РЕШЕНИЕ №260473/27.11.2020г.

Номер.................                                               Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На четиринадесети октомври                         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  3772  по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е образувано по жалба от „Д.” ООД, с управител и представляващ В.К., чрез адв. Я.С. при САК   против НП № 03-012954/08.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

            В подадената до съда жалба се твърди, че НП е издадено без да бъде изяснена в цялост фактическата обстановка, като не е доказано по несъмнен начин извършването на процесното нарушение.  Не се оспорва фактът, че към датата на извършване на проверката лицето А. К.  не е получило уведомлението по чл. 62 ал.2 от КТ. Твърди се обаче, че трудовият договор със същия е сключен на 24.05.2020 г., но поради неотложност на извършваните строително-монтажни работи с работника е сключен граждански договор  за периода до влизане в сила на трудовия договор. Сочи се, че предметът на договорът за изработка  е  постигане на конкретен трудов резултат, доколкото лицето се задължава да монтира гипсокартон върху площ от 10 кв.м на таван с обща площ приблизително 110 кв.м и последващо боядисване на площта в обекта. Твърди се, че декларираното от лицето К.в нарочно предоставената му за попълване декларация от контролните органи , а именно, че работи при дружеството-жалбоподател по трудово правоотношение се обяснява с факта, че действително няколко дни по-рано  същият е подписал трудов договор с юридическото лице, но към момента на извършване на проверката престира труд въз основа на сключения по-рано граждански договор.  Излага се становище, че в АУАН и НП не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, като е посочен единствено обектът – Мол „Д.П.“ – в., без да се уточни конкретното място в рамките на този обект, където е установено К.да е извършвал трудова дейност. Твърди се, че е извършено нарушение на чл. 40 ал.3 от ЗАН доколкото  като свидетел на акта е посочено лицето Р. П., за която се твърди, че е заинтересована от изхода на спора в качеството си на участваща в извършваната проверка, както и доколкото не са посочени трите имена, ЕГН и точните адреси на свидетелите. Излагат се аргументи за прекомерност на наложеното административно наказание. Сочи се, че АНО е наложил имуществена санкция неколкократно надвишаваща минималния размер без да се обоснове на база на какви обстоятелства е определил същата. Иска се с оглед на изложените аргументи, да се отмени НП като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да се измени размера на същото като се определи административна санкция в минимален размер.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен,  изпраща представител – адв. С. от САК, който в съдебно заседание поддържа жалбата. В съдебно заседание пледира НП да бъде отменено, въз основа на посочените в жалбата основания. Твърди, че съставеният АУАН не се ползва с доказателствена сила, съотв. от събраните по делото доказателства не се установява извършване на процесното нарушение. Излага становище, че са налице съществени противоречия между показанията на свидетелите досежно мястото, където се е намирал работника и къде е извършвал същия трудова дейност към момента на проверката. Иска се НП да бъде отменено, а  при условията на евентуалност – да се намали наложеното административно наказание. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк Ошавкова, която в съдебно заседание оспорва  жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.  Излага становище, че видно от приобщената чрез АНП декларация, попълнена от бицето А. К. по време на проверката, същият е заявил наличието на всички елементи на трудовото правоотношение, както и обстоятелството, че няма сключен граждански договор. Сочи се, че проверката е извършена два дни след сключването на трудовия договор, регистрацията на който е извършена в късните часове на 26.05.2020 г., а именно – в деня , когято е извършена проверката. Излага се становище, че ако са съществували трудови договори, същите са създадени за целите на оспорването на започналото административно-наказателно производство. Излага се становище, че е спазена процедурата във връзка с връчването на съставения акт съгласно нормата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН.  Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излага се твърдение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от въззивника.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Л.Б.  и свидетелят по съставянето на акта – Р.П.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 26.05.2020  г., около 14.00 ч., служители на ДИТ – в. – св. Л.Б. – на длъжност „главен инспектор“ и св. Р.П., на длъжност „главен инспектор“ извършили проверка в обект – Д. П. Мол, находящ се в гр. в., жк Т., бул.С.№ *. В хода на проверката било установено, че в рамките на търговския център се извършват строително –монтажни работи по обособен обект - магазин „И.“. На място се намирали четирима работници, сред които лицето А. А. К. с ЕГН: **********, които монтирали гипс картон.  На лицата са предоставени за попълване декларации по чл. 402 ал.1 от Кодекса на труда. В попълнената от К. декларация същият посочил, че извършва трудова дейност за „Д.“ООД – С., на обект – Д. П. Мол, магазин „И.“, с работно време от 8.00ч. до 18.00 ч., въз основа на сключен трудов договор, като има уговорено трудово възнаграждение от 50-60 лева дневно и почивка от 1 час през работния ден. Лицето декларирало, че няма сключен граждански договор с дружеството, в чиято полза извършва трудовата дейност. Изискани са документи, касаещи отношенията на дружеството-жалбоподател с работещите в обекта лица. По отношение на лицето А. К. е представен трудов договор, сключен на 24.05.2020 г., въз основа на който последният се задължава да осъществява трудовите функции на монтажник с място на работа – гр. в. срещу задължението на дружеството-жалблоподател да му изплаща трудово възнаграждение в размер на 1000/хиляда/ лева.  Извършена е справка в информационната система на НАП, въз основа на която е установено, че трудовият договор с лицето е регистриран на 26.05.2020 г. в 21.07 ч.

При така установените факти, св. Б. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 63 ал.2 от ЗАНН, въз основа на който е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството на основание чл. 414 ал.3 от КТ като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  № 03-012954/08.07.2020 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в.., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, както и видно от Заповед № 0280/03.08.2010 г.

 В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство поради дерогиране нормата на чл. 40 ал.3 от ЗАНН. Съгласно трайната съдебна практика подписването на акта от свидетели, които не са очевидци на установяване на нарушението не влияе върху процесуалната законосъобразност на проведеното административно-наказателно производство, като посочването на свидетели очевидци би могло да обезпечи  единствено на обосноваността на издаденото НП въз основа на акта. Същевременно законът не поставя изискване свидетел на установяване на нарушението да бъде длъжностно  лице, извън структурата към която се отнася административно-наказващия орган, поради което съобрази възраженията за вписването на св. Р.П. като свидетел по акта, като несъстоятелни.

Същевременно съдът намира, че самоличността на посочените свидетели е индивидуализирана в необходимата степен, чрез посочване на трите имена , длъжността и местоработата на същите, поради което отсъствието на останалите им лични данни в съдържанието на акта не е ограничило правото на защита на въззивника.

Не е опорочено административно-наказателното производство и поради непосочване на мястото на извършване на нарушението, като съдът намира, че същото е индивидуализирано в АУАН и НП в достатъчна степен с посочване на населеното място и търговския обект, в рамките на който са извършвани процесните трудови функции.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

Въз основа на  събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че на 26.05.2020 г.  лицето А. К. е престирал работна сила по трудова функция свързана с длъжността „монтажник”, при определено работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение , както и при определено работно място, а именно -  в МОЛ Д.П. гр. в.. Установено е и безспорно, че трудовата дейност лицето е извършвало в ползца на дружеството-жалбоподател въз основа на трудов договор, сключен на 24.05.2020 г. . За формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази, както гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Б. и св. П., които са непротиворечиви и взаимодопълващи се, така и приобщените по делото  трудов договор  с Костакиев съотв. копие на уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ до ТД на НАП и декларация по чл. 402 от КТ, попълнена от лицето. Доказателственият материал в своята съвкупност сочи безспорно, че към момента на извършване на проверката от служителите на ТД на НАП – в., трудовият договор с работника не е бил регистриран, с оглед на което е било невъзможно същият  да е бил снабден с копие от самото уведомление. Предвид събраните по делото доказателства, съдът счита за безспорно установено и обстоятелството, че на 26.05.2020 г. К.е допуснат да извършва трудови функции без да му е връчено копие от уведомлението до ТД на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита че правилно и законосъобразно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на едноличното търговско дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

Съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния представител на въззивника за наличие на съществени противоречия между показанията на св. Б.  и св. П., доколкото същите в показанията си излагат идентични факти, свързани с констатациите от извършената проверка, както по отношение броя на заварените лица, така и  досежно дейността, която са извършвали и мястото, на което са се намирали. Видно от цитираните гласни доказателства, всички установени на място работници са извършвали дейност по монтиране на гипс картон, като двама са се намирали на скеле и са извършвнали монтажа, а други двама работници са се намирали под изграденото скеле и са подавали материали. В показанията и на двете свидетелки не се уточнява коя от двете дейности конкретно е извършвал Костакиев, поради отсъствие на конкретни спомени относно посочения факт, което е житейски логично предвид изминалия период от време от датата на събитието.

Не се споделят  от настоящия състав  и твърденията на процесуалния представител на въззивника, че проверяващите лица са заинтересовани от изхода на делото, което обуславя недостоверния характер на показанията им, доколкото не се установява от доказателствения материал, резултатът от съдебното разглеждане на делото да влияе пряко или косвено върху имуществената или неимуществената сфера на същите. Друг е въпросът, че в случая фактите, визирани в обжалваното НП се установяват и от друи доказателства по делото, а именно – приложените към преписката трудов договор с К., уведомление до НАП по чл. 62 ал.5 от КТ и попълнената от К. декларация по чл. 402 ал.1 от КТ.

Видно от  приобщения по делото трудов договор, който в тази връзка е в съответствие със съдържанието на приложената декларация на К., между последният и дружеството е съществувало трудово правоотношение към момента на извършване на проверката. Твърдението, че за част от извършваната  строително-монтажна дейност в магазин „И.“е бил сключен граждански договор е в противоречие с приобщената по делото декларация по чл. 402 от КТ, доколкото в същата А. К. е заявил, че извършва трудовата дейност, въз основа на трудов, а не на граждански договор. Друг е въпросът, че  доколкото извършваната трудова дейност, както преди сключването на трудовия договор, така и след него, се отнася до един и същ вид трудова функция, свързана с периодичното престиране на работна сила при определено място на работа, в т.ч. и работно място, а именно – Д. П. Мол – в., при уговорено трудово възнаграждение, касаещо целия период на дейността в обекта, същата следва да се регулира от трудовото законодателство, доколкото се характеризира с елементи на трудово правоотношение. Като несъстоятелни в тази връзка оцени съдът доводите на процесуалния представител на въззивника, че за част от строително-монтажните дейности, до датата на която е следвало да влезе в сила сключения трудов договор е действало валидно гражданско правоотношение, доколкото същото, ако действително е било уговорено,  е имало характер на прикрито трудово такова, като съглашението е постигнато при заобикаляне на закона, съотв. приложими към него са именно разпоредбите на КТ.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни обстоятелства. 

По делото са налични единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е отстранено веднага след установяването му, както и че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е депозирано в законоустановения тридневен срок от сключване на трудовия договор. С оглед на изложеното и предвид  фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на жалбоподателя, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер от 1500 лева би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 30 /тридесет/ лева.

С оглед на изложените по-горе аргументи съдът намери и за основателно искането на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на изменения размер на административната санкция. Като взе предвид, че видно от приобщения по делото договор за правна помощ, въззивникът е направил разход за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева и като съобрази размера, с който имуществената санкция е намалена, съдът намери, че следва да присъди в полза на жалбоподателя заплащането на сумата от 350/триста и петдесет/ лева   за заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка с надлежно направеното от същия искане в този смисъл.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на АНО за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.  Съгласно нормата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минмималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7 ал.2 от Наредбата  върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Нормата на чл. 7 ал. 2 т.2 от Наредбата предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие с интерес от 1000 до 5000 лева минималното адвокатско възнаграждение е 300 лева +7% за горницата над 1000 лева. Като взе предвид размера на съответния интерес съобразно размера на административната санкция и с оглед правилото за определяне на минималното адвокатско възнаграждение, изведено от цитираните норми, съдът констатира, че в настоящия случай минималния размер на дължимото според Наредбата възнаграждение на процесуалния представител на въззивника е в размер на 545 лева, като заплатеното такова е под посочената стойност. Поради  изложеното, съдът намери, че следва да остави без уважение претенцията на процесуалния представител на АНО за прекомерност на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направено от въззивника.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП № 03-012954/08.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на „Д.” ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ като намалява размера на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА  „Д.” ООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от  30 /тридесет/ лева  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.

ОСЪЖДА ИА „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ДА ЗАПЛАТИ на „Д.” ООД сумата от 350 /триста и петдесет/ лева за направени по делото разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: