№ 24
гр. гр.Велинград, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20245210200321 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от Т. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Осми март“ № 74, чрез пълномощника адв. В. А. - АК-
Пазарджик, против Заповед за задържане на лице рег. № 367зз/1206 от
02.10.2024 г, издадена от С.Н.Д – Началник „Участък“ Ракитово, при РУ на
МВР гр. Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя Т. Д. Д..
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваната заповед за задържане. Твърди се, че са допуснати всички
основания, посочени в чл. 146 АПК – липса на компетентност, неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби;
несъответствие с целта на закона. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалният
представител - адв. А.. Поддържат депозираната жалба. Пледират за отмяна на
заповедта за задържане. Сочи, че заповедта за задържане е издадена преди
датата, на която е описано извършеното престъпление.
Ответникът по жалбата - С.Н.Д – Началник „Участък“ Ракитово, при
РУ на МВР гр. Велинград, редовно призован, се явява лично и моли за
потвърждаването на заповедта за задържане.
Съдът, като взе предвид възраженията и становищата на страните,
1
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Преди задържането на жалбоподателя, полицейските служители
Чинков и Стоян Дринов спрели служебния автомобил пред дома на
жалбоподателя, където намерили баща му – свидетеля Димитър Д.. Той се
обадил на сина му да се прибира веднага. След около 5 минути
жалбоподателят пристигнал. Полицейските служители претърсили
обитаваното от Т. Д. жилище, тъй като след преглед на записи, върху които
имало следи от извършено престъпление, се усъмнили, че записаното лице е
именно жалбоподателя.
На 02.10.2024 г., в 09:00 часа, С.Н.Д – Началник „Участък“ Ракитово,
при РУ на МВР гр. Велинград при ОДМВР - Пазарджик, на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издал заповед за задържане на жалбоподателя Т. Д. Д. за
срок до 24 часа. В същата като основание за издаването й е посочено, че на
18.10.2024 г. за времето от 09.00 до 11,30 ч. в гр. Ракитово, ул. „Христо
Смирненски“ № 39, след като е проникнал през незаключена врата на тераса
на втория етаж от къщата, собственост на Елвира Вихренова Пелева е
извършил кражба на неустановена до момента сума пари и златни накити от
владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
При задържането на 02.10.2024 г. Т. Д. подписал декларация, в която
отразил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, не
желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната
помощ, няма здравословен проблем, който да налага консултация с лекар, не
желае медицински преглед от лекар, желае да бъде уведомен член на
семейството му или друго заинтересовано лице за задържането, че е уведомен
за правото му на свиждания. Посочил е още, че е бил запознат с правата по чл.
72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. На Т. Д. бил извършен обиск, за който е съставен
Протокол за обиск от 02.10.2024 г. Жалбоподателят бил задържан в 09:00 часа
на 02.10.2024 г. и освободен в 08,50 часа на 03.10.2024 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административната преписка и от събраните по делото гласни
доказателствени средства.
Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват по идентичен
фактическата обстановка по делото. Съдът даде вяра и на показанията на
свидетеля Димитър Д., тъй като същите са убедително дадени и не са
опровергани от останалите доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК ,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, поради което се явява
2
процесуално допустима.
Няма дата на разписката за връчване на заповедта за задържане.
Доколкото заповедта е издадена на 02.10.2024 г., а жалбата е депозирана на
07.10.2024 г., то съдът намира, че същата е подадена в срок и следва да бъде
разгледана по същество.
По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна
мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол,
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от
АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно нормата на чл. 146 от АПК, проверката за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискуемата от
закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му,
както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от
компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в
предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Компетентността на
полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото
производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР.
Заповедта за задържане съдържа посочените в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР
задължителни реквизити - в същата са посочени името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данните,
индивидуализиращи задържаното лице - имена, ЕГН и адресна регистрация,
фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на
задържането. Разяснени са правата на задържаното лице. Заповедта е
подписана от него и от полицейския орган. Препис от заповедта е била
връчена на жалбоподателя срещу подпис.
Въпреки гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
оспорения административен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
Съображенията за това са следните:
Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), която се налага с цел да
се предотврати възможността лицето, за което има данни, че е извършило
престъпление, да извърши престъпление или да се укрие и спрямо него да не
може да бъде реализирана наказателна отговорност. За прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства,
3
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката. Предпоставките за издаване на заповедта за задържане
следва да бъдат налице към момента на задържане, а не да се установяват след
това. Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката
и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта на ПАМ.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства не обосновават
наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило
престъпление. Установяването на фактическите основания за издаване на
заповедта за задържане е в тежест на административния орган. От
ангажираните по делото доказателства не се установява наличие на връзка на
задържаното лице с твърдяното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
Издалият заповедта орган не ангажирал никакви доказателства в този смисъл.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че със
задържането на жалбоподателя е нарушен принципът на съразмерност по
смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането
на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Задържането
за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от
случая би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на
свобода и съгласно чл. 5, §1, б. с) от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването
на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение
за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не
се оправдава от никоя от тези цели. От материалите по делото е видно, че
самоличността на лицето е била установена и то е с известен адрес, като не е
имало признаци, че възнамерява да се укрие. Не се установява със
задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено
извършването на престъпление. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24
часа“ е неоправдано, защото в случая не са били налице конкретни данни, че
задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на
извършители на престъпления, предотвратяване укриването на
извършителите, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
4
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Със задържането
правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма
степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава
административният акт.
Ето защо, след като към момента на задържането жалбоподателят е бил
известен и установен от органите на МВР, не е имало данни, които да
обосноват опасност от укриването му, не е имало и достатъчно данни за
извършване от негова страна на предполагаемото от полицейските служители
инкриминирано деяние, заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е
допринесла за постигане на целите на принудителната административна мярка
и съставлява акт на неоснователна принуда върху лицето чрез лишаването му
от свобода за срок до 24 часа.
Обжалваната заповед следва да бъде отменена на още едно основание –
в нея е описано престъпление, което отчитайки стриктно датата следва
да се приеме, че още не се е случило. Заповедта е издадена на 02.10.2024 г.,
а престъплението е датирано на 18.10.2024 г., т. е. 16 дни след
задържането.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 143 от АПК, право на
разноски има жалбоподателят. Съгласно субсидиарно приложимите правила
на ГПК разноски се дължат само ако такива са действително извършени. В
случая са сторени разноски от 10 лв. държавна такса. Претендират се и
разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, като в договора за
правна помощ и съдействие не е описано дали са платени в брой или по банков
път. Няма и представени доказателства за тяхното плащане. Съгласно т. 1 от
ТР 6/2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г-. на ОСГТК на ВКС съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Така мотивиран, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-1206 от
02.10.2024 г, издадена от С.Н.Д – Началник „Участък“ Ракитово, при РУ на
МВР гр. Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя Т. Д. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Осми март“ № 74.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на Т. Д. Д. с ЕГН **********, с
5
адрес: гр. Велинград, ул. „Осми март“ № 74, сумата в размер на 10 лв. (десет
лева), представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3
от АПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6