Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 01.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №218/2019г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 81/11.07.2019г., постановено по н.а.х.д. №
153/2019г., Тетевенски районен съд, първи състав е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0451-000282 от 08.04.2019г. на Началника на РУ Ябланица към
ОДМВР Ловеч, с което на В.И.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.175,
ал.3, предл. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – В.И.Г., страна по н.а.х.д. № 153/2019г.
по описа на Тетевенски РС.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на съдебното решение. Доводите за това са, че съдът неправилно е приел наличие
на вина от наказаното лице, тъй като последното не е знаело факта на
прекратената регистрация. Излагат се и твърдения за съществено нарушение на
процесуалните правила в административнонаказателното производство поради
връчването на нарушителя на нечетливо копие на АУАН, което обстоятелство не е
било съобразено от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението на Тетевенски
районен съд и отмяна на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
изпраща представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд е приел за установено, че двама служители на административнонаказващия
орган били нощна смяна на 29 срещу 30 март на АМ „Хемус” на изхода на км.
78,300. На 30.03.2019г. в 7:20 ч. сутринта те спрели за проверка л.а. „Ауди А
При така установеното от фактическа страна, районният
съд изложил, че процесното МПС е било с прекратена регистрация от 06.02.2019г.
до 01.04.2019г., като в съответствие с чл.143, ал.15 от ЗДвП служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не
изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила, т.е.
прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията. При безспорното управление от
жалбоподателя на нерегистрирано МПС (с прекратена регистрация) по път, отворен
за обществено ползване, съдът приел, че същият е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му нарушение и законосъобразно е бил санкциониран
за това, като приел наличието на вина в нарушителя под формата на небрежност. С
горните мотиви съдът потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото е безспорно установено, че към 30.03.2019г.
процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, след като регистрацията
му е била служебно прекратена на 06.02.2019г. поради непререгистриране в
установения от закона срок от новия собственик. На същата дата 30.03.2019г. Г.
е управлявал това МПС по път, отворен за обществено ползване, т.е. имал е
качеството на водач, и с това си изпълнително деяние е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което основателно е бил санкциониран по чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, както правилно е приел и районния съд.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на
касатора за липса на вина поради факта, че не е знаел за прекратената
регистрация. В случая се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията. Всеки гражданин е длъжен да
познава закона, като още от римското право действа принципа „Ignorantia iuris
neminem excusat“ (Незнанието на закона не оправдава никого).
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. След като е имал качеството на
водач на това МПС, Г. е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик дали
автомобилът има действаща регистрация/пререгистрация и като не го е сторил, е
проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми
– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал
автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което правилно АНО и РС са приели наличието на вина
при извършване на нарушението от страна на Г..
В горния смисъл е и константната практика на
Административен съд Ловеч – к.а.н.д. №81/20019г.; к.а.н.д. №200/2019г.;
к.а.н.д. №201/2019г.; к.а.н.д. №216/2019г.; к.а.н.д. №217/2019г.
Неоснователни са и възраженията в касационната жалба,
свързани с връчването на нечетливо копие на АУАН. На първо място, съгласно
чл.43, ал.1 от ЗАНН, след съставянето му АУАН се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише. В случая актът е съставен в
присъствието на нарушителя и е подписан от него, което по презумпция значи, че
същият се е запознал със съдържанието му. На следващо място, в тридневен срок
от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по акта – чл.44,
ал.1 от ЗАНН. По делото няма доказателства в горния срок Г. да е депозирал
писмени възражения, в които е могъл да посочи, че копието му на АУАН е
нечетливо. Нарушителят е разполагал с възможността и да поиска от АНО да му
бъде връчено четливо копие на акта, което той не е сторил, поради което
възраженията му съдът приема като защитна теза, но не и като нарушение на
административнонаказателните правила.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81 от 11.07.2019г., постановено по н.а.х.д. № 153/2019г. по описа на Тетевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.