РЕШЕНИЕ
№ ...........
гр. Плевен, 06.12.2019год.
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр.дело №2380 по описа за 2019 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлрС е депозирана искова молба от Н.Т.Ц. ***
ЕАД с която са предявени искове с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 600лв., авансово дадена сума на
отпаднало основание- договор за
монтаж на радиатор и за сумата 66,24лв. за периода 12.04.2016г. до 12.04.2019г.
За
ответника, процесуалния представител е взел становище, че оспорва исковете по
основание и размер.Направено е възражение за изтекла давност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно, в съвкупност и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
В молбата се излагат фактически
твърдения, че ищцата е заплатила на ответника сумата 600лв. през 1994г. за
монтаж на панелен радиатор и на правоъгълна лира на остъклена тераса, като
сумата включва труд и материали.Посочва, че услугата не е била извършена и
ответника й дължи връщане на авансово дадената сума.Не оспорва, че през 1996г.
е поканена да й бъде върната сумата, за което е представила и и писмо на ***до нея –л.47 /гърба/.Видно от
приложена от нея молба, адресирана до ответника-л.48, е че е поканила ответника
да извърши услугата или да й върне сумата, за което е представила молба от
2000г.. Не са представени доказателства да е върната сумата или изпълнена
услугата.
По делото е направено
възражение за давност.Съдът приема, че същото е основателно. В случая, който е
дал нещо на отпаднало основание – развален договор за монтаж на радиатор, е
длъжен да го върне.При този иск следва да се прилага разпоредбата на чл. 110 ЗЗД – с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Срокът започва да тече от момента на отпадане
на условието, което е станало още през 1996г., но дори и да се приеме, че с
поканата си през 2000г., е поставила в забава длъжника, то към датата на
ИМ-12.04.2019г., е изтекъл повече от петгодишен срок. При това положение следва
да се отхвърли искът, поради изтекла погасителна давност на задължението. Съгласно
чл.119 от ЗЗД, тъй като главното задължение е погасено по давност и
произтичащите от него допълнителни вземания се погасяват, макар давността за
тях да не е изтекла.Поради това, като погасен давност се явява и акцесорния иск за лихвата за забава.
Предвид изложеното и на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК вр с чл.78, ал.8 от ГПК, следва да се осъди ищцата да
заплати на ответника, сумата 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Н.Т.Ц.,
ЕГН **********,***, против “Т.” ЕАД ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата
600лв./, съгласно Закон за деноминацията 1999г.- 0,60 деноминирани лв./,
авансово дадена сума на отпаднало основание договор от 1994г. за монтаж на радиатор и на осн. чл.86 от ЗЗД за сумата 66,24лв. за периода 12.04.2016г. до
12.04.2019г. лихва за забава, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3
вр с чл.78, ал.8 от ГПК, Н.Т.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.” ЕАД ***, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК
***, направени деловодни разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се
обжалва пред ПОС
в двуседмичен срок
от получаване съобщенията за постановяването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: