Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 282
гр. Сливен, 13. 01. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 428 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.Д.С. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0804-000737 от 18.09.2019 г., издадена от Началника
на Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР– Сливен, с която на оспорващия,
на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, като счита, че: не е извършил посоченото нарушение на
посоченото място; описаните като констатирани обстоятелства не съвпадат с
действителните такива; административната процедура е незаконосъобразна. Прави
искане оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена и излага съображения за допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като посоченото в оспорената заповед място на извършване на
нарушението е различно от установеното от свидетелите място на извършване.
Оспорващият заявява, че е отказал да му бъде извършена проверка, защото се е
изплашил. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на
ОД на МВР– Сливен, Началниците на Групи в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР–
Сливен, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.
171, т. 1 от ЗДвП.
На 27.10.2015 г. на
оспорващия С. е издадено СУМПС № *******, валидно до 27.10.2020 г.
На 18.09.2019 г. на оспорващия С. е съставен от
служител на ОД на МВР – Сливен, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия АА бл. № 397664, връчен му на същата дата, за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за това че на 18.09.2019 г. около 16:30 ч. в г. С., у.
„Г.С.Р.“ – до С. п., е управлявал лек автомобил КИА СЕЕД с Рег. № …………., и е
отказал да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества с
техническо средство. На С. е издаден талон за медицинско изследване № 0043677,
в който е отразено, че лицето отказва такова изследване.
Въз основа на съставения АУАН, на 18.09.2019 г. от
Началника на Група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен, е издадена
оспорената в настоящото производство Заповед № 19-0804-000737. С нея на
оспорващия И.С. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ с правно
основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за
365 дни. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения
АУАН и е прието, че С. в качеството му на водач на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 28.10.2019
г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на съда на 30.10.2019 г.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства- показанията на свидетелите: В.В.В. /м. а. към ОД на МВР – Сливен, с. на АУАН/ и М.Г.Г. ***,
с., п. при установяване на нарушението по АУАН/.
Според показанията на свидетелите В. и Г., на
посочените в АУАН дата, място и час оспорващият е управлявал описания в акта
автомобил и е бил спрян за проверка; служителите са решили да изпробват водача
за упойващи вещества и са го поканили в сградата на КАТ, до където водачът се е
придвижил с автомобила си; в сградата на КАТ водачът е отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотици с тест; апаратурата за тестване за наркотици
се намира в сградата на КАТ и не се мести – тя е по-специална, стои на
температурен режим.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с писмените
доказателства по делото.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено, че на 18.09.2019 г. около 16:30 ч. в
г. С., у. „Г.С.Р.“ – до С. п., оспорващият е управлявал лек автомобил КИА СЕЕД
с Рег. № …………….., бил е спрян за проверка от служители на ОД на МВР – Сливен, и
поканен да му
бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества, след което в сградата на
КАТ – Сливен, оспорващият е отказал да бъде проверен с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна -
адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. Спазена е установената от закона форма– актът е писмен и
мотивиран, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В
административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Възраженията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни.
Не се споделя твърдението на оспорващия, че посоченото в оспорената заповед
място на извършване на нарушението е различно от установеното от свидетелите
място на извършване. Видно от съдържанието на оспорената заповед, посоченото в
нея място е относно установяването на качеството на водач на оспорващия, което
място е и идентично с установеното такова от свидетелските показания.
Обстоятелството, че от свидетелските показания е установено, че оспорващият е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози в сградата на КАТ – Сливен, не променя гореизложения извод. Още
повече, че по делото е установено по несъмнен начин, че проверката на водачите
за употреба на наркотични вещества се извършва винаги в сградата на КАТ, а не
на мястото на спиране на водача, с оглед спецификата на съответната апаратура.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози или да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В разглеждания случай посочените в разпоредбата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице: оспорващият е
бил водач на процесния автомобил, когато е бил спрян за проверка, и е отказал
да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Материалната доказателствена сила на процесния АУАН не е опровергана в
съдебното производство. Напротив, показанията на свидетелите В. и Г. са в
съответствие с установеното с АУАН. С проявлението на релевантните факти е възникнало
публичното право на административния орган да приложи принудителната
административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС
на водача. С оглед на изложеното, приложената от административния орган ПАМ е
законосъобразно наложена.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Д.С. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0804-000737 от 18.09.2019 г., издадена от Началника
на Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с която на И.Д.С. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: