№ 326
гр. Плевен, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105061 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от ***, обл.*** против
Тер*** Ищецът твърди, че със Заповед РД 13223/14.11.2019г. на ***
предприятие обявил търг за продажба на стояща дървесина на корен от
държавни горски територии, попадащи в обхвата на дейност на Те****
Ищецът подал заявление за участие за обект и със заповед от 04.12.2019г.
било обявено класирането , като бил класиран на първо място с достигната
цена 231878 лева без ДДС. Съгласно заповедта, на 11.02.2020г. подписал
договор №3 съгласно който продавачът се задължава да предостави на
купувача сечище по сортиментна ведомост на маркирана дървесина на корен
от обект 2001, землище на *** в землището на с.***, в размер на 4496 куб.м.
Ищецът твърди, че във връзка с извънредната ситуация подал до всички
териториални поделения на горски и ловни стопанства уведомления, че
съгласно чл.3 т.2, както и чл.4 т.2 от ЗМДВИП, спират да текат давностни и
други срокове, предвидени в нормативните актове. Твърди, че получил
уведомление от ответника, че сроковете текат и до 14.08.2020 трябва да
1
започне изпълнение. Ищецът заявил желание срокът по договора да бъде
удължен с шест месеца поради форсмажорни обстоятелства. Твърди, че
извозват три пъти по-малко дървен материал поради което имат отказани
обекти и върнати гаранции. Твърди, че ответникът не приел изложените
твърдения за форсмажорни обстоятелства и приел, че е налице неизпълнение
на договора и задържал сумата от 6107,95 лева неустойка от внесената
гаранция за първо и второ тримесечие и го уведомил че следва да довнесе
посочената сума, за да отговаря на размера на гаранцията. Не възразил за
удължаване на срока на договора с шест месеца. Твърди, че с последващо
писмо от 05.10.2020г. ответникът го уведомил, че не изпълнява задълженията
си по договора, поради което общият размер на неустойката е в размер на
13435,15 лева.
На 22.10.2020 ищецът уведомил ответника, че поради извънредната
ситуация настъпил срив на пазара и спад в работата му. Твърди, че тези нови
обстоятелства, възникнали след сключване на договора са непредвидими и
представляват непреодолима сила, поради което е в невъзможност да изпълни
задълженията си по договора и изразил желание за прекратяване на договора.
Алтернативно предложил в тридневен срок, в случай, че ответникът не
приеме предложението за прекратяване на договора, уведомлението да се
счита за едностранно писмено уведомление за прекратяване на договора по
обективни причини – форсмажорни обстоятелства.
Ищецът твъди, че ответникът изискал актуална справка за действащите
трудови договор в ищцовото дружество, при което било установено, че към
11.02.2020г. наетите по трудов договор били 103, а към 26.10.2020г – 64.
Ответникът възразил, че ищецът работи с други ДГС. Ищецът твърди, че
сключените през 2020г. договор са прекратени поради форсмажорни
обстоятелства. **** възприели доводите на ищеца и договорите били
прекратени. А в землищата на ****, с които имали стари договори от 2018г. и
2019г., сроковете по договорите били удължени.
Ищецът твъди, че прекратил договора на основание раздел VII т.13 с
едностранно писмено уведомление поради обективни причини. След
изпращане на двете уведомления, ищецът получил на 06.01.2020г. становище,
с което ответникът го уведомил, че договорът е прекратен, но на основание
Раздел VII т.9 считано от 01.12.2020г. с изтичане на срока, като счита, че
2
ищецът виновно не е изпълнил задълженията си по договора, поради което
задържал внесената гаранция в размер на 23200,10 лева. Ищецът твърди, че
ответникът неправомерно е задържал гаранцията. Сделката между страните е
търговска и по смисъла на чл.306 ТЗ са въведени няколко кумулативно
изискуеми предпоставки, при които длъжникът не отговаря за неизпълнение,
които в случая са налице. Ищецът сочи, че съгласно чл.306 ал.5 ТЗ, ако
непредолимата сила трае толкова, че кредиторът няма интерес от изпълнение,
той има право да прекрати договора, като това право е признато и на
длъжника. Заявил на продавача че вече няма интерес от закупуване на
дървесина и желае договорът да бъде прекратен. Твърди, че въпреки
писмените уведомления, ответникът не признал това право и счел, че срокът
на договора тече, двете страни са длъжни да го изпълняват, и договорът е
прекратен с изтичане на срока.
Алтернативно, ако съдът счете, че не е било налице форсмажорно
обстоятелство, моли съда да приеме, че е налице неоснователно обогатяване,
тъй като със задържане на неустойката ответникът е упражнил правото си на
избор за начина, по който да потърси реализиране на правата си и е ангажирал
отговорността на купувача по договора.
В заключение ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 23200,10 лева задържана гаранция за
изпълнение, внесена по договор но 11.02.2020, алтернативно да признае за
установено, по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 9764,85
лева, представляваща разликата от внесената гаранция за неизпълнение след
приспадане на начислената неустойка в размер на 13435,15 лева ведно с
мораторната лихва от 30.10.2020 до подаване на исковата молба. В исковата
молба не е посочено как е изчислен размера на неустойката и кой го е
определил съобразно раздел VI от договора. С уточняваща молба ищецът е
заявил, че моли съда да осъди ответника да му заплати претендираните суми
23200,10 лева задържана гаранция за изпълнение и лихва върху нея в размер
на 1798 лева за периода 30.10.2020г – 04.08.2021г. ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба или алтернативно сумата от 9764,85 лева разлика
между внесената гаранция 23200,10 лева и начислената неустойка от
13435,15 лева.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
3
оспорва претенциите.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Ответникът се
представлява от ***. *** и поддържа представения писмен отговор. В
предоставения срок представя писмени бележки.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства, съдът
приема за установено следното :
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че на 11.02.2020г. между страните е сключен договор за
продажба на стояща дървесина на корен по БДС, като от договора се
установява, че се отнася за обект №2001 землище на *** в землището на
с.***, отдел 140 „ж“, „з“, „и“ в размер на 4496 куб.м. лежаща маса. В договора
е отразена цена 232001,10 лева и краен срок на изпълнение 30.11.2020г.
В договора страните са уговорили в т.2.7, гаранция за изпълнение на
договора 10% от стойността му, а именно сумата от 23200,10 лева. Посочено
е също, че внесената от купувача гаранция за участие в размер на 11593,90
лева се трансформира и служи за частично изпълнение на задължението за
внасяне на гаранция за изпълнение, а преди сключване на договора купувачът
е довнесъл разликата в размер на 11606,20 лева, с което изцяло е изпълнил
задължението си за внасяне на гаранция за изпълнение.
В случая страните са сключили договор за търговска продажба, по
която всяка страна е длъжна да изпълни задълженията си. В определението за
насрочване съдът е указал на страните да докажат, че са изправна страна по
договора. В договора страните са уговорили, че дървесината преминава в
собственост на купувача от момента на издаване на позволителното за сеч и
подписване на приемо-предавателния протокол за насаждението от обекта.
Видно е от представените по делото на лист 99 и сл. писмени доказателства,
че са били издадени позволителни за сеч с № 0549269, 0549270 и 0549271, в
които се сочи срок за провеждане на сечта 07.03.2020 – 30.11.2020г. По
делото е приложен и приемо-предавателен протокол от 12.02.2020г, в който
страните са удостоверили, че насажденията са маркирани и изпълнителят
приема маркираната дървесина по вид и категории без забележки. Съобразно
изискванията на нормативната уредба, продавачът е издал и разрешителни за
достъп до горски територии за съответната техника за извоз и с изпълнението
на тези задължения, продавачът е изпълнил задълженията си по договора.
4
Видно от договора, в 4.2, купувачът е бил длъжен да създаде
необходимата организация и осигури съответното техническо оборудване за
извършване на възложеното по договора, съгласно декларираното при
проведената процедура. В 4.14, купувачът е поел задължение да изпълнява
договора по тримесечия. За първото тримесечие е следвало да изсече и извози
710, във второ и трето тримесечие по 1420 и в последно четвърто тримесечие
946 куб.м. дървен материал. Видно е, че съответно за първо и четвърто
тримесечие, количеството е съобразено с по-краткия срок , тъй като първото
тримесечие обхваща периода от 11.02.2020г. до 31.03.2020 , а четвъртото
тримесечие от 01.10.2020 до 30.11.2020г.
Съгласно чл.73 от НАРЕДБА за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, в
договорите за продажба на дървесина се регламентират условията и сроковете
за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение, както и
заплащането на неустойки. При настъпване на форсмажорни обстоятелства
или други основания, изрично посочени в договора за продажба на
дървесина, съответната страна е длъжна писмено да уведоми насрещната
страна в 3-дневен срок от настъпване на събитието и да приложи
доказателства. В изпълнение на това задължение, страните са предвидили, че
при обективна невъзможност за изпълнение на договореното по 4.14
количество дървесина поради форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1
т.23 от ДР на Наредбата, водещи до невъзможност за работа в насажденията,
купувачът е длъжен да уведоми продавача писмено в тридневен срок от
настъпване на събитието и да приложи доказателства за това.
Обстоятелствата се отразяват на място с двустранен протокол, а страните
подписват допълнително споразумение, с което уреждат настъпилите
промени. В случая ищецът се позовава на наличие на форсмажорни
обстоятелства, а именно Ковид кризата, поради което не е могъл да изпълни
задълженията си по договора.
Не се спори между страните, че на 25.03.2020г. ищецът е уведомил
ответника, че на основание чл.3 т.2 и чл.4 т.2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, за срока от 13.03.2020г. до
отмяна на извънредното положение, спират да текат давностни и други
5
срокове, предвидени в нормативните актове с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частно
правните и юридическите субекти, както и действието на административните
актове, които са ограничени със срок и които изтичат по време на действието
на извънредното положение.
Спорно по делото е доколко извънредното положение поради
епидемичната обстановка за периода 13.03.2020 – 13.05.2020 представлява
„форсмажорно обстоятелство“ по смисъла на § 1 т.23 от ДР на Наредбата.
Договорът визира „обективна невъзможност“ поради „форсмажорни
обстоятелства“. Съгласно §1 т.23 от Наредба за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти,
"Форсмажорно обстоятелство" е обстоятелство от извънреден характер, което
е възникнало след сключване на договора, което не е могло да бъде
предвидено и не зависи от волята от страните, като: природни бедствия,
производствени аварии, военни действия, ембарго, правителствени забрани,
стачки, бунтове, безредици и др. В договора това е уговорено в раздел VI
Санкции и неустойки, като в чл.5 е посочено, че страните по договора не
дължат неустойки за неизпълнение на задълженията си по него, ако то се
дължи на форсмажорни обстоятелства, уважени реституционни претенции и
непреодолима сила и други обстоятелства, възникнали след сключване на
договора, в резултат на които неговото изпълнение е обективно невъзможно.
Т.е. едновременно с възникването на форсмажорното обстоятелство трябва да
е налице кумулативно и още едно условие, а именно то да е довело до
обективна невъзможност за изпълнение. В случая, дори да се приеме, че
пандемичната обстановка представлява форсмажорно обстоятелство, то не
може да се приеме, че е довела до обективна невъзможност за извършване на
сечта по количества и срокове, посочени в договора. Купувачът не е имал
нужда от закупения дървен материал поради спад на производството през
периода, но обективно не е имало пречка да извършва сечта.
Отделно от това, по делото е приложено на лист 128 Позволително за
сеч, дадено на ищеца в качеството му на купувач по друг договор с
Регионална дирекция по горите Берковица за извършена сеч в землището на
с.****ъс срок за провеждане на сечта 31.12.2020г., като от изготвения
6
Протокол се установява, че действително е осъществена сечта върху 3466
куб.м. Подобен протокол, приложен в делото на лист 144 сочи, че е
осъществена сечта и върху още 408 куб.м., за което е съставен протокол за
освидетелстване от 29.04.2020г. В същия период купувачът е изпълнявал
задълженията си по подобни договори с други продавачи.
Видно от договора, страните не са предвидили възможност за
прекратяване на договора с едностранно волеизявление на купувача, освен в
случаите, която кумулативно е налице виновно неизпълнение на задължения
от страна на продавача. Поради това и съдът приема, че писмата, с които
купувачът е искал прекратяване на договора не са произвели действия – не е
налице неизпълнение на задължения от страна на продавача и не е налице
форсмажорно обстоятелство, което обективно да възпрепятства купувачът да
изпълни задълженията си по договора. Поради това и договорът между
страните е изтекъл с изтичане на срока и не е прекратен преждевременно.
Отделно от това, ако купувачът се позовава на обективна невъзможност,
каквато е била епидемичната обстановка, той е следвало да изпълни
задълженията си по чл.4.15 като уведоми продавача писмено в тридневен срок
от настъпване на събитието и да приложи доказателства за това, като
обстоятелствата следва да бъдат отразени в двустранен протокол. Такива
доказателства не са представени и не са навеждани доводи, че са изготвяни
уведомления и протокол.
Ищецът не доказа да е изпълнил задълженията си по договора, каквато
тежест на доказване му е указана в доклада по делото. Съгласно 4.2 от
договора е имал задължение да създаде необходимата организация и да
осигури съответно техническо оборудване за завършване на възложеното по
договора и до изтичане на договора не е започнал дейността в обекта, което
съдът приема, че представлява виновно неизпълнение. В 7.5 от Договора е
предвидено, че за виновно неизпълнение на други задължения, извън 4.1, 4.9,
4.14 и 4.8, продавачът може да задържи внесената от купувача гаранция като
неустойка по договора. Именно задължението на купувача в 4.2 е такова
задължение, което купувачът не е изпълнил, поради което дължи и неустойка
по договора.
Съгласно 7.3 от Договора, за неизпълнение по 4.14, купувачът дължи
неустойка в размер на 10 % от стойността на недобитата дървесина. След като
7
съдът прие, че неспазването на графика не се дължи на форсмажорно
обстоятелство, а купувачът не е започнал да добива продадената дървесина,
то неустойката и по този текст е в размер на 10% от стойността на договора,
каквато сума е внесена като гаранция.
Установи се от заключението на вещото лице, че сумата в размер на
23200,10 лева е внесена от ищеца по сметка №492 на ответника „Разчети и
гаранции на клиенти“. На 07.10.2021г., след като вече договорът е изтекъл,
тази сума е прехвърлена от „Разчети за гаранции на клиенти“ към сметка
№792 „Приходи от глоби и неустойки“.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че по време на извънредното
положение не са текли срокове. В чл.3 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г. се предвижда кои срокове спират да текат по време на
извънредното положение, но сроковете за изпълнение на договорни
задължения не са сред тях. Поради това и съдът счита, че тази разпоредба не
намира приложение в случая и не спира сроковете по договора. Следователно
предявеният иск по чл.55 ЗЗД за връщане на гаранцията на основание Раздел
VII т.13 от сключения между страните на 11.02.2020г. договор се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за лихва върху главницата от 23200,10 лева за периода
30.10.2020 до 04.08.2021г. с цена 1798 лева има акцесорен характер и следва
главния, поради което също подлежи на отхвърляне.
Неснователен е и предявеният при условията на евентуалност иск за
заплащане на разликата между внесената гаранция от 23200,10 лева и
дължима неустойка в размер на 13435,15 лева, и претенцията за мораторна
лихва в размер на 756 лева за периода 30.10.2020г. до 04.08.2021г.
Неустойката е уговорена в размер на 10% от стойността на неизпълнението.
Установи се по делото, че е налице пълно неизпълнение на задълженията от
страна на ищеца – купувач. В представените писмени доказателства
ответникът продавач е посочил, че неустойката е в размер на 13435,15 лева,
тъй като такъв е бил нейният размер към момента, в който е посочена като
дължима. Видно от приложено по делото писмо от 05.10.2020г., ответникът е
претендирал дължимост на гаранция в размер на 13435,15 лева, който размер
е бил съобразен към този момент на договора. Това е размера на неустойката
8
при неизпълнение на задълженията за първо, второ и трето тримесечие и тя
представлява 10 % от стойността на количеството дървесина, което е
следвало да бъде изсечено и извозено до края на третото тримесечие. Поради
това и предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД вр. чл.92 и чл.79 ЗЗД
вр. с Раздел VII т.13 с цена на иска 9764,85 лева е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главния иск, неоснователен се явява
и акцесорния такъв за лихва за забава върху тази главница за периода от
30.10.2020 до 04.08.2021г. с цена 756 лева.
При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
200 лева за ***.възнаграждение.
При завеждане на делото, ищецът е следвало да внесе държавна в размер
на 999,92 лева, но е внесена такава в размер на 928 лева. Следва с настоящето
решение ищецът да бъде осъден да довнесе държавна такса по сметка на
ПлРС в размер на 71,92 лева върху претенцията за лихва с цена 1798 лева.
По изложените съображения, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от ***, обл.***
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.***, обл.***, ул.С***
представлявано от Ан*** против *** ЕИК *** с адрес гр.П***,
представлявано от *** иск с правно основание на основание чл.55 ЗЗД вр. чл.79
ЗЗД вр. Раздел VIII т.13 от сключен между страните Договор за продажба на
стояща дървесина на корен по БДС от 11.02.2020г. за заплащане на сумата от
23200,10 лева, представляваща внесена гаранция по договора.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от ***, обл.***
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.***, обл.***, ул.С***
представлявано от Ан*** против *** ЕИК *** с адрес гр.П***,
представлявано от ***, предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД и с
цена 1798 лева за лихва за забава върху главницата от 23200,10 лева за
периода за периода от 30.10.2020 до 04.08.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от ***, обл.***
9
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.***, обл.***, ул.С***
представлявано от Ан*** против *** ЕИК *** с адрес гр.П***,
представлявано от ***, при условия на евентуалност иск, с правно основание
чл.55 ЗЗД вр. чл.92 с цена на иска 9764,85 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от ***, обл.***
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.***, обл.***, ул.С***
представлявано от Ан*** против *** ЕИК *** с адрес гр.П***,
представлявано от ***, предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД и с
цена 756 лева за лихва за забава върху главницата от 9764,85 лева за периода
за периода от 30.10.2020 до 04.08.2021г.
ОСЪЖДА ***, обл.*** ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.***, обл.***, ул.С*** представлявано от Ан*** ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕИК
*** с адрес гр.П***, представлявано от *** разноски по делото в размер на
200 лева за ***.възнаграждение.
ОСЪЖДА ***, обл.*** ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.***, обл.***, ул.С*** представлявано от Ан*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на *** държавна такса в размер на 71,92 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10