Решение по адм. дело №493/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.215 и следващите от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Бългериън Дивелопмънт-07“ЕООД, представлявано от управителя С. М. Д., чрез пълномощника си по делото адв. А. С. против Заповед №715/22.04.2025 год. на Кмета на О. К., с която е отказано да се изработи проект за изменение на ПУП в урбанизирана територия на [населено място] в квартал 171 /лист 19 от делото/. В жалбата са изложени съображения, че заповедта е нищожна на основание чл.177, ал.2 от АПК. Твърди, че така издадената заповед противоречи на съдебното решение. Изложени са така доводи, че същата е и незаконосъобразна, тъй като не са налице материално-правните предпоставки за нейното издаване, а цитираните разпоредби, въз основа на които се отказва изработването на проекта, са неотносими към фазата, за която е поискано издаването на заповедта. Ако е било налице пропуск относно подадените документи, е следвало да се изиска отстраняване на нередовностите в 14-дневен срок, което обаче не е сторено. Въз основа изложените доводи е поискано да се прогласи нищожността на оспорената заповед, алтернативно да се отмени същата като незаконосъобразна, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В представените по делото писмена защита, доразвива изложените в жалбата доводи.

Ответника по делото в лицето на Кмета на О. К., чрез пълномощника си по делото адв. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави и възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Стара Загора, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е подал на 05.10.2023 год. заявление за одобряване на подробен устройствен план по чл.135а, ал.3 от ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ 8349, кв.171 по плана на [населено място] – паркинг, с приложен окончателен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, включително и част Архитектурна, в съдържание под опис на стр.21 /от адм. дело №260/2024 год. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА/. Кметът на Община К. не е издал заповед в срока по чл.129, ал.4, вр. с ал.3 от ЗУТ за одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, нито до 14.02.2024 год. На 27.04.2023 год. на Кмета на общината е постановил изричен отказ да одобри проекта за изменение на ПУП-ПРЗ.

На 14.02.2024 год. е подадено заявление за разрешаване изработването на изменение на подробен устройствен план, придружено от същите документи, които са представени в процедурата по чл.135а от ЗУТ - Задание за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ – изменение на ПР за УПИ ІІІ за паркинг в кв.171 с [идентификатор], като се определи конкретно предназначение за смесено основно застрояване и изменение на ПЗ за същото УПИ ІІІ, като се установи в имота високо, свободно, основно и подземно застрояване с височина не повече от 21м. за изграждане на обект „Смесена сграда с търговски обекти, жилища, подземни гаражи и паркинги“, скица-предложение за проектиране №1083 от 18.08.2023 год., съгласувана с експлоатационните дружества, извадка от ПЗ на ЦГЧ по плана, одобрен със Заповед №РД-02-14-192/1987 год. в обхват част от кв.171, УПИ ІІІ-8349, извадка от ОУП на [населено място], одобрен с Решение №581/20.12.2021 год. на Общински съвет Казанлък, извадка от списък на НКЦ/паметници на културата с категория национално значение на територията на област Стара Загора, съгласно ЗКН. Представена е обяснителна записка, според която, имотът граничи с имоти, чието предназначение е за жилищно застрояване, средно с височини до 15м., вътрешно квартални улици и пешеходна алея, съобразно ПУП-ПРЗ от 1987 год. През улица от запад е разположена 7 етажна сграда на „Хотел Казанлък“, а от северозапад през пешеходна алея, широка 2.75 м. е недвижимата културна ценност „Шипкова къща“ в ПИ иден. 35167.502.3413 – УПИ І-3413 в кв.170 по плана на града, със статут от местно значение, категоризирана в национално значение по Протокол №15 на НСОПК от 03.12.1998г ДВ бр. 34/74 год. Съгласно чл.79, ал.4 от ЗКН, когато НКЦ няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона – територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14м. – и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях. Кота корниз на НКЦ е равна на 10.30 м., кота било е равна на 16.31 м., а кулообразният елемент на НКЦ е на височина от 19.52 м. Предвиждането на ПЗ – устройствената зона, в която попада по ОУП е Централна смесена, исканото изменение е за промяна на конкретно предназначение от паркинг, за застрояване със сграда със смесено предназначение, при максимална плътност от 80%, Кинт – 3.0, минимална озеленена площ -20%, от които 25% високостеблена растителност, начин на застрояване – свободно основно и подземно, характер на застрояване – високо с h равно или по-голяма на 15м. и максимална височина от 21м. Ограничителните линии на основно и подземно застрояване са определени, съобразно височината на застрояването. Отстоянието на основното застрояване на север към външна имотна граница – пешеходната алея, до НКЦ Шипкова къща е за височина до 12м. -21.79м., за височина до 18м. на три метра от имотна граница и разстояние до НКЦ -24.79м., за височина до 21м -27.79м. Кота било на ново предвиденото застрояване е посочено на 22.5м. Силуетът е стъпаловиден с плоски покриви, с вертикален акцент на централната композиция, завършващ със скатни покриви с наклон 73%, равен и отговарящ на същите от НКЦ Шипкова къща.

На 22.02.2024 год. Общински експертен съвет по устройство по територията към Община Казанлък е разгледал заявлението и е дал становище да не се издава разрешение по чл.135, ал.3 от ЗУТ, като е дал указания на възложителя, на основание чл.108, ал.5 от ЗУТ по целесъобразност да намали височината на сградата, която да премине към средно етажно застрояване до 15 метра, съизмеримо с височината на околните сгради на 4 до 5 етажа и с височината на „Шипкова къща“ – архитектурно строителен паметник с местно и национално значение, да се отдръпне линията на застрояване на разстояние от 3.0 метра спрямо северната регулационна линия на УПИ ІІІ 8349, за пълноценното възприемане на архитектурния паметник и на ажурната ограда от юг на Шипкова къща. Да предложи схема за нормативно необходимите паркоместа и гаражи.

Формираният мълчалив отказ по подаденото на 14.02.2024 год. заявление с вх.№168-7426-1 за издаване на заповед, е било предмет на съдебен контрол по адм. дело №260/2024 год. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА. В хода на съдебното производство е поискана и допусната СТЕ. Според приетото от съда заключение, УПИ ІІІ 8349 в кв.171 попада в зона Ц-Смесена централна зона с устройствени показатели плътност на застрояване до 80%, Кинт до 3, Озеленяване не по-малко от 20%, от които 25% високи дървесни насаждения, и допустима височина за зоната до 26м., на които съответства проекта за изменение на ПУП-ПЗ и поисканата промяна на предназначението на имота за смесено, основно застрояване със сграда. По въпроса дали изменението на ПУП-ПР и ПЗ отговаря на изискванията за икономичност и целесъобразно регулиране на поземлените имоти е даден отговор, обоснован със задължението за съобразяване на подробния устройствен план с устройствените планове от по-горна степен, на които представлява по-пълна, по-подробна и конкретна разработка, в случая Общия устройствен план, който е основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделени населени места, и чиито предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Според вещото лице устройствените показатели на предложението за изменение на ПУП-ПРЗ са по-ниски или равни на предвидените в действащия ОУП. Предложената устройствена зона е същата, като в ОУП – Ц-Смесена централна устройствена зона. Смесеното предназначение отговаря на изискванията на ОУП. След като предложението за изменение на ПРЗ отговаря на параметрите в действащия ОУП, то отговаря на целите, залегнали в него, като основен инструмент за провеждане на устройствената политика, в това число и на изискванията за икономично осъществяване и целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти, кварталите и селищните образувания. Второто указание за отстояние на линията на застрояване от северната регулационна линия на три метра, за пълноценно възприемане на НКЦ и ажурната ограда от юг на Шипковата къща, то същото отново е дадено по целесъобразност – чл.108, ал.5 от ЗУТ. Шипковата къща е НКЦ, но без да има документ за определяне на режимите на опазване, на териториален обхват, граници и предписания за опазване на НКЦ. Следователно, охранителната зона е посочената в чл.79, ал.4 от ЗКН. Копието извадка от действащия ПУП ПР / л. 69/ установява, че ширината на алеята между УПИ ІІІ -8349 и УПИ І-3413, в който е Шипковата къща, е 2.70м., което сочи, че охранителната зона обхваща и УПИ ІІІ-8349. Изисква се съгласуване на скиците предложения по чл.135, ал.2 от ЗУТ, по реда на чл.84 от ЗКН преди да бъде издадено разрешение за изработване на проект за изменение на подробния устройствен план. На лист 45 по делото е съгласувано предложението за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ с [идентификатор], за който е отреден УПИ ІІІ-8349 в кв.171 по плана на [населено място], в частност съгласуван по чл.84, ал.1 от ЗКН - с печат на Министерство на културата, е силуетния план по [улица], където е нанесена и Шипковата къща, заедно с оградата в УПИ І-3413, в кв.170 по плана на града, като архитектурно-строителна, художествена, единична, недвижима културна ценност, с национално значение. Третото указание на ОЕСУТ се състои в извикването да се предложи схема за нормативно необходимите паркоместа и гаражи, съгласно чл.42, ал.1 от Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортна схема на урбанизираните територии, която в приложение №5 към чл.42 посочва необходимия брой места за паркиране и гариране. Няма нормативно изискване за прилагане на схема за паркоместа и гаражи към ПУП. На въпроса, в какво се състои целесъобразността на посочените от ОЕСУТ изисквания към проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, вещото лице е отговорило, че условието да се намали височината на сградата, която да премине в средно високо застрояване до 15м., съизмеримо с височината на околните сгради на 4 до 5 етажа и височината на Шипкова къща, противоречи на действащия ОУП, като план от по-горна степен и не съответства на неговите цели за развитие на зоната като предназначена за смесено, високо застрояване. Изискването за отстояние от три метра на сградата спрямо северната регулационна линия противоречи на съгласувания от Министерство на културата проект за изменение на ПУП-ПРЗ, в частност на силуетния план по [улица], където е нанесена Шипковата къща. Целесъобразността на устройствените планове по отношение на териториално устройствената защита на НКН е на Министерство на културата, каквото е предназначението на изискването за съгласуване още на етап заявление за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план.

С решение №857/07.03.2025 год. постановено по адм. дело №260/2024 год., съдът е отменил мълчаливия отказ и е върнал на преписката по подаденото заявление за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизането в сила на съдебното решение, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона. Прието е, че исканото изменение е в съответствие с ОУП на [населено място], както и че е налице изпълнение на специалното изискване на чл.83, ал.6 от ЗКН. Прието е от съда, че мотивирането за допустимост на искането, като се изисква и представянето на схема за нормативно установените паркоместа и гаражи е неотносимо към допустимостта на искането. Прието е също така, че са налице предпоставките за исканото изменение на ПУП, поради което и постановеният отказ е незаконосъобразен. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 08.04.2025 год.

След връщане на делото, е издадено мотивирано становище на главния архитект, без дата, но послужило като основание за издаването на оспорената в настоящето производство заповед. Това е така, тъй като изложените в становището аргументи, са преповторени в заповедта от една страна, а от друга и същото е цитирано в оспорената заповеда, което мотивира съда да приеме, че същото е дадено след влизането в сила на съдебното решение по адм. дело №260/2024 год. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА. Според изложеното в становището, е налице непълнота на преписката, поради липсата на справка за картотекираната растителност.

По делото са приети като доказателства документите, приобщени към административната преписка по издаването на оспорения акт, представените и събрани по искания на страните, както е и приложено адм. дело №260/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора.

Въз основа на изложеното съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице с правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него административен акт, подлежащ на съдебно обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2, изр.1 от АПК, нищожни са всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Повторно издаденият акт не поражда правни последици. Предпоставка за приложението на разпоредбата е волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение да е със същото съдържание като в отменения акт, т. е. да е налице тъждество в разпоредителната част на акта при същите фактически положения.

С новата заповед, оспорена в настоящото производство, е преразгледан въпрос, разрешен с влязло в сила съдебно решение при липсата на твърдение за новонастъпили факти, които биха изключили идентичност с предмета на отменената заповед с решението по адм. дело №260/2024 год. по описа на Административен съд – Стара Загора. Съдебната й отмяна действа по отношение на всички – арг. от чл.177, ал.1, изр.2 от АПК, в т.ч. спрямо административния орган, на който е върната преписката с конкретни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е указал обхвата на изискуемата в предварителната процедура по чл.135 от ЗУТ проверка за спазване изискванията на закона – налице ли е писмено заявление с искане за допускане на изменение на действащ ПУП, направено ли е от заинтересовани по смисъла на чл. 131 от ЗУТ лица, приложено ли е мотивирано предложение за изменението със скица на предлаганото изменение и дали предложението за изменение на ПУП е в съответствие с правилата и нормите по устройство на територията, както и на предвижданията на ОУП на населеното място. Съдът е дал указания, че подаденото заявление е направено от заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 от ЗУТ – собственицик на имота, по отношение на който е заявено допускане на изменение на ПУП – ПРЗ, като към заявлението са приложени всички изискуеми документи при спазване изискванията по чл.135, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, както и са спазени специалните изисквания на Закона за културното наследство.

Силата на присъдено нещо по незаконосъобразността на предходната заповед е преклудирала правомощието да се откаже отново изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ макар и при посочени нови мотиви. Указанията на съда за спазени изисквания на чл.135, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, както и че са налице предпоставките за исканото изменение, не могат да бъдат преодолени с мотивираното становище от главния архитект на община Казанлък, което освен че е без дата, няма различен предмет от този, обхванат от съдебното решение. Въпросът за допустимостта на направеното със заявлението предложение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ е разрешен със сила на присъдено нещо, независимо от изложеното във втората заповед основание за липсата на справка за картотекираната растителност. Ответникът е следвало да съобрази характера на процедурата по чл.135, ал.1 от ЗУТ и изпълнението на законовите изисквания чрез депозираните изискуеми от закона документи от жалбоподателите, съобразно указанията на Административен съд – Стара Загора. Обратното нарушава обективните предели на силата на присъдено нещо, формирана с отменителното съдебно решение, което е цитирано в заповедта, но не е съобразено при постановяването й.

Няма обратен аргумент в тезата за необвързваща сила на мотивите на съдебния акт, доколкото диспозитивът на съдебното решение по адм. дело №260/2024 год. по описа на Административен съд – Стара Загора отговаря на дължимото според чл.172, ал. 2 от АПК съдържание. Съдът е постановил при новото произнасяне ответният административен орган да съобрази задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, които са изложени в съдебните мотиви. В последните е отречена тезата за недопустимост на направеното със заявлението предложение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Индивидуализацията на правния спор в предходното съдебно производство сочи на идентичност с тази понастоящем. Конститутивният ефект от отмяната на заповедта, следващ от диспозитива на решението, включва в себе си установителното действие на правораздавателния акт, очертаващо съдържанието на правоотношението между страните, в частност - и по въпроса за допустимостта на направеното със заявлението предложение за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ по заявление вх. №168-7426-1 от 14.02.2024 год., подадено от жалбоподателят.

По изложените съображения, жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна на основание чл.177, ал.2 от АПК, поради противоречието й с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело №260/2024 год. по описа на Административен съд – Стара Загора.

При условията на чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на кмета на община Казанлък за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателите заявление при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Нищожният административен акт съобразно правната теория и практика, се счита за несъществуващ акт, който изначално не поражда и не би могъл да породи каквито и да е правни последици, което в настоящия случай означава, че фактически липсва произнасяне на административния орган съобразно указанията в мотивите на влязлото в сила решение по адм. дело №260/2024 год. по описа на Административен съд – Стара Загора.

При така установеното, не следва да се обсъждат другите оплаквания в жалбата, касаещи нарушаване на процедурата по заявеното искане за изменение на ПУП.

Претенцията на жалбоподателят за присъждане на разноските по делото, съгласно представения списък, представляващи внесената държавна такса в размер на 50.00 лв.. и заплатеното от адвокатско възнаграждение в размер на по 1500.00 лв. с вкл. ДДС, е основателна с оглед изхода на спора и основателността на жалбата. Съдът се съобрази и с направеното възражение за прекомерност, като взе в предвид разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата за адвокатската работа и обема на осъщественото процесуално представителство.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. първо и чл.172, ал.3 от АПК , съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА по жалба на „Бългериън Дивелопмънт-07“ЕООД, представлявано от управителя С. М. Д. нищожността на Заповед №715 от 22.04.2025 год. на Кмета на община Казанлък.

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на О. К. за ново произнасяне по заявление с вх. №168-7426-1 от 14.02.2024 год., подадено от „Бългериън Дивелопмънт-07“ЕООД, представлявано от управителя С. М. Д. за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл.135 от ЗУТ, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Казанлък, представлявана от К. Г. С. да заплати на „Бългериън Дивелопмънт-07“ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя С. М. Д. и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 1550.00 (хиляда петстотин и петдесет) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.