Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 605 по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Х.Г.Г.“ ООД, представлявано от адв. Г.Ж., срещу отказ № 20210325161400-2/31.03.2021 г. да бъде заличен съдружник поради прекратено участие при условията на чл. 125 ал. 2 ТЗ. Поддържа се, че членственото правоотношение е прекратено по силата на изтеклия законоустановен срок. Наведен е довод, че това обстоятелство не застрашава интересите на кредиторите дори и да се пристъпи към намаление на капитала с оглед предвидената самостоятелна процедура, в рамките на която се осъществява и контрол за обезпечаването им. Застъпена е и теза, че заличаването на съдружника не засяга обществения интерес предвид и размера на номиналната му стойност. Посочена е и съдебна практика, че вписването на прекратеното участие не предполага решение на общото събрание за съдбата на освободените дялове. Оспорва да е необходимо изявлението за прекратяване на участието да бъде връчено на двамата управители предвид и обстоятелството, че адресът на управление е личният адрес на управителя О.Т.като няма пречка да съвместява качеството напускащ съдружник и управител. Иска се отказът да бъде отменен, а на регистърната администрация да бъде указано да впише заявеното обстоятелство.
В отговор по жалбата от името на Агенция по вписванията е депозиран отговор се оспорва да е дадено надлежно предизвестие за напускане с довод, че липсват данни волята му за напускане да е сведена до знанието на другия управител или до оставащите съдружници, за да се приеме, че предизвестието е достигнало до дружеството. Сочи се, че предвиденият срок цели да осигури възможност за останалия в случая съдружник да организира вземането на решения, свързани с поемането на дружествените дялове. Оспорва се и цитираното в жалбата решение на ВКС да касае предпоставките за заличаване на вписания съдружник. Сочи се съдебна практика, утвърждаваща необходимост от разрешаване на съдбата на освободените дялове и съобразяване на дружествения договор с настъпилата промяна с аргумент, че законът не познава хипотеза, в която търговското дружество разполага със свободни, непоети дружествени дялове и влиза в противоречие с чл. 117 ал. 2 ТЗ. Сочи се, че липсващото вписване не лишава съдружника от възможността да преустанови участието си и да бъдат уредени имуществените последици от прекратеното участие по силата на изтеклия срок. На заявителя била указана необходимостта да представи доказателства за посочените обстоятелства, което той не направил. Иска се отказът да бъде потвърден. Претендират се разноски в размер на 300 лв. като се прави и възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
Чрез изрично упълномощен адвокат жалбоподателят, представляван от О.Н.Т., е поискал да бъде О.Н.Т.да бъде заличен като съдружник. Към заявлението е приложено предизвестие от О.Н.Т.и отразяване той в качеството си на управител да го е получил на 18.12.2020 г.
За да постанови отказа длъжностното лице по регистрация приема, че за вписване на прекратеното участие е необходимо да бъде взето решение от общото събрание, уреждащо съдбата на освободените дялове с чел попълване на капитала и промяна на дружествения договор съобразно взетите решения. Изложени са съображения, че отсъствието на имущество, надвишаващо стойността на капитала и делът на напускащия не бъде поет от оставащите съдружници необходимо е намаляване на капитала, ако размерът му го позволява. Непровеждането на такава процедура създава конкуренция между напускането от една страна и кредиторите на дружеството, ако те не са съгласни с намаляването. Посочено е и че длъжностното лице дължи служебно да следи за спазване на реда за намаляване на капитала, а при поемане на дела – чрез внасяне на стойността му с оглед гаранционната функция на капитала и защитата на кредиторите. Сочи се, че разрешаването на съдбата на освободения дял е наложително и защото законът не познава хипотеза на притежавани от дружеството свободни, незаети дялове. В тази връзка стига до извод, че регистърната администрация дължи да следи освен за прекратеното членство и за предприети действия, уреждащи последиците от напускане на съдружника. Сочи се, че несъответствието между сумата на дяловете и капитала би накърнило принципа за доверие в Търговския регистър, залегнал в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ поради несъответствие на вписани обстоятелства и съдържащите се в обявения дружествен договор. Посочено е и че не е доказано да е уведомен другият съдружник и управител за предизвестието, съответно да е свикано общо събрание за приемане на решение за освобождаването му, препятстващо извод, че срокът е започнал да тече, за да настъпи твърдяното прекратяване.
Жалбата е неоснователна.
Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. В тази насока законът очертава кръга от лицата, овластени да инициират регистърното производство. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да се увери в съществуването на заявените за вписване обстоятелства от приложените към заявлението документи. Дължимата проверка от страна на длъжностното лице по регистрацията обхваща, но и е ограничена до указаните в закона факти, обуславящи заявеното за огласяване обстоятелство.
Заявлението удовлетворява предписаните от закона формални предпоставки за обективиране на искането като са налице условията на чл. 21 т. 1, т. 3 и т. 4 (квитанция за внесена държавна такса) ЗТРРЮЛНЦ.
Промяната в състава на съдружниците в дружество с ограничена отговорност подлежи на вписване в търговския регистър, което удовлетворява и изискването на чл. 21 т. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Законът не предписва конкретен документ, обективиращ заявеното в случая обстоятелство – заличаване на вписан съдружник. В контекста на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ заявителят дължи да докаже документално проявлението на заявеното в случая и предписано от закона като подлежащо на вписване обстоятелство.
