Р Е Ш Е Н И Е
№ 123 04.03.2020 година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО
гражданско отделение, трети
въззивен състав
на .…………пети февруари………………..…..... две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…… Р.Р………………….…………………………….
И прокурора ……………………………….…………….….…..……………………
като разгледа докладваното от
съдия Петкова………....……..……………….....
Въззивно гражданско дело ………….№ 952……..
по описа за 2019 година…..,
За да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 534/28.10.2019 година, постановено по гр.д. № 769/2019 година
по описа на РС-Свиленград са уважени предявените от И.Н.И. срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР искове с правно
основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 187 ал. 6 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Дирекцията е осъдена да заплати на ищеца сумата 1634,95 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 15.07.2016
година до 14.07.2019 година, включително, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска на 15.07.2019 година до
окончателното изплащане на вземането. По втория обективно кумулативно съединен
иск, Дирекцията е осъдена да заплати на ищеца сумата от 222,93 лева,
представляваща мораторна лихва върху процесните допълнителни възнаграждения за
извънреден труд, считано от момента, когато сумите по тримесечия са
станали дължими до 14.07.2019 година, включително. С оглед изхода на делото е
разпределена отговорността за разноските, а на дирекцията-ответник е възложена
дължимата за производството държавна такса и направените от съда разноски за експертиза.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство – ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР. Подава въззивна жалба, с която въвежда доводи за
неправилност поради нарушение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че за компенсирането на положения
извънреден труд се явявала приложима уредбата, предвидена в специалния ЗМВР, а
именно - разпоредбата на чл. 187, ал. 9 на ЗМВР. Тази норма, на свой ред,
препращала към Наредба № 8121з -407 от 11.08.2014 година и Наредба № 8121з-776
от 29.0.2016 година, в които изчерпателно били уредени основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. В
тази насока намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за
приложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, явяваща се относима единствено и само за работниците и служителите по
трудово правоотношение. Изводът за
неприложимост на НСОРЗ обосновава с твърдения и за това, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд, се изразявала в
по-висока степен на социална закрила и по-благоприятни придобивки, включително
и по-високо основно възнаграждение в сравнение със служителите, заети по
трудово правоотношение. Прилаганата система за образуване на възнагражденията
включвала и заплащането на нощния труд, независимо дали той реално е положен
или не - обстоятелство, изключващо
възможността за начисляване на допълнително възнаграждение. Поддържа, че ЗМВР
изчерпателно урежда регламентираната материя и липсвали празнини, които да
налагат препращането към НСОРЗ, а предвидената в чл. 9 разпоредба била неприложима
поради липсата на две от предвидените в състава ѝ предпоставки. А именно
– дневното и нощното работно време да са с една и съща продължителност от 8
часа и да не е налице работа по трудови
норми. Счита, че преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да
акумулира извънреден труд. След преизчисляване на нощния труд с коефициента,
предвиден в НСОРЗ, на служителите би се дължало възнаграждение в увеличен
размер, а не възнаграждение за
извънреден труд, каквото се претендирало, тъй като смените не превишавали
законоустановените 12 часа.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор със съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по
същество се преценява като основателна.
Страните не спорят, че през процесния период,
а именно - м. юли 2016 година до края на исковия период, са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността *** в РСПБЗН - ***,
към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР. Няма спор и относно това, че през процесния
период ищецът е полагал труд на 24-часови работни смени, по график, включително
за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа. Този нощен труд не е бил приравнен на
дневен чрез умножение с коефициент 1. 143 и съответно получаващата се по този
начин разлика на стойност 1634,95 лева (нетен размер) не му е била заплатена
като възнаграждение за извънреден труд. Твърденията на ищеца в тази насока се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.
Основен спор по делото се концентрира
около въпроса – дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи следва да
намерят приложение разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба)
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове.
ХОС приема, че приложими са специалния закон
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, поради
следните съображения:
Ищецът е държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съгласно ал. 2 от същата норма статутът му се
урежда със ЗМВР. По правилото на чл. 176 от ЗМВР,
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Изрично в същия закон са уредени
допълнителни възнаграждения за нощен труд (от 22, 00 до 6, 00ч.) – чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а
съгласно ал. 3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени
(както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период,
вкл. при полагане на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като в
този интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 5 и ал. 6
от цитираната по – горе разпоредба. В ал. 7 на чл. 187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70
часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно ал. 9 на чл. 187 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
По законовата делегация, положението
на държавните служители на МВР по
горните въпроси е било уредено с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. В чл. 3 ал. 3 от Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. Преди цитираната наредба е
действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение №
8585/ 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/ 2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Това правило, обаче, не се съдържа в издадените
впоследствие наредби. В тази връзка следва да се
отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. с постановеното
на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов
нормативен акт не се възстановява действието на предходния.
На следващо място, чл. 9 от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018
г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности
(обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., отм., бр. 78 от
4.10.2019 г., в сила от 4.10.2019 г.) е посочено, че за всеки отработен нощен
час или за част от него от 22, 00 до 6, 00ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд.
Освен
горецитираните наредби, през процесния период са действали заповеди относно
определяне размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд, а именно: Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. относно определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22, 00 ч. и
06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Съгласно тази заповед (т. 1), за всеки отработен час през нощта или за част от
него между 22, 00 и 06, 00ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Същия е размерът на този вид
допълнително възнаграждение, определен и с предходно действащата Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи (отм.).
Сравнителният анализ на горецитираните
разпоредби от трите Наредби, приети на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР, действали през различен период от време, дава основание за извода, че
за процесния период по един нов нормативен начин е преуреден въпросът за
отчитането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР, като е изоставено
разрешението, възприето в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) - броят
на часовете нощен труд да се умножава по коефициент 1,143.
Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и, конкретно, предвиденото в
чл. 9 от нея правило, е неприложимо, доколкото то касае уредбата на трудови
правоотношения по КТ, а не служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява
специален закон съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Никога не е съществувал спор в правната теория за
съотношението на специална към обща правна норма и че специалната такава
дерогира приложението на общата норма. В този смисъл е и решение № 55 от
7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014 г., III г. о., ГК, в което е прието,
че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на
извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите
разпоредби на КТ са неприложими. Допълнителен аргумент за неприложимостта на
тази разпоредба се извежда от самия текст на нормата, който предвижда да са
изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1. подневно отчитане на работното
време 2. работа на смени 3. продължителност на нощно работно време по-малка от
продължителността на дневното 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. От посочените предпоставки две не са налице: по точки 3 и 4, тъй като
съгласно чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение
по КТ. А съгласно чл. 140 КТ
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Именно тази разлика в общата и в специалната нормативната
уредба относно продължителността на нощния труд обяснява и предвиденото правило
в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и
получаващия се коефициент от 1. 143, с който се умножава броят часове нощен
труд на работниците по трудово правоотношение, който алгоритъм на
преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца по ЗМВР.
Както вече бе посочено по-горе, чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично предвижда делегация на министъра на вътрешните работи за приемане
на наредба относно реда за организацията, разпределянето, отчитането на
работното време на държавните служители в МВР. Такава наредба е приета и действа през процесния период. Следователно,
касае се за нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на
часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от
преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, обн. ДВ, бр. 9
от 26.01.2007 г., в каквато насока са доводите на процесуалния представител на
ищеца.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР не променя и не е в противоречие с горепосочения правен извод на съда.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за времето между
22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т. е.
налице е конкретно препращане към специалната закрила по КТ, измежду която не е
правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1. 143. Тази
специална закрила, предвидена в КТ е в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО, като възпроизвежда буквално текстове от същата, на която също се
позовава ищецът. От внимателния прочит на текстовете ѝ не може да бъде
изведен соченият от ищеца аргумент за приравняване на положението на
работниците по КТ и служителите по ЗМВР относно полагането, отчитането и
заплащането на нощния и извънредния труд. Различното уреждане на служебното
правоотношение на ищеца, регламентирано в ЗМВР и приетите въз основа на ЗМВР
подзаконови нормативни актове е разбираемо, с оглед спецификата на полагания
труд от тези служители. Тази специфика налага и специална уредба, дерогираща
приложението на общата такава. Доводът, че по този начин служителите на МВР се
поставяли в по – неблагоприятно положение от останалите работници и не било
справедливо, не може да бъде основание за неприлагане на специалния закон и
механичното пренасяне на общи норми към служебното правоотношение на ищеца.
Преизчисляването на нощния труд по начина, по който се иска от ищеца, а именно
с умножаване с коефициент 1. 143 може да бъде постигнато само по пътя на
законодателна промяна. Действащата приложима нормативна уредба не урежда такова
преизчисляване понастоящем и то очевидно не поради пропуск, а поради
нормативното решение да се изостави правилото по Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (отм.).
По изложените съображения съдът намира
предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за неоснователен. Като е стигнал до
противоположния извод, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, който следва да се отмени, вместо което се постанови нов, с който
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид акцесорния
характер и обусловеността му от уважаване на главния иск като неоснователен
следва да се отхвърли и предявения иск по чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
разноски за процесуално представителство в двете инстанции, а именно сумата от
200 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25 ал. 1 от НЗПП, както и
направените разноски за ДТ за въззивното обжалване в размер на 57,70 лева.
На основание чл. 83, ал. 3 ГПК и т. 23 от Тълкувателно решение по т. д. № 6/2012 г. на ВКС ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ХОС направените разноски за вещо
лице в размер на 110 лева, а държавната такса следва да остане за сметка на
съда.
Водим от горното, съдът
Р е ш
и:
ОТМЕНЯ Решение № 534/28.10.2019 г. по гр.
д. № 769/ 2019 г. на Районен съд Свиленград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.И.
с ЕГН ********** *** против Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” -
МВР със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Пиротска“ № 171а, обективно съединени искове както следва: за сумата 1 634,95 лева -
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 15.07.2016
година до 14.07.2019 година включително, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 15.07.2019
година до окончателното изплащане на вземането; за
сумата 222,93 лева – обезщетение за забава върху главницата.
ОСЪЖДА И.Н.И. с ЕГН **********
*** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”
- МВР със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Пиротска“ № 171а, сумата 257,70 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.Н.И. с ЕГН **********
*** да
заплати в полза на съдебната власт по бюджетната сметка на ХОС сумата 110 лева
– деловодни разноски за експертиза.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.