№ 5496
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110135183 по описа за 2024 година
Предявен е от “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД,с ЕИК : ********* срещу ЗД“Бул
Инс“АД,ЕИК : ********* осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ , за заплащане на
сумата в размер на 913,57 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ от 16.10.2023год. , за щети на
МПС .......................... в резултат на ПТП, настъпило на 10.12.2023год. в гр.Бургас , по вина
на водача на МПС “.......................... , чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от 13.06.2024год. до окончателното й заплащане.
Ищецът “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД,с ЕИК : ********* , твърди ,че на
10.12.2023год. в гр.Бургас ,на кръговото кръстовище за град Созопол,водачът Г. Н.
,управлявайки л.а.“Фиат“ с рег. №А6975НР ,и движейки се в лявата вътрешна лента ,сменил
лентата за движение ,без да се убеди ,че не пречи на останалите участници в движението ,и
ударил движещият се в средната лента л.а. „Тойота Авенас“ с рег. № СА5873РС.За
събитието бил съставен двустранен констативен протокол от 10.12.2023год.
Твърди ,че при настъпилото ПТП били нанесени щети на лек автомобил „Тойота
Авенас”, с рег.№ СА5873РС, състоящи се в: повреда на преден ляв калник,предна лява
джанта и др.,в размер на 898,57лв.
За същия била налице застраховка „Каско +” в Д.З.И” ЕАД, съгласно
застрахователна полица № 440123213127468/16.10.2023, със срок на действие от
28.10.2023год. до 27.10.2024 г. като въз основа на уведомление за щета била образувана щета
№ 44010712334531. В дружеството били изготвени опис - заключение по щета и калкулация
по претенция.
Тъй като гражданската отговорност на автомобилистите за лек автомобил “Фиат“ с
рег. №А6975НР била застрахована при ответника ,то отправил към същия регресна
покана,предвид направеното плащане и встъпване в правата на застрахования, за
възстановяване на изплатеното от дружеството обезщетение в размер на 913,57 лв., ,с вкл.
15 лв. направени ликвидационни разноски .
1
Ответникът ЗД „Бул Инс“АД ,ЕИК : *********, оспорва предявения иск по
основание и размер с отговор в срока по чл. 131 ГПК.Оспорва механизма на настъпване на
ПТП, като сочи ,че двустранния протокол не се ползва с материална доказателствена сила
относно обстоятелствата и причините за настъпването му.Счита че от същия не може да се
установи кой е виновния водач и кой носи отговорност за настъпване на ПТП.Оспорва
застрахования при него водач да е нарушил правилата за движение по пътищата, наличието
на противоправно поведение, неговата вина ,предвид че удара за него бил непредотвратим
и той не е имал възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.Въведено е
и възражение за съпричиняване от водача на застрахования при ищеца л.а.Оспорва и
предявения иск по размер ,предвид че претенцията е завишена и не съответстваща на
действителния размер на щетите, Оспорва и причинно следствената връзка на извършените
ремонти на увреди ,за които твърди че не са в следствие на процесното събитие. Предвид
посоченото моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, приема за установено следното :
Не е спорно по делото ,че на 10.12.2023год. в гр.Бургас е настъпило ПТП с
участието на л.а.„Тойота Авенас“ с рег. № СА5873РС и МПС “...........................
Съгласно съставения от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП от
10.12.2023год. ,същото е настъпило около 10,35часа в гр.Бургас – кръгово за Созопол.И за
двамата участника са отбелязани обстоятелства в т.12. – т.7 „кръстовище с кръгово
движение“ ,а за Превозно средство Б и т.10.“при смяна на лентите“.Не е изготвена схема на
настъпване на произшествието .
Не е спорно ,че за лек автомобил „Тойота Авенас”, с рег.№ СА5873РС към датата на
ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско+“ при ищеца, а гражданската
отговорност на автомобилистите за “.......................... е била застрахована при ответника.
Въз основа на Уведомление за щета № 44010712334531 ,подадено от водач Г. М. Г. е
образувана при ищеца щета ,по която е извършен опис заключение по щета от
12.12.2023год. ,в който са отразени констатирани увреждания,приключила с Ликвидационен
акт 01.02.2024год. ,с който е определено обезщетение в размер на 898,57лв.Определеното
обезщетение е заплатено на сервиз Кар Парт Сервиз ЕООД ,на когото с Възлагателно писмо
от 08.01.2024год. е възложен ремонт на увредения автомобил.Същия е бил предаден от Карт
Парт Срвиз ЕООД ,след извършения ремонт на собственика ,съгласно Приемо- предавателен
протокол от 22.01.2024год. като е издадена фактура № 10000001781/23.01.2024год. на
стойност 3241,80лв.
Не е спорно,че на 05.02.2024год. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 898,57лв.
С регресна покана ,получена от ЗД“Бул Инс“ , “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД е
поискал възстановяване на сумата ,като с Уведомително писмо от 09.05.2024год., получено
от ищеца на 10.05.2024год. е отказано плащане.
В хода на производството е допусната съдебно-автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице Й. Й.,съобразена с двустранния протокол и показанията на
свидетелите.Вещото лице сочи ,че не може да посочи причините за настъпване на ПТП ,като
в показанията си пояснява ,че са възможни и двата механизма на настъпване на ПТП ,според
показанията на двамата водачи.Не може да се определи в кое платно на движение е
настъпило същото ,едни и същи увреждания могат да настъпят и при двата варианта.
2
Според показанията на водача на лек автомобил „ Тойота Авенсис“, същия се е
движил в средна лента в кръговото кръстовище, а водачът на лек автомобил „Фиат“, с рег.№
А6975НР е предприел маневра за навлизане от най-лява лента в средна, вследствие на което
траекториите на движение на двете МПС - та се пресичат и настъпва удар между тях.
Според показанията на водача на лек автомобил „Фиат“, с рег.№ А6975НР ,същият
се е движил в кръговото кръстовище в лявата пътна лента и малко преди да се отклони
надясно е бил ударен в задната дясна част на превозното средство, от лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с рег.№ СА5873РС.
Водачът на лек автомобил „Фиат“, с рег.№ А6975НР е имал възможност да
предотврати удара, ако не се е отклонявал надясно, където в този момент се е движил, лек
„Тойота Авенсис“, с рег.№ СА5873РС.
Съответно водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег.№ СА5873РС е имал
възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако не се е отклонявал наляво,
където в този момент се е движил, лек автомобил „Фиат“, с рег.№ А6975НР.
Преди настъпване на процесното ПТП ,лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег.№
СА5873РС се е намирал в по - предна позиция ,а в момента на удара, лек автомобил „Фиат“,
с рег.№ А6975НР се е намирал в по - предна позиция.
Според вещото лице уврежданията по л.а. „Тойота Авенсис“, с рег.№ СА5873РС,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно - следствена връзка с
механизма на процесното събитие,като стойността ,необходима за възстановяването му
,изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1605,05 лв.Същата , изчислена
на база средни пазарни цени с вложени алтернативни части към датата на ПТП е 1348,86 лв.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност ,поради което следва да бъде кредитирано
изцяло.
За установяване на спорните факти са допуснати свидетелски показания.
Свидетеля Г. М. Г. ,водач на л.а.“ Тойота „Авенсис“ ,сочи в показанията си ,че
участвал в ПТП на кръгово кръстовище с изход за гр.Созопол ,в гр.Бургас , Околовръстен
път.Сочи ,че навлязъл в кръговото кръстовище от входа от кв.Меден Рудник в посока към
Странджа, завъртал пълен кръг , като навлязъл и се движел в средната пътна
лента.Намерението му било да излезе от кръстовището след първия изход за
гр.Созопол.Сочи ,че подминал изхода за гр.Созопол ,продължавайки да се движи в средната
лента ,без да предприема каквото и да е действие ,при което бил ударен от кола ,която се
движела в ляво от него ,синя на цвят.Удара бил в лявата му джанта и назад в калника.Сочи
че с другия водач се отклонили в изхода за промишлена зона ,където дошли полицаи.Били
извършени проверки за алкохол ,като им предложили споразумение ,поради което и двамата
водачи попълнили протокол.
Сочи ,че на мястото на удара имало три ленти за движение ,като той се намирал в
средната ,в този момент не бил предприел никаква маневра,не бил извън своето платно.В
дясно от него имало голям камион с ремарке ,но пред него и зад него нямало други
автомобили.
Свидетеля Г. Т. Н. сочи в показанията си ,че управлявал л.а. Фиат с per. № 6975 при
настъпване на ПТП , на кръговото кръстовище за гр. Созопол и гр. Бургас. Сочи ,че влязъл
в кръстовището от кв.Меден Рудник и имал намерение да излезе на втория изход ,за
център.Сочи че навлязъл в кръстовището в лявата пътна лента ,по която се движел около 30
метра ,след което трябвало да смени лентите.В този момент усетил ,че в задната му врата
настъпил удар. Видял другата кола,за която сочи че явно била намалила скоростта и се
ударила в задната гума и бронята му. Сочи ,че другият водач продължил движението си и
спрял след 30-40 метра ,като имал претенциите ,че бил подал мигач ,че ще завива.
3
Свидетеля също сочи ,че извикали полицаи,които според него посочили ,че другия
водач е виновен ,предвид ,че бил сменил лентата .
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП .
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 898,57 лева, към които били начислени 15
лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото
застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в
настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма
данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не
изплаща обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата.
Съдът приема ,че механизмът за настъпване на процесното застрахователно събитие
е този ,отразен в двустранния констативен протокол и потвърден с показанията на св.Г. Г..
Представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от длъжностно
лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и обстоятелствата относно
ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
4
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия случай, не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава. Приложеният по делото констативен
протокол за ПТП, обаче, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с
подписа си водачът на МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с
обвързваща сила неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от тази на застрахования
водач, поради което следва да се приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила
и по отношение на застрахователя.
Съобразно представения двустранен констативен протокол за ПТП, заключението на
приетата САТЕ и свидетелски показания е установено, че на 10.12.2023год. в гр.Бургас ,на
кръгово кръстовище за гр.Созопол е настъпило ПТП ,като виновен за това е водачът на л.а.
“..........................,който се е движел в кръговото движение в лява пътна лента и се е подготвял
за маневра да завие надясно ,за да излезе на втория изход от кръстовището.В същото време
л.а. „Тойота Авенас”, с рег.№ СА5873РС , при три пътни ленти в посоката , се е движел в
дясно ,т.е. в средна пътна лента от л.а.“Фиат Седици“ , който при предприемане на
маневрата за смяна на лентата в дясно ,за да излезе от кръстовището е ударил в предната
лява част л.а. „Тойота Авенас” .
В тази връзка съдът дава вяра на показанията на св.Г. ,които намира за логични и
последователни , същите са изложени и в подписаното от него уведомление за
застрахователно събитие до застрахователя.Свидетеля е навлязъл в кръстовището в средната
пътна лента ,намерението му е било да излезе на изхода за гр.Бургас, което е първия изход
,след този за гр.Созопол ,поради което не е логично същия да сменя лентата си на движение
в най-лява в този момент .
Съдът частично кредитира и показанията на водача Г. Н. ,в частта ,в която той
посочва ,че е навлязъл в кръговото кръстовище от кв.Меден рудник в лявата лента ,а
намерението му било да излезе на втория изход,както и че процесното ПТП е настъпило в
кръговото кръстовище ,след първия изход за гр.Созопол.Същевременно съдът не приема
показанията му в частта ,в която твърди ,че не е предприемал маневра и не е напуснал
лентата си за движение,а напротив ,другия водач е предприел маневра за навлизане в
неговото платно за движение.В тази му част показанията се опровергават от събраните
поделото доказателства.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че водачът на л.а. “.........................., при
извършване на маневрата е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2, изр. първо ЗДвП,
предвиждащи задължение за водача, който е решил да предприеме маневра преминаване в
друга пътна лента, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат покрай него, да извърши маневрата с тяхното
положение, посока и скорост на движение, като преди да извърши маневрата трябва да
пропусне пътните превозни средства, които се движат в съседната пътна лента.Тук най-вече
е приложима и ал.2 от чл.25 ЗДвП ,като предвид ,че водачът на л.а.“Фиат Седици“ се е
намирал в лявата пътна лента ,то с предимство е бил водачът на „Тойота Авенас” , който се
намирал в дясната пътна лента.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо
5
е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие). В частност по делото не се
установява водачът на увредения товарен автомобил да е допуснал нарушение на правилата
за движение по пътищата.
В конкретния случай от доказателствата по делото ,показанията на св.Г. ,както и от
заключението на съдебната автотехническа експертиза беше установен механизмът на
настъпване на произшествието, както и противоправното поведение на водача, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.
От друга страна, извън показанията на св.Н., с който същият твърди изгодни за себе
си факти , по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява поведение на
водача на автомобила ,застрахован при ищеца , в нарушение на правилата за движение по
пътищата, от която гледна точка съдът намира, че не се доказва нито изключителна вина на
последния, нито съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
От приетата САТЕ е установено и наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и констатираните увреждания по л. а.“Тойота Авенас“ ,като за
възстановяването му са необходими 1605,05лв. ,при средни пазарни цени.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика, намира, че изчислената
от вещото лице средна пазарна стойност надхвърля платеното застрахователно обезщетение
от ищеца ,поради което отговорността на ответника е ограничена само от последното ,което
е в размер на 898,57лв. като следва да се включат и 15лв.,ликвидационни разходи за
определяне на щетата.
Ето защо, предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява основателен за сумата от 913,57
и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 13.06.2024год., до окончателното изплащане на дължимата сума.
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцовата страна направените по делото разноски ,в размер на 780лв., представляващи :
6
50лв.- държавна такса, 480лв. - адвокатско възнаграждение , 200лв. - възнаграждение на
вещо лице и 50 лв. - депозит за свидетел,съобразно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК .
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.И..........със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул........................ , да заплати на Д.З.И“ЕАД ,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в .................... 89Б на основание основание чл. 411 КЗ сумата в размер
на 913,57 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско +“ от 16.10.2023год. , за щети на МПС ..........................
в резултат на ПТП, настъпило на 10.12.2023год. в гр.Бургас , по вина на водача на МПС
“.......................... , чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от 13.06.2024год. до окончателното й заплащане ,както и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 780лв., представляваща деловодни разноски по
първоначалния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7