Настоящият състав споделя извода, че доказателствата не сочат на достигнало до дружеството изявление за прекратяване на участието на О.Т.в търговското дружество. Действително в качеството си на управител той е овластен да представлява дружеството. Възниква въпросът обаче дали съвместяваното качество управител и съдружник го легитимира да приеме валидно собственото си предизвестие. Изявлението е само един от необходимите елементи за прекратяване на участието. Вярно е, че правото на сдружаване включва и възможността съдружникът да прецени докога да участва в дружеството. Доколкото обаче това изявление пряко засяга и друг правен субект – търговското дружество, надлежното упражняване на потестативното право изисква еднозначен извод, че то е достигнало до адресата си – търговското дружество. Ето защо и възниква въпросът може ли напускащият съдружник, съвместяващ и функцията управител, да удостовери надлежно това обстоятелство.
Съдът споделя извода, че предписаният срок е предназначен да бъде осигурена възможност за останалите съдружници да реорганизират дейността на дружеството. Обезпечаването на тази възможност е необходимо, но и достатъчно условие, за да настъпи предписаният от чл. 125 ал. 2 ТЗ прекратителен ефект – с изтичане на указания срок участието се прекратява и не е необходимо съдружникът да бъде освобождаван от общото събрание. Затова и наложително е да бъде доказана обективна възможност другият съдружник, в случая съвместяващ и функцията на управител, да узнае отправеното предизвестие.
Принципно утвърдената представителна власт с нормата на чл. 141 ал. 2 ТЗ е средство за обезпечаване изпълнението на управителната функция при принципно очертаното й съдържание с предходната алинея. Предизвестието за напускане на дружеството не се включва в очертания обхват – то не е насочено към търговската дейност на дружеството и не цели реализацията на общия интерес на съдружниците. Напротив, изявлението предпоставя загубен интерес към дружествените дела от страна на единия съдружник и управител, което само по себе си застрашава пряко интересите на дружеството и косвено тези на неговите кредитори.
Запазената управителна функция у напускащия не е достатъчна, за да обезпечи достигане на изявлението до заинтересованите. Очертаната цел на предизвестието – дейността на дружеството да бъде реорганизирана с оглед предстоящата промяна (а не поради настъпването й), налага реална гаранция, че останалият съдружник обективно е в състояние да разбере за отправеното предизвестие и яснота за момента, към който тази възможност е била осигурена. Обстоятелството, че изявлението е известно на О.Т.(като автор на изявлението това е факт и преди да е обективирано), не позволява извод да е приобщено към документацията на дружеството нито за момента, към който това е станало. В тази насока и съвпадението в адреса на управление с личния адрес на напускащия съдружник и оповестил се в документа като действащ от името на дружеството препятства, а не обосновава извод за достигане на изявлението до адресата – самото дружество. От значение не е мястото на получаване на уведомлението, а обективната възможност съдържанието му да бъде узнато от останалия съдружник и управител. В общата хипотеза на достигнало писмено изявление до канцеларията на търговско дружество предпоставя получен документ от странично на изявлението лице на обявен от търговеца адрес на управление. Фактът на уведомлението следва от обстоятелството ангажирано към адресата лице е имало обективна възможност да узнае съдържанието на изявлението. Охранителното производство цели да гарантира, че зачетените от правния ред интереси са осигурени, поради което и длъжностното лице по регистрацията дължи да се увери, че другият управител, съвместяващ и качеството съдружник е могъл да узнае за писмено изявление на напускащия съдружник.
Напускащият съдружник не е в състояние да разреши съдбата на предстоящите на освобождаване дялове, но съвместявайки и функцията на управител дължи да предприеме необходимите действия в тази насока. Бездействието на напускащия съдружник, съвместяващ и качеството управител в тази насока компрометира ангажираността му към дружествените дела и осуетява безусловно необходимия извод, че предписаната от закона гаранция за своевременна реорганизация на дейността на дружеството е надлежно обезпечена.
По изложените съображения съдът споделя достигнатия извод и от длъжностното лице по регистрацията, че не е доказано надлежно връчено предизвестие. Това изключва възможността да се приеме за изтекъл и предвиденият от закона срок, с който факт едва настъпва и заявеното за огласяване обстоятелство – прекратено участие в дружеството. При тези обстоятелства безпредметно остава обсъждането на предвидения от закона механизъм за съвместяване на законните интереси на прекратилия участието си съдружник, дружеството и третите лица на членственото правоотношение.
По
разноските
Нормата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ изрично утвърждава право на разноски за страните. Жалбоподателят не е предявил претенция за разноски, поради което безпредметно остава обсъждането дали му се дължат такива с оглед правилото на чл. 541 ГПК.
От името на Агенция по вписванията е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквато възможност признава нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК без да предписва изрично предпоставките за възлагането й. Механизмът за разпределение на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК обаче свързва това вземане с изхода от разрешен спор. Право на разноски има ползващата се от решението страна, освен ако насрещната по спора не е дала повод за допълнително направените разходи. Възлагането на отговорността за разноски по общия ред на Гражданския процесуален кодекс предполага материалноправно отношение между равнопоставени страни като станалата причина за допълнителни разноски в процеса на отстояване на извънсъдебно засегнатото право ангажира загубилата спора страна да възмезди правоимащата. Следователно, отговорността за разноски по реда на Гражданския процесуален кодекс не произтича от развитието на съдебно производство, а от укоримо от правния ред развило се гражданско правоотношение, каквото в случая липсва. Регистърното производство е охранително. Агенцията по вписванията няма статут на страна в производството, а орган, отстояващ обществения интерес от законосъобразно водене на регистъра.
Понеже нормата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ препраща към общия процесуален закон очевидно не цели на собствено основание да утвърди вземане за разноски за държавния орган.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Х.Г.Г.“ ООД срещу отказ № 20210325161400-2/310.03.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията в частта, с която е отказано вписване – заличаване на О.Н.Т.като съдружник..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията да бъде присъдено в нейна полза юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от настоящото.
След влизане в сила на решението препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за сведение.
СЪДИЯ: