Присъда по дело №1666/2021 на Районен съд - Русе

С тъжба от 18.05.2021 г. частният тъжител ИВ. ИВ. К. от гр. Русе е
обвинил лицето ИВ. Д. К. от гр. Русе ЕГН ********** в това, че на
22.02.2021г. в гр.Русе след даване допълнителни показания в съдебно
заседание по НОХД № 17/2021 г. на Районен съд - Русе разгласила публично
позорно неистинско обстоятелство, изричайки думите „Той твърди, че едва
ли не аз не съм спяла на тъмно, на светло, но той господинът е импотентен.
Това е истината. Имам и такъв документ“ - престъпление по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от И.К.
против подсъдимия за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
причинен дискомфорт от променено отношение на околни и близки и
негативно отношение, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Частният тъжител чрез своя повереник поддържа изцяло тъжбата.
К. не се признава за виновна,дава подробни обяснения,в които твърди,че
не е извършвала умишлени действия,които да доведат до наклеветяване.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
Подсъдимата К. е родена на *** в гр. Русе. Има завършено висше
образование. Работи.Не е осъждана.
Подс. К. и частният тъжител сключват граждански брак през 2011 г. тъй
като имат проблеми с половото общуване и зачеването на деца, започват да
посещават медицински заведения, за да установят проблема. Първо
посещават клиника в гр. Тутракан, а след това и при д-р Ю. Б. в гр. София. На
всички прегледи присъстват и двамата съпрузи, като всеки един обяснява
какви са оплакванията им, назначени са различни видове изследвания. При
един от прегледите самият тъжител се е оплакал от „еректилна дисфункция“ и
това негово оплакване е отразено в издадения амбулаторен лист.Изписани са
му лекарства за подобряване на либидото, сексуалната активност и за
получаване и задържане на ерекция.Въпреки това двойката не успява да
зачене дете по естествен път.
След направена процедура „ин витро“ подсъдимата забременява и
ражда близнаци. След раждането им отношенията между съпрузите се
влошават и частният тъжител подава искова молба за развод. В нея
посочва,че причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се
дължи на подсъдимата. Още с отговора на исковата молба подсъдимата
твърди, че липсата на интимна близост от която се оплаква тъжителят в
исковата молба се дължи на негово заболяване „еректилна дисфункция“ и за
да защити тезата си се снабдява с препис от амбулаторен лист №6595 и
рецепти. Бракът е прекратен през 2016г. а родителските права върху двете
деца са предоставени на майката. След прекратяването по повод отношението
към децата влошаването на отношенията между бившите съпрузи още по-вече
се задълбочава. Комуникацията между двамата по текстови приложения е
изпълнена със заплахи и обиди предимно от частният тъжител, а подсъдимата
1

се оплаква няколкократно от закани отправяни от частния тъжител. През 2021
г. по повод една от жалбите от подс. К. за отправена закана за убийство, в
Районен съд - Русе е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №17/21г. ,
по което частният тъжител е подсъдим по повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК /към момента на изготвяне на
мотивите служебно известно на съда е, че частният тъжител е признат за
виновен с влязла в сила присъда/. В хода на производството по НОХД №
17/21г. в съдебно заседание проведено пред Районен съд IV наказателен
състав на 22.02.2021 г. К. е конституирана като частен обвинител и
граждански ищец. Разпитата е в качеството си на свидетел още в началото на
съдебното заседание.
Процесът се превръща в продължаване на конфликта между бившите
съпрузи и изнасяне на допълнителна информация като вид продължение на
бракоразводния процес. В края на съдебното заседание К. се възползва от
правото си да дава обяснения след разпитите на свидетелите и са допуснати
въпроси от гражданския ищец К.. Същата задава въпроси извън предмета на
доказване. След приключване на разпита на К., председателят на състава по
своя инициатива дава възможност на гражданския ищец К. отново да даде
показания въпреки, че вече е била разпитвана. Същността на тези
допълнителни показания не е насочена към главните факти за доказване, а
представлява опровергаване на обясненията на подсъдимия относно
причините за развод и причините за влошените им отношения. К. се насочва в
показанията си към причините за развода и несъгласието си с твърденията на
К., като заявява: „…Още при бракоразводното дело бяха написани такива
неща, че дори мъжете, които го четат казват, че е гнусно да си обсъждаш
интимните отношения с една жена.Той твърди, че едва ли не аз не съм
спяла на тъмно, на светло, но той господинът е импотентен. Това е
истината. Имам и такъв документ. Ние отидохме на лекар в Тутракан,
беше му изписана рецепта, която се пази и проведохме лечение, нещо
подобно на Виагра,не ги разбирам точно мъжките лекарства, но тя изобщо
не му подейства…“.
Тези изявления на К. са отразени в протокол от съдебно заседание.
Малко преди да изтече шестмесечния срок по чл.81 ал.3 от НПК, К.
подава настоящата тъжба, в която извежда от допълнителните показания на
К. израза „ той господинът е импотентен“ като се тъжи, че точно чрез тези
думи е разгласено позорно неистинско обстоятелство за него, като счита, че
по този начин е обвинен в стерилитет като причината за зачеване на децата
инвитро .
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на следните доказателства събрани по делото: обясненията на
подсъдимата, показанията на свид. Д.К.. Факти се установяват и от писмените
доказателства – амбулаторни листи, спермограми, направления, анализ,
епикриза, както и от препис от протокол от съдебно заседание по НОХД
№17/21г. на РРС от 22.02.21г.
2

