че тяхното отсъствие представлява пречка за
застрахователя да установи настъпването на застрахователното събитие –ПТП –то
,претърпяно на 22.08.2017г. От съдържанието на тези писма всъщност се налага
извод ,че настъпването на въпросното ПТП
на посочената дата не се оспорва от застрахователя ,като постановеният от
него извънсъдебен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение в пълния
претендиран размер се дължи на непризнаване ,че част от щетите/конкретно що се отнася до
скъсването на предния мост на комбайна / не са резултат от настоящото събитие
, а се дължи на старо увреждане ,корозия по предния мост и умора на материала.
Следва да се
отбележи и това ,че дори с писмения
отговор на исковата молба , ответникът всъщност не оспорва изобщо
настъпването на процесното ПТП на посочената в исковата молба дата и при изложените
в нея обстоятелства ,като дори черпи
аргументи от тази фактическа обстановка за да обоснове своите възражения за
съпричиняване на вредите от страна на
застрахования . Направеното в т. 3.3 от допълнителния отговор на допълнителната
искова молба възражение за липсата на протокол от органите на „пътна полиция
„КАТ е чисто формално ,тъй като то не е
съпроводено с оспорване факта на осъществяване на описаното по -горе ПТП в резултат на което комбайнът е останал
неподвижен на полето.
Освен това ,дори
условно да се приеме ,че ответникът
оспорваше настъпването на застрахователното събитие , то
липсата на въпросния констативен протокол ,съставен от органите на
„Пътна полиция“ –КАТ не изключва възможността за установяване настъпването на
процесното застрахователно събитие с други допустими доказателствени средства
по ГПК ,каквито всъщност бяха събрани в хода на процеса пред
ПлОС-свидетелските показания на водача
на комбайна К. Б. И.,както и на свидетеля В.Б.
,който също така е възприел състоянието на машината след ПТП ,които заедно с експертното заключение и
съставените от самия застраховател протоколи за оглед дават основание да се направи извод, че
описаното в исковата молба ПТП действително е настъпило така, както се твърди в
нея,на посоченото място и при описаните обстоятелства.
В т.см., и независимо от липсата на констативен
протокол ,съставен от органите на Пътна полиция –КАТ , съдът приема ,че безспорно е установено по делото настъпването
на застрахователно събитие на 22.08.2017г. , представляващо претърпяно от
комбайна ПТП / без участие на други
участници в движението / в резултат на което са му били причинени щети
,които не са позволявали самостоятелното му придвижване от мястото на ПТП ,без
извършването на съответен ремонт .
В т.вр. идва
необходимостта да се изследва въпроса за точния вид,характер , а оттам и размер
на причинените при това ПТП вреди по комбайна и по –точно дали сред тях е
претендираното от ищеца разрушаване /скъсване / на преден мост на комбайна . В
т.см. са свидетелските показания на посочените вече двама свидетели ,както и експертното заключение в което
подробно е описан механизма на ПТП и причинната му връзка със скъсването на
предния мост / вж. стр. 8 от заключението ,където се сочи ,че ,при попадането
на предно дясно колело в улей, образуван от дъждовете , цялото тегло на
комбайна плюс събраното в бункера около 2,5 тона слънчогледово семе се
съсредоточава към предна дясна гума и дясна част на неуправляем носещ мост и от
това натоварване се къса моста ,вследствие на което се изкривява дясна полуоска
,повреждат се предна дясна гума ,външни панели ,хидравлични маркучи и др. части
на комбайна/.
Всъщност самият
ответник не е оспорвал скъсването на предния мост ,но твърди,че то е настъпило
вследствие на съществуваща вече предходна повреда и / или корозия по моста .Това
възражение на ответника по иска , обаче остава изцяло недоказано в настоящия
процес –липсват както писмени ,така и гласни доказателства от които да може да
се направи извод за съществуваща предходна повреда на предния мост или корозия
на същия ,които фактори да са допринесли по какъвто и да било начин за
настъпването на повредата на 22.08.2017г. Вещото лице дава ясен и категоричен
отговор на тези въпроси / на стр. 11, стр. 15 -18 от заключението / като сочи
,че „ възникналата щета е вследствие на настъпилото събитие и няма старо
увреждане по преден мост „, както и по-нататък - „ не е налице стара повреда /
спукване , скъсване или друго / по предния мост на комбайн „ ****“ „ , а така също „ не е налице корозия по преден мост на
комбайна ,няма умора на материала ,спомогнала за настъпването на настоящата
повреда.“ Експертното заключение е прието от съда след
като вещото лице е отговорило подробно и обстоятелствено на поставените му от
страните по делото въпроси ,като от страна на ответника по иска е заявено
оспорване на това заключение само що се касае до отговора на въпрос 1 от
писмения отговор на ответника –„комбайн „ ****“поддържан
ли е в съответствие с инструкциите на производителя ,извършени ли са всички
необходими прегледи ,поддръжки и др. мероприятия в съответствие с изискванията
на завода производител и от оторизирано за това лице ?“.Не е налице оспорване от ответника на експертното заключение в частта му съдържаща отговори на въпросите
дали скъсването на предния мост е било
вследствие на съществуваща вече предходна повреда и / или корозия по
моста.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд приема ,че ответникът не е доказал
твърденията си за наличие на стара повреда , корозия или умора на материала
,които да се намират в причинна връзка с настъпилото на 22.08.2017г. скъсване
на предния мост на комбайна.
Що се отнася до
въпроса поддържан ли е комбайна в съответствие с инструкциите на производителя
,извършени ли са всички необходими прегледи ,поддръжки и др. мероприятия в
съответствие с изискванията на завода производител и от оторизирано за това
лице, то формулиран по този пределно общ начин ,този въпрос няма пряко значение
за правилното решаване на спора .За да има такова значение ,то би следвало
ответникът да сочи конкретно какво точно бездействие ,свързано с дължимата поддръжка на машината е било допуснато от
застрахования /ищеца / и каква е причинната му връзка с настъпилото увреждане .Такива конкретни
твърдения от страна на ответника за допуснато от ищеца бездействие ,което да се
намира в пряка причинна връзка със скъсването на предния мост на машината
,всъщност няма нито в писмения отговор ,нито в допълнителния писмен отговор
,нито пък са направени по –нататък в хода на исковото производство.
В резултат на изложеното дотук ,съдът приема
,че ищеца е доказал настъпването на застрахователното събитие на
22.08.2017г.,представляващо покрит застрахователен риск за който
застрахователят дължи изплащане на обезщетение.
Що се отнася до
вида и размера на щетите ,те са посочени в експертното заключение на в.л.
инж.Е.Ц. ,според което нанесените щети на комбайна възлизат на
105 435,94лв. ,като в т.ч. влиза и стойността на греда преден мост -
37 050лв.
По делото няма спор
,че ответното застрахователно дружество е изплатило на ищеца частично
обезщетение в размер на 4 702,75 лв. Като се приспадне тази сума от
дължимото застрахователно обезщетение за общия размер на претърпените щети / 105 435,94лв./
остава дължимо обезщетение в размер на 100 733лв. Ищецът обаче е
претендирал застрахователно обезщетение в размер само на 77 158,24 лв.
,т.е по-малко от дължимото.
Според съда не са
налице условията на т. 16.21 от Общите условия за изключване отговорността на застрахователя. Не се установява
щетите да са резултат от умишлени злонамерени действия или пък на груба
небрежност на застрахования респ.на негови работници ,в.т.ч. и водача на
комбайна . В т. 126.9 от Допълнителните разпоредби на Общите условия за
застраховане е посочено ,че „ груба небрежност е неполагането на дължимата
грижа в голяма степен ,несъобразяване с това ,което всеки в даден ситуация би
съобразил .Грубата небрежност е налице тогава ,когато виновното лице не е
положило тази грижа ,която всеки на негово място би положил.“В конкретния
случай няма основание да се приеме ,че водача на комбайна – К. Б. И. при
управлението на машината на 22.08.2017г.
не е положил дължимата грижа в голяма степен . Според отговора на въпрос 4 / от поставените
от ищеца въпроси към в.л./ налице е комплекс от
фактори, довели до увреждането на комбайна :движение при отрицателен
наклон на терена ,под действието на собственото тегло на комбайна и товара в
бункера и при попадане на предното дясно колело в улей се е получило значително
ударно натоварване за малък интервал от
време ,като възникналите в резултат на това натоварване напрежения са довели до
деформиране и разрушаване на материала на предния мост. Както се вижда , сред
тези фактори не се сочи поведение на водача на машината ,което да е допринесло за настъпването на
щетите . Допълнително в.с.з. на 11.11.2019г. от отговорите на в.л. на изрично зададени от съда въпроси ,следва ,че
поначало не е недопустимо и не е изключено използването на комбайна ,в т.ч. и
неговото придвижване по конкретния терен с отрицателен наклон ,който терен
представлява обработена нива ,след жътва ,още повече ,че наблизо няма път ,в
т.ч. и черен ,коларски път по който да може
по-безопасно да се придвижи машината. В.л. сочи ,че улеите по обработената нива са
на всеки ред ,както и че около тях има растителност ,която може да попречи на
водача да възприеме конкретния улей в който е попаднало предно дясно колело на
машината. Освен това ,по делото не са
събрани доказателства ,комбайнът да се е движил с несъобразена с терена скорост
,което да е причинило увреждането на предния мост .Заедно с това, в.л. сочи ,че
„ не се изключва да настъпи застрахователното събитие дори при ниска скорост „
/ л. 146 от делото /.
Неоснователно се
оказа и възражението на ответника ,че комбайна е управляван от неправоспособен
водач ,тъй като по делото е представено свидетелство за правоспособност на
водача на комбайна К. Б. И. за категория
Твк /тракторист / ,Твк-3/комбайнер /,което му позволява да работи с трактори и
със самоходна специализирана и специална земеделска техника,каквато
представлява процесният комбайн .
Поради тези
съображения според съда не се установява проява на груба небрежност от страна
на водача на машината ,която да е основание изобщо за изключване отговорността
на застрахователя съгласно т. 16.21 от Общите условия.
Не се установява и
някакво противоправно поведение на водача на машината ,което да се намира в причинна
връзка с настъпилите щети по комбайна ,което да представлява съпричиняване на
тези щети и да е основание за намаляване отговорността на застрахователя.
Поради тези
съображения ,Плевенски окръжен съд намира ,че искът по чл. 405
от КЗ с цена на иска 74 151,60
лв.следва да бъде уважен в пълен размер така както е предявен.
Върху тази сума
застрахователят дължи и мораторна лихва
,тъй като според съда е изпаднал в забава спрямо застрахования след
13.09.2017г. когато е изтекъл срокът от 15 работни дни /считано от
22.08.2017г.,когато е получено уведомлението и искането за заплащане на обезщетението /. Това
е така като се съобрази нормата на чл. 405 от КЗ във вр. с чл. 108, ал.1 от КЗ
,както и т. 103 от Общите условия за
застраховане, издадени от ответника ,която предвижда че застрахователят заплаща
застрахователно обезщетение в срок до 15 работни дни ,считано от деня в който
застрахованият е представил всички поискани от застрахователя документи
,материали и вещи ,свързани с установяване на застрахователното събитие. Както
беше посочено по-горе ,по делото няма данни застрахователят да е изисквал от
застрахования каквито и да било допълнителни доказателства за застрахователното
събитие и такива да не са му били представени от застрахования,поради което
съдът приема ,че въпросният 15 дн. срок започва да тече от датата на постъпване
на застрахователната претенция ,която се съдържа в уведомлението за щети на МПС от 22.08.2017г. / на л. 21 от
делото /. Ищецът претендира обезщетение
за забава за периода от 15.09.2017г. до 06.03.2018г. Изчислена от съда с помощта на ел. калкулатор ,законната лихва
върху главницата за посочения период на забава е в размер на 3563,40лв. Ищецът
претендира законна лихва в по-малък размер- 3007,24лв. и именно до този размер
следва да бъде уважена акцесорната
претенция .
С оглед пълното
уважаване на двете искови претенции и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени от ищеца
деловодни разноски.Според представения списък по чл. 80 от ГПК те са в размер на 9 651,34лв. от които
4000 лв. за адвокатско възнаграждение . От ответника е направено възражение на
осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на това възнаграждение с оглед на
действителната фактическа и правна сложност на спора .Съдът съобрази ,че съгласно чл. 7,ал. 2 т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,минималният
размер на адвокатско възнаграждение с оглед цената на иска следва да е
2 844,74лв. ,което е с 1155лв. по-малко от договореното между ищеца и адв.
Е.М. -4000лв. Като се вземе предвид фактическата и правна сложност на спора
,която не е значително по-голяма от обичайната за този вид дела ,съдът намира
,че възражението за прекомерност следва
да бъде уважено и деловодните разноски за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат редуцирани до 3500лв. Поради това общият размер на деловодните разноски
,които ответникът следва да заплати на ищеца остава 9151,34лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн.
чл. 405 от КЗ „***„ ЗАД, с ЕИК-*** , със седалище и адрес
на управление гр.София , бул***да
заплати на ЗК“***„ , с ЕИК-*** ,със седалище и адрес на управление в с.***, Община Никопол,предсавлявана от А. М. сумата
74 151,60 лв./седемдесет и четири хиляди , сто петдесет и един лева и шестдесет
стотинки /,представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца щети по комбайн марка „** „модел *** ,с рег № ***,собственост на ищеца
,за който комбайн има сключен договор за застраховка „Каско „ по полица ***/
*** ,и които щети са настъпили в резултат на ПТП на
22.08.2017г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 405 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД „***„ ЗАД със седалище и адрес на управление гр.София , бул***да заплати на ЗК“***„ със седалище и адрес на управление в с.***, Община Никопол сумата 3007,24лв./три хиляди и седем лева и двадесет и четири ст./,представляваща лихва за забавено изплащане на дължимото застрахователно обезщетение за периода от 15.09.2017г. до 06.03.2018г.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78,ал. 1 във вр. с ал. 5 от ГПК „***„ ЗАД
със седалище и адрес на управление гр.София , бул***да заплати на ЗК“***„
със седалище и адрес на управление в с.***,
Община Никопол деловодни разноски в размер на 9151,34лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД :