РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр.
Пловдив, 22
февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя
адм.дело № 2620 по описа за 2020 год. и взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
С Определение № 111/06.01.2021 г.
постановено по адм.дело № 12517/2020 г., Върховният административен съд (ВАС)
на Република България е оставил без разглеждане частната жалба подадена от
Директора на СОУ „Козма Тричков“, гр. Враца, против Определение № 1776/23.10.2020 г.
постановено по настоящо дело, прекратил е производството и е изпратил частната
жалба на Административен съд Пловдив, в частта й, в която се иска изменение на определението
относно присъдените разноски, за разглеждане на искането по чл. 248, ал. 1 във
вр. с чл. 144 АПК. В мотивите на постановения от ВАС съдебен акт е прието, че частният
жалбоподател е недоволен от осъждането му да заплати направените от Сдружение
„Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ разноски. Редът му за защита е
този по чл. 248 АПК, а не чрез обжалване на прекратителното определение на
съда, което за него, доколкото той е ответник в производството, е благоприятен
съдебен акт.
Именно по този повод е образувано и
настоящото производството.
Сдружение „Българо-европейски съюз на
работещите - БЕСР“ не е депозирало пред ВАС писмен отговор по частната жалба, съответно
не е изразило становище по искането.
Искането е направено в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и от процесуално легитимирано лице,
поради което се явява допустима. Разгледано по същество същото е неоснователно.
С Определение
№ 1776/23.10.2020 г., постановено по адм.дело № 2620 по описа за 2020 год. на
Административен съда Пловдив, чието изменение се иска, в полза на жалбоподателя
Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР“ са присъдени сторените
в производството разноски в размер на 510 лв., представляващи заплатените от
сдружението адвокатско възнаграждение – 510 лв. и държавна такса – 10 лв.
От доказателствата по делото е безспорно, че искане за присъждане на
разноски е направено своевременно от жалбоподател – с подаване на жалбата срещу
мълчаливия отказ. По делото са приложени и доказателства за направените
разноски – документ за 10,00 лв. държавна такса и договор за правна защита и
съдействие от 05.10.2020 г. за адв. А.Д., в който е посочено изплатено в брой
към датата на сключване на договора, възнаграждение в размер на 500 лв.
Подаването на жалбата, жалбоподателят е направил единствено поради непроизнасянето
в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ на директора на средното училище. Ако задълженото
лице се беше произнесло в срок или беше упражнило правото си по чл. 30 ЗДОИ,
жалбоподателят не би имал право да оспори мълчаливия отказ, а следователно и да
направи необходимите за подаване на жалбата разноски за държавна такса, както и
да упражни правото си на правна помощ в лицето на адвокат.
Фактът, че след като е оспорен мълчаливия отказ задълженият субект е
издал искания акт, т.е. упражнил правото си по чл. 156, ал. 1 АПК, не може да
обоснове извод, че с действията си не е предизвикал образуването на делото и
направените във връзка с него разноски. Напротив, именно непроизнасянето в срок
е единствената причина за образуване на делото. Ако органът беше се произнесъл
в срок или в срок беше уведомил заявителя за удължаване на срока за
произнасяне, за заявителя нямаше да е налице хипотезата на мълчалив отказ и
следователно нямаше да е налице право на оспорване, т.е. не поведението на
органа щеше да бъде причина за образуване на делото и направените във връзка с
него разноски. В случая единствено неизпълнението на законовото задължение на
органа за произнасяне в срока по чл. 28, ал. 1 ЗОДОИ е причина за направените
от заявителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна,
невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда е
съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор,
направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт, в
полза на страната, която претендира разноските. В случая и трите предпоставки са
налице – с непроизнасянето си в срок задълженият субект е предизвикал правния
спор, разноските са направени, а настоящото съдебно определение фактически е в
полза на жалбоподател, тъй като съдебното производство се прекратява поради
постигане на целената с жалбата правна защита – издаване на искания акт. С
оглед на това и в съответствие с чл. 78, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът е
присъдил на жалбоподателя, направените по делото разноски.
В настоящото производството не са констатират основания за постановяване
на резултат различен от вече постановения с Определение № 1776/23.10.2020
г. по адм. дело № 2620 по описа на Административен съд - Пловдив, досежно
присъдените разноските. Това налага искането на Директора на СОУ „Козма
Тричков“, гр. Враца, за изменение на Определение № 1776/23.10.2020 г.
постановено по адм. дело № 2620 по описа на Административен съд - Пловдив, в
частта му за разноските, да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Директора на СОУ „Козма Тричков“, гр. Враца, за изменение на Определение №
1776/23.10.2020 г. постановено по адм. дело № 2620/2020 г. по описа на
Административен съд - Пловдив, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: