№ 12330
гр. ***, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110151007 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Е. Г. срещу **. В същата се
твърди, че на 04.04.2022 г., около 12:40 ч., в ***, с посока на движение от *** ***
управлявал л. а. **** рег. № **** имала четири пътни ленти за движение – по две във
всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия. По същото време по ул. „***,
ищецът Н. Е. Г. се намирал на десния тротоар спрямо посоката на движение на л. а.
**** ****. Ищецът решил да пресече пътното платно, преминавайки през пешеходна
пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.1 /тип „Зебра“/ и пътен знак Д-17. След
като се уверил, че нямало движещи се автомобили в най-дясната пътна лента спрямо
посоката на движение на л. а. **** ****, започнал да пресича платното със спокоен
ход. Когато се намирал по средата на втората пътна лента, бил блъснат от посочения
автомобил, като тялото му се качило на предния капак и покрива на МПС, след което
паднало зад автомобила върху платното за движение. Така настъпилият инцидент бил
причинен по вина на водача на л. а. **** ****, който имал възможност да предотврати
ПТП-то, ако пропуснел пешеходеца. В резултат на произшествието на Н. Г. били
причинени множество травматични увреждания, което наложило извършването на
редица изследвания, включително ядрено-магнитен резонанс – преглед на шиен отдел
– на 26.04.2022 г. на стойност 320,00 лева, както и закупуването на лекарства по
рецептурна бланка от 16.05.2022 г. на стойност 51,50 лева. Тъй като към датата на
1
процесното ПТП за л. а. **** ****, имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ищецът отправил претенции
до същото за заплащане на обезщетение за причинените му от застрахования при
дружеството водач имуществени вреди, но до датата на подаване на исковата молба
застрахователят не заплатил претендираното обезщетение. Предвид изложеното,
ответникът предявява претенция за осъждане на застрахователя да му заплати
обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва от
09.05.2022 г. (датата на предявяване на извънсъдебната претенция до ответника) до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор,
като с подадения в срока по чл. 131 ГПК такъв исковата претенция се оспорва като
неоснователна. **** излага твърдения, че във връзка с извънсъдебните претенции на
ищеца в дружеството била образувана щета № *****. След разглеждане на
представените от пострадалия документи искането за възстановяване на разходите по
заплащането на ЯМР преглед на шиен отдел в размер на 320,00 лева било прието за
основателно, както и това за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1000,00 лева. Претенцията за възстановяване на сумите за закупени
лекарства на стойност 51,50 лева била приета от застрахователя за неоснователна,
предвид датата на издаване на рецептата за тях. В тази връзка ответната страна оспорва
сумата от 51,50 лева да е била разходвана за лекарства, необходими за лечение на
травми, настъпили в резултат на процесния пътен инцидент. Общо определеното от
застрахователя обезщетение в размер на 1320,00 лева било изплатено на ищеца по
банков път, поради което се твърди, че претенцията за изплащане на обезщетение в
размер на 320,00 лева е изцяло неоснователна поради заплащане на сумата. Оспорва се
и наличието на предпоставки за присъждане на лихва за забава, поради липсата на
изискуемите за това законови предпоставки.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ****, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, да заплати на Н. Е. Г. сумата от 371,50 лева,
представляваща дължимо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се разходи
за медицинско изследване и за закупуване на лекарствени медикаменти, вследствие
увреждания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 04.04.2022 г., около 12:40 ч., в
***.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
2
"Гражданска отговорност", като отправи писмена застрахователна претенция.
Посочената норма урежда правната възможност на увредено лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът
или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща деликтната му отговорност. За
основателността на иска е необходимо да бъдат установени в хода на производството
следните материални предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да се намират в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2/
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
С доклада по делото, допълнен и приет за окончателен в проведеното на
02.05.2023 г. първо открито съдебно заседание по делото, са отделени като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване следните релевантни за спора
обстоятелствата: 1/ настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм; 2/
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между виновния водач и ответното
дружество; 3/ изпращането от ищеца на покана до ответника за заплащане на
процесното обезщетение; 4/ извършеното на 27.10.2022 г. плащане от ответника в
полза на ищеца на сумата от 320,00 лева, представляваща обезщетение за сторени от
ищеца във връзка с процесното ПТП разходи за ядрено-магнитен резонанс.
Така изложените обстоятелства се установяват и от събраните в хода на
производството доказателства. Като съобрази същите, както и релевираните от
страните възражения, съдът намира за безспорно установено, че ответникът, в
качеството си на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен между него и причинителя на процесното ПТП, носи отговорност за вредите,
причинени на ищеца в резултат на това произшествие.
Спорен по делото е единствено въпросът относно размера на вредите, в частност
– дали всички претендирани от ищеца такива се намират в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП. Ответникът не оспорва, че причинените на ищеца от
произшествието травми са наложили извършването на ядрено-магнитен резонанс.
Поради това, видно от фактура, приложена на л. 88 от делото, на 27.10.2022 г. **** е
изплатило в полза на Н. Г. сумата от 320,00 лева, представляваща обезщетение за
разходите, заплатени от ищеца за това изследване. Плащането на тази част от исковата
претенция е потвърдено от ищеца в молба с вх. № 116627 от 27.04.2023 г. Тъй като
плащането е извършено след подаването на исковата молба (на 20.09.2022 г.) и след
връчването на препис от същата на ответника (на 13.10.2022 г.), съдът приема, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен за сумата от 320,00 лева като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
3
По отношение на оспорената от ответника част от исковата претенция, а именно
в размер на 51,50 лева, претендирана като разходи за закупуване на лекарствени
медикаменти, съдът намира, че в хода на делото са събрани доказателства,
установяващи основателността на така претендираното обезщетение. Реалното
заплащане от ищеца на 51,50 лева за закупуване на лекарства се установява от
фискален бон от 16.05.2022 г., приложен на л. 35 от делото. Предвид възражението на
ответното дружество, че така направените разходи не се намирали в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, е допуснато изслушването на съдебно-
медицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, така извършените
разходи съвпадат с периода на лечение на уврежданията, причинени от
произшествието, и са имали за цел лечението на получената от Н. Г. контузия на шията
(навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб),
въпреки че са изписани не непосредствено след установяване на травмата, а
впоследствие при проведена консултация с невролог. Така изготвеното заключение,
неоспорено от страните по делото, съдът кредитира изцяло, съобразно нормата на чл.
202 ГПК, като логично, мотивирано и компетентно изготвено. С оглед така събрания
доказателствен материал, се установява наличието на изискуемите от закона
предпоставки за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 51,50
лева, представляващи сторени от ищеца разходи за закупуване на лекарствени
медикаменти, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Искането за заплащане на лихва за забава, считано от датата на предявяване на
извънсъдебна претенция до ответника, конкретизирано от ищеца с молба с вх. №
116627 от 27.04.2023 г., съдът намира за основателно.
Съгласно възприетата практика на ВКС по сходни казуси при предявен пряк иск
от увредено лице срещу застраховател по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите лихва за забава се дължи от момента на
сезирането на застрахователя с извънсъдебната претенция на търсещия обезщетение,
на основание чл. 429, ал. 3 КЗ (в този смисъл – Решение № 128/2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на I-во ТО на ВКС). В случая, противно на поддържаното от ответника, не
е приложима разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ, тъй като няма данни по делото, нито
твърдения застрахователят да е изисквал допълнителни документи от сезиралото го
лице за установяване деликта и вредите, в които именно случаи се прилагат
установените в чл. 497, ал. 1 КЗ срокове. Поради тази причина върху заплатената в
хода на процеса главница от 320,00 лева се дължи лихва за забава от датата на подаване
на извънсъдебната претенция до ответника за заплащането (09.05.2022 г. – вж. л. 66
от делото) до датата на плащането (27.10.2022 г.), в размер на 15,29 лева. Дължимостта
на така определената лихва произтича от обстоятелството, че погасяването на
4
главницата, върху която тя е начислена, е осъществено едва в рамките на настоящото
исково производство, а не в установения от законодателя срок за доброволно
изпълнение от страна на застрахователя. Върху главницата от 51,50 лева, чиято
дължимост се установи в хода на настоящото производство, следва да бъде присъдена
законната лихва за забава, считано от датата на отправяне на извънсъдебното искане за
заплащането ѝ (25.05.2022 г. – вж. л. 61 от делото) до окончателното плащане.
По разноските:
Съдът намира, че разноски в производството се дължат единствено на ищеца,
въпреки частичното отхвърляне на предявения иск, тъй като последното е мотивирано
с извършено в хода на процеса плащане. Не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като до ответника е изпратена извънсъдебна претенция за заплащане на
процесното обезщетение (на 09.05.2022 г., съответно – на 25.05.2022 г.), но частичното
плащане на същото е извършено едва на 27.10.2022 г. – след подаване на исковата
молба и връчване на препис от същата на ответното дружество, поради което се налага
изводът, че то е станало причина за завеждането на делото. В полза на ищеца следва да
се присъдят разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в общ размер от 300,00
лева, а в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ****,
да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, на Н. Е. Г., ЕГН: **********, с адрес ****,
сумата от 51,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за закупени
лекарствени медикаменти, вследствие увреждания, получени в резултат на ПТП,
настъпило на 04.04.2022 г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 15,29 лева,
представляваща законна лихва, начислена за периода от 09.05.2022 г. до 27.10.2022 г.
върху платената в хода на процеса главница в размер на 320,00 лева, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдената
част от 51,50 лева до пълния претендиран размер от 371,50 лева, поради плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА ****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ****,
да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Н. Е. Г., ЕГН: **********, с адрес
5
****, сумата от 300,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в хода на
производството.
ОСЪЖДА ****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ****,
да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., на адвокат В.
В. О., САК, ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ***, сумата от 480,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6