№ 637
гр. В., 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20231320101601 по
описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от «Т.Б.А. Б.» ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52-54, с която против Ю.
К. Д. с ЕГН ********** от с. А., обл. В., ул. „В.Л.“ № 130 е предявен иск с
правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се, че на 20.09.2021 г. „Т.Б.А. Б.” ЕАД сключило Договор за
потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника Ю. К. Д..
На основание така сключения Договор, „Т.Б.А. Б." ЕАД е предоставило сума в
размер на 13983.50 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора средствата по кредита
се превеждат от Кредитора на Потребителя в срок от 3 работни дни, считано
от датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в
„Т.Б.А. Б.“ ЕАД и посочена в чл. 11.2 от договора. Кредитът се счита за усвоен
от момента в който средствата постъпят по сметката на потребителя. В
случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия
случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „Bank пакет 3 кредит +
сметка“ в размер на 3503,97 лв. и “Bank пакет 3 сметка“ в размер на 479.53 лв.
(Приложение 5). Видно от чл. 13 на заявлението - декларация,
1
кредитополучателят е пожелал да сключи горецитираните застраховки.
Съгласно чл. 19 при сключването на процесния договор Потребителят не е
длъжен да сключва застраховка. Посочено е, че по свое желание и по
собствено усмотрение Потребителят може да сключи някоя от предлаганите
застраховки или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
без това да е задължително условие за сключване на договора.
Сочи се, че общото крайно задължение по Договора /чл. 10 от
Договора/ възлиза на 22830.17 лева, която сума е разсрочена на 48
погасителни месечни вноски 47 по 475.63 лева, ведно с последна
изравнителна в размер на 475.56 лева. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент е в размер на 26.53 % /чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора/. Така
предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна
лихва. Съгласно искане за рефинансиране от 20.09.2021 г., с част от
получената сума кредитополучателят е пожелал да рефинансира свое
задължение по договор ********** в размер на 4029.00 лв.
Излага се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, като
непогасени са вноски с падежи 25.06.2022 г., 25.07.2021 г. и 25.08.2022 г.
Посочва се, че е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на
задължението по процесния договор (Приложение 5) - ИД PS 1421 0082NX J с
баркод 9122111100361, което е получено от Ю. К. Д., видно от приложената
обратна разписка ИД PS 1421 0082NXJ с баркод 9122111100361 на 23.11.2022
г. (Приложение 6).
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
109/2023 г. по описа на РС - В., и по което е издадена заповед за изпълнение,
срещу която е подадено възражение от длъжника.
Поддържа се, че към датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (25.01.2023 г.), задължението
на Ю. К. Д. към „Т.Б.А. Б.” ЕАД, по Договора, е било в размер на 14086.93 лв.
(12543.51 лв. главница и 1543.42 лв. договорна лихва). Отделно от това,
съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи
и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 11.01.2023 г. е било в
2
размер на 278.84 лв.. Горецитираното заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е изпратено чрез лицензирана куриерска фирма
„Спиди“ АД на 24.01.2023 г. и е входирано на 25.01.2023 г. на регистратура в
PC – В..
Твърди се, че на същия ден 25.01.2023 г. длъжникът е извършил
частично погасяване на задължението в размер на 500.00 лева, което обуславя
разликата в претендираните от ищеца суми със заповедното производство и
установително исковото.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сума в общ размер 13 865.77 лв., от които: 12543.51 лева главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 25.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението и 1322.26 лева договорна лихва за периода от 25.06.2022 г. до
23.11.2022 г.
Претендират се и направените разноски.
От ответника, чрез процесуалния му представител е постъпил отговор
на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни и
недопустими. Сочи се, че исковете са недопустими, тъй като са предявени
след предвидения в чл. 417 от ГПК срок. Твърди, че няма доказателства, че
ищецът е платил на ответницата претендираните суми, че тя ги е получила и
за размера на главницата, лихви и разноски по кредита. Излага се, че липсва
ясно и точно посочване на начина на формиране на годишния процент на
разходите и договорна /възнаградителна/ лихва. Не е посочено договорна
лихва върху каква част от задължението се претендира - върху цялата или
върху предсрочно изискуемата, законната лихва за забава върху каква част от
задължението се претендира. На основание чл. 26 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и
сл. от ЗПК е направено възражение за нищожност на клаузите, основаващи
наказателни претенции, както и на клаузите в чл. 7.1 от договора за заплащане
на застрахователна премия от 479.53 лева Б. пакет 3 сметка и 3503.97 лева
застраховка Б. пакет 3 кредит+сметка. Посочено е, че съгласно чл. 9 от Закона
за потребителските кредити договорът за потребителски кредит следва да
съдържа определени клаузи и да отговаря на определени изисквания – чл. 10 и
чл. 11 и сл. Посочено е, че липсата на задължителни клаузи прави договора
3
частично или изцяло недействителен – нищожен – чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, във
вр. с чл. 26 от ЗЗД. Излага се, че СЕС се е произнесъл с решение, че са
нищожни клаузите за различни допълнителни услуги, целящи тези услуги да
заобиколят изискването на закона за максималния размер на ГПР – той не
може да надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения. На следващо място в това същото решение се приема, че тези
допълнителни услуги трябва да бъдат включени в ГПР по кредита, а именно
клаузите за застраховки и други допълнителни тежести. Посочено е в същото
решение, че член 10, параграф 2, буква „ж“ и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват с смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
чл. 3, буква „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочено е, че
не може за един и същи период да се претендират две вземания с
обезщетителен характер.
Наведени са възражения, че в процесния договор за кредит липсва ясно
разписана методика на формиране на годишен процент на разходите по
кредита и кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР. Съгласно разпоредбите на ЗПК и посоченото решение на СЕС
ГПР по кредити изразява общите разходи по кредита на потребители,
настоящи и бъдещи /лихви, други преки и косвени разходи, комисионно
възнаграждение и всякакъв вид посредници, застраховки и т.н. при сключване
на договора/. Сочи се, че в процесния договор е посочен единствено и само
лихвен процент по заема и годишно оскъпяване по заема. Възразява се, че не
се представят доказателства за предсрочната изискуемост на вземанията.
Наведено е възражение за нищожност на искането за заплащане едновременно
на възнаградителна и законова лихва за забава.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е
съдебно-счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 109/2023 г. по описа на
РС - В..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
4
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 417 ГПК е
образувано ч.гр. д. № 109/2023 г. по описа на РС - В., по което на 26.01.2023 г.,
срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 98/26.01.2023 г. за следните суми: 12543.51 лева – главница,
1543.42 лева – договорна лихва за периода от 25.06.2022 г. до 23.11.2022 г.,
278.84 лева – обезщетение за забава за периода от 25.06.2022 г. до 11.01.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
25.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумите 287.32 лева за
платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта по чл. 417 от ГПК е подадено възражение от
длъжника и на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, което е
получено на 12.07.2023 г. Искът е предявен в едномесечния срок /молбата е
изпратена на 11.08.2023 г./ съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което се
явява допустим, а възражението на ответника в тази насока е несъстоятелно.
Представен е договор за потребителски кредит № ********** от
20.09.2021 г. сключен между Т.Б.А. Б. ЕАД – кредитор и Ю. К. Д. – длъжник.
В договора е посочен размер на кредита 10 000.00 лева, застраховка BANK
Пакет 3 сметка – 479.53 лева, застраховка BANK Пакет 3 кредит + сметка –
3503.97 лева, общият размер на застрахователната премия е 3983.50 лева.
Посочено е в договора, че общият размер на кредита възлиза на 13983.50 лева.
В чл. 7, ал. 2 от Договора е посочено, че средствата по кредита се
превеждат от кредитора на потребителя в срок от 3 работни дни, считано от
датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в „Т.Б.А.
Б.“ ЕАД и посочена в чл. 11.2 от договора. Кредитът се счита за усвоен от
момента в който средствата постъпят по сметката на потребителя. В случаите
когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя за което потребителя дава изричното
си нареждане и съгласие с подписването на договора.
В настоящия случай ответникът е пожелал да сключи застраховка
„Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер на 3503.97 лева и „Bank пакет 3
сметка“ в размер на 479.53 лева /Приложение № 5/. Видно от чл. 13 на
заявлението – декларация, кредитополучателят е пожелал да сключи
горецитираните застраховки. Съгласно чл. 19 от Договора за потребителски
кредит при сключването на процесния договор потребителят не е длъжен да
сключва застраховки. По свое желание и по собствено усмотрение
5
потребителят може да сключи някоя от предлаганите застраховки или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, без това да е
задължително условие за сключване на договора.
Общото крайно задължение по Договора /чл. 10 от Договора/ възлиза
на 22830.17 лева, която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски –
47 вноски всяка в размер на 475.63 лева, ведно с една последна, изравнителна
вноска в размер на 475.56 лева.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на
26.53 % /чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора/. Годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита е 29.74 %.
Така предоставената сума кредитополучателят се е задължил да върне
на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна
лихва, като падежът на последната вноска е 25.09.2025 г.
Съгласно искане за рефинансиране от 20.09.2021 г. с част от получената
сума кредитополучателят е пожелал да рефинансира свое задължение по
договор № ********** в размер на 4029.00 лева.
Ищецът е преустановил предвидените плащания по договора, считано
от 25.06.2022 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план
към договора, а именно вноски с падеж: 25.06.2022 г., 25.07.2022 г. и
25.08.2022 г.
Съобразно чл. 15. 1 от договора в случай, че потребителят е допуснал
просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на
сумата. В чл. 16. 2 е уредено, че в случай на пълно или частично просрочие
при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено
задължение ставало предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на
падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано
от тази дата върху цялото непогасено задължение на потребителя започвало
да се начислява законна лихва до окончателно погасяване на задължението.
Представено е уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от
Т.Б.А. Б. ЕАД, адресирано до длъжника, с което последният бил уведомен, че
поради просрочие в изплащането на вноски с падежи 25.06.2022 г., 25.07.2022
г., 25.08.2022 г. по договор № ********** цялото непогасено задължение по
договора е станало предсрочно изискуемо считано от 25.08.2022 г. на осн. чл.
16, т. 2 от същия. Видно от приложената по делото обратна разписка,
уведомлението е връчено лично на длъжника на 23.11.2022 г.
Ищецът е посочил в исковата молба, че на 25.01.2023 г., когато е
6
подадено заявлението по чл. 417 от ГПК длъжникът е извършил частично
погасяване на задължението в размер на 500.00 лева, което обуславя разликата
в претендираните по настоящото дело суми и присъдените със заповедта по
чл. 417 ГПК суми.
По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че ответницата към 25.01.2023 г. е
изплатила по кредита 3863.91 лева, с които са погасени: главница – 1439.99
лева, договорна лихва – 2400.55 лева и обезщетение за забавено плащане –
23.37 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на задължението на
ответницата към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –
25.01.2023 г. е: 12543.51 лева - главница; 1543.42 лева - договорна лихва с
настъпил падеж и 278.84 лева - обезщетение за забава. От заключението се
установява, че ищецът е изпълнил задължението си по процесния договор,
като е превел заемната сума от 13983.50 лева на ответницата на 20.09.2021 г.
по разплащателна сметка с IBAN: BG36TBIB93101075746605. Установява се
също, че ищцовото дружество е превело по сметка на Застрахователя „Кардиф
– Животозастраховане“ АД средствата за заплащане на застрахователна
вноска за застраховка „BANK Пакет 3 кредит + сметка“ в размер на 3503.97
лева на 29.10.2021 г. с платежно нареждане за 375 158.28 лева и на
Застрахователя „Кардиф – Общо застраховане“ застраховка „BANK Пакет 3
кредит сметка“ в размер на 479.53 лева на 29.10.2021 г. с платежно нареждане
за 216882.60 лева. Вещото лице е изчислило, че размерът на главницата на
кредита, без да се включват в нея застраховки и други допълнителни услуги,
като се вземат в предвид само евентуално изплатени суми като кредит е
8560.01 лева.
Съдът кредитира изготвеното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, изчерпателно, компетентно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
От представените писмени доказателства и съдебно-счетоводната
експертиза е видно, че между ответника и „Т.Б.А. Б.“ ЕАД е възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за
потребителски кредит, като съгласно чл. 7 т. 2. 1 от договора кредиторът е
превел средствата по кредита в размер на 13983.50 лв. по сметка на
ответницата на 20.09.2021 г.
Във връзка с изложеното се налага извод, че ищецът- кредитор е
изпълнил задължението си по договора предоставяйки сумата от 13983.50
лева, която ответникът се е задължил да върне, ведно с дължимите такси,
лихви и застраховки съобразно обективирания в договора погасителен план.
7
От заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответницата към 25.01.2023 г. е изплатила по кредита 3863.91
лева и задължението й по кредита към датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК – 25.01.2023 г. е: 12543.51 лева - главница; 1543.42 лева -
договорна лихва с настъпил падеж и 278.84 лева - обезщетение за забава. Като
последица от пълното или частично просрочие при изплащането на три
поредни месечни вноски в чл. 16.2 от договора е уредено настъпването на
предсрочна изискуемост на вземанията.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от
неплащането на част от падежирали вноски по договора за кредит и
субективен фактор - упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем чрез нарочно волеизявление.
Изискуемостта на вземанията при такава договореност не настъпва
автоматично при наличието на обективните предпоставки, а е необходимо
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост /т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и
Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т.о. и решение
№ 139 от 05.11.2014г. по т.д. 57/2012г. на ВКС I т.о. /.
Във връзка със заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява първата предпоставка за настъпването на предсрочната
изискуемост, а именно обективния елемент на неизпълнение на договорните
задължения - в случая наличие на пълно просрочие на три поредни месечни
вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или
непогасения остатък за предсрочно изискуем, включително и за вноските с
ненастъпил падеж.
С представеното уведомление кредиторът е изразил воля за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, поради което с получаването му от
длъжника на 23.11.2022 г. /обратна разписка, от която е видно, че е връчено
уведомление за предсрочната изискуемост на процесния договор/ са
изпълнени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
вземанията по кредита.
В случая с обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
потребителят е загубил предоставената му възможност за разсрочено плащане
и за месечно погасяване на вноските по дълга, като така цялото вземане на
кредитора е станало изискуемо веднага и е дължимо.
8
По възражението на ответника, касаещо сумата в общ размер от
3983.50 лв. - застраховки:
Видно от чл. 13 на заявлението – декларация, подадена от ответницата
същата е пожелала да сключи горецитираните застраховки в общ размер на
3983.50 лева. Съгласно чл. 19 от Договора за потребителски кредит при
сключването на процесния договор потребителят не е длъжен да сключва
застраховки. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може
да сключи някоя от предлаганите застраховки или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, без това да е задължително условие за
сключване на договора. Заявлението – декларация и Договора за кредит са
подписани от ответницата, като подписите не са оспорени в законовия срок,
поради което съдът приема, че именно Ю. К. Д. е подписала същите и се е
съгласила да сключи процесните застраховки, както и Договора за кредит.
Признаването на сумите по договора и сключването на същия се установява и
от извършените от същата погашения по кредита.
По отношение възраженията на ответника за неравноправно
договаряне, преценени като такива по чл. 143, т. 5, 9 и 18 ЗПК, касателно
клаузите на чл. 7, т. 1, чл. 9, чл. 10, чл. 15 и чл. 16 от договора, съдът приема
следното:.
В чл. 9 от договора страните са уговорили фиксиран годишен лихвен
процент от 26.53 %. В цитираната клауза на договора е посочено, че лихвата се
изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер
на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Така
уговореното в достатъчна степен позволява на кредитополучателя да прецени
икономическите последици от кредита, още повече, че същият търсейки
финансиране от специализиран в тази дейност търговец, несъмнено е изявил
готовност да заплати и лихва като цена на получената финансова услуга.
Действително размерът на договорната лихва не е незначителен, но
отчитайки, че годишният процент на разходите е под установения максимум в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, не може да се приеме, че същият е несъответен на
справедливата печалба.
В чл. 9.4, чл. 11.1, чл. 15 и чл. 16 е предвидено, че при допусната забава,
кредитополучателят ще дължи лихва за забава.
В текста на чл. 9.1 ясно и недвусмислено е посочено, че размерът на
законната лихва се определя с Постановление на МС. Това е и обичайно
дължимото обезщетение при неизпълнение на задължения по договорите, като
9
в пълно съответствие на императивно предвиденото такова в чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Ето защо и не може да бъде споделен доводът на процесуалния представител
на ответника, че горепосочените клаузите на договора са нищожни.
С оглед горното, съдът намира, че не е налице неравноправно
договаряне и клаузите, предвиждащи задължение на кредитополучателят да
заплаща конкретно уговореното договорно възнаграждение, включително и
върху кредитираната застрахователна премия и лихва за забава при просрочие
на задълженията му валидно обвързват страните.
Досежно възражението на ответника, че клаузата на чл. 10 от
процесния договор за кредит е неравноправна съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.
143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят
до тяхната нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба
е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора
се явява неравноправна, което не е изчерпателно.
Видно от представеното по делото искане-декларация за потребителски
кредит, процесният договор е сключен по предложение /искане/ направено от
кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена
възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора.
Принципът на добросъвестност изисква в договорните отношения да бъде
осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не
само на индивидуалния такъв на някой от договарящите страни. Ответникът
не е бил поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента
й на информираност и на възможностите, които й се предоставят да
преговаря. Ето защо съдът намира, че потребителят не е бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на заема.
По отношение твърдяното от ответника, че не е бил уведомен за
обявената предсрочна изискуемост на кредита, следва да се посочи, че
уведомлението е изпратено и получено от ответника, видно от приложената
по делото обратна разписка на 23.11.2022 г.
С оглед на горното, Съдът счита, че са налице основанията за
претендиране на търсените суми по договора, които не са били платени от
10
длъжника и за които е настъпила предсрочна изискуемост, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че
ответника дължи следните суми: 12543.51 лева – главница и 1322.26 лева -
договорна лихва за периода от 25.06.2022 до 23.11.2022 г.
Основателно се явява и искането за установяване на дължимост на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда до
окончателното погасяване.
Съдът констатира, че в издадената заповед по ч.гр.д. № 109/2023 г. е
присъдена сумата от 1543.42 лева – договорна лихва, а в настоящото
производство е предявен иск в размер на 1322.26 лева – договорна лихва. В
издадената заповед е присъдена сумата от 278.84 лева – обезщетение за
забава, а в настоящото производство такъв иск не е предявен. С оглед
гореизложеното Заповед № 98 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 26.01.2023 г. по ч.гр.д. № 109/2023 г. следва да бъде обезсилена
в частта за сумата над 1322.26 лева – лихва за забава до сумата от 1543.42
лева, както и за сумата от 278.84 лева, поради непредявен иск.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая направените разноски са: 287.32 лева - платена държавна
такса и 300.00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Възнаграждението за юрисконсулт, с оглед предмета на делото и
фактическата и правна сложност, следва да се определи в размер на 150.00
лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК, като в частта на искането до
пълният му размер от 300.00 лв. същото се отхвърли.
В тази връзка общия размер разноските в исковото производство
възлиза на сумата в общ размер от 737.32 лв.
С оглед изхода на делото в заповедното производство по ч.гр.д. №
109/2023 г. следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
исковете в общ размер на 325.58 лева /277.32 лева – държавна такса и 48.26
лева – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се
посочи и Б.овата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг
посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил Б.ова сметка,
11
както следва: IBAN: BG 27 TBIB 9310 10 00000109 в „Т.Б.А. Б.“ ЕАД.
Водим от горното ,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. К. Д. с ЕГН
********** от с. А., обл. В., ул. „В.Л.“ № 130, че дължи на «Т.Б.А. Б.» ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52-
54 сума в общ размер на 13 865.77 лева, от които: 12 543.51 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2023 г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 109/2023 г. по описа
на РС - В. до окончателното изплащане на задължението и 1322.26 лева
договорна лихва за периода от 25.06.2022 г. до 23.11.2022 г.
ОСЪЖДА Ю. К. Д. с ЕГН ********** от с. А., обл. В., ул. „В.Л.“ №
130 да заплати на «Т.Б.А. Б.» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52-54 направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д № 109/2023 г. по описа на РС – В., съобразно
уважената част от исковете в общ размер на 325.58 лева /277.32 лева –
държавна такса и 48.26 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Ю. К. Д. с ЕГН ********** от с. А., обл. В., ул. „В.Л.“ №
130 да заплати на «Т.Б.А. Б.» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52-54 направени в настоящето производство
разноски в размер на 287.32 лева - платена държавна такса, 300.00 лева -
възнаграждение за вещо лице, както и сумата в размер от 150.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, като отхвърля искането в
частта до пълния претендиран размер от 300.00 лева.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 98 от 26.01.2023 г., издадена по ч.гр.д. №
109/2023 г. по описа на Районен съд – В. в частта за сумата над 1322.26 лева –
лихва за забава до сумата от 1543.42 лева, както и за сумата от 278.84 лева,
поради непредявен иск.
Б.овата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е
IBAN: BG 27 TBIB 9310 10 00000109 в „Т.Б.А. Б.“ ЕАД.
12
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила
да се приложи препис по ч.гр.д. № 109/2023 г. по описа на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13