От свидетелството за съдимост се установява съдебното минало на
подсъдимата.
От обясненията на подсъдимата се установява обстоятелството, че
двамата бивши съпрузи са имали проблеми в сексуалното общуване и
създаването на деца и са ходили заедно на различни лекари. Тези факти се
потвърждават и от изложеното в приложеното копие от искова молба.
Също от обясненията и от амбулаторен лист се установява,че при
преглед на частния тъжител К. проведен от д-р Ю. Б. ,частният тъжител се е
оплакал от еректилна дисфункция. Това оплакване се подкрепя и от
рецептите за изписани лекарства също на частния тъжител, които според
листовките са за подобряване качеството и продължителността на ерекция.
От копие от писмен отговор на искова молба е видно,че още при
развода подсъдимата е твърдяла , че липсата на интимна близост не се дължи
на нея ,а на заболяване на мъжа „еректилна дисфункция“. Също от този
отговор е видно,че за подсъдимата „еректилната дисфункция“ е сексуално
заболяване.
Влошените отношения се установяват освен от твърденията на
подсъдимата и от възпроизведените на хартия текстови съобщения.
Несъмнено се установява от писменото доказателство - протокол от
съдебно заседание, а и се твърди в обясненията на подсъдимата, че тя е
изрекла точно тези думи, които са възпроизведени в протокола така както ги е
изрекла.
Приетата за установена фактическа обстановка дава основание на съда
да направи следните единствени и несъмнени изводи относно деяние и вина:
Посредством изричане на думите „Той твърди, че едва ли не аз не съм
спяла на тъмно, на светло, но той господинът е импотентен. Това е истината.
Имам и такъв документ“ на 22.02.2021г. в гр.Русе подсъдимата К. не е
осъществила обективните признаци на състава на престъплението по чл.148
ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК.
Като сексуален партньор и съпруг подсъдимата е имала възможност
лично да възприеме оплакванията на частният обвинител.По този повод
двамата са предприели консултации с медицински специалисти. Присъствала
е на преглед при който основното му оплакване пред лекаря е била еректилна
дисфункция и знае какви са изписаните му лекарства и тяхното основно
предназначение. Лично се е убедила,че лекарствата не са подействали за
подобряване на интимния живот между двамата.Не се оспорва
обстоятелството,а и се установява от листовките на лекарствата предписани
на частния тъжител, че еректилната дисфункция представлява заболяване при
възрастни мъже и е негативно пряко свързана с репродуктивните способности
на мъжа, което житейски се свързва с термина импотентност.Видно от
цялостното изложение на подсъдимата в допълнителните показания дадени
в качеството на свидетел по наказателно дело извън предмета на доказване по
това дело тя е дала своята гледна точка за една от причините за развода –
липса на интимна близост в отговор на обясненията на подсъдимия К., който
3

също в обясненията си е излязъл извън предмета на доказване и е насочил
процеса към взаимни обвинения между граждански ищец и подсъдим.
Освен горното,безспорно се касае за заболяване и това някой да
заяви,че не той е причината за липсата на интимни отношения в брака, а
заболяването на другия партньор, не представлява разгласяване на позорно
обстоятелство. Отново видно от думите предхождащи този израз и следващи
го несъмнено се установява, че К. не е имала за цел да опозори К., нито да го
обиди.В тази връзка разгласяването на обстоятелства от личния интимен
живот е коримо, но не престъпно.Безспорно изразът не е медицински
коректен, употребен е от лице без образование на медик и евентуалното му
тълкуване следва да се извършва съобразно общоприетия смисъл на
думите,но и на смисъла на изречението, в което са включени.Видно от
следващото изречение изречено от К. и отразено в протокола от съдебно
заседание,тя е обяснила, че счита еректилната дисфункция за заболяване и
дори ѝ е известен начина на лечение приложен към бившия ѝ съпруг.
Съдебната практика приема, че "позорно обстоятелство" са онези
конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име
на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до
служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и
отрицателни качества на личността, които обаче я характеризират негативно.
От обективна страна за да е съставомерно деянието е необходимо
едновременно разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна
точка на морала, но и да не отговарят на обективната действителност.
Очевидно изявлението, че някой страда от заболяване не е опозоряващо
независимо от обстоятелството, че това заболяване е свързано с интимния
живот. Не представлява и епитет, който унизява честта и достойнството на
някого в негово присъствие.И тук следва да се отбележи, че целта на К. не е
била и да унизи честта и достойнството на К., а както по-горе стана реч да
обясни причината за липса на интимна близост между тогава интимните
партньори.
По изложените съображения,съдът намери, че на 22.02.2021 г. в гр. Русе
изричайки думите „Той твърди, че едва ли не аз не съм спяла на тъмно, на
светло, но той господинът е импотентен. Това е истината. Имам и такъв
документ“ не е разгласила позорно обстоятелство по отношение на ИВ. ИВ.
К. от гр.Русе и не е осъществила състава на престъплението по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК,поради което следва да бъде оправдана по
обвинението повдигнато с тъжба вх.№15626/18.08.21г . с тъжител И.К..
Думите на подсъдимата не следва да се квалифицират и като обида по
съображения изложени по-горе.
По причина,че не се установява подсъдимата да е разгласила позорно
обстоятелство по отношение на ИВ. ИВ. К., изцяло неоснователен се явява и
иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени
вреди, състоящи се в причинен дискомфорт от променено отношение на
околни и близки и негативно отношение. Липсата на доказателства за
4

причинени противоправно вреди не дава възможност за ангажиране на
деликтната отговорност на подсъдимия.Поради неоснователност на основния
иск се явява неоснователен и акцесорния за заплащане на законната лихва от
деня на деликта и направените по делото разноски.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	27
Дата:	24 февруари 2022 г.
Съдия:	Пламен Георгиев Ченджиев

Дело:	20214520201666
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 август 2021 г.

Присъда по дело №1666/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите