№ 1230
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502616 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435,ал.2,т.6 от ГПК.
Образувано по жалба, подадена от „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД , ЕИК:*********, длъжник по изп. дело
№441/2022г. по описа на ЧСИ Росен Раев, против разпореждане на съдебния
изпълнител от 02.09.2022г. , с което е оставено без уважение искането на
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.
В жалбата се твърди, че оспорваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че е погасил паричните си
задължение към взискателите преди образуване на изпълнителното дело,
чрез банков превод по банковите им сметки открити в „Банка ДСК“ АД. При
това положение съдебният изпълнител не е имал право да образува
изпълнително дело и е следвало да уважи молбата на длъжника за
прекратяване на производството по делото.По изложените оплаквания
жалбоподателят моли обжалвания отказ да бъде отменен.
Взискателите по изпълнението Н. Д. М., ЕГН:********** и И. Д.
Т.,ЕГН:**********, вземат становище за недопустимост и неоснователност
на жалбата.Поддържат, че с влязло в законна сила разпореждане съдебният
1
изпълнител е оставил без уважение подадената идентична молба от
длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, поради което подаване на
втора молба на същото основание и искане е недопустимо.По същество
оспорват плащането на дълга от длъжника преди образуването на
изпълнителното дело.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Росен Раев
излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното
производство, в законоустановения срок по чл.436,ал.1 от ГПК , срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
допустима.Възраженията на взискателите за недопустимост на
производството поради влязло в законна сила разпореждане на съдебния
изпълнител, с което е оставил без уважение предходна молба за
прекратяване на изпълнителното дело, са неоснователни, тъй като актът на
съдебния изпълнител не формира сила на присъдено нещо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното.
Изпълнително дело №441/2022г. по описа на ЧСИ Росен Раев , е
образувано по молба с вх. № 7284/03.06.2022г. на Н. Д. М., ЕГН:********** и
И. Д. Т.,ЕГН:********** , въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2022г.,
издаден по гр. д. № 15022/2020г. по описа на РС-Пловдив, срещу длъжника
„Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД , ЕИК:*********, за
непогасено парично задължение.
С подадена на 29.08.2022г. молба длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното дело поради плащане на задълженията преди неговото
образуване. Представени са по делото и 2 бр. авизо за нареден кредитен
превод при „Банка ДСК“ АД от 27.05.2022г. с основание за превод- разн.
гд15022/2020г. Взискателите са оспорили молбата с възраженията,че не са
титуляри на банковите сметки посочени в представените от взискателя 2бр.
авизо за нареден кредитен превод , както и че банков превод на суми по техни
банкови сметки не е осъществен на дата 27.05.2022г.
С разпореждане от 02.09.2022 г., от ЧСИ Раев е постановен
2
обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното дело, който отказ
съдът намира за правилен.
Хипотезата на т. 1 на, ал. 1 на чл. 433 от ГПК, на която се позовава
жалбоподателят- длъжник в изпълнителния процес, изисква наличие на
издадена и надлежно заверена от взискателя разписка или квитанция от
пощенска станция или писмо от банката, от които да е видно, че сумата по
изпълнителният лист е платена или внесена от взискателя преди образуване
на изпълнителното дело. В конкретния случай представените от
жалбоподателят 2 бр. авизо за нареден кредитен превод при банка „Банка
ДСК“ АД от 27.05.2022г., не представляват документи, визирани от нормата
на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Тези документи не представляват разписка за
плащане, изходяща и надлежно заверена от взискателите, нито документ
(писмо), изходящо от банката и удостоверяващо плащане на всички суми по
изпълнителния лист по сметката на взискателя. Нещо повече взискателите
изрично оспорват и твърдят , че не са титуляри на банковите сметки
посочени в представените от взискателя 2бр. авизо за нареден кредитен
превод , както и че банков превод на суми по техни банкови сметки не е
осъществен на дата 27.05.2022г., поради което не може да се приеме, че в
случая е налице предпоставката по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Въззивният съд намира за неоснователно и заявеното от жалбоподателя
доказателствено искане за задължаване по реда на чл.192 от ГПК на трето
неучастващо по делото лице-„Банка ДСК“ АД да представи информация дали
взискателите са титуляри на банковите сметки и дали сумите са постъпили
по банковите сметки на 27.05.2022г. С така заявеното доказателствено искане
длъжникът цели оспорване на своето парично задължение и неговото
съществуване към датата на образуване на изпълнителното дело, които
обстоятелства не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.В
производството по обжалване на действията и актовете на съдебния
изпълнител не могат да бъдат разрешавани материалноправни въпроси,
включително и досежно съществуването на вземането на взискателя по
делото. Предмет на съдебното производство по обжалване на действията на
съдебния изпълнител е потестативното право на жалбоподателя да иска
отмяна на отделно действие или отказ на съдебния изпълнител същото да
бъде извършено.С постановения в това производство съдебен акт се
3
разрешава единствено процесуален въпрос и доводи относно
съществуването, респ. несъществуването на материално право са
несъвместими с производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител и не могат да бъдат проверявани в това производство.
Постановеният в това производство съдебен акт не може да разреши
материално правен спор , касаещ съществуването на вземането, доколкото
същото подлежи на разглеждане в исков състезателен съдебен процес/чл.439
от ГПК/, като най-пълно проявление на състезателното начало в гражданския
процес, даващо максимално широка възможност на страните да изложат
претенциите си и да подкрепят същите със съответните доказателства.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че в случая не се доказва наличието на твърдяното от жалбоподателя
основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК, поради което законосъобразно с обжалвания отказ, искането му
за прекратяване на изпълнителния процес е оставено без уважение.
Що се касае до направеното в жалбата искане за спиране на
производството по делото,следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на
чл.438 ГПК, в правомощията на съда е да спре производството по
изпълнителното дело до произнасяне по постъпилата жалба.
В конкретният случай жалбата е неоснователна, поради което не са
налице основанията за спиране на изпълнението.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на Н. Д. М., ЕГН:**********, направените по настоящето дело
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 25752/05.10.2022г. при
регистратурата на ОС-Пловдив, подадена от „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД , ЕИК:*********, длъжник по изп. дело
№441/2022г. по описа на ЧСИ Росен Раев, против разпореждане на съдебния
изпълнител от 02.09.2022г. , с което е оставено без уважение искането на
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание
4
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя „Агенция за
контрол на просрочените задължения“ ООД , ЕИК:*********, за задължаване
по реда на чл.192 от ГПК на трето неучастващо по делото лице-„Банка ДСК“
АД да представи по делото информация , както и искането по чл. 438 ГПК за
спиране на изпълнението.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД ,
ЕИК:*********, да заплати на Н. Д. М., ЕГН:**********, сумата от 400 лева-
разноски по делото за адвокатско възнаградение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5