Решение по дело №121/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 71
Дата: 16 януари 2023 г. (в сила от 16 януари 2023 г.)
Съдия: Ралица Димитрова
Дело: 20221000500121
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а

Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20221000500121 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. В. Т. срещу решение №
22/ 11.11.2021г. на СОС, Трети първоинстанционен търговски състав,
постановено по т.д. № 140/20г. в частта, в която е отхвърлен искът му по
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 50 000 лв. до предявения размер от
200 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, поради което делото е
останало неизяснено от фактическа страна. Вещото лице, изготвило
медицинската част на комплексната експертиза, не е дало категоричен
отговор на поставените въпроси. Вещото лице не е посочило дали мозъчната
контузия, мозъчният оток и оторагията в дясно са в причинно- следствена
връзка с ПТП. Експертът е приел само, че му е причинено счупване на
тилната кост на черепа. Съществува съществено разминаване между
медицинските документи по делото, диагнозата, поставена от лекуващите
лекари и заключението. Между него и доказателствата по делото съществува
противоречие, включително и с постановената присъда за получените травми
1
от въззивника. Вещото лице не му е извършило личен преглед, а от
съществено значение е такъв да бъде извършен от неврохирург. Счита, че
контузията на мозъка му е причинила разстройство на здравето временно
опасно за живота. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се е отклонил от ППВС № 4/68г. Неоснователно
е прието в обжалваното решение, че лихвата се дължи от 16.09.2017г., а не от
момента на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Затова моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната част и
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени
вреди.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител ЗК „Лев Инс“ оспорва жалбата .
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Софийски окръжен съд е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./за
обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Г. Т.
твърди, че на 21.11.2015г. около 19 ч. в с. Мусачево е пострадал при ПТП.
Поддържа, че на Т- образно кръстовище, образувано от улиците „ Софийско
шосе“ и „Кольо Фичето“, по ул. „Софийско шосе“ с посока на движение от гр.
Елин Пелин към гр. София, се е движел лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.
№ ********, управляван от него. Пътното платно на улицата, по която се е
движел, е двупосочна с едно платно за всяка посока, разделени с единична
прекъсната линия. Разрешената скорост в района е 50км/ч. По същото време
се е движел лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ********, управляван от С. Г.
П. със скорост от 107 км/ч. Водачът е бил под въздействието на алкохол от
1,6 промила. Последният автомобил е ударил този на ищеца като ударът е
настъпил между предната лява част на лек автомобил „Ауди“ и задната част
на лек автомобил „Рено Лагуна“. След пътния инцидент ищецът е загубил
съзнание. Получил е следните увреждания: черепно- мозъчна травма,
състояща се в счупване на кости от черепната основа, обусловило нараняване,
проникващо в черепната кухина; контузия на мозъка; мозъчен едем, оторагия
в дясно; голяма рана в тилната област на главата и счупване на осмо и девето
ребро в дясно. След ПТП ищецът е транспортиран в УМБАЛ „Света Ана“ в
2
увредено общо състояние. Бил е объркан, не е имал спомен за травмата и
времето преди инцидента. Извършени са му прегледи и изследвания като е
поставена диагноза. Взето е решение за извършване на оперативна
интервенция- хирургична обработка на скалповата рана на главата. На
25.11.2015г. е изписан с препоръки за ХДР. След инцидента ищецът трудно е
преодолял стреса, предизвикан от инцидента- не е спял спокойно след него,
появило се е продължително безпокойство и лесна раздразнителност, които
не са били наблюдавани преди това. Претърпените болки и страдания,
ежедневните затруднения в бита са дали негативно отражение и са довели до
срив на самочувствието му и тежък психически шок. Травмите са му
причинили болки и страдания в момента на ПТП и след това в процеса на
възстановяване. Във връзка с инцидента е образувано досъдебно
производство срещу водача С. П.. За лек автомобил „Ауди 80“ е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Ищецът е поискал от застрахователя да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди, но такова не му е изплатено. Затова ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 200 000лв., в едно със законната лихва от 21.11.2015г. до
окончателното му изплащане. Претендират се разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК и допълнителен
такъв, ответникът не оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования
при него водач. Поддържа възражението си за съпричиняване, тъй като
ищецът е нарушил чл.137а от ЗДвП, както и възражението си по чл.111, б. „б“
от ЗЗД по отношение на претенцията за лихва. Оспорва размера на иска за
неимуществени вреди като счита, че е прекомерно завишен.
Безспорно е, че на 21.11.2015г. е настъпило описаното в исковата
молба произшествие. Във връзка с него са съставени констативен протокол
за ПТП, протокол за оглед от същата дата и фотоалбум.
Не се спори, че с влязла в сила присъда от 26.04.2021г. по нохд №
186/19г. на РС – Елин Пелин водачът на лек автомобил „Ауди 80“ С. П. е
признат за виновен за ПТП, станало на 21.11.2015г., при което на ищеца са
причинени телесни увреждания. Признато е, че той е управлявал МПС под
въздействието на алкохол в кръвта от 1,6 промила. В присъдата са
посочените травмите, получени от Г. Т..
3
Във връзка с твърденията в исковата молба досежно получените
увреждания са представени и приети от съда медицински документи:
епикриза от УМБАЛ „Св. Ана“ и история на заболяването.
Не се спори и е прието от съда за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че за водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. №
******** е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество и е била валидна към датата на
настъпване на ПТП.
Допусната е комплексна медицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от лекар КСМД и автоекспрет. Вещото лице - лекар е установило
настъпилите травми от пътния инцидент за ищеца: открита черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в голяма разкъсно-контузна рана в тилната
област на главата с подлежащо счупване на тилната кост, което увреждане е
осъществило пряка комуникация между черепната кухина и околната среда и
по своя медико- биологичен характер представлява нараняване, приникващо
в черепната кухина. Това е временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош и счупване
на осмо и девето ребро в дясно, аксиларно. Това е увреждане причинило
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице е
посочило предприетото лечение и възстановителния период. Посочило е, че
няма данни в кориците на делото, които да удостоверяват наличие на
усложнения, поради което вещото лице е приело, че здравето на ищеца е
добро и без остатъчни прояви. Няма невъзстановени увреди. Към момента
ищецът може да има липса на чувствителност и чувство на изтръпване в
областта на разкъсно- контузната рана. В автотехническата част вещото лице
е посочило механизма на ПТП, както и че управлявания от ищеца автомобил
е бил оборудван с триточкови предпазни колани за всички седящи места.
Според вещите лица той би получил травмите с или без поставен предпазен
колан.
Съдът възприема заключението в частта на автотехническата експертиза
като компетентно, обективно, безпристрастно, основаващо се на научните
правила и професионалния опит. Не го кредитира в медицинската част, тъй
като противоречи на събраните по делото медицински документи.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
4
Свидетелят Т. Т. е син на ищеца. Желае да свидетелства. Заявява, че
през 2015г. баща му е пострадал при ПТП. Разбрал е за него един- два дни
след като е станал инцидентът. Баща му е бил в болница „Св. Ана“.
Свидетелят е искал да го види, но винаги е отивал след времето за свиждане,
тъй като е ходел след училище. Той, баща му и брат му живеят в едно
домакинство. Брат му му е казал какво е станало и какви са травмите на баща
му. След изписването от болница ищецът е бил много зле. Бил е с превръзка
на главата и на ребрата, тъй като е имал счупени ребра и черепно- мозъчна
травма. Едва е говорел, било му е трудно да диша и да се движи заради
счупените ребра. Когато не е бил на училище, свидетелят му е давал храна,
вода и лекарства. Баща му почти не се е движел, защото не е могъл.
Помагали са му да ходи до тоалетната. Най- тежкият период е бил около два-
три месеца. След 4-5 месеца е започнал да се оправя. Баща му е започнал да
заеква от време на време и това е и до сега. В началото често му се е виело
свят. Инцидентът е повлиял на шофирането, станал е по- предпазлив и малко
се притеснява докато е на пътя. Започнал е да шофира отново след като се е
върнал на работа, защото е трябвало да ходи по различни обекти и да
сглобява мебели. В момента от време на време му се вие свят и има леки
болки.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля като основаващи
се на лични впечатления за фактите, които излага. Не им дава вяра в частта, в
която твърди, че след инцидента ищецът е започнал да заеква и това е
останало и към момента, тъй като противоречат на събраните доказателства.
Прецени ги при условията на чл.172 от ГПК, но ги счита за достоверни в
останалата част.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. В уважената част решението е
влязло в сила.
Пред настоящата инстанция е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице- неврохирург. То е установило получените от ищеца
травматични увреждания: черепно мозъчна травма, състояща се от: мозъчна
контузия средна степен на тежест; двустранно линейно счупване на тилната
кост парамедиално; лек мозъчен едем; счупване на основата на черепа в
средната черепна ямка в дясно; разкъсно- контузна рана в областта на дясната
5
ушна мида; голяма по тип скалп обилно кървяща разкъсно- контузна рана на
тилната област на главата с разкъсване на тилната артерия. Травма на
гръдния кош със счупване на осмо и девето ребро в дясно без развитие на
хемо- или пневмоторакс и дихателна недостатъчност. Вещото лице е
посочило, че черепно- мозъчната травма по своя медико-биологичен
характер е причинила на ищеца временно разстройство на здравето, опасно
за живота. Фрактурата на ребрата е била неопасна за живота. Вещото лице е
посочило продължителността на възстановителния период от двете травми,
както и сегашното състояние на ищеца след извършен личен преглед.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано, и
безпристрастно, основаващо се на научни знания и професионален опит на
експерта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият
може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. Не е
спорно, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
6
разглеждащ гражданските последици от деянието. Съгласно чл.300 от ГПК,
установява, дали то е извършено, извършителя му, притивоправността му и
виновността на дееца. С това следва да се приеме, че са доказани
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Следва да се съобрази
и частичното влизане в сила на съдебното решение на първоинстанционното
решение, което също предполага безспорност на предпоставките за
реализиране на отговорността на застрахователя.
По делото не се спори, че за лекия автомобил с водач С. П.
гражданската отговорност е била застрахована при ответника-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото е установен механизма му като по него няма
спор.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди като ищецът счита, че присъденото
е занижено и изживените от него болки и страдания изискват по- висок
размер на обезщетения, а именно от 200 000 лв.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. От приетото заключение на медицинската експертиза, приета
пред въззивния съд, се установяват травмите, които ищецът е получил в
резултата на ПТП, станало на 21.11.2015г.: черепно мозъчна травма,
състояща се от: мозъчна контузия средна степен на тежест; двустранно
линейно счупване на тилната кост парамедиално; лек мозъчен едем; счупване
на основата на черепа в средната черепна ямка в дясно; разкъсно- контузна
7
рана в областта на дясната ушна мида; голяма по тип скалп обилно кървяща
разкъсно- контузна рана на тилната област на главата с разкъсване на тилната
артерия. Травма на гръдния кош със счупване на осмо и девето ребро в дясно
без развитие на хемо- или пневмоторакс и дихателна недостатъчност. Това се
средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Разкъсно-
контузната рана в ушната мида е лека телесна повреда. Контузията на
гръдния кош не е била животозастрашаваща. Черепно- мозъчната травма по
своя медико- биологичен характер е довела до временно разстройство на
здравето опасно за живота. Възстановителният период от тази травма е 1
година. Счупените ребра са зараснали за период от 30 дни. При извършения
личен преглед на Г. Т. на 15.09.2022г. или седем години след пътния
инцидент експертът е констатирал състоянието на увредите и общото му
здравословно състояние. Той е в добро общо състояние, контактен,
адекватен, с нормален говор, всестранно ориентиран с нормален
неврологичен статус и без данни за отпадна неврологична симптоматика.
Болничният престой на ищеца е четири дни, като след изписването му за
около два – три месеца се е нуждаел от чужда помощ. Такава му е оказвана
от неговите близки. С тяхна помощ е ходел до тоалетна и се е хранел . След
около 4-5 месеца е започнал да се възстановява. Травматичните увреждания
са създали дискомфорт за ищеца в битово отношение, като това е било
съпроводено с болки и страдания. При въззивника, като пострадал с
черепно-мозъчна травма, е имало ограничения, като забрана за употребата на
кофеин и алкохолни напитки, забрана за активна умствена дейност,
предпазване от външни дразнители- шум, силна музика, ярка и трепкаща
светлина. През първата година от травмата не е препоръчително излагането
на пряка слънчева светлина. Тези ограничения с времето са отпаднали. Най-
интензивни болките и страданията са били непосредствено след
произшествието. Вещото лице не е посочило да съществуват трайни
последици за здравето на Г. Т.. Следва да се вземе предвид и възрастта на
ищеца към момента на настъпване на произшествието- 48 години, тежестта
на травмите, една от които е застрашила живота му, продължителността на
възстановителния период- около 1 година, както и че ищецът е възстановен
напълно с възможност да полага труд, както преди ПТП. Преживеният
стрес е нормална реакция при такъв вид инциденти като няма данни за
психологично заболяване.
8
С оглед на това справедливото обезщетение за неимуществени вреди е
70 000лв.
При определяне на размера на обезщетенията съдът съобрази
обществено – икономическата конюктура в страната при настъпване на
произшествието през 2015г. и минималната работна заплата за страната.
Размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за
съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС, Р № 60090/29.07.2021г. по
т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о./. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
представлява 184 минимални работни заплати за страната за 2015г./380 лв.
МРЗ за периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г./ и 93 средно месечни заплати
при 749,74 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец ноември
2015г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на
страната към правнорелевантния момент.
По отношение на претендираната законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди.
По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, основан на
деликтната отговорност на виновния за пътен инцидент водач и застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, законната лихва
върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди се дължи на
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД. Тъй като отговорността на застрахователя е
функционална, то и той дължи законната лихва при непозволено увреждане
от момента на настъпване на деликта. В отговора на исковата молба
застрахователят е направил правопогасяващо възражение за погасяване по
давност на претенцията за законна лихва. Същото е основателно. На
основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
тригодишна давност. Затова претенцията на ищеца е погасена по давност за
периода от 21.11.2015г. до 15.09.2017г. В тази част първоинстанционното
решение е правилно.
Изложените мотиви дават основание на въззивната инстанция да
отмени решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл.226, ал.1 от
9
КЗ/отм/ над сумата от 50 000лв. до 70 000 лв. и се потвърди в останалата
обжалваната част.
По отношение на разноските пред САС.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски в
размер на 60лв. съобразно уважената част от иска. На основание чл.38 от
ЗАдв. на адв. О. следва да се присъди възнаграждение за уважената част от
иска както за СОС, така и за САС в размер съответно по 1130 лв. за всяка
инстанция.
На ответника – застраховател се дължат разноски за въззивния съд
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 150лв. за въззивното
производство.
В тежест на ответника е да заплати държавна такса по сметка на СОС в
размер на 800лв., а на САС-400лв.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 22/ 11.11.2021г. на СОС, Трети първоинстанционен
търговски състав, постановено по т.д. № 140/20г. в частта, в която е
отхвърлен искът на Г. В. Т. по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ над 50 000 лв. до 70
000лв., както и в частта, в която в полза на ЗК „Лев Инс“ АД са присъдени
разноски за СОС над сумата от 357, 50лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖСА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Г. В. Т., ЕГН **********, община
***, с. ***, ул. „***“ № * и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“
№ 38, партер, ап.2 чрез адв. В. О. сумата от 20 000лв. / двадесет хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, в
едно със законната лихва, считано от 16.09.2017г. до окончателното й
изплащане, както и 60 лв. / шестдесет лева/ разноски по делото пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен искът на
Г. В. Т. по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 70 000 лв. до предявения
размер от 200 000 лв.
10
ОСЪЖДА Г. В. Т., ЕГН **********, община ***, с. ***, ул. „***“ № * и
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 чрез адв.
В. О. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 150лв. / сто и петдесет лева/ разноски
по делото пред САС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. В. В. О., гр. София, ул. „Цар
Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 2260лв./ две хиляди двеста и
шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. за
двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
държавна такса от 800лв. и на САС държавна такса от 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11