Решение по адм. дело №356/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Адвокатско сдружение Бул лекс, ЕИК *********, чрез пълномощник адв. В. С. против Национална агенция по приходите (НАП).

С исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от Адвокатско сдружение Бул лекс имуществени вреди в размер на 776 лева, представляващи направени от него разноски за адвокатско възнаграждение по повод обжалване по административен ред пред директора на ТД на НАП Варна на Ревизионен акт (РА) № 03001822004292-091-001 от 01.03.2023 г., издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от С. А. П., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, възложил ревизията и И. Х. И., на длъжност Г. инспектор по приходите в същата дирекция - Ръководител на ревизията, с който се определят задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 9 220, 00 лева главница и 2 073, 41 лева лихва за данъчни периоди 05.06.2019 г. – 31.12.2020 г., потвърден с Решение № 85 от 31.05.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна. Посоченият РА се атакува като незаконосъобразен, защото е частично отменен с влязло в сила решение на Административен съд – Русе по адм. д. № 379/2023 г. В производството по обжалване на Ревизионния акт по административен ред, ищецът е бил представляван от адвокат, заплатил му е съответното възнаграждение и пред настоящия съд претендира именно тази сума. Следва да се уточни, че в проведеното съдебно производство по оспорване решението на горестоящия орган, съдът е присъдил в полза на сдружението единствено разноски за възнаграждение за адвокат в съдебното производство. Развиват се пространни доводи в подкрепа на иска и се претендира присъждане на разноските.

Ответникът – Национална агенция по приходите (НАП) счита, че искът е допустим, но неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе застъпва тезата, че предявения иск е процесуално допустим и основателен.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Русе намира за установено от фактическа страна следното:

С Ревизионен акт (РА) № 03001822004292-091-001 от 01.03.2023 г., издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от С. А. П., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, възложил ревизията и И. Х. И., на длъжност Г. инспектор по приходите в същата дирекция - Ръководител на ревизията, се определят задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 9 220, 00 лева главница и 2 073, 41 лева лихва за данъчни периоди 05.06.2019 г. – 31.12.2020 г. Този РА е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП – Варна, който се е произнесъл с Решение № 85 от 31.05.2023 г. като го е потвърдил. При обжалването са направени разноски в размер на 1420 лева за адвокатско възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя адвокат. Адвокатското пълномощно е приложено към жалбата пред Директора на Дирекция ОДОП – Варна /л. 5 от преписката по адм. д. № 379/2023 г. на Административен съд-Русе/. Споразумението за адвокатско възнаграждение от 28.03.2023 г. е приложено по адм. д. № 379/2023 г. на Административен съд-Русе / л.131 от делото/.

Недоволен от така постановеното Решение, Адвокатското сдружение е обжалвал РА по съдебен ред. Образувано е адм. д. № 379/2023 г. по описа на Административен съд – Русе, предмет на което е РА № Р – 03001822004292 – 091 – 001/01.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 85/31.05.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП. В резултат на обжалването, Административен съд – Русе е постановил Решение № 122/12.01.2024 г., с което е отменил Ревизионен акт № 03001822004292-091-001 от 01.03.2023 г., издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от С. А. П., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, възложил ревизията и И. Х. И., на длъжност Г. инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, с който на Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ се определят задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 9 220, 00 лева главница и 2 073, 41 лева лихва за периода 05.06.2019 г. – 31.12.2020 г. С Решение № 8057/27.06.2024 г. по адм. дело № 2297/2024 г. по описа на ВАС, І отделение е отменено решение № 122/12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 379/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Русе в частта, в която по жалба на Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ – [населено място] е отменен РА № Р – 03001822004292 – 091 – 001/01.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 85/31.05.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП за установени задължения на адвокатското съдружие за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 4 370 лв. и лихви – 749,64 лв. и вместо него е отхвърлена жалбата на Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ – [населено място] срещу РА № Р – 03001822004292 – 091 – 001/01.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 85/31.05.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП в посочената по – горе част, като е оставено в сила решението в останалата обжалвана част.

Със съдебното решение са присъдени само направените в хода на съдебното обжалване разноски. Относно разноските за адвокатско възнаграждение, направени в административното производство, Административен съд – Русе в съдебния си акт е посочил, че „разноските, сторени при административното обжалване на акта, не представляват разноски, които могат да бъдат претендирани и съответно присъждани в настоящото съдебно производство."

Видно от приложеното към настоящото дело адм. д. № 379/2023 г. на Административен съд – Русе, по него не са присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на производството по административно обжалване, но същите са надлежно поискани. В посоченото административно дело на л. 5 от административната преписка , респективно на л.131 се намират Адвокатското пълномощно, респективно Споразумението за адвокатско възнаграждение от 28.03.2023 г. със страни Адвокатско съдружие „Бул Лекс“ – [населено място] и адвокат С. Й. Д.. В Споразумението е записано, че негов предмет е изготвяне и депозиране на жалба срещу Ревизионен акт (РА) № 03001822004292-091-001 от 01.03.2023 г., издаден на основание чл.119, ал.2 ДОПК, въз основа на издаден ревизионен доклад №03001822004292-092-001/09.02.2023 г. пред НАП- ТД-Варна. В Споразумението е посочено договорено възнаграждение в размер на 1420 лева платено в брой. Споразумението е сключено на 28.03.2023 г. На л. 5 от преписката по делото е представено подписаното на 28.03.2023 г. пълномощно, с което упълномощава адв. С. Й. Д. да представлява сдружението пред НАП във връзка с изготвяне и депозиране на жалба срущу Ревизионен акт № 03001822004292-091-001/01.03.2023 г., издаден на основание чл.119, ал.2 ДОПК, въз основа на издаден ревизионен доклад №03001822004292-092-001/09.02.2023 г.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан, като за да достигне до този извод, съдът приема за установено следното:

Искът е процесуално допустим. Касае се за иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които вреди се твърди да са настъпили като резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност – Ревизионен акт (РА) № 03001822004292-091-001/01.03.2023 г., частично отменен по предвидения за това съдебен ред.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридически лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация. Исковата молба е предявена от легитимиран субект – адресат на частично отменения ревизионен акт, вследствие на който се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени юридически услуги за правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на жалба по административен ред срещу РА и при наличие на правен интерес. В този смисъл съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим по смисъла на чл. 204, ал. 1 във връзка с чл. 203 от АПК.

В конкретния случай производството по оспорване на издадения на ищеца ревизионен акт се е развило по реда на ДОПК. В Глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 – чл. 155, няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, в административното производство по реда на Глава осемнадесета ДОПК, провеждането на което е задължителна процесуална предпоставка за съдебно обжалване на ревизионен акт, не е предвидена възможност за решаващия административен орган да присъжда в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл за страната при оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ДОПК, съгласно която задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да бъдат претендирани след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на НАП или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на НАП обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В този смисъл направените в производството по оспорване на РА по административен ред разноски следва на основание чл. 17, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се възстановят в процесното производство.Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Не е спорно между страните, че ищецът Адвокатско сдружение Бул лекс е със седалище в [населено място] и последиците от увреждането са настъпили също в [населено място], поради което предявеният иск е местно и родово подсъден на Административен съд– Русе, който е компетентен да разгледа предявения иск.

Искът е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Съгласно изискванията на чл. 205 от АПК исковете за обезщетение за вреди се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Искът е предявен срещу Национална агенция за приходите, която съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходи е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ.

Предвид изложеното съдът приема, че искът е допустим за разглеждане като предявен от лице с правен интерес и е насочен срещу надлежен ответник, като отговаря на формалните изисквания на закона за съдържание.

Разгледан по същество искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен.

Тази разпоредба въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне правото на обезщетение е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки е върху ищеца, т. е. страната, която търси присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът е направил изявление, че в неговия патримониум са настъпили имуществени вреди от действието на частично отменен по съдебен ред като незаконосъобразен Ревизионен акт № 03001822004292-091-001/01.03.2023, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 85/31.05.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП. Имуществените вреди представляват сумата, която ищецът е заплатил за възнаграждение на адвокат за защитата му в административното производство, като тази сума е в размер на 776 лева и същата е съответна на отменена част от РА.

Ищецът е ангажирал доказателства за наличието на първата предпоставка – незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност – РА № Р – 03001822004292 – 091 – 001/01.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 85/31.05.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, който е отменен частично по надлежен ред с вече посоченото съдебно решение по по адм. дело № 2297/2024 г. по описа на ВАС, І отделение.

Имуществените вреди представляват сумата, която ищецът е заплатил на адвокат за защитата му в административното производство, като тази сума е в размер на 776 лева, съответна на отменената част от РА. Следователно, доказана е втората предпоставка, необходима за осъществяване отговорността на държавата.

Действително, в административното производство не е налице изискване за процесуално представителство пред горестоящия административен орган при обжалване по административен защото жалбоподателя в това производство има право да избере начина по който да бъде представляван, за да се гарантира в пълен обем неговата защита. Ищецът не би използвал процесуален представител, ако не беше издаден частично незаконосъобразния РА и ако в приложимия нормативен акт (ДОПК) не се съдържаше установено изискване за задължително обжалване по административен ред, преди да се търси съдебна защита. Поради което заплащането на адвокатско възнаграждение е пряко свързано със задължителността на провеждането на обжалване по административен ред на административния акт, което от своя страна доказва причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Това плащане, съгласно Закона за адвокатурата, се урежда с Договор за правна защита и съдействие /в конкретния случай Споразумението за адвокатско възнаграждение от 28.03.2023 г. (л. 131 от приобщеното дело).

Правото на защита, включва и правото на адвокатска такава, като основно конституционно право, което не може да бъде ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и когато не е задължително в определен вид производство пред административен орган и/или пред съда. Ирелевантно е обстоятелството, че ищецът е адвокатско сдружение. При липсата на друг процесуален способ за обезщетяването, общият ред по ЗОДОВ е единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от частично отменения като незаконосъобразен Ревизионен акт при оспорването му по административен ред и с участие на адвокат в това производство.

Адвокатската защита при атакуване законосъобразността на Ревизионния акт е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на административния спор, поради което и вредите са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на частично отменения, макар и по съдебен ред, РА. В този смисъл налице е и последната предпоставка за ангажиране отговорността на държавата.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание.

По отношение размера на обезщетението:

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 776 лева - заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по повод обжалване пред решаващия орган - Директора на Дирекция ОДОП – Варна на горецитирания РА, съответни на отменена му част.

От приобщените с адм. д. № 379/2023 г. по описа на Административен съд -Русе доказателства е видно, че ищецът е заплатил в брой по посоченото Споразумение за процесуално представителство пред директора на ТД на НАП – Варна адвокатско възнаграждение в размер на 1420 лева за посочените в РА задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 9 220, 00 лева главница и 2 073, 41 лева лихва за периода 05.06.2019 г. – 31.12.2020 г., т.е. общо задължение по РА е 11 293.41 лв. / 9 220, 00 лева главница + 2 073, 41 лева лихва С Решение № 8057/27.06.2024 г. по адм. дело № 2297/2024 г. по описа на ВАС, първо отделение, е отхвърлена жалбата на ищеца срещу РА в частта за установени задължения на адвокатското съдружие за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 4 370 лв. и лихви – 749,64 лв. , т.е. отхвърлена е жалбата за задължения в общ размер от 5119.64 лв. / корпоративен данък за 2020 г. в размер на 4 370 лв. + лихви 749,64 лв./. С посочения съдебен акт е прието, че сумата от общо 6173.81 лв. / 11 293.41 лв. - 5 119.64 лв./ по РА е недължима. Същата представлява 54.67% от общата претендирана сума по РА / 6173.81 лв. : 11 293.41 лв. х 100% /. Съобразно отменената част от РА, на ищеца се следва обезщетение в размер на 776.31 лв. /1420 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение х 54.67 %/.

Плащането в брой на адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство е действително, тъй като е отразено изрично в приложеното Споразумение по образуваното пред Административен съд-Русе адм. дело № 379/2023 г. по описа на съда, което е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т. 1 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОС на ГК и ТП на ВКС.

С оглед гореизложените мотиви съдът приема, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на претенцията от 776 лева, представляващ платените от ищеца разноски за адвокат в производството при оспорването по административен ред на частично отменения като незаконосъобразен РА.

Предявеният иск е доказан както по основание, така и по размер и поради тази причина следва да бъде уважен изцяло. Ищецът не е заявил претенция за присъждане на лихви, поради което съдът не дължи произнасяне.

Относно дължимите разноски за настоящото производство, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Основателно е възражението направено от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца, като съдът намира, че същото следва да бъде на минимума по чл. 8, ал. 1 вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложеното съдът приема, предвид изхода на спора, че ответникът дължи на ищеца сумата от 425 лв.- разноски за производството, от които 25 лева държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд - Русе,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати на Адвокатско сдружение Бул лекс, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, чрез пълномощник адв. В. С., съдебен адрес [населено място], [улица], № 165, ет.2, сумата от 776 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – изплатено възнаграждение за осъществена адвокатска защита в производство пред директора на Директора на Дирекция ОДОП – Варна по обжалване на Ревизионен акт № 03001822004292-091-001 от 01.03.2023 г., издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от С. А. П., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, възложил ревизията и И. Х. И., на длъжност Г. инспектор по приходите в същата дирекция - Ръководител на ревизията.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати на Адвокатско сдружение Бул лекс, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, чрез пълномощник адв. В. С., съдебен адрес [населено място], [улица], № 165, ет.2, сума в размер 425 лева, представляващ разноски за настоящото производство, от които 25 лв. държавна такса и 400 лв. възнаграждение за един адвокат.